Add parallel Print Page Options

39 Знаеш ли времето, кога дивите кози раждат по скалите, и забелязвал ли си как раждат кошутите?

Можеш ли преброи месеците на тяхната бременност? И знаеш ли времето, кога раждат?

Те се превиват, раждайки децата си, изхвърляйки товара си;

децата им заякват, растат в полето, отиват и не се връщат при тях.

Кой е пуснал на свобода онагра, и кой е развързал връзките на това диво животно,

(A)на което съм отредил степта за къща и солниците – за жилище?

Той се присмива на градското многолюдие и не чува виковете на карача,

дири си храна по планините и се впуща на всеки злак.

Ще поиска ли еднорогът да ти служи и ще пренощува ли на твоите ясли?

10 Можеш ли привърза с въже еднорог о браздата, и ще брани ли след тебе нивата?

11 Ще се ослониш ли на него, понеже силата му е голяма, и ще оставиш ли нему твоята работа?

12 Ще му повярваш ли, че той ще върне семената ти и ще ги донесе на гумното ти?

13 Ти ли даде хубави крила на пауна и на камилската птица пера и пух?

14 Тя оставя яйцата си на земята и ги топли на пясъка,

15 и забравя, че крак може да ги смаже и полски звяр да ги стъпче;

16 жестока е към децата си, като да не са нейни, и се не бои, че трудът ѝ ще отиде напразно,

17 защото Бог не ѝ е дал мъдрост и не я е надарил с разум;

18 а кога се възкачи на високо, присмива се на коня и на ездача му.

19 Ти ли даде сила на коня и ти ли облече шията му с грива?

20 Можеш ли го изплаши като скакалец? Пръхтенето на ноздрите му е ужас,

21 рови с крак земята и се радва на силата си; отива срещу оръжие;

22 смее се над опасността и не се плаши и не се отвръща от меч;

23 кънти тул над него, блещи копие и сулица;

24 (B)в устрем и ярост гълта пръст и не може да стои при тръбен звук;

25 щом засвири тръба, той почва да цвили и отдалеч досеща битката, гръмкия глас на воеводите и вика.

26 Чрез твоя ли мъдрост хвърчи ястребът и насочва крила си към пладне?

27 По твоя ли дума се издига орелът и си вие гнездо на високо?

28 Той живее на скала и нощува връх зъбера на стръмнината и по непристъпни места;

29 оттам си изглежда храна: очите му виждат надалеч;

30 пилците му пият кръв, и дето има труп, там и той.

31 Продължи Господ и рече на Иова:

32 който се бори с Вседържителя, ще ли и да поучава? Който обличава Бога, нека Му отговаря.

33 Отговори Иов Господу и рече:

34 ето, аз съм нищожен; какво ще Ти отговарям? Ръката си турям на устата си.

35 Веднъж говорих, – сега няма да отговарям; говорих дори два пъти, но повече няма.

39 Знаеш ли времето, когато раждат дивите кози по канарите? Забелязваш ли кога раждат кошутите?

Преброяваш ли колко месеци изпълняват те? Или знаеш ли срока за раждането им? -

<Когато> се навеждат, раждат малките си, Освобождават се от болките си.

Малките им заякват, растат в полето; Излизат и не се връщат <вече> при тях.

Кой е пуснал на свобода дивия осел? Или кой е развързал връзките на <тоя> плах бежанец,

За който съм направил пустинята за къща И солената земя за негово жилище?

Той се присмива на градския шум, Нито внимава на викането на <този, който го> кара.

Планините, които обикаля, са пасбището му; И търси всякаква зеленина.

Ще благоволи ли дивият вол да ти работи, Или ще нощува ли в твоите ясли?

10 Можеш ли да впрегнеш дивия вол за оране? Или ще браносва ли той полетата зад тебе?

11 Ще се облегнеш ли на него, защото силата му е голяма? Или ще повериш ли на него работата си?

12 Ще се довериш ли на него да ти прибере житото ти И да <го> събере в гумното ти?

13 Крилата на камилоптицата пляскат весело; Но крилата и перата й благи ли са?

14 Защо тя оставя яйцата си на земята И ги топли в пръстта,

15 А забравя, че е възможно нога да ги смаже Или полски звяр да ги стъпче.

16 Носи се жестоко с малките си, като че не са нейни; Трудът й е напразно, защото не я е грижа <за опасности:>

17 Понеже Бог я е лишил от мъдрост, И не я е обдарил с разум.

18 Когато стане да бяга Присмива се на коня и на ездача му.

19 Ти ли си дал сила на коня? Облякъл си врата му с трептяща грива?

20 Ти ли го правиш да скача като скакалец? Гордото му пръхтене е ужасно.

21 Копае <с крак> в долината, и се радва на силата си; Излиза срещу оръжията.

22 Присмива се на страха и не се бои. Нито се обръща назад от меча,

23 Тула по <страната му> трещи, <И> лъскавото копие, и сулицата.

24 С буйство и ярост той гълта земята; И при гласа на тръбата не вярва <от радост>.

25 Щом <свири> тръбата, той казва: Хо, хо! И от далеч подушва боя, Гърменето на военачалниците и викането.

26 Чрез твоята ли мъдрост лети на горе ястребът, <И> простира крилата си към юг?

27 При твоята ли заповед се възвишава орелът, И прави гнездото си по височините?

28 Живее по канарите, и <там> се помещава, По върховете на скалите, и по непроходимите <места>.

29 От там си съзира плячка, Очите му я съглеждат от далеч.

30 И пилетата му смучат кръв; И дето има трупове, там е и той.