Add parallel Print Page Options

10 Слушайте словото, което Господ ви казва, доме Израилев.

(A)Тъй казва Господ: не вървете по пътя на езичниците и не се плашете от небесни поличби, от които езичниците се плашат.

(B)Защото наредбите на народите са суета: отсичат дърво в гората, издялват го с брадва дърводелски ръце,

(C)украсяват го със сребро и злато, прикрепяват с гвоздеи и с чук да се не клати.

(D)Тези богове са като стълб, изгладен на струг, и не говорят; тях ги носят, защото не могат да ходят. Не плашете се от тях, защото те не могат да сторят зло, но и добро да сторят не могат.

(E)Няма Тебе подобен, Господи! Ти си велик, и името Ти е велико чрез Твоята мощ.

(F)Кой не ще се побои от Тебе, Царю на народите? защото само на Тебе се пада това; понеже между всички мъдреци у народите и във всички царства няма Тебе подобен.

(G)Те всички до един са неразумни и глупави; суетно учение е дървото.

Кованото им на листи сребро е донесено от Тарсис, златото – от Уфаз, дело на художник и на леярски ръце; облеклото им – хиацинт и пурпур; всичко това е дело на изкусни люде.

10 (H)А Господ Бог е истина; Той е жив Бог и вечен Цар. От гнева Му трепери земята, и народите не могат да издържат негодуването Му.

11 (I)Тъй им говорете: боговете, които не са направили небето и земята, ще изчезнат от земята и изпод небесата.

12 (J)Той сътвори земята със силата Си, утвърди вселената с мъдростта Си и с разума Си разпростря небесата.

13 (K)По гласа Му шумят водите небесни, и Той издига облаците от краищата земни, създава светкавици всред дъжда и изкарва вятъра из Своите клетове.

14 (L)Безумствува всеки човек в своето знание, срами себе си всеки леяр с истукана си, защото излеяното от него е лъжа, и няма в него дух.

15 Това е пълна суета, дело на заблуда, във време на посещението им те ще изчезнат.

16 (M)Делът на Иакова не е като техния; защото неговият Бог е Творец на всичко, и Израил е жезъл на наследието Му; името Му е Господ Саваот.

17 Прибери от земята имота си ти, която ще седиш в обсада;

18 защото тъй казва Господ: ето, тоя път ще изхвърля жителите на тая земя и ще ги закарам в тясно място, за да ги хванат.

19 Горко ми в моето съкрушение: люта е раната ми, но аз си казвам: „наистина, това е моя скръб, а аз ще я търпя;

20 шатрата ми е опустошена, и всичките ми върви скъсани; децата ми бягаха от мене, и няма ги: няма вече кой да разпъне шатрата ми и да разпростре завесите ми;

21 (N)защото пастирите оглупяха и не търсиха Господа, а затова те и постъпваха безразсъдно, и цялото им стадо се разпръсна.“

22 (O)Слух се носи: ето, той иде, и голям шум от северна страна, за да направи градовете на Иудея пустиня, жилище на чакали.

23 (P)Зная, Господи, че пътят на човека не зависи от него, че не е във властта на тоя, който върви, да оправя стъпките си.

24 (Q)Наказвай ме, Господи, но по правда, не в гнева Си, за да ме не умалиш.

25 (R)Излей яростта Си върху народите, които не Те познават, и върху племената, които не призовават Твоето име; защото те изядоха Иакова, погълнаха го и изтребиха го и жилището му опустошиха.

10 Слушайте словото, което Господ говори вам, доме Израилев!

Така казва Господ: Не учете пътя на народите, И не се плашете от небесните знамения По причина, че народите се плашат от тях.

Защото обичаите на племената са суетни; Понеже <само> дърво <е> това, което секат от гората, Нещо издялано от дърводелски ръце с брадва;

Украшават го със сребро и злато, Закрепват го с гвоздеи и чукове, За да не се клати;

Те стоят прави като плашило в бостан, Но не говорят, Трябва да се носят, Защото не могат да ходят. Не бойте се от тях, защото не могат да докарат <някакво> зло, Нито им е <възможно> да докарат <някакво> добро.

Няма подобен на Тебе Господи; Велик си, и велико е името Ти в сила.

Кой не би се боял от Тебе, Царю на народите? Защото на Тебе се пада това, Понеже между всичките мъдри на народите, И във всичко що <мъдростта> им владее, няма подобен на Тебе.

Но всички ония са скотски и безумни; Суетно е учението <им>; то е само дърво.

Сребро изковано в плочи се донася от Тарсис, И злато от Офир {Еврейски: Уфаз.}, Изделие на художник и на златарски ръце, - Синьо и мораво за облеклото им, Всецяло изработка на изкусни хора.

10 Но Господ е истинският Бог, Живият Бог и вечният Цар; От Неговия гняв земята се тресе, И народите не могат да устоят пред негодуванието Му.

11 (Така ще им речете: Ония богове, които не са направили небето и земята, Да! те ще изчезнат от земята и изпод това небе).

12 Той направи земята със силата Си, Утвърди света с мъдростта Си, И разпростря небето с разума Си.

13 Когато издава гласа Си водите на небето шумят, И Той издига пари от краищата на земята; Прави светкавици за дъжда, И изважда вятър от съкровищата Си.

14 Всеки човек е твърде скотски, за да знае; Всеки златар се посрамва от кумира си, Защото леяното от него е лъжа, В което няма дишане.

15 Суета са те, дело на заблуда; Във времето на наказанието им те ще загинат,

16 <Оня, който е> делът на Якова, не е като тях, Защото Той е създател на всичко; Израил е племето, което е наследството Му; Господ на Силите е името Му.

17 Събери от земята стоката си, Ти, която живееш в крепостта.

18 Защото, така казва Господ: Ето, Аз в това време ще изхвърля като с прашка жителите на тая страна, И ще ги утесня, та да почувствуват <злото>.

19 Горко ми поради болежа ми! Раната ми е люта; но аз рекох: Наистина тая болка ми се пада, и трябва да я търпя.

20 Шатърът ми се развали, и всичките ми въжета се скъсаха; Чадата ми излязоха от мене, и ги няма; Няма вече кой да разпъне шатъра ми И да окачи завесите ми.

21 Понеже овчарите станаха като скотове И не потърсиха Господа, Затова не са успявали, И всичките им стада са разпръснати.

22 Слушай! шум! ето, иде, И голям глъч от северната страна, За да обърна Юдовите градове в пустиня, Жилище на чакали.

23 Господи, познавам, че пътят на човека не <зависи> от него; Не е <дадено> на човека, който ходи, да управя стъпките си.

24 Господи, наказвай ме, но с мярка, Не в гнева Си, да не би да ме довършиш.

25 Изливай яростта Си върху народите, които не Те познават, И върху родовете, които не призовават Твоето име; Защото те изпоядоха Якова, Дори го погълнаха и го довършиха, И опустошиха жилището му.