Add parallel Print Page Options

(A)В шестата година, в шестия месец, на петия ден от месеца, седях в дома си, и старейшините иудейски седяха пред лицето ми, и сложи се там върху мене ръката на Господа Бога.

(B)И видях: и ето подобие (на мъж), като че огнено, и от кръста и надолу – огън, а от кръста му и нагоре – като че сияние, като че светлина от пламък.

(C)И простря Той като че ли ръка и ме хвана за космите на главата ми, и духът ме издигна между земята и небето и ме занесе в Божии видения в Иерусалим при входа на вътрешните врата, обърнати към север, дето бе поставен идолът на ревността, който възбужда ревнуване.

(D)И ето, там беше славата на Бога Израилев, подобна на оная, каквато видях на полето.

(E)И каза ми: сине човешки, подигни очите си към север! Подигнах аз очите си към север, и ето, от северната страна при вратата на жертвеника беше при входа оня идол на ревността.

И каза ми Той: сине човешки! видиш ли, какво вършат? видиш ли големите гнусотии, които тук върши домът Израилев, за да се отдалеча от Моето светилище? но обърни се, и ще видиш още по-големи гнусотии.

И доведе ме при входа на двора, и погледнах, и ето, в стената пролука.

И каза ми: сине човешки! прокопай стената; аз прокопах стената, и ето, някаква си врата.

И каза ми: влез и виж отвратителните гнусотии, които те вършат тук.

10 (F)Влязох, и гледам, и ето – всякакви изображения на влечуги и на нечисти животни и всякакви идоли на дома Израилев, изписани по стените наоколо.

11 (G)И седемдесет мъже от старейшините на дома Израилев стоят пред тях, и Иезания, Сафанов син, сред тях; и у всекиго в ръка – своя кадилница, и гъст облак от кадива се издигаше нагоре.

12 (H)И каза ми: видиш ли, сине човешки, какво вършат на тъмно старейшините на дома Израилев, всеки в своята изписана стая? защото казват: „не ни вижда Господ, Господ остави тая земя“.

13 И каза ми: обърни се, и ще видиш още по-големи гнусотии, които те вършат.

14 И доведе ме до входа във вратата на дома Господен, които са към север, и ето, там седят жени, които оплакваха Тамуза,

15 и каза ми: видиш ли, сине човешки? обърни се, и ще видиш още по-големи гнусотии.

16 (I)И въведе ме във вътрешния двор на дома Господен, и ето при вратата на храма Господен, между притвора на жертвеника, до двайсет и пет мъже стоят с гърба си към храма Господен, а с лицето си към изток, и се кланят към изток на слънцето.

17 И каза ми: видиш ли, сине човешки? малко ли е за дома Иудин, да вършат такива гнусотии, каквито вършат тук? но те и земята напълниха с нечестие, и двойно ме разгневяват; и ето, те поднасят вейки към носовете си.

18 (J)Затова и Аз ще почна да действувам с ярост; окото Ми не ще пожали, и не ще се смиля; и макар те да викат със силен глас на ушите Ми, – не ще ги чуя.

圣城中的可憎之事

第六年六月五日,我正在家中与犹大的众长老同坐,主耶和华的能力降在我身上。 我观看,只见有一位形状像人,祂的腰部以下像火,腰部以上像闪亮的金属。 祂好像伸出一只手,抓住我的头发。在异象中,灵把我举到天地之间,将我带到耶路撒冷圣殿内院的北门,那里供奉着惹耶和华愤恨的神像。 我忽然看见那里有以色列上帝的荣耀,跟我在平原所见的一样。

祂对我说:“人子啊,你举目北望。”于是,我举目朝北一望,见在祭坛门的北面有惹耶和华愤恨的神像。 祂又对我说:“人子啊,你看见以色列人的所作所为了吗?他们在这里行那些极其可憎的事,以致我远离我的圣所。你会看到更可憎的事。”

祂带我到院子的门口,我看见墙上有一个洞。 祂对我说:“人子啊,你挖这墙。”我挖开墙后,看见一道门。 祂对我说:“你进去看看他们在这里做的邪恶可憎的事吧。” 10 我进去后,看见四周的墙上画满了各种爬虫、可憎的兽类和以色列人拜的神像。 11 神像前面站着以色列的七十个长老,沙番的儿子雅撒尼亚也在当中,他们每人手中都拿着香炉,烟雾缭绕。 12 祂又对我说:“人子啊,你看见以色列的长老在自己藏神像的房间里暗中所做的了吗?他们说,‘耶和华看不见我们,祂已经抛弃了这片土地。’” 13 祂继续说:“你会看到他们做更可憎的事。”

14 祂带我来到耶和华的殿外院的北门,看见一些妇女坐在那里为搭模斯神像哭泣。 15 祂对我说:“人子啊,你看见了吗?你会看到更可憎的事。”

16 祂带我来到耶和华殿的内院,在殿门口,走廊和祭坛中间约有二十五个人背向耶和华的殿,面向东方朝拜太阳。 17 祂又对我说:“人子啊,你看见了吗?犹大人的这些可憎行径还算小事吗?他们到处行残暴之事,再三惹我发怒,手拿树枝举向鼻前祭拜偶像。 18 因此,我必愤怒地对待他们,我必不顾惜他们,也不怜悯他们,即使他们大声向我呼求,我也不听。”

А в шестата година, в шестия <месец>, на петия <ден> от месеца, като седях в къщата си, и Юдовите старейшини седяха пред мене ръката на Господа Иеова слетя там върху мене.

Погледнах, и ето подобие на глед като огън; от това, което се виждаше, че е кръстът му и надолу, огън; и от кръста му нагоре, наглед като сияние, като че ли беше светъл метал.

И Той простря подобие на ръка и ме хвана за космите на главата ми; и Духът ме издигна между земята и небето, и пренесе ме чрез Божии видения в Ерусалим, до входа на северната порта на вътрешния <двор>, гдето бе поставен <възбудителят> на ревността идол, който предизвиква ревнование.

И, ето, славата на Израилевия Бог бе там, както във видението, което видях на полето.

Тогава ми рече: Сине човешки, подигни сега очите си към север. И тъй подигнах очите си към север, и, ето, на север от вратата, <която води> за олтара, при входа стоеше тоя <възбудител> на ревнивост идол.

И рече ми: Сине човешки, видиш ли що правят тия? - големите мерзости, които Израилевият дом върши тук, та да се отдалеча от светилището Си? Но ще видиш още пак големи мерзости.

И тъй, заведе ме до вратата на двора; и, като погледнах ето една дупка в стената.

Тогава ми рече: Сине човешки копай сега в стената. И като копах в стената, ето един вход.

И рече ми: Влез та виж нечестивите мерзости, които тия вършат тука.

10 Влязох, прочее, и погледнах; и ето всякакви подобия на гадове и гнусни животни, и всичките идоли на Израилевия дом, изобразени на стената от край до край.

11 И пред тях стояха седемдесет мъже от старейшините на Израилевия дом, всред които стоеше Яазания Сафановият син, всеки с кадилницата си в ръката си; и гъст облак темян се издигаше.

12 Тогава ми рече: Сине човешки, видя ли що правят в тъмнината старейшините на Израилевия дом, всички в скришните си стаи за изображения? защото си казват: Господ не ни вижда; Господ е напуснал земята.

13 Рече ми още: Ще видиш още пак големи мерзости, които вършат.

14 Тогава ме заведе до входа на северната порта на Господния дом; и, ето, там седяха жени та оплакваха Тамуза {Прекрасен юнак, обоготворен подир смъртта си.}.

15 И рече ми: Видя ли, сине човешки? Ще видиш още пак и по-големи мерзости от тия.

16 И въведе ме във вътрешния двор на Господния дом; и, ето, във входа на Господния храм, между предхрамието и олтара, около двадесет и пет мъже, с гърбовете си към Господния храм, и с лицата си към изток, които се кланяха на слънцето към изток.

17 Тогава ми рече: Видя ли, сине човешки? Малко ли е за Юдовия дом дето вършат мерзости каквито тия вършат тука? Защото като напълниха земята с насилия, пак предизвикват гнева Ми; и, ето, турят клончето до ноздрите си.

18 Затова и Аз ще действувам с ярост; окото Ми няма да пощади, нито ще покажа милост; и макар да извикат в ушите Ми с висок глас, няма да ги послушам.