Иезекиил 8
Библия, синодално издание
8 (A)В шестата година, в шестия месец, на петия ден от месеца, седях в дома си, и старейшините иудейски седяха пред лицето ми, и сложи се там върху мене ръката на Господа Бога.
2 (B)И видях: и ето подобие (на мъж), като че огнено, и от кръста и надолу – огън, а от кръста му и нагоре – като че сияние, като че светлина от пламък.
3 (C)И простря Той като че ли ръка и ме хвана за космите на главата ми, и духът ме издигна между земята и небето и ме занесе в Божии видения в Иерусалим при входа на вътрешните врата, обърнати към север, дето бе поставен идолът на ревността, който възбужда ревнуване.
4 (D)И ето, там беше славата на Бога Израилев, подобна на оная, каквато видях на полето.
5 (E)И каза ми: сине човешки, подигни очите си към север! Подигнах аз очите си към север, и ето, от северната страна при вратата на жертвеника беше при входа оня идол на ревността.
6 И каза ми Той: сине човешки! видиш ли, какво вършат? видиш ли големите гнусотии, които тук върши домът Израилев, за да се отдалеча от Моето светилище? но обърни се, и ще видиш още по-големи гнусотии.
7 И доведе ме при входа на двора, и погледнах, и ето, в стената пролука.
8 И каза ми: сине човешки! прокопай стената; аз прокопах стената, и ето, някаква си врата.
9 И каза ми: влез и виж отвратителните гнусотии, които те вършат тук.
10 (F)Влязох, и гледам, и ето – всякакви изображения на влечуги и на нечисти животни и всякакви идоли на дома Израилев, изписани по стените наоколо.
11 (G)И седемдесет мъже от старейшините на дома Израилев стоят пред тях, и Иезания, Сафанов син, сред тях; и у всекиго в ръка – своя кадилница, и гъст облак от кадива се издигаше нагоре.
12 (H)И каза ми: видиш ли, сине човешки, какво вършат на тъмно старейшините на дома Израилев, всеки в своята изписана стая? защото казват: „не ни вижда Господ, Господ остави тая земя“.
13 И каза ми: обърни се, и ще видиш още по-големи гнусотии, които те вършат.
14 И доведе ме до входа във вратата на дома Господен, които са към север, и ето, там седят жени, които оплакваха Тамуза,
15 и каза ми: видиш ли, сине човешки? обърни се, и ще видиш още по-големи гнусотии.
16 (I)И въведе ме във вътрешния двор на дома Господен, и ето при вратата на храма Господен, между притвора на жертвеника, до двайсет и пет мъже стоят с гърба си към храма Господен, а с лицето си към изток, и се кланят към изток на слънцето.
17 И каза ми: видиш ли, сине човешки? малко ли е за дома Иудин, да вършат такива гнусотии, каквито вършат тук? но те и земята напълниха с нечестие, и двойно ме разгневяват; и ето, те поднасят вейки към носовете си.
18 (J)Затова и Аз ще почна да действувам с ярост; окото Ми не ще пожали, и не ще се смиля; и макар те да викат със силен глас на ушите Ми, – не ще ги чуя.
Ézéchiel 8
Segond 21
Idolâtrie d'Israël
8 La sixième année, le cinquième jour du sixième mois, alors que j'étais assis dans ma maison et que les anciens de Juda étaient assis devant moi, la main du Seigneur, de l'Eternel, est tombée sur moi.
2 J’ai regardé et j’ai vu apparaître une forme qui avait l’aspect du feu. Depuis ce qui semblait être ses hanches jusqu’en bas, c'était du feu, et depuis ce qui semblait être ses hanches jusqu’en haut, c'était resplendissant, une sorte d’éclat étincelant. 3 Il a tendu ce qui avait la forme d’une main et m’a attrapé par les cheveux. L'Esprit m’a enlevé entre terre et ciel et m’a transporté dans des visions divines à Jérusalem, devant l’entrée intérieure orientée vers le nord. C’était là qu’était installée l'idole de la jalousie qui provoque la jalousie de l'Eternel. 4 La gloire du Dieu d'Israël était là, telle que je l'avais vue en vision dans la vallée.
5 Il m’a dit: «Fils de l’homme, lève donc les yeux du côté du nord!» J’ai levé les yeux du côté du nord, et voici que cette idole de la jalousie était au nord de la porte qui conduit à l'autel, dans le passage. 6 Il m’a dit: «Fils de l’homme, vois-tu ce qu'ils font? Vois-tu à quelles pratiques abominables s’adonne ici la communauté d'Israël pour que je m'éloigne de mon sanctuaire? Mais tu verras encore d'autres pratiques tout aussi abominables.»
7 Il m’a alors conduit à l'entrée du parvis. En regardant, j’ai vu un trou dans le mur. 8 Il m’a dit: «Fils de l’homme, perce donc le mur!» J’ai percé le mur et une entrée est apparue. 9 Alors il m’a dit: «Entre et vois à quelles pratiques abominables et funestes ils s’adonnent ici!» 10 Je suis entré et, en regardant, j’ai vu qu’il y avait toutes sortes de représentations de reptiles et de bêtes monstrueuses, ainsi que toutes les idoles de la communauté d'Israël, peintes sur le mur tout autour. 11 Il y avait 70 hommes, des anciens de la communauté d'Israël, qui se tenaient debout devant ces idoles. Jaazania, le fils de Shaphan, était au milieu d’eux. Chacun avait un encensoir à la main, et l’odeur provenant du nuage d’encens se diffusait. 12 Il m’a dit: «Fils de l’homme, vois-tu ce que les anciens de la communauté d'Israël font en secret, chacun dans sa chambre pleine d’images sacrées? De fait, ils se disent: ‘L'Eternel ne nous voit pas, l'Eternel a abandonné le pays.’» 13 Il m’a dit: «Tu verras encore d'autres pratiques tout aussi abominables auxquelles ils s’adonnent.»
14 Puis il m’a conduit devant l’entrée du temple de l'Eternel, du côté nord. Il y avait là des femmes assises, en train de pleurer Thammuz. 15 Il m’a dit: «As-tu vu, fils de l’homme? Tu verras encore d'autres pratiques abominables plus grandes que celles-là.»
16 Puis il m’a conduit dans le parvis intérieur de la maison de l'Eternel. Et voici qu’à l'entrée du temple de l'Eternel, entre le portique et l'autel, il y avait environ 25 hommes qui tournaient le dos au temple de l'Eternel et regardaient vers l'est. Ils se prosternaient en direction de l'est, devant le soleil. 17 Il m’a dit: «As-tu vu, fils de l’homme? N’est-ce pas suffisant pour la communauté de Juda de s’adonner aux pratiques abominables auxquelles elle s’est livrée ici? Faut-il encore qu'ils remplissent le pays de violence et ne cessent pas de m’irriter? Les voici qui approchent le rameau de leur nez! 18 Moi aussi, j'agirai avec fureur. Mon regard sera sans pitié et je n'aurai aucune compassion. Quand ils crieront à pleine voix vers moi, je ne les écouterai pas.»
Йезекиил 8
Bulgarian Bible
8 А в шестата година, в шестия месец, на петия ден от месеца, като седях в къщата си, и Юдовите старейшини седяха пред мене, ръката на Господа Иеова слетя там върху мене.
2 Погледнах, и ето подобие на глед като огън; от това, което се виждаше, че е кръстът му и надолу, огън; и от кръста му нагоре, наглед като сияние, като че ли беше светъл метал.
3 И Той простря подобие на ръка и ме хвана за космите на главата ми; и Духът ме издигна между земята и небето, и пренесе ме чрез Божии видения в Ерусалим, до входа на северната порта на вътрешния двор, гдето бе поставен възбудителят на ревността идол, който предизвиква ревнование.
4 ето, славата на Израилевия Бог бе там, както във видението, което видях на полето.
5 Тогава ми рече: Сине човешки, подигни сега очите си към север. И тъй, повдигнах очите си към север, и, ето, на север от вратата, която води за олтара, при входа стоеше тоя възбудител на ревнивост идол.
6 И рече ми: Сине човешки, видиш ли що правят тия? - големите мерзости, които Израилевият дом върши тук, та да се отдалеча от светилището Си? Но ще видиш още пак големи мерзости.
7 И тъй, заведе ме до вратата на двора; и, като погледнах, ето една дупка в стената.
8 Тогава ми рече: Сине човешки, копай сега в стената. И като копах в стената, ето един вход.
9 И рече ми: Влез та виж нечестивите мерзости, които тия вършат тука.
10 Влязох прочее и погледнах; и ето всякакви подобия на гадове и гнусни животни, и всичките идоли на Израилевия дом, изобразени на стената от край до край.
11 И пред тях стоеха седемдесет мъже от старейшините на Израилевия дом, всред които стоеше Яазания Сафановия син, всеки с кадилницата си в ръката си; и гъст облак темян се издигаше.
12 Тогава ми рече: Сине човешки, видя ли що правят в тъмнината старейшините на Израилевия дом, всички в скришните стаи за изображения? защото си казват: Господ не ни вижда; Господ е напуснал земята.
13 Рече ми още: Ще видиш още пак големи мерзости, които вършат.
14 Тогава ме заведе до входа на северната порта на Господния дом; и, ето, там седяха жени та оплакваха Тамуза*.
15 И рече ми: Видя ли, сине човешки? Ще видиш още пак и по-големи мерзости от тия.
16 И въведе ме във вътрешния двор на Господния дом; и, ето, във входа на Господния храм, между предхрамието и олтара, около двадесет и пет мъже, с гърбовете си към Господния храм, и с лицата си към изток, които се кланяха на слънцето към изток.
17 Тогава ми рече: Видя ли, сине човешки? Малко ли е за Юдовия дом дето вършат мерзости, каквито тия вършат тука? Защото като напълниха земята с насилия, пак предизвикват гнева Ми; и, ето, турят клончето до ноздрите си.
18 Затова и аз ще действувам с ярост; окото Ми няма да пощади, нито ще покажа милост; и макар да извикат в ушите Ми с висок глас, няма да ги послушам.
Дигитална версия: Copyright by © Българско библейско дружество 2016. Използвани с разрешение.
Version Segond 21 Copyright © 2007 Société Biblique de Genève by Société Biblique de Genève