Иезекиил 20
Библия, синодално издание
20 (A)В седмата година, петия месец, десетия ден от месеца, дойдоха някои Израилеви старейшини да питат Господа и седнаха пред мене.
2 И биде към мене слово Господне:
3 (B)сине човешки! говори с Израилевите старейшини и им кажи: тъй казва Господ Бог: дошли сте да Ме питате ли? Жив съм Аз – няма да ви дам отговор, казва Господ Бог.
4 (C)Искаш ли да се съдиш с тях, искаш ли да се съдиш, сине човешки? изкажи им гнусотиите на техните бащи
5 (D)и им кажи: тъй казва Господ Бог: в оня ден, в който избрах Израиля и, като подигнах ръката Си, заклех се в племето на Иакововия дом, открих им се в земята Египетска и, като подигнах ръка, казах им: „Аз съм Господ, Бог ваш“, –
6 (E)в оня ден, като подигнах ръката Си, Аз им се заклех да ги изведа из земята Египетска в земя, която Аз за тях избрах, в която тече мед и мляко, украса на всички земи,
7 (F)и им казах: отхвърлете всички гнусотии от вашите очи и не се осквернявайте с египетски идоли: Аз съм Господ, Бог ваш.
8 Но те се възмутиха против Мене и не щяха да Ме слушат; никой не отхвърли гнусотиите от очите си и не остави египетските идоли. И Аз казах: ще излея върху тях гнева Си, ще изчерпя върху тях яростта Си сред земята Египетска.
9 (G)Но Аз постъпих зарад Моето име, та да не се хули то пред народите, между които се те намираха, и пред чиито очи Аз им се открих, за да ги изведа из земята Египетска.
10 (H)И Аз ги изведох из земята Египетска и ги доведох в пустинята,
11 (I)дадох им Моите заповеди и им обявих Моите наредби, чрез които човек, като ги изпълни, ще бъде жив;
12 (J)дадох им също Моите съботи, за да бъдат те личба между Мене и тях, та да знаят, че Аз съм Господ, Който ги освещава.
13 (K)Но домът Израилев се побуни против Мене в пустинята: по Моите заповеди не постъпваха и отхвърлиха Моите наредби, чрез които човек, като ги изпълнява, би бил жив, и Моите съботи нарушаваха, – и Аз казах: ще излея върху тях Моята ярост в пустинята, за да ги изтребя.
14 (L)Но аз постъпих заради Моето име, за да се не хули то пред народите, пред чиито очи ги изведох.
15 (M)Дори и като подигнах ръка против тях в пустинята, заклех се, че не ще ги въведа в земята, която бях отредил, – в която тече мед и мляко, украса на всички земи, –
16 (N)задето те отхвърлиха Моите наредби, не постъпваха по Моите заповеди и нарушаваха Моите съботи; защото тяхното сърце теглеше към идолите им.
17 (O)Но Моето око се смили и ги не погуби; и Аз ги не изтребих в пустинята.
18 (P)И говорих на синовете им в пустинята: не ходете по правилата на вашите бащи, не пазете уредбите им и не се осквернявайте с техните идоли.
19 Аз съм Господ, Бог ваш: по Моите заповеди постъпвайте, Моите устави пазете и ги изпълнявайте.
20 И светете Моите съботи, за да бъдат личба между Мене и вас, та да знаете, че Аз съм Господ, Бог ваш.
21 (Q)Но и синовете се побуниха против Мене: по Моите заповеди не постъпваха и Моите устави не пазеха, не изпълняваха това, чрез което човек, като го изпълнява, би бил жив, нарушаваха Моите съботи, – и Аз казах: ще излея върху тях Моя гняв, ще изчерпя над тях Моята ярост в пустинята;
22 (R)но Аз отклоних ръката Си и постъпих заради Моето име, за да не се хули то пред народите, пред чиито очи ги изведох.
23 Също, като подигнах ръката Си в пустинята, Аз се заклех да ги разпилея между народите и да ги развея по земите,
24 задето те Моите наредби не изпълняваха, Моите заповеди отхвърлиха и нарушаваха Моите съботи, а очите им се обръщаха към идолите на бащите им.
25 (S)И допуснах им закони не добри и наредби, от които те не можаха да бъдат живи,
26 (T)и допуснах им да се осквернят със своите жертвоприношения, когато те почнаха да прекарват през огън всеки пръв плод на утробата, за да ги разоря, та да знаят, че Аз съм Господ.
27 Затова говори на дома Израилев, сине човешки, и кажи им: тъй казва Господ Бог: ето с какво още Ме хулиха вашите бащи, като постъпваха вероломно против Мене:
28 (U)Аз ги заведох в земята, която с клетва се обещах да им дам, като подигнах ръката Си, – а те, щом съгледваха някой висок хълм и някое клонесто дърво, почваха да колят там жертвите си, туряха там обидните за Мене свои приноси и свои благовонни кадива и извършваха там своите възлияния.
29 (V)И Аз им говорих: каква е тая височина, където ходите? Затова с името Бама тя се нарича и до ден днешен.
30 Ето защо, кажи на дома Израилев: тъй казва Господ Бог: не осквернявате ли себе си по примера на бащите си и не блудствувате ли подир гнусотиите им?
31 (W)Като принасяте даровете си и като прекарвате синовете си през огън, вие се осквернявате с всички ваши идоли до тоя ден – и искате да Ме питате, доме Израилев? Жив съм Аз, казва Господ Бог, няма да ви дам отговор.
32 (X)И което ви идва наум, никак не ще се сбъдне. Вие казвате: ще служим на дърво и на камък, като езичниците, като другоземните племена.
33 Жив съм Аз, казва Господ Бог; със силна ръка и постряна мишца, изливайки ярост, ще господарувам над вас.
34 И ще ви изведа измежду народите и из страните, по които сте пръснати, и ще ви събера със силна ръка и с простряна мишца, изливайки ярост.
35 (Y)И ще ви доведа в пустинята на народите и там ще се съдя с вас лице с лице.
36 (Z)Както Аз се съдих с бащите ви в пустинята на Египетската земя, тъй ще се съдя и с вас, казва Господ Бог.
37 (AA)И ще ви прекарам под тояга и ще ви въведа в оковите на завета.
38 (AB)И ще отделя от вас размирниците и непокорните Мене. Ще ги изведа из земята, дето живеят, но в Израилевата земя те не ще влязат, – и ще познаете, че Аз съм Господ.
39 (AC)А вие, доме Израилев, – тъй казва Господ Бог, – идете всеки при идолите си и им служете, щом Мене не слушате, но не осквернявайте повече светото Мое име с вашите дарове и с вашите идоли,
40 (AD)защото на Моята света планина, на високата Израилева планина, – казва Господ Бог, – там ще Ми служи целият Израилев дом – целият, колкото е на земята; там Аз с благоволение ще ги приема, и там ще поискам приносите ви и първоберките ви с всички ваши светини.
41 (AE)Ще ви приема като благовонно кадиво, когато ви изведа измежду народите и ви събера из страните, по които сте пръснати, – и ще се светя у вас пред очите на народите.
42 И ще познаете, че Аз съм Господ, когато ви въведа в земята Израилева – в земята, за която се клех да дам на отците ви, като подигнах ръката Си.
43 (AF)И ще си спомните там за вашите пътища и за всички ваши дела, с които сквернехте себе си, и ще се погнусите от вас сами за всички ваши злодеяния, които сте вършили.
44 И ще познаете, че Аз съм Господ, кога почна да постъпвам с вас заради Моето име не по вашите лоши пътища и вашите развратни дела, доме Израилев, – казва Господ Бог.
45 И биде към мене слово Господне:
46 (AG)сине човешки! обърни лицето си на пътя към юг и кажи слово против пладне и изречи пророчество върху гората на южното поле.
47 (AH)И кажи на южната гора: чуй словото Господне: тъй казва Господ Бог: ето, Аз ще запаля в тебе огън, и той ще погълне всяко зелено дърво и всяко сухо дърво в тебе; не ще угасне буйният пламък, и той ще опали всичко от юг до север.
48 (AI)И всяка плът ще види, че Аз, Господ, го запалих, и той не ще угасне.
49 (AJ)И казах: о, Господи Боже! те казват за мене: „не говори ли той притчи?“
Йезекиил 20
1940 Bulgarian Bible
20 А в седмата година, в петия <месец>, на десетия <ден> от месеца, някои от Израилевите старейшини дойдоха да се допитат до Господа, и седнаха пред мене.
2 И Господното слово дойде към мене и рече:
3 Сине човешки, говори на Израилевите старейшини и кажи им: Така казва Господ Иеова: Да се допитате до Мене ли сте дошли? <Заклевам се> в живота Си, казва Господ Иеова, не приемам да се допитате до Мене,
4 Ще се застъпиш ли за тях, сине човешки? ще се застъпиш ли за тях? Покажи им мерзостите на техните бащи, като им речеш:
5 Така казва Господ Иеова: В деня, когато избрах Израиля, и се заклех към рода на Якововия дом и им се открих в Египетската земя, и им се заклех като рекох: Аз съм Господ вашият Бог, -
6 в оня ден заклех им се, че ще ги изведа из Египетската земя <и ще ги доведа> в земя, която бях промислил за тях, <земя> гдето тече мляко и мед, с която се хвалят всички страни.
7 И рекох им: Отхвърлете всеки мерзостите, <които е поставил> пред очите си, и не се осквернявайте с египетските идоли; Аз съм Господ вашият Бог.
8 Те обаче въстанаха против Мене и не искаха да Ме послушат; не отхвърлиха всеки мерзостите, <които бе поставил> пред очите си, нито оставиха египетските идоли. Тогава рекох да излея яростта Си върху тях, за да изчерпя гнева Си против тях всред Египетската земя.
9 Но подействувах заради името Си, да се не оскверни то пред народите, между които бяха, и пред които им се открих като ги изведох из Египетската земя.
10 Затова като ги изведох из Египетската земя, заведох ги в пустинята.
11 И дадох им повеленията Си и запознах ги със съдбите Си, които като извършва човек, ще живее чрез тях.
12 Дадох им и съботите Си да бъдат знак между Мене и тях, за да познаят, че Аз Господ ги освещавам.
13 Но Израилевият дом въстана против Мене в пустинята; не ходиха в повеленията Ми, но отхвърлиха съдбите Ми, които като извършва човек ще живее чрез тях, и твърде много оскверниха съботите Ми. Тогава рекох да излея яростта Си върху тях в пустинята, за да ги изтребя.
14 Но подействувах заради името Си, да се не оскверни то пред народите, пред които бях ги извел.
15 При това, Аз им се заклех в пустинята, че не ще ги заведа в земята, която им бях дал, <земя> гдето тече мляко и мед, с която се хвалят всичките страни,
16 защото отхвърлиха съдбите Ми, не ходиха в повеленията Ми и оскверниха съботите Ми; понеже сърцата им отиваха след идолите им.
17 Обаче, окото Ми ги пощади, та не ги изтребих, нито ги довърших в пустинята.
18 И рекох на чадата им в пустинята: Не ходете по повеленията на бащите си и не пазете постановленията им, нито се осквернявайте с идолите им.
19 Аз съм Господ вашият Бог; в Моите повеления ходете, и Моите съдби пазете и извършвайте ги;
20 освещавайте още и съботите Ми, и нека бъдат знак между Мене и вас, за да познаете, че Аз Господ съм ваш Бог.
21 Обаче, чадата въстанаха против Мене; не ходиха в повеленията Ми, нито опазиха съдбите Ми да ги вършат, които ако извършва човек ще живее чрез тях, и оскверниха съботите Ми. Тогава рекох да излея яростта Си върху тях, за да изчерпя гнева Си против тях в пустинята.
22 Но оттеглих ръката Си, и подействувах заради името Си, да се не оскверни то пред народите, пред които ги бях извел.
23 При това, Аз им се заклех в пустинята, че ще ги разпръсна между народите, и ще ги разсея по <разни> страни,
24 защото не извършиха съдбите Ми, но отхвърлиха повеленията Ми, оскверниха съботите Ми, и очите им бяха към идолите на бащите им.
25 Затова и Аз им дадох повеления, които не бяха добри, и съдби, чрез които не щяха да живеят,
26 и оставих ги да се осквернят в приносите си, гдето превеждаха <през огън> всяко първородно, за да ги запустя, та да познаят, че Аз съм Господ.
27 Затова, сине човешки, говори на Израилевия дом, като им речеш: Така казва Господ Иеова: Още и в това Ме охулиха бащите ви, дето вършиха престъпления против Мене.
28 Защото, като ги доведох в земята, която бях се заклел да им дам, тогава разгледаха всеки висок хълм и всяко сенчесто дърво, и там принасяха жертвите си, там представяха оскърбителните си приноси, там полагаха благоуханията си и там изливаха възлиянията си.
29 Тогава им рекох: Що е това високо място, на което отивате, та да се нарича Вама {Езическо име за високо място.} и до днес?
30 Затова, кажи на Израилевия дом: Така казва Господ Иеова: Като се осквернявате по примера на бащите си, и блудствувате с мерзостите им,
31 и до днес се осквернявате с всичките си идоли, като принасяте даровете си и привеждате синовете си през огъня, то до Мене ли ще се допитате, доме Израилев? <Заклевам се> в живота Си, казва Господ Иеова, не приемам да се допитате до Мене.
32 И онова, което размишлявате, никак няма да се сбъдне, дето казвате: Ще станем като народите, като племената на <другите> страни; ще служим на дървета и на камъни.
33 <Заклевам се> в живота Си, казва Господ Иеова, непременно с мощна ръка, с издигната мишца, и с излеяна ярост ще царувам над вас.
34 Като ви изведа измежду племената, и ви събера от страните, в които сте разпръснати с мощна ръка, с издигната мишца, и с излеяна ярост,
35 ще ви заведа в пустинята на <заточение между> племената, и там ще се съдя с вас лице с лице.
36 Както се съдих с бащите ви в пустинята на Египетската земя, така ще се съдя с вас, казва Господ Иеова.
37 Ще ви прекарам под жезъла, и ще ви заведа във връзките на завета.
38 И ще изчистя отсред вас бунтовниците и ония, които вършат престъпления против Мене; ще ги извадя из земята, гдето пришелствуват; но те няма да влязат в Израилевата земя; и ще познаете, че Аз съм Господ.
39 А вие, доме Израилев, така казва Господ Иеова: Ако не искате да слушате Мене, идете, служете и за напред всеки на идолите си; но не осквернявайте вече светото Ми име с даровете си и с идолите си.
40 Защото на Моя свет хълм, на Израилевия висок хълм, казва Господ Иеова, там целият Израилев дом, всичките в страната, ще Ми служат; там ще ги приема, и там ще поискам приносите ви и първаците на даровете ви, както и всичките ви свети неща.
41 Ще ви приема като благоухание, когато ви изведа изсред племената и ви събера от страните, в които бяхте разпръснати; и ще се осветя във вас пред народите.
42 И ще познаете, че Аз съм Господ, когато ви доведа в Израилевата земя, в страната, която се заклех да дам на бащите ви.
43 Там ще си спомните за постъпките си, и за всичките си дела, в които се осквернихте; и ще се погнусите сами от себе си поради всичките злини, които сторихте.
44 И ще познаете, че Аз съм Господ, когато <така> постъпя с вас заради името Си, <а> не според злите ви постъпки, нито според развратните ви дела, доме Израилев, казва Господ Иеова.
45 И Господното слово дойде към мене и рече:
46 Сине човешки, насочи лицето си към юг и направи да капне <словото ти> към юг и пророкувай против леса на южното поле.
47 Кажи на южния лес: Слушай Господното слово. Така казва Господ Иеова: Ето, Аз ще запаля огън в тебе, който ще изяде всяко зелено дърво в тебе, и всяко сухо дърво; пламтящият пламък не ще угасне, а от него ще изгори цялата повърхност от юг до север.
48 Всяка твар ще види, че Аз Господ го запалих; няма да угасне.
49 Тогава рекох: Горко, Господи Иеова! Те казват за мене: Този не говори ли притчи?
Ezekiel 20
Ang Biblia (1978)
Ang pakikisama ng Panginoon ay muling isinaysay. Ang galit ng Panginoon ay sinalita laban sa idolatria ng Israel.
20 At nangyari nang ikapitong taon, nang ikalimang buwan, nang ikasangpu ng buwan, na ang (A)ilan sa mga matanda ng Israel ay nagsiparoon na sumangguni sa Panginoon, at nagsiupo sa harap ko.
2 At ang salita ng Panginoon ay dumating sa akin, na nagsasabi,
3 Anak ng tao, salitain mo sa mga matanda ng Israel, at sabihin mo sa kanila, Ganito ang sabi ng Panginoong Dios: Kayo baga'y naparito upang sumangguni sa akin? (B)Buháy ako, sabi ng Panginoong Dios, hindi ako mapagsasanggunian ninyo.
4 Hahatulan mo baga sila, anak ng tao, (C)hahatulan mo baga sila? (D)Ipakilala mo sa kanila ang mga kasuklamsuklam ng kanilang mga magulang;
5 At sabihin mo sa kanila; Ganito ang sabi ng Panginoong Dios: Nang araw na (E)aking piliin ang Israel, at itaas ko ang aking kamay sa lahi ng sangbahayan ni Jacob, at (F)pakilala ako sa kanila sa lupain ng Egipto, na iginawad ko ang aking kamay sa kanila na sinabi, (G)Ako ang Panginoon ninyong Dios;
6 Nang araw na yaon ay iginawad ko ang aking kamay sa kanila, upang ilabas ko sila sa lupain ng Egipto, na dalhin sa lupain na aking itinaan sa kanila na binubukalan ng gatas at pulot, (H)na siyang pinakamainam kay sa lahat ng lupain.
7 At sinabi ko sa kanila, Itakuwil ng bawa't isa sa inyo ang mga bagay na kasuklamsuklam sa kaniyang mga mata, at huwag kayong mangahawa (I)sa mga diosdiosan ng Egipto; ako ang Panginoon ninyong Dios.
8 Nguni't sila'y nanghimagsik laban sa akin, at hindi nakinig sa akin; hindi itinakuwil ng bawa't isa sa kanila ang mga kasuklamsuklam ng kanilang mga mata, o nilimot man nila ang mga diosdiosan sa Egipto. Nang magkagayo'y sinabi kong (J)aking ibubuhos sa kanila ang aking kapusukan, upang ganapin ko ang aking galit laban sa kanila, sa gitna ng lupain ng Egipto.
9 (K)Nguni't ako'y gumawa (L)alangalang sa aking pangalan, upang huwag malapastangan sa paningin ng mga bansa, na kinaroroonan nila, na sa mga paningin nila ay napakilala ako sa kanila, sa paglalabas ko sa kanila sa lupain ng Egipto.
10 Sa gayo'y pinalabas ko sila mula sa lupain (M)ng Egipto, at dinala ko sila sa ilang.
11 At ibinigay ko (N)sa kanila ang aking mga palatuntunan, at itinuro ko sa kanila ang aking mga kahatulan, na kung isagawa ng tao ay mabubuhay sa mga yaon.
12 Bukod dito'y ibinigay ko rin naman sa kanila ang aking mga (O)sabbath, upang maging tanda sa akin at sa kanila, upang kanilang makilala na (P)ako ang Panginoon na nagpapaging banal sa kanila.
13 Nguni't ang sangbahayan ni Israel ay nanghimagsik laban sa akin sa ilang: sila'y hindi nagsilakad ng ayon sa aking mga palatuntunan, at kanilang itinakuwil ang aking mga kahatulan, na kung gawin ng tao, ay mabubuhay sa mga yaon; at ang aking mga sabbath ay kanilang nilapastangang mainam. (Q)Nang magkagayo'y sinabi ko na aking ibubuhos ang aking kapusukan sa kanila sa (R)ilang, upang lipulin sila.
14 Nguni't ako'y gumawa (S)alangalang sa aking pangalan, upang huwag malapastangan sa paningin ng mga bansa, na sa paningin ng mga yaon ay aking inilabas sila.
15 Bukod dito'y (T)iginawad ko naman ang aking kamay sa kanila sa ilang, upang huwag ko silang dalhin sa lupain na aking ibinigay sa kanila, na binubukalan ng gatas at pulot, na siyang pinakamainam kay sa lahat ng lupain;
16 Sapagka't kanilang itinakuwil ang aking mga kahatulan, at hindi nagsilakad ng gayon sa aking mga palatuntunan, at nilapastangan ang aking mga sabbath: sapagka't ang kanilang puso ay (U)nagsisunod sa kanilang mga diosdiosan.
17 Gayon ma'y ang aking mata ay nagpatawad (V)sa kanila at hindi ko sila nilipol, o ginawan ko man sila ng lubos na kawakasan sa ilang.
18 At sinabi ko sa kanilang mga anak sa ilang, Huwag kayong magsilakad ng ayon sa mga (W)palatuntunan ng inyong mga magulang, o ingatan man ang kanilang mga kahatulan, o magpakahawa man sa kanilang mga diosdiosan:
19 Ako ang Panginoon ninyong Dios: (X)magsilakad kayo ng ayon sa aking mga palatuntunan, at ingatan ninyo ang aking mga kahatulan, at inyong isagawa;
20 At inyong ipangilin ang aking mga (Y)sabbath; at mga (Z)magiging tanda sa akin at sa inyo, upang inyong maalaman na ako ang Panginoon ninyong Dios.
21 Nguni't (AA)ang mga anak ay nanganghimagsik laban sa akin; sila'y hindi nagsilakad ng ayon sa aking mga palatuntunan, o nangagingat man ng aking mga kahatulan upang isagawa, na kung gawin ng tao ay mabubuhay sa mga yaon: kanilang nilapastangan ang aking mga sabbath. Nang magkagayo'y sinabi ko na aking ibubuhos ang aking kapusukan sa kanila, upang ganapin ang aking galit sa kanila sa ilang.
22 Gayon ma'y iniurong ko ang aking kamay, gumawa ako alang-alang sa aking pangalan, upang huwag malapastangan sa paningin ng mga bansa, na sa paningin ng mga yaon ay inilabas ko sila.
23 Bukod dito'y itinaas ko ang aking kamay sa kanila sa ilang, upang pangalatin ko (AB)sila sa gitna ng mga bansa, at panabugin sila sa mga lupain;
24 Sapagka't hindi nila isinagawa ang aking mga kahatulan, kundi itinakuwil ang aking mga palatuntunan, at nilapastangan ang aking mga sabbath, at ang kanilang mga mata'y nakasunod sa mga diosdiosan ng kanilang mga magulang.
25 (AC)Bukod dito'y binigyan ko sila ng mga palatuntunan na hindi mabuti, at ng mga kahatulan na hindi nila kabubuhayan;
26 At ipinariwara ko sila sa kanilang sariling mga kaloob, sa kanilang (AD)pagpaparaan sa apoy ng lahat na nangagbubukas ng bahay-bata, upang aking ipahamak sila, (AE)upang kanilang maalaman na ako ang Panginoon.
27 Kaya't, anak ng tao, salitain mo sa sangbahayan ni Israel, at sabihin mo sa kanila, Ganito ang sabi ng Panginoong Dios: Sa ganito ma'y nilapastangan ako ng inyong mga magulang, sa kanilang pagsalangsang laban sa akin.
28 Sapagka't nang dalhin ko sila sa lupain, na aking pinaggawaran ng aking kamay upang ibigay ko sa kanila, kanila ngang nakita ang (AF)lahat na mataas na burol, at lahat na mayabong na punong kahoy, at inihandog nila roon ang kanilang mga hain, at doo'y kanilang iniharap ang nakagagalit nilang handog; nagsuob rin sila roon ng kanilang pabango, at ibinuhos nila roon ang kanilang mga inuming handog.
29 Nang magkagayo'y sinabi ko sa kanila, Anong kahulugan ng mataas na dako na inyong pinaroroonan? Sa gayo'y ang pangalan niyaon ay tinawag na Bama hanggang sa araw na ito.
30 Kaya't sabihin mo sa sangbahayan ni Israel, Ganito ang sabi ng Panginoong Dios: Nangagpakarumi baga kayo ng ayon sa paraan ng inyong mga magulang? at kayo baga'y nagpatutot ng ayon sa kanilang mga kasuklamsuklam?
31 At pagka inyong (AG)inihahandog ang inyong mga kaloob, pagka, inyong pinararaan sa apoy ang inyong mga anak, nangagpapakarumi baga kayo sa lahat ninyong diosdiosan hanggang sa araw na ito? at ako baga'y mapagsasanggunian ninyo, Oh sangbahayan ni Israel? (AH)Buhay ako, sabi ng Panginoong Dios, hindi ninyo ako mapagsasanggunian;
32 At ang nagmumula sa inyong pagiisip ay (AI)hindi mangyayari sa anomang paraan, sa inyong sinasabi, (AJ)Kami ay magiging gaya ng mga bansa; na gaya ng mga angkan ng mga lupain upang mangaglingkod sa (AK)kahoy at bato.
Ang hinaharap na pagkatayong muli ng Israel.
33 Buháy ako, sabi ng Panginoong Dios, walang pagsalang sa pamamagitan ng makapangyarihang kamay, at ng unat na bisig, at ng kapusukan na ibinubugso, ay maghahari ako sa inyo.
34 At ilalabas ko kayo na mula sa mga bayan, at pipisanin ko kayo na mula sa mga lupain, na inyong pinangalatan, sa pamamagitan ng makapangyarihang kamay, at ng unat na bisig, at ng kapusukan na ibinubuhos;
35 At aking dadalhin kayo sa (AL)ilang ng mga bayan, at doo'y makikipagkatuwiranan ako (AM)sa inyo (AN)ng harapan.
36 Kung paanong ako'y nakipagkatuwiranan sa inyong mga (AO)magulang sa ilang ng lupain ng Egipto, gayon ako makikipagkatuwiranan sa inyo, sabi ng Panginoong Dios.
37 At (AP)pararaanin ko kayo sa ilalim ng tungkod, at dadalhin ko kayo sa pakikipagkasundo ng tipan;
38 At (AQ)aking lilinisin sa gitna ninyo ang mga mapanghimagsik, at ang mga nagsisisalangsang laban sa akin; aking ilalabas sila sa lupaing kanilang pinangingibahang bayan, nguni't hindi sila magsisipasok (AR)sa lupain ng Israel: at inyong malalaman na ako ang Panginoon.
39 Tungkol sa inyo, Oh sangbahayan ni Israel, ganito ang sabi ng Panginoong Dios; (AS)magsiyaon kayo, maglingkod bawa't isa sa kaniyang mga diosdiosan, at sa haharapin man, kung hindi ninyo ako didinggin; nguni't ang aking banal na pangalan ay (AT)hindi na ninyo lalapastanganin ng (AU)inyong mga kaloob, at ng inyong mga diosdiosan.
40 Sapagka't (AV)sa aking banal na bundok, sa bundok na kaitaasan ng Israel, sabi ng Panginoong Dios, doon ako paglilingkuran sa lupain ng buong sangbahayan ni Israel, nilang lahat: doo'y (AW)tatanggapin ko sila, at doon ko (AX)hihingin ang inyong mga handog, at ang mga unang bunga na inyong mga alay, sangpu ng lahat ninyong banal na bagay.
41 Parang masarap na amoy na tatanggapin ko kayo, pagka kayo'y aking naihiwalay sa mga bayan, at napisan ko kayo mula sa mga lupain na inyong pinangalatan; at (AY)ako'y ipaari ninyong banal sa paningin ng mga bansa.
42 At inyong malalaman na ako ang Panginoon, pagka kayo'y aking ipapasok sa lupain ng Israel, sa lupain na aking pinagtaasan ng aking kamay upang ibigay sa inyong mga magulang.
43 At doo'y maaalaala (AZ)ninyo ang inyong mga lakad, at lahat ng inyong gawa, na inyong pinagpakadumhan; (BA)at inyong kayayamutan ang inyong sarili sa inyong sariling paningin dahil sa lahat ninyong kasamaan na inyong ginawa.
44 At inyong malalaman na ako ang Panginoon, pagka ako'y nakagawa na sa inyo alangalang sa aking pangalan, hindi ayon sa inyong mga masamang lakad, o ayon sa inyong mga masamang gawa man, Oh ninyong sangbahayan ni Israel, sabi ng Panginoong Dios.
Ang hula laban sa gubat ng timugan.
45 At ang salita ng Panginoon ay dumating sa akin, na nagsasabi,
46 Anak ng tao, (BB)itingin mo ang iyong mukha sa dakong timugan, at magbadya ka ng iyong salita sa dakong timugan, at manghula ka laban sa gubat ng parang sa Timugan;
47 At sabihin mo sa gubat ng Timugan, Iyong pakinggan ang salita ng Panginoon: Ganito ang sabi ng Panginoong Dios, Narito, aking papagniningasin ang isang apoy sa iyo, at susupukin ang (BC)bawa't sariwang punong kahoy sa iyo, at ang bawa't tuyong punong kahoy: ang maalab na liyab at hindi mapapatay, at ang lahat na mukha na (BD)mula sa timugan hanggang sa hilagaan ay masusunog sa liyab.
48 At malalaman ng lahat ng tao na akong Panginoon ang nagpaalab niyaon; hindi mapapatay.
49 Nang magkagayo'y sinabi ko: Ah Panginoong Dios! sinasabi nila sa akin, Hindi baga siya'y mapagsalita ng mga (BE)talinghaga?
Ezekiel 20
King James Version
20 And it came to pass in the seventh year, in the fifth month, the tenth day of the month, that certain of the elders of Israel came to enquire of the Lord, and sat before me.
2 Then came the word of the Lord unto me, saying,
3 Son of man, speak unto the elders of Israel, and say unto them, Thus saith the Lord God; Are ye come to enquire of me? As I live, saith the Lord God, I will not be enquired of by you.
4 Wilt thou judge them, son of man, wilt thou judge them? cause them to know the abominations of their fathers:
5 And say unto them, Thus saith the Lord God; In the day when I chose Israel, and lifted up mine hand unto the seed of the house of Jacob, and made myself known unto them in the land of Egypt, when I lifted up mine hand unto them, saying, I am the Lord your God;
6 In the day that I lifted up mine hand unto them, to bring them forth of the land of Egypt into a land that I had espied for them, flowing with milk and honey, which is the glory of all lands:
7 Then said I unto them, Cast ye away every man the abominations of his eyes, and defile not yourselves with the idols of Egypt: I am the Lord your God.
8 But they rebelled against me, and would not hearken unto me: they did not every man cast away the abominations of their eyes, neither did they forsake the idols of Egypt: then I said, I will pour out my fury upon them, to accomplish my anger against them in the midst of the land of Egypt.
9 But I wrought for my name's sake, that it should not be polluted before the heathen, among whom they were, in whose sight I made myself known unto them, in bringing them forth out of the land of Egypt.
10 Wherefore I caused them to go forth out of the land of Egypt, and brought them into the wilderness.
11 And I gave them my statutes, and shewed them my judgments, which if a man do, he shall even live in them.
12 Moreover also I gave them my sabbaths, to be a sign between me and them, that they might know that I am the Lord that sanctify them.
13 But the house of Israel rebelled against me in the wilderness: they walked not in my statutes, and they despised my judgments, which if a man do, he shall even live in them; and my sabbaths they greatly polluted: then I said, I would pour out my fury upon them in the wilderness, to consume them.
14 But I wrought for my name's sake, that it should not be polluted before the heathen, in whose sight I brought them out.
15 Yet also I lifted up my hand unto them in the wilderness, that I would not bring them into the land which I had given them, flowing with milk and honey, which is the glory of all lands;
16 Because they despised my judgments, and walked not in my statutes, but polluted my sabbaths: for their heart went after their idols.
17 Nevertheless mine eye spared them from destroying them, neither did I make an end of them in the wilderness.
18 But I said unto their children in the wilderness, Walk ye not in the statutes of your fathers, neither observe their judgments, nor defile yourselves with their idols:
19 I am the Lord your God; walk in my statutes, and keep my judgments, and do them;
20 And hallow my sabbaths; and they shall be a sign between me and you, that ye may know that I am the Lord your God.
21 Notwithstanding the children rebelled against me: they walked not in my statutes, neither kept my judgments to do them, which if a man do, he shall even live in them; they polluted my sabbaths: then I said, I would pour out my fury upon them, to accomplish my anger against them in the wilderness.
22 Nevertheless I withdrew mine hand, and wrought for my name's sake, that it should not be polluted in the sight of the heathen, in whose sight I brought them forth.
23 I lifted up mine hand unto them also in the wilderness, that I would scatter them among the heathen, and disperse them through the countries;
24 Because they had not executed my judgments, but had despised my statutes, and had polluted my sabbaths, and their eyes were after their fathers' idols.
25 Wherefore I gave them also statutes that were not good, and judgments whereby they should not live;
26 And I polluted them in their own gifts, in that they caused to pass through the fire all that openeth the womb, that I might make them desolate, to the end that they might know that I am the Lord.
27 Therefore, son of man, speak unto the house of Israel, and say unto them, Thus saith the Lord God; Yet in this your fathers have blasphemed me, in that they have committed a trespass against me.
28 For when I had brought them into the land, for the which I lifted up mine hand to give it to them, then they saw every high hill, and all the thick trees, and they offered there their sacrifices, and there they presented the provocation of their offering: there also they made their sweet savour, and poured out there their drink offerings.
29 Then I said unto them, What is the high place whereunto ye go? And the name whereof is called Bamah unto this day.
30 Wherefore say unto the house of Israel, Thus saith the Lord God; Are ye polluted after the manner of your fathers? and commit ye whoredom after their abominations?
31 For when ye offer your gifts, when ye make your sons to pass through the fire, ye pollute yourselves with all your idols, even unto this day: and shall I be enquired of by you, O house of Israel? As I live, saith the Lord God, I will not be enquired of by you.
32 And that which cometh into your mind shall not be at all, that ye say, We will be as the heathen, as the families of the countries, to serve wood and stone.
33 As I live, saith the Lord God, surely with a mighty hand, and with a stretched out arm, and with fury poured out, will I rule over you:
34 And I will bring you out from the people, and will gather you out of the countries wherein ye are scattered, with a mighty hand, and with a stretched out arm, and with fury poured out.
35 And I will bring you into the wilderness of the people, and there will I plead with you face to face.
36 Like as I pleaded with your fathers in the wilderness of the land of Egypt, so will I plead with you, saith the Lord God.
37 And I will cause you to pass under the rod, and I will bring you into the bond of the covenant:
38 And I will purge out from among you the rebels, and them that transgress against me: I will bring them forth out of the country where they sojourn, and they shall not enter into the land of Israel: and ye shall know that I am the Lord.
39 As for you, O house of Israel, thus saith the Lord God; Go ye, serve ye every one his idols, and hereafter also, if ye will not hearken unto me: but pollute ye my holy name no more with your gifts, and with your idols.
40 For in mine holy mountain, in the mountain of the height of Israel, saith the Lord God, there shall all the house of Israel, all of them in the land, serve me: there will I accept them, and there will I require your offerings, and the firstfruits of your oblations, with all your holy things.
41 I will accept you with your sweet savour, when I bring you out from the people, and gather you out of the countries wherein ye have been scattered; and I will be sanctified in you before the heathen.
42 And ye shall know that I am the Lord, when I shall bring you into the land of Israel, into the country for the which I lifted up mine hand to give it to your fathers.
43 And there shall ye remember your ways, and all your doings, wherein ye have been defiled; and ye shall lothe yourselves in your own sight for all your evils that ye have committed.
44 And ye shall know that I am the Lord when I have wrought with you for my name's sake, not according to your wicked ways, nor according to your corrupt doings, O ye house of Israel, saith the Lord God.
45 Moreover the word of the Lord came unto me, saying,
46 Son of man, set thy face toward the south, and drop thy word toward the south, and prophesy against the forest of the south field;
47 And say to the forest of the south, Hear the word of the Lord; Thus saith the Lord God; Behold, I will kindle a fire in thee, and it shall devour every green tree in thee, and every dry tree: the flaming flame shall not be quenched, and all faces from the south to the north shall be burned therein.
48 And all flesh shall see that I the Lord have kindled it: it shall not be quenched.
49 Then said I, Ah Lord God! they say of me, Doth he not speak parables?
Дигитална версия: Copyright by © Българско библейско дружество 2016. Използвани с разрешение.
© 1995-2005 by Bibliata.com
Ang Biblia Copyright © Philippine Bible Society 1905, 1915, 1933, 1978
