Иезекиил 11
Библия, синодално издание
11 (A)И дигна ме духът и ме доведе при източните врата на Дома Господен, които гледаха към изток. И ето, – при входа на вратата двайсет и пет човека; и между тях видях Иазания, син Азуров, и Фалтия, син Ванеев, князе народни.
2 И Той ми каза: сине човешки! ето людете, които имат наум беззаконие и които дават лош съвет в тоя град,
3 думайки: „още е далеч; нека градим домове; той[a] е котел, а ние – месо“.
4 Затова изречи против тях пророчество, пророкувай, сине човешки.
5 И слезе върху мене Дух Господен и ми каза: кажи, тъй казва Господ: което говорите вие, доме Израилев. и което ви наум идва, това Аз зная.
6 Много ваши убити сложихте в тоя град, и улиците му изпълнихте с трупове.
7 Затова тъй казва Господ Бог: вашите убити, които сложихте сред него, са месо, а той – котел; но вас Аз ще изведа из него.
8 (B)Вие се боите от меч, и Аз ще напратя върху ви меч, казва Господ Бог.
9 И ще ви изведа из него, ще ви предам в ръцете на чужденци и ще извърша съд върху вас.
10 (C)От меч ще паднете; на Израилевите предели ще ви съдя, ще познаете, че Аз съм Господ.
11 Той не ще бъде за вас котел, и вие не ще бъдете месо в него; на Израилевите предели ще ви съдя.
12 (D)И ще познаете, че Аз съм Господ; защото по Моите заповеди не ходихте, и Моите наредби не изпълняхте, а ходихте по наредбите на околните вам народи.
13 (E)И ето, когато аз пророкувах, Фалтия, Ванеевият син, умря. И паднах ничком, викнах със силен глас и казах: о, Господи Боже! нима искаш докрай да изтребиш остатъка на Израиля?
14 И биде към мене слово Господне:
15 (F)сине човешки! на твоите братя, на твоите братя, на твоите еднокръвни и на целия Израилев дом, – на всички тях, живеещите в Иерусалим, казват: „живейте далеч от Господа, тая земя е дадена нам да я владеем“.
16 (G)На това кажи: тъй казва Господ Бог: макар и да ги отдалечих между народите и макар да ги пръснах по земите, обаче Аз ще бъда за тях като светилище в ония земи, където отидоха.
17 (H)После кажи: тъй казва Господ Бог: Аз ще ви събера измежду народите и ще ви върна от земите, в които сте разпилени; и ще ви дам земята Израилева.
18 И ще дойдат там, и ще изхвърлят из нея всичките ѝ гнусотии и всичките ѝ мръсотии.
19 (I)И ще им дам едно сърце, ще вложа в тях нов дух, ще взема из тялото им каменното сърце и ще им дам сърце от плът,
20 (J)за да ходят по Моите заповеди, да пазят Моите наредби и да ги изпълняват; и ще бъдат Мой народ, пък Аз ще бъда техен Бог.
21 (K)А чието сърце се повлече по гнусотиите им и мръсотиите им, тяхното поведение ще обърна върху главите им, казва Господ Бог.
22 Тогава Херувимите дигнаха крилата си, и колелата бяха до тях; и славата на Бога Израилев беше над тях отгоре.
23 (L)И дигна се славата Господня изсред града и се спря над планината, която е на изток от града.
24 (M)И духът ме подигна и ме пренесе във видение, чрез Божия Дух, в Халдея при преселниците. И видението, което видях, избягна от мене.
25 И аз разказах на преселниците всички думи на Господа, които Той ми откри.
Footnotes
- 11:3 Градът.
Йезекиил 11
1940 Bulgarian Bible
11 При това духът ме дигна та ме отнесе на източната порта на Господния дом, която гледа към изток; и ето във входа на портата двадесет и пет мъже, между които видях Яазания Азуровия син и Фелатия Венаиевия син, първенци между людете.
2 И <Господ> ми рече: Сине човешки, тия са мъжете, които измислюват неправда, и които дават нечестив съвет в тоя град, като казват:
3 <Времето> не е близо да съградим къщи; тоя <град> е котел, а ние месо.
4 Затова пророкувай против тях, пророкувай, сине човешки.
5 И Господният Дух слетя върху мене и рече ми: Говори. Така казва Господ: Това е що сте рекли, доме Израилев; Защото Аз зная размишленията на духа ви.
6 Убихте мнозина в тоя град, И напълнихте улиците му със заклани.
7 Затова, така казва Господ Иеова: Избитите от вас, които постлахте всред него, Те са месо, а тоя <град> е котел; Обаче, Аз ще ви извадя изсред него.
8 От ножа се бояхте; И нож ще докарам върху вас, казва Господ Иеова.
9 Ще ви извадя изсред <града>, И ще ви предам в ръцете на чужденци, И ще извърша съдби всред вас.
10 От меч ще паднете; В Израилевите предели ще ви съдя; И ще познаете, че Аз съм Господ.
11 Тоя <град> не ще ви бъде котел, Нито ще бъдете вие месо всред него; В Израилевите предели ще ви съдя;
12 И ще познаете, че Аз съм Господ; Понеже не ходихте в повеленията Ми, Нито извършихте съдбите Ми, Но постъпвахте според постановленията на околните вам народи.
13 А като пророкувах, Фелатия Венаиевият син умря. Тогава паднах на лицето си, и като извиках с висок глас рекох: Горко, Господи Иеова! ще довършиш ли Ти останалите от Израиля?
14 И Господното слово дойде към мене и рече:
15 Сине човешки, братята ти, да! твоите братя, сродните ти мъже, и целият Израилев дом, те всички са ония, на които ерусалимските жители рекоха: Отдалечете се от Господа; нам се даде тая земя за владение.
16 Затова речи: Така казва Господ Иеова: Понеже ги преместих далеч между народите, И понеже ги разпръснах по <разни> страни, И съм бил на тях за малко <време> светилище В страните гдето са отишли,
17 Затова речи: Така казва Господ Иеова: Ще ви събера от народите, Ще ви прибера от страните гдето сте разпръснати, И ще ви дам Израилевата земя.
18 И като дойдат там, Ще махнат от нея всичките й гнусотии И всичките й мерзости.
19 Аз ще им дам едно сърце, И ще вложа вътре във вас нов дух; И като отнема каменното сърце от плътта им, Ще им дам крехко {Еврейски: Плътно.} сърце,
20 За да ходят в повеленията Ми, И да пазят наредбите Ми и да ги вършат. И те ще бъдат Мои люде, и Аз ще бъда техен Бог.
21 А колкото за ония, чието сърце постъпва По гнусните им и мерзостни желания, Ще възвърна постъпките им върху главите им, Казва Господ Иеова.
22 Тогава херувимите подигнаха крилата си, и колелата <се издигнаха> край тях; и славата на Израилевия Бог бе отгоре им.
23 И Господната слава се издигна изсред града та застана на хълма, който е на изток от града.
24 И Духът, като ме издигна, отнесе ме чрез видение, с Божия Дух, в Халдейската земя, при пленниците. Тогава видението, което бях видял, си отиде от мене.
25 После, казах на пленниците всичките думи, които Господ беше ми показал.
Ezekiel 11
King James Version
11 Moreover the spirit lifted me up, and brought me unto the east gate of the Lord's house, which looketh eastward: and behold at the door of the gate five and twenty men; among whom I saw Jaazaniah the son of Azur, and Pelatiah the son of Benaiah, princes of the people.
2 Then said he unto me, Son of man, these are the men that devise mischief, and give wicked counsel in this city:
3 Which say, It is not near; let us build houses: this city is the caldron, and we be the flesh.
4 Therefore prophesy against them, prophesy, O son of man.
5 And the Spirit of the Lord fell upon me, and said unto me, Speak; Thus saith the Lord; Thus have ye said, O house of Israel: for I know the things that come into your mind, every one of them.
6 Ye have multiplied your slain in this city, and ye have filled the streets thereof with the slain.
7 Therefore thus saith the Lord God; Your slain whom ye have laid in the midst of it, they are the flesh, and this city is the caldron: but I will bring you forth out of the midst of it.
8 Ye have feared the sword; and I will bring a sword upon you, saith the Lord God.
9 And I will bring you out of the midst thereof, and deliver you into the hands of strangers, and will execute judgments among you.
10 Ye shall fall by the sword; I will judge you in the border of Israel; and ye shall know that I am the Lord.
11 This city shall not be your caldron, neither shall ye be the flesh in the midst thereof; but I will judge you in the border of Israel:
12 And ye shall know that I am the Lord: for ye have not walked in my statutes, neither executed my judgments, but have done after the manners of the heathen that are round about you.
13 And it came to pass, when I prophesied, that Pelatiah the son of Benaiah died. Then fell I down upon my face, and cried with a loud voice, and said, Ah Lord God! wilt thou make a full end of the remnant of Israel?
14 Again the word of the Lord came unto me, saying,
15 Son of man, thy brethren, even thy brethren, the men of thy kindred, and all the house of Israel wholly, are they unto whom the inhabitants of Jerusalem have said, Get you far from the Lord: unto us is this land given in possession.
16 Therefore say, Thus saith the Lord God; Although I have cast them far off among the heathen, and although I have scattered them among the countries, yet will I be to them as a little sanctuary in the countries where they shall come.
17 Therefore say, Thus saith the Lord God; I will even gather you from the people, and assemble you out of the countries where ye have been scattered, and I will give you the land of Israel.
18 And they shall come thither, and they shall take away all the detestable things thereof and all the abominations thereof from thence.
19 And I will give them one heart, and I will put a new spirit within you; and I will take the stony heart out of their flesh, and will give them an heart of flesh:
20 That they may walk in my statutes, and keep mine ordinances, and do them: and they shall be my people, and I will be their God.
21 But as for them whose heart walketh after the heart of their detestable things and their abominations, I will recompense their way upon their own heads, saith the Lord God.
22 Then did the cherubims lift up their wings, and the wheels beside them; and the glory of the God of Israel was over them above.
23 And the glory of the Lord went up from the midst of the city, and stood upon the mountain which is on the east side of the city.
24 Afterwards the spirit took me up, and brought me in a vision by the Spirit of God into Chaldea, to them of the captivity. So the vision that I had seen went up from me.
25 Then I spake unto them of the captivity all the things that the Lord had shewed me.
Дигитална версия: Copyright by © Българско библейско дружество 2016. Използвани с разрешение.
© 1995-2005 by Bibliata.com