Захария 5
Библия, синодално издание
5 И пак повдигнах очи и видях: ето, хвърчи свитък.
2 И ми рече той: какво виждаш? Отговорих: виждам свитък да хвърчи; дължината му е двайсет лакти, а ширината му е десет лакти.
3 Той ми рече: това е проклятието, което излиза по лицето на цяла земя; защото всеки, който краде, ще бъде изтребен, – както е написано на едната страна, и всеки, който се кълне лъжливо, ще бъде изтребен, както е написано на другата страна.
4 Аз го напратих, казва Господ, и то ще влезе в дома на крадеца и в дома на оногова, който лъжливо се кълне в Моето име, и ще остане в дома му, и ще изтреби него, дърветата му и камъните му.
5 И влезе Ангелът, който говореше с мене, и ми рече: дигни още очите си и погледни: що е това, дето излиза?
6 (A)А когато аз казах: какво е това? той отговори: това, което излиза, е ефа, и рече: това е образът им по цяла земя.
7 И ето един къс олово се издигна, и там седеше една жена посред ефата.
8 И рече той: тая жена е самото нечестие, и я хвърли всред ефата, а на отвора ѝ хвърли оловения къс.
9 И вдигнах очите си и видях: ето, появиха се две жени, и вятър имаше в крилата им; и крила имаха те като крила на щъркел; и вдигнаха те ефата и поднесоха я между земята и небето.
10 И рекох аз на Ангела, който говореше с мене: къде носят тая ефа?
11 (B)Тогава той ми рече: за да съградят за нея дом в земята Сенаар, и кога бъде всичко приготвено, тя ще се постави там на своята основа.
Захария 5
1940 Bulgarian Bible
5 Тогава пак като подигнах очите си видях, и ето летящ свитък.
2 И рече ми: Що виждаш? И отговорих: Виждам летящ свитък, дълъг двадесет лакти, и широк десет лакти.
3 И рече ми: Това е проклетията, която се простира по лицето на цялата страна; защото всеки, който краде, ще се изтреби, както <се пише> в него от едната страна, и всеки, който се кълне <лъжливо> ще се изтреби, както <се пише> в него от другата страна.
4 Аз ще я направя да излезе, и тя ще влезе в къщата на крадеца и в къщата на кълнещия се лъжливо в Моето име; и като пребъдва всред къщата му ще я разори, както дърветата й, така и камъните й.
5 Тогава ангелът, който говореше с мене, излезе та ми рече: Подигни очите си та виж що е това, което излиза.
6 И рекох: Що е това? А той каза: Това, което излиза, е ефа. Каза още: Това ги представлява, <каквито са>, по цялата земя;
7 (и, ето, един талант олово се вдигаше); и ето една жена седяща всред ефата.
8 Рече още: Това е нечестието. И хвърли я всред ефата; после хвърли оловената теглилка в устата на ефата.
9 Тогава, като подигнах очите си видях, и, ето, излизаха две жени, които летяха като вятър {Еврейски: И вятър имаше в крилата им.}; защото имаха крила като крила на щъркел; и дигнаха ефата между земята и небето.
10 Тогава рекох на ангела, който говореше с мене: Къде занасят те ефата?
11 И рече ми: За да построят за нея къща в земята Сенаар; и когато се приготви, тя ще бъде поставена там на своето място.
Дигитална версия: Copyright by © Българско библейско дружество 2016. Използвани с разрешение.
© 1995-2005 by Bibliata.com