Еклисиаст 5
Библия, синодално издание
5 (A)Не бързай с езика си, и сърцето ти да не бърза да изговаря думи пред Господа: защото Бог е на небето, а ти на земята; затова думите ти да не бъдат много.
2 Защото, както сънища идват при много грижи, тъй и гласът на безумния се познава от многото думи.
3 (B)Кога даваш оброк Богу, не се бави да го изпълниш, защото Той не благоволи към глупави: каквото си обрекъл, изпълни.
4 (C)По-добре ти е да не обещаваш, нежели да обещаеш и да не изпълниш.
5 (D)Не позволявай на устата си да вкарват в грях плътта ти и не говори пред Ангела (Божий): „това е грешка“. Защо ти е да правиш така, че Бог да се разгневи на думата ти и да съсипе работата на ръцете ти?
6 Защото в многото сънища, както и в многото думи – много суета; но ти се бой от Бога.
7 (E)Ако видиш в някоя област притеснение на сиромаха и нарушение на съда и на правдата, не се чуди на това: защото над високия гледа по-висок, а над тях – още по-висок;
8 а предимството на страната изцяло е царят, който се грижи за страната.
9 Който обича сребро, на сребро няма да се насити, и кой го обича богатство, той няма полза от това. И това е суета!
10 (F)Увеличава се имотът – увеличават се и потребителите му: и каква облага за притежателя му нима само да гледа с очите си?
11 Сладък е сънят за оногова, който се труди, – ял той малко или много; ала преяждането не дава на богатия да заспи.
12 (G)Има един мъчителен недъг, който съм видял под слънцето: богатство, пазено от притежателя му за негова вреда.
13 (H)А това богатство загива от злочести случки: роди му се син, и нищо няма в ръцете му.
14 (I)Както е излязъл гол из майчината си утроба, такъв си той отива, какъвто е дошъл; и нищо не ще вземе от труда си, що би могъл в ръка да понесе.
15 И това е тежък недъг: какъвто е дошъл, такъв си и отива. Каква, прочее, за него полза, като се е трудил на вятър?
16 А той през цял живот ял на тъмно, много дразнен, огорчаван и ядосван.
17 (J)Ето още какво намерих добро и приятно: да ядеш и да пиеш и да се наслаждаваш с доброто на всичките си трудове, с каквито се трудиш под слънцето през всички дни на живота си, които ти е дал Бог; защото това е твой дял.
18 И ако на някой човек Бог е дал богатство и имот и му е дал власт да се ползува от тях, да взима своя дял и да се наслаждава от трудовете си, – това е Божий дар.
19 (K)Няма дълго време да помни той дните на живота си; затова Бог го и възнаграждава със сърдечна радост.
Еклисиаст 5
1940 Bulgarian Bible
5 Пази ногата си, когато отиваш в Божия дом, Защото да се приближиш да слушаш е по-добро, Отколкото да принесеш жертва на безумните, Които не знаят, че струват зло.
2 Не прибързвай с устата си, Нито да бърза сърцето ти да произнася думи пред Бога; Защото Бог е на небесата, а ти на земята, Затова нека бъдат думите ти малко;
3 Защото, <както> съновидението произхожда от многото занимание, <Така> и гласът на безумния от многото думи.
4 Когато направиш обрек Богу, Не се бави да го изпълниш, Защото Той няма благоволение в безумните; Изпълни това, което си обрекъл.
5 По-добре да се не обричаш, Отколкото да се обречеш и да не изпълниш.
6 Не позволявай на устата си да вкарат в грях плътта ти; И не казвай пред <Божия> служител {Еврейски: Пред ангела.}, че е било по небрежение; Защо да се разгневи Бог на гласа ти, И да погуби делото на ръцете ти?
7 Защото, макар да изобилват сънища и суети и много думи, Ти се бой от Бога.
8 Ако видиш, че сиромахът се угнетява, И че правосъдието и правдата в държавата се изнасилват, Да се не почудиш на това нещо; Защото над високия надзирава по-висок, И над тях има по-високи.
9 При това, ползата от земята е за всичките, И сам царят служи на нивите.
10 Който обича среброто не ще се насити от сребро, Нито с доходи оня, който обича изобилието. И това е суета.
11 Когато се умножават благата, Умножават се и ония, които ги ядат; И каква полза има на притежателите им Освен да <ги> гледат с очите си?
12 Сънят на работникът е сладък, малко ли <е> ял, или много; А пресищането на богатия не го оставя да спи.
13 Има тежко зло, което видях под слънцето, <именно>, Богатство пазено от притежателя му за собствената му вреда;
14 И онова богатство се изгубва чрез зъл случай, И не остава нищо в ръката на сина, когото е родил.
15 Както е излязъл из утробата на майка си, Гол ще отиде пак както е дошъл, Без да вземе нещо от труда си, За да го занесе в ръката си.
16 Още и това е тежко зло, Че по всичко, както е дошъл, така ще и да отиде; И каква полза за него, че се е трудил за вятъра?
17 Още и през всичките си дни яде в тъмнина, И има много досада и болест и негодуване.
18 Ето какво видях аз за добро и прилично: Да яде някой и да пие, И да се наслаждава от благото на всичкия си труд, В който се труди под слънцето, През всичките дни на живота си, които му е дал Бог; Защото това е делът му.
19 И на който човек е дал Бог богатство и имот, И му е дал власт да яде от тях, И да взема дяла си, и да се весели с труда си, - Това е дар от Бога.
20 Защото няма много да помни дните на живота си, Понеже Бог му отговаря с веселието на сърцето му.
Дигитална версия: Copyright by © Българско библейско дружество 2016. Използвани с разрешение.
© 1995-2005 by Bibliata.com