Евреи 12
Библия, синодално издание
12 (A)Затова и ние, заобиколени от такъв голям облак свидетели, нека свалим от себе си всякакво бреме и греха, който ни лесно омотава, и нека с търпение изминем предстоящото нам поприще,
2 (B)имайки пред очи началника и завършителя на вярата – Иисуса, Който, заради предстоящата Нему радост, претърпя кръст, като презря срама, и седна отдясно на престола Божий.
3 (C)Помислете, прочее, за Оногова, Който претърпя от грешниците такова над Себе Си поругание, та да ви не дотегне, и да не отпаднете душевно.
4 (D)В борбата си против греха още не сте се противили до кръв
5 (E)и сте забравили увещанието, което вам като на синове говори: „сине мой, не презирай наказанието от Господа и не отпадай духом, кога те изобличава.
6 (F)Защото Господ наказва, когото обича; бичува всеки син, когото приема“.
7 Ако търпите наказание, Бог постъпва с вас като със синове. Защото кой е тоя син, когото баща му не наказва?
8 Ако пък оставате без наказание, на което всички станаха съучастници, тогава сте незаконни, деца, а не синове.
9 (G)При това, ние бивахме наказвани от нашите по плът бащи и се свеняхме от тях; не ще ли се много повече покорим на Отца на духовете, та да бъдем живи?
10 (H)Защото те ни наказваха за малко дни, според както им беше угодно; а Тоя за полза, та да участвуваме в Неговата светост.
11 Всяко наказание изпърво не се показва да е за радост, а за скръб; но отпосле на обучените чрез него то принася мирен плод на праведност.
12 (I)Затова „укрепете отпадналите ръце и ослабналите колене“
13 и направете с нозете си прави пътеки, та, което е хромо, да се не отклони, а поскоро да се изцери.
14 (J)Залягайте да имате мир с всички и светост, без която никой няма да види Господа,
15 (K)като гледате, да не би някой да се лиши от Божията благодат; да не би някой горчив корен, като изникне, да причини вреда, и чрез него да се осквернят мнозина;
16 (L)да не би да има между вас някой блудник, или нечестивец като Исава, който за една гозба се отказа от първородството си.
17 (M)Защото знаете, че и отпосле той, желаейки да наследи благословението, биде отхвърлен, понеже не можа да измени решението на баща си, ако и да бе го молил за това със сълзи.
18 (N)Вие не сте пристъпили към осезаема планина, и пламнал огън, и облак, и мрак, и буря,
19 (O)и тръбен звук, и говорещи глас, слушателите на който молеха да им се не говори вече,
20 (P)защото не можеха да изтърпят онова, що им се заповядваше: „и звяр ако се допре до планината, с камъни ще бъде убит, или със стрела застрелян“.
21 (Q)И толкова страшно беше онова, което се виждаше, че и Моисей рече: „ужасен съм и треперя“.
22 (R)Вие обаче пристъпихте към планина Сион и към града на живия Бог, небесния Иерусалим, и към десетки хиляди Ангели,
23 (S)към тържествения събор и църквата на първородните, които са написани на небесата, и към Бога, Съдия на всички, и към духовете на праведниците, които са достигнали съвършенство,
24 (T)и към Иисуса, Ходатая на новия завет, и към кръвта за поръсване, която подобре говори от Авелевата.
25 (U)Гледайте да не отбягвате Оногова, Който говори. Защото, ако не останаха ненаказани ония, що отказаха да слушат оногова, който говореше на земята, колко повече ние, които се отвръщаме от Оногова, Който говори от небесата,
26 (V)Чийто глас тогава поклати земята, и Който сега се обещава и казва: „още веднъж Аз ще потреса не само земята, но и небето“.
27 (W)Думите: „още веднъж“ означават, че колебливото, като сътворено, ще се измени, та да пребъдва неколебливото.
28 (X)И тъй, ние, като приемаме царство непоколебимо, нека пазим благодатта, с която да служим благоугодно Богу с благоговение и страх,
29 (Y)защото нашият Бог е огън, който изтребя.
Евреи 12
Bulgarian Bible
12 Следователно и ние, като сме обиколени от такъв голям облак свидетели, нека отхвърлим всяка тегота и греха, който лесно ни сплита, и с търпение нека тичаме на предлежащето пред нас поприще,
2 като гледаме на Исуса начинателя и усъвършителя на вярата ни, Който, заради предстоящата Нему радост, издържа кръст, като презря срама и седна отдясно на Божия престол.
3 Защото размислете за Този, Който издържа от грешните такова противоречие против Себе Си, та да ви не дотегва и да не ставате малодушни,
4 Не сте се още съпротивили до кръв в борбата си против греха.
5 И сте забравили увещанието, което ви съветва като синове: "Сине мой, не презирай наказанието на Господа, Нито да ослабваш, когато те изобличава Той;
6 Защото Господ наказва този, когото люби, И бие всеки син, когото приема",
7 Ако търпите наказание, Бог се обхожда с вас като със синове; защото кой е тоя син, когото баща му не наказва?
8 Но ако сте без наказание, на което всички са били определени да участвуват, тогава сте незаконно родени, а не синове.
9 Освен това, имали сме бащи по плът, които са ни наказвали, и сме ги почитали; не щем ли повече да се покоряваме на Отца на духовете ни и да живеем?
10 Защото те за малко време са ни наказвали, според както им е било угодно, а Той 11 Никое наказание не се вижда на времето да е за радост, а е тежко; но после принася правда като мирен плод за тия, които са се обучавали чрез него.
12 Затова "укрепете немощните ръце и отслабналите колена",
13 и направете за нозете си прави пътища, за да не се изкълчи куцото, но напротив, да изцелее.
14 Търсете мир с всички и онова освещение, без което никой няма да види Господа.
15 И внимавайте, да не би някой да не достигне до Божията благодат; да не би да поникне някой горчив корен, та да ви смущава, и мнозинството да се зарази от него;
16 да не би някой да е блудник или нечестив, както Исав, който за едно ястие продаде първородството си;
17 понеже знаете, че даже когато искаше по-после да наследи благословението, той бе отхвърлен, при все че го потърси със сълзи, защото не намери място за промяна на ума у баща си.
18 Защото вие не сте пристъпили до планина осезаема и пламнала в огън, нито до тъмнина и буря,
19 нито до тръбен звук и глас на думи; такъв, щото ония, които го чуха, се примолиха да им се не говори вече дума;
20 (защото не можаха да изтърпят онова, що им се заповядваше: "Даже животно, ако се допре до планината, ще се убие с камъни";
21 и толкоз страшна беше гледката, щото Моисей рече: "Много съм уплашен и разтреперан");
22 но пристъпихме до хълма Сион, до града на живия Бог, небесния Ерусалим, и при десетки хиляди тържествуващи ангели,
23 при събора на първородните, които са записани на небесата, при Бога, Съдията на всички, при духовете на усъвършенствуваните праведници,
24 при Исуса, Посредника на новия завет, и при поръсената кръв, която говори по-добри неща от Авеловата.
25 Внимавайте, да не презрете този, Който говори; защото,ако ония не избегнаха наказанието, като презряха този, който ги предупреждаваше на земята, то колко повече не щем избегна ние, ако се отървем от Този, Който предупреждава от небесата!
26 Чийто глас разтърси тогава земята; а сега Той се обеща, казвайки: "Още веднъж Аз ще разтърся не само земята, но и небето".
27 А това "още еднаж" означава премахването на ония неща, които се клатят, като направени неща, за да останат тия, които не се клатят.
28 Затова, понеже приемаме царство, което не се клати, нека бъдем благодарни, и така да служим благоугодно Богу с благоговение и страхопочитание;
29 защото нашият Бог е огън, който пояжда.
Hebrews 12
English Standard Version
Jesus, Founder and Perfecter of Our Faith
12 Therefore, since we are surrounded by so great a cloud of witnesses, let us also lay aside every weight, and (A)sin which clings so closely, and (B)let us run (C)with endurance the race that is (D)set before us, 2 looking to Jesus, the founder and perfecter of our faith, (E)who for the joy that was set before him endured the cross, despising (F)the shame, and (G)is seated at the right hand of the throne of God.
Do Not Grow Weary
3 (H)Consider him who endured from sinners such hostility against himself, so that you may not grow weary or (I)fainthearted. 4 In your struggle against sin you have not yet resisted to the point of shedding your blood. 5 And have you forgotten the exhortation that addresses you as sons?
(J)“My son, (K)do not regard lightly the discipline of the Lord,
nor be weary when reproved by him.
6 For (L)the Lord disciplines the one he loves,
and chastises every son whom he receives.”
7 It is for discipline that you have to endure. (M)God is treating you as sons. For what son is there whom his father does not discipline? 8 If you are left without discipline, (N)in which all have participated, then you are illegitimate children and not sons. 9 Besides this, we have had earthly fathers who disciplined us and we respected them. Shall we not much more be subject to (O)the Father of spirits (P)and live? 10 For they disciplined us for a short time as it seemed best to them, but he disciplines us for our good, (Q)that we may share his holiness. 11 (R)For the moment all discipline seems painful rather than pleasant, but later it yields (S)the peaceful fruit of righteousness to those who have been trained by it.
12 Therefore (T)lift your drooping hands and strengthen your weak knees, 13 and (U)make straight paths for your feet, so that what is lame may not be put out of joint (V)but rather be healed. 14 (W)Strive for peace with everyone, and for the (X)holiness (Y)without which no one will see the Lord. 15 See to it that no one (Z)fails to obtain the grace of God; that no (AA)“root of bitterness” springs up and causes trouble, and by it many become defiled; 16 that no one is (AB)sexually immoral or unholy like Esau, who sold his birthright for a single meal. 17 For you know that (AC)afterward, when he desired to inherit the blessing, he was rejected, for he found no chance to repent, though he sought it with tears.
A Kingdom That Cannot Be Shaken
18 For you have not come to (AD)what may be touched, a blazing fire and darkness and gloom and a tempest 19 and (AE)the sound of a trumpet and a voice whose words (AF)made the hearers beg that no further messages be spoken to them. 20 For they could not endure the order that was given, (AG)“If even a beast touches the mountain, it shall be stoned.” 21 Indeed, (AH)so terrifying was the sight that Moses said, “I tremble with fear.” 22 But you have come to (AI)Mount Zion and to the city of the living God, (AJ)the heavenly Jerusalem, and to (AK)innumerable angels in festal gathering, 23 and to (AL)the assembly[a] of the firstborn who are (AM)enrolled in heaven, and to (AN)God, the judge of all, and to the spirits of the righteous made perfect, 24 and to Jesus, (AO)the mediator of a new covenant, and to (AP)the sprinkled blood (AQ)that speaks a better word than the blood of Abel.
25 See that you do not refuse him who is speaking. For (AR)if they did not escape when they refused him who warned them on earth, much less will we escape if we reject him who warns from heaven. 26 At that time (AS)his voice shook the earth, but now he has promised, (AT)“Yet once more I will shake not only the earth but also the heavens.” 27 This phrase, “Yet once more,” indicates (AU)the removal of things that are shaken—that is, things that have been made—in order that the things that cannot be shaken may remain. 28 Therefore let us be grateful for receiving (AV)a kingdom that cannot be shaken, and thus (AW)let us offer to God acceptable worship, with reverence and awe, 29 for our (AX)God is a consuming fire.
Footnotes
- Hebrews 12:23 Or church
Дигитална версия: Copyright by © Българско библейско дружество 2016. Използвани с разрешение.
The ESV® Bible (The Holy Bible, English Standard Version®), © 2001 by Crossway, a publishing ministry of Good News Publishers. ESV Text Edition: 2025.
