Add parallel Print Page Options

10 (A)Законът, като има сянката на бъдещите блага, а не самия образ на нещата, никога не може с едни и същи жертви, принасяни постоянно всяка година, да направи съвършени ония, които дохождат с тях.

(B)Инак, биха престанали да бъдат принасяни, защото служещите, очистени веднъж, нямат вече никакво съзнание за грехове.

Но с жертвите всяка година се напомня за грехове,

(C)защото не е възможно юнча и козя кръв да отнима грехове.

Заради това Христос, влизайки в света, казва: „жертва и принос Ти не пожела, а тяло Ми приготви.

(D)Всесъжения и жертви за грях не Ти са угодни.

(E)Тогава рекох: ето, ида (писано е за Мене в началото на книгата), да изпълня, Боже, Твоята воля“.

Като каза по-горе: „жертва и принос, всесъжения и жертви за грях (които се принасят според закона) Ти не пожела и не Ти са угодни“,

сетне рече: „ето, ида, Боже, да изпълня Твоята воля“. С това Той отменява първото, за да постави второто.

10 (F)По тая воля сме осветени чрез извършеното веднъж завинаги принасяне на Иисус Христовото тяло.

11 (G)И всеки свещеник стои та служи всекидневно и много пъти принася едни и същи жертви, които никога не могат да премахнат грехове;

12 (H)а Той, като принесе само една жертва за грехове, завинаги седна отдясно Богу,

13 (I)очаквайки по-нататък, докле враговете Му бъдат турени подножие на нозете Му.

14 Защото чрез едно само принасяне Той направи освещаваните съвършени завинаги.

15 А свидетелствува ни и Дух Светий; защото, след като по-рано рече:

16 (J)„този е заветът, който ще им завещая след ония дни, казва Господ: ще вложа законите Си в сърцата им, и в мислите им ще ги напиша“, Той прибавя:

17 (K)„и за греховете и беззаконията им няма вече да си спомня“.

18 А дето има прошка за тия, няма вече принос за грях.

19 (L)И тъй, братя, като имаме дръзновение да влизаме в светилището чрез кръвта на Иисуса Христа, по нов и жив път,

20 (M)който отново ни отвори Той чрез завесата, сиреч, плътта Си,

21 (N)и като имаме велик Свещеник над Божия дом,

22 (O)нека пристъпваме с искрено сърце, при пълна вяра, след като с поръсване очистим сърцата от лукава съвест и умием тялото с чиста вода;

23 нека държим неотклонно изповеданието на надеждата, защото верен е Оня, Който се е обещал;

24 и нека бъдем внимателни един към други, за да се насърчаваме към любов и добри дела,

25 (P)като не напущаме събранието си, както някои имат обичай, а да се подканяме един други, и толкова повече, колкото видите, че приближава денят съдни.

26 (Q)Защото, ако ние, след като познахме истината, своеволно грешим, не остава вече жертва за грехове,

27 (R)а някакво си страшно очакване на съд и яростен огън, който ще погълне противниците.

28 (S)Ако оня, който се е отрекъл от Моисеевия закон при двама или трима свидетели, безмилостно се наказва със смърт,

29 колко по-тежко наказание, мислите, ще заслужи пък оня, който е потъпкал Сина Божий и счел за нечиста кръвта на завета, чрез която е осветен, и е похулил Духа на благодатта?

30 (T)Защото ние знаем Оногова, Който е рекъл: „отмъщението е Мое, Аз ще отплатя“, казва Господ. И пак: „Господ ще съди Своя народ“.

31 (U)Страшно е да попадне човек в ръцете на живия Бог!

32 Припомняйте си предишните ваши дни, когато, след като се просветихте, издържахте голяма борба на страдания,

33 ту като сами всред хули и скърби бивахте излагани на позор, ту като ставахте съучастници на ония, които също тъй страдаха;

34 (V)защото и към моите вериги бяхте състрадателни и разграбването на вашия имот с радост посрещнахте, знаейки, че имате за себе си на небесата по-добър и траен имот.

35 (W)И тъй, не напущайте вашето дръзновение, за което има голяма награда.

36 Търпение ви трябва, та, след като изпълните волята Божия, да получите обещаното;

37 защото още малко, твърде малко, и „Идещият ще дойде и няма да се забави.

38 (X)А праведният чрез вяра ще бъде жив; ако пък се отклони, душата Ми няма да благоволи към него“.

39 Ние пък не сме от ония, които се отклоняват за погибел, а от ония, които вярват за спасение на душата.

10 Защото законът, като съдържа <в себе си само> сянка на бъдещите добрини, а не самата същност на нещата, то <свещениците>, които непрестанно принасят всяка година същите жертви, никога не могат с <тях> да направят съвършени <в чистота> ония, които пристъпват <да жертвуват>.

Другояче те биха престанали да ги принасят; защото жертвоприносителите, еднаж очистени, не биха имали вече никакво <изобличение на> съвестта за грехове.

Но в тия <жертви> всяка година става спомен за греховете.

Защото не е възможно кръв от юнци и от козли да отмахне грехове.

Затова <Христос>, като влиза в света, казва: - "Жертва и принос не си поискал, Но приготвил си Ми тяло;

Всеизгаряния и <приноси> за грях не Ти са угодни.

Тогава рекох: Ето, дойдох, (В свитъка на книгата е писано за Мене), Да изпълня Твоята воля, о Боже" -

Като казва първо: "Жертви и приноси и всеизгаряния и приноси за грях не си поискал, нито Ти са угодни", (които <впрочем> се принасят според закона),

после казва: "Ето, дойдох да изпълня волята Ти". <Ще каже>: Той отмахва първото, за да постанови второто.

10 С тая воля ние сме осветени чрез принасянето на Исус Христовото тяло веднъж за винаги.

11 И всеки свещеник, като стои та служи всеки ден, принася много пъти същите жертви, които никога не могат да отмахнат грехове;

12 но Той, като принесе една жертва за греховете, седна за винаги отдясно на Бога,

13 та оттогава нататък чака, докле се положат враговете Му за Негово подножие.

14 Защото с един принос Той е усъвършенствувал за винаги ония, които се освещават.

15 А и Светият Дух ни свидетелствува <за това;> защото след като е казал: -

16 Ето заветът, който ще направя с тях След ония дни, казва Господ: Ще положа законите Си в сърцата им, И ще ги напиша в умовете им", <прибавя:>

17 "И греховете им и беззаконията им няма да помня вече".

18 А гдето има прощение за тия неща, <там> вече няма принос за грях.

19 И тъй, братя, като имаме чрез кръвта на Исуса дръзновение да влезем в светилището,

20 през новия и живия път, който Той е открил за нас през завесата, сиреч, плътта Си,

21 и <като имаме> велик Свещеник над Божия дом,

22 нека пристъпваме с искрено сърце в пълна вяра, със сърца очистени от лукава съвест {Или: Поръсена от нечиста съвест.} и с тяло измито в чиста вода;

23 нека държим непоколебимо надеждата, която изповядваме, защото е верен Оня, Който се е обещал;

24 и нека се грижим един за друг, тъй щото да се поощряваме към любов и добри дела,

25 като не преставаме да се събираме заедно, както някои имат обичай <да престават>, а да увещаваме <един друг>, и толкова повече, колкото виждате, че денят наближава.

26 Защото, ако съгрешаваме самоволно, след като сме познали истината, не остава вече жертва за грехове,

27 но едно страшно очакване на съд и едно огнено негодуване, което ще изпояде противниците.

28 Някой, който е престъпил Моисеевия закон, умира безпощадно при <думата> на двама или трима свидетели;

29 <тогава> колко по-тежко наказание, мислите, ще заслужи оня, който е потъпкал Божия Син, и е счел за просто нещо <проляната> при завета кръв, с която е осветен, и е оскърбил Духа на благодатта?

30 Защото познаваме Този, Който е рекъл: "На Мене <принадлежи> възмездието, Аз ще сторя въздаяние"; и пак: "Господ ще съди людете Си".

31 Страшно е да падне <човек> в ръцете на живия Бог.

32 Припомняйте си още за първите дни, когато, откак се просветихте, претърпяхте голяма борба от страдания,

33 кога опозорявани с хули и оскърбления, кога пък като съучастници с тия, които страдаха така.

34 Защото вие не само състрадавахте с ония, които бяха в окови, но и радостно посрещахте разграбването на имота си, като знаете, че вие си имате по-добър и траен имот.

35 И тъй, не напущайте дръзновението си, за което имате голяма награда.

36 Защото ви е нужно търпение, та, като извършите Божията воля, да получите обещаното.

37 "Защото още твърде малко време И ще дойде Тоя, Който има да дойде, и не ще се забави.

38 А който е праведен пред Мене {Гръцки: Моя праведник.}, ще живее чрез вяра; Но ако се дръпне назад, няма да благоволи в него душата Ми".

39 Ние, обаче, не сме от ония, които се дърпат назад, та се погубват, а от тия, които вярват та се спасява душата им.