Деяния 8
Библия, синодално издание
8 (A)А Савел одобряваше убийството му. В ония дни се дигна голямо гонение срещу църквата в Иерусалим, и всички, освен апостолите, се разпръснаха по страните Иудейски и Самарийски.
2 А Стефана погребаха благоговейни човеци и го много оплакаха.
3 (B)Савел пък пакостеше на църквата, като влизаше по къщите и, влачейки мъже и жени, предаваше ги на затвор.
4 Ония, прочее, които се бяха разпръснали, ходеха и благовестяха словото.
5 А Филип слезе в един самарийски град и проповядваше там Христа.
6 Народът единодушно внимаваше на това, що говореше Филип, понеже чуваше и гледаше, какви чудеса вършеше:
7 (C)нечисти духове с голям вик излизаха от мнозина, които бяха хванати от тях, а мнозина разслабени и хроми се изцериха.
8 И голяма радост биде в оня град.
9 А в града имаше един човек, на име Симон, който преди това правеше магии и смайваше самарийския народ, говорейки за себе си, че е някой велик човек.
10 Него го слушаха всички, мало и голямо, и казваха; този е великата сила Божия.
11 А слушаха го затова, защото доста време бе ги смайвал с магиите си.
12 (D)Но когато повярваха на Филипа, който благовестеше за царството Божие и за името на Иисуса Христа, кръщаваха се и мъже и жени.
13 Повярва и сам Симон и, след като се кръсти, не се отделяше от Филипа; и като гледаше големите чудеса и личби, що се вършеха, смайваше се.
14 Като чуха апостолите, които бяха в Иерусалим, че Самария е приела словото Божие, проводиха там Петра и Иоана,
15 които слязоха и се помолиха за тях, за да приемат Дух Светий.
16 (Защото Той не бе слязъл още нито върху едного от тях, а само бяха кръстени в името на Господа Иисуса.)
17 (E)Тогава възлагаха върху им ръце, и те приемаха Духа Светаго.
18 А Симон, като видя, че Дух Светий се дава чрез възлагане ръцете апостолски, донесе им пари
19 и рече: дайте и мене тая власт, та, комуто възложа ръце, да приема Духа Светаго.
20 (F)Но Петър му каза: среброто ти да погине заедно с тебе, задето си помислил, че с пари се добива дарът Божий.
21 Ти нямаш дял, ни жребие в тоя дар, защото сърцето ти не е право пред Бога.
22 И тъй, покай се за това си зломислие и помоли се Богу: може би, ще ти се прости помисълът на твоето сърце;
23 (G)понеже те виждам изпълнен с люта жлъч и окован от неправда.
24 А Симон отговори и рече: помолете се вие Господу за мене, та дано ме не постигне нищо от това, що казахте.
25 Те пък, след като засвидетелствуваха и говориха словото Господне, тръгнаха обратно за Иерусалим, проповядайки Евангелието в много села самарийски.
26 А на Филипа Ангел Господен каза: стани и тръгни към юг по пътя, който води от Иерусалим за Газа и който е пуст.
27 (H)Той стана и отиде; и ето, един етиопянин, скопец, велможа на Кандакия, етиопска царица, пазител на всичките ѝ съкровища, който бе дошъл в Иерусалим на поклонение,
28 връщаше се и, седнал в колесницата си, четеше пророка Исаия.
29 А Духът каза на Филипа: приближи се и се допри до тая колесница.
30 Филип се затече и, като чу, че той чете пророка Исаия, рече: разбираш ли това, що четеш?
31 Той отговори: как ще мога, ако някой не ме упъти? И помоли Филипа да се качи и да седне при него.
32 (I)А мястото от Писанието, което четеше, беше това: „като овца на клане бе заведен, и както агнето е безгласно пред своя стригач, тъй и Той не отваря устата Си.
33 При унижението Му Той бе лишен от праведен съд. Но рода Му кой ще обясни? Защото се отнема животът Му от земята“.
34 Тогава скопецът заговори и каза на Филипа: моля те, за кого говори това пророкът? За себе си ли, или за другиго някого?
35 Филип отвори устата си и, като начена от това Писание, благовести му за Иисуса.
36 И както си вървяха по пътя, стигнаха до една вода; и скопецът рече: ето вода; какво ми пречи да се кръстя?
37 (J)А Филип му каза: ако вярваш от все сърце, – може да се кръстиш. Той отговори и рече: вярвам, че Иисус Христос е Син Божий.
38 И заповяда да спрат колесницата; па слязоха двамата във водата, Филип и скопецът; и кръсти го.
39 Когато пък излязоха из водата, Дух Светии слезе върху скопеца, а Филипа грабна Ангел Господен; и скопецът го вече не видя, и радостен продължи пътя си.
40 А Филип се озова в Азот и, през дето минаваше, благовестеше по всички градове, докато стигна в Кесария.
Деяния 8
Bulgarian Bible
8 А Савел одобряваше убиването му. И на същия ден се подигна голямо гонение против църквата в Ерусалим; и те всички с изключение на апостолите, се разпръснаха по Юдейските и Самарийските окръзи.
2 И някои благочестиви човеци погребаха Стефана и ридаха за него твърде много.
3 А Савел опустошаваше църквата, като влизаше във всяка къща и завличаше мъже и жени та ги предаваше в тъмница.
4 А тия, които бяха се разпръснали, обикаляха и разгласяваха благовестието.
5 Така Филип слезе в град Самария и им проповядваше Христа.
6 И народът единодушно внимаваше на това, което Филип им говореше, като слушаха всичко, И виждаха знаменията, които вършеше.
7 Защото нечистите духове, като викаха със силен глас, излизаха от мнозина, които ги имаха; и мнозина парализирани и куци бидоха изцелени;
8 тъй щото настана голяма радост в оня град.
9 А имаше от по-напред в града един човек на име Симон, който, като представяше себе си за някаква велика личност, правеше магии и очудваше населението на Самария.
10 На него внимаваха всички, от малък до голям, казвайки: Тоя е така наречената Велика Божия Сила.
11 И внимаваха на него, понеже за доста време ги беше учудвал с магиите си.
12 Но когато повярваха на Филипа, който благовестяваше за Божието царство и за Исус Христовото име, кръщаваха се мъже и жени.
13 И самият Симон повярва и, като се кръсти, постоянно придружаваше Филипа, та, като гледаше, че стават знамения и велики дела, удивяваше се.
14 А апостолите, които бяха в Ерусалим, като чуха, че Самария приела Божието учение, пратиха им Петра и Йоана,
15 които, като слязоха, помолиха се за тях за да приемат Светия Дух;
16 Защото той не беше слязъл още ни на един от тях; а само бяха кръстени в Исус Христовото име.
17 Тогава апостолите полагаха ръце на тях, и те приемаха Светия Дух.
18 А Симон, като видя, че с полагането на апостолските ръце, се даваше Светия Дух, предложи им пари, казвайки:
19 Дайте и на мене тая сила щото на когото положа ръце, да приема Светия Дух.
20 А Петър му рече: Парите ти с тебе заедно де погинат, защото си помислил да придобиеш Божий дар с пари.
21 Ти нямаш нито участие, нито дял в тая работа, защото сърцето ти не е право пред Бога.
22 Затуй, покай се от това твое нечестие, и моли се Господу дано ти се прости тая помисъл на сърцето ти;
23 понеже гледам, че си в горчива жлъчка и си вързан в неправда.
24 А Симон в отговор рече: молете се вие на Господа за мене, да ме не постигне нищо от онова що рекохте.
25 Те прочее, след като засвидетелствуваха и разгласяваха Господнето учение, върнаха се в Ерусалим, като по пътя проповядваха благовестието на много Самарийски села.
26 А ангел от Господа говори на Филипа, казвайки: Стани, иди към юг, по пътя, който слиза от Ерусалим през пустинята за Газа.
27 И той стана та отиде. И, ето, човек от Етиопия, скопец, велможа на Етиопската царица Кандакия, който беше поставен над всичкото и съкровище, и беше дошъл в Ерусалим да се поклони,
28 на връщане седеше в колесницата си и четеше пророка Исаия.
29 А Духът рече на Филипа: приближи се и придружи тая колесница.
30 И Филип се завтече та го чу като прочиташе пророка Исаия, и каза: Ами разбираш ли какво четеш?
31 А той рече: Как да разбера, ако ме не опъти някой? И помоли Филипа да се качи и да седне с него.
32 А мястото от писанието, което четеше, беше това: "Като овца биде заведен на клане: И както агне пред стригача си не издава глас, Така не отваря устата си;
33 В унижение отмени се съдбата му, А поколението му,_ 34 И скопецът продума та рече на Филипа: Кажи ми, моля ти се, за кого казва това пророкът,_ 35 А Филип отвори уста, и като почна от това писание, благовести му Исуса.
36 И като вървяха по пътя, дойдоха до една вода; и скопецът каза: Ето вода; какво ми пречи да се кръстя? (37 и Филип рече: Ако вярваш от все сърце можеш. А той в отговор каза: Вярвам, че Исус Христос е Син Божий).
38 Тогава заповяда да се спре колесницата; и двамата слязоха във водата, и Филип и скопецът; и кръсти го.
39 А когато излязоха из водата, Господния Дух грабна Филипа; и скопецът вече го не видя, защото възрадван продължи пътя си.
40 А Филип се намери в Азот; и, като преминаваше, проповядваше благовестието по всичките градове докле стигна в Кесария.
Деяния 8
Bulgarian New Testament: Easy-to-Read Version
Савел преследва вярващите
8 Савел одобри убийството на Стефан. От този ден започна жестоко гонение срещу църквата в Ерусалим и всички, освен апостолите, се пръснаха из цяла Юдея и Самария.
2 Стефан беше погребан и оплакан от няколко благочестиви мъже. 3 Савел се опитваше да унищожи църквата, като ходеше от къща на къща, насила измъкваше мъже и жени и ги хвърляше в затвора. 4 Онези, които се разпръснаха, разнасяха Благата вест навсякъде, където отиваха.
Филип проповядва в Самария
5 Филип[a] отиде в Самария и там проповядваше за Месията. 6 Когато хората го чуха и видяха знаменията, които вършеше, всички се вслушаха внимателно в това, което той им казваше. 7 В много случаи зли духове със силен вик излизаха от хората, които бяха обладани от тях. Много парализирани и сакати бяха излекувани. 8 Голяма радост настъпи в този град.
9 Там имаше един човек на име Симон, който от доста време се занимаваше с магии и смайваше с тях жителите на Самария. Той се хвалеше и наричаше себе си велик. 10 Всички го слушаха — от най-скромния до най-високопоставения — и казваха: „В този човек е Божията сила, наречена «Велика сила».“ 11 Слушаха го, защото от доста време ги смайваше с магиите си. 12 Но когато повярваха на Филип, който проповядваше Благата вест за Божието царство и за силата на Исус Христос, мъже и жени се кръстиха. 13 Самият Симон също повярва, кръсти се и не се отделяше от Филип. Той видя великите знамения и чудеса, които се извършваха, и се смая.
14 Апостолите, които бяха в Ерусалим, чуха, че в Самария са приели Божието слово, и изпратиха там Петър и Йоан. 15 Щом пристигнаха, те се помолиха вярващите да получат Святия Дух, 16 тъй като до този момент той все още не беше дошъл върху никого от тях — те се бяха кръстили само в името на Господ Исус. 17 Тогава двамата апостола започнаха да полагат ръцете си върху тях и те получаваха Святия Дух.
18 Когато Симон видя, че всеки, върху когото апостолите полагаха ръцете си, получаваше Духа, той им предложи пари 19 и каза: „Дайте и на мен такава власт, за да може всеки, върху когото положа ръцете си, да получи Святия Дух.“
20 Петър му каза: „Да загинеш и ти, и парите ти заедно с теб, понеже помисли, че можеш с пари да купиш Божия дар! 21 Не можеш да участваш в това дело, защото сърцето ти не е чисто пред Бога! 22 Така че покай се! Отвърни се от злото си намерение и се моли на Господа. Може би ще получиш прошка за това, което си помисли. 23 Виждам, че те изпълва горчива завист и си пленник на греха.“
24 Тогава Симон отговори: „Вие се молете за мен на Господа, за да не ми се случи нищо от това, което казахте.“
25 След като разказаха на хората за всичко, на което бяха свидетели, и съобщиха Божието послание, Петър и Йоан се върнаха в Ерусалим. По пътя те проповядваха Благата вест в много самарянски села.
Филип поучава един етиопец
26 Господен ангел каза на Филип: „Приготви се и тръгни на юг по пътя, който води през пустинята от Ерусалим до Газа.“
27 Филип се приготви и тръгна. По пътя видя един етиопец — евнух, важен служител на Кандакия, Етиопската царица, и отговарящ за цялата й хазна. Той беше ходил на поклонение в Ерусалим 28 и сега се връщаше у дома си. Етиопецът седеше в колесницата си и четеше книгата на пророк Исая.
29 Тогава Духът каза на Филип: „Иди до тази колесница и остани там.“ 30 Като настигна колесницата, Филип чу етиопеца да чете от книгата на пророк Исая и го попита: „Разбираш ли това, което четеш?“
31 „Как мога да го разбера, без някой да ми го обясни?“ — отговори той и покани Филип да се качи и да седне до него. 32 Откъсът от Писанието, който той четеше, беше следният:
„Отведен бе, както водят овца в кланицата.
И както агнето е безмълвно пред този, който го стриже,
така и той дума не пророни.
33 Унизиха го и му отказаха справедливост.
Кой ли някога ще разкаже за потомците му?
Защото животът му на земята свърши.“(A)
34 Евнухът каза на Филип: „Кажи ми, за кого говори пророкът — за себе си или за някой друг?“ 35 Тогава Филип заговори и като започна от това Писание, му разказа Благата вест за Исус.
36 По пътя стигнаха до едно място, където имаше вода и евнухът каза: „Ето, тук има вода! Какво ми пречи да се кръстя?“ 37 [b] 38 И той заповяда да спрат колесницата. После двамата с Филип влязоха във водата и Филип го кръсти. 39 След като излязоха от водата, Господният Дух грабна Филип и евнухът повече не го видя, но радостно продължи пътя си. 40 А Филип се озова в Азот и тръгна от град на град да проповядва Благата вест, докато пристигна в Кесария.
Footnotes
- Деяния 8:5 Филип Не апостол Филип. Още в стих 26.
- Деяния 8:37 Някои по-късни ръкописи добавят: „Филип отговори: „Ако вярваш от цялото си сърце, можеш да се кръстиш.“ Служителят каза: «Вярвам, че Исус Христос е Божият Син.»“
使徒行傳 8
Revised Chinese Union Version (Traditional Script) Shen Edition
掃羅迫害教會
8 掃羅也贊同處死他。從那一天開始，耶路撒冷的教會遭受到大迫害，除了使徒以外，眾門徒都分散在猶太和撒瑪利亞各處。 2 有些虔誠的人把司提反埋葬了，為他大大哀哭。 3 掃羅卻殘害教會，挨家挨戶地進去，拉着男女關在監裏。
福音傳到撒瑪利亞
4 那些分散的人往各地去傳福音的道。 5 腓利下撒瑪利亞城去[a]，向當地人宣講基督。 6 眾人都聚精會神，同心合意地聽腓利所說的話，一邊聽他的話，一邊看他所行的神蹟。 7 因為有許多人被污靈附着，那些污靈大聲呼叫，從他們身上出來；還有許多癱瘓的、瘸腿的都得了醫治。 8 那城裏，有極大的喜樂。
9 有一個人名叫西門，向來在那城裏行邪術，自命為大人物，使撒瑪利亞的居民驚奇。 10 所有的人，從小到大都聽從他，說：「這個人就是 神的能力，那稱為大能者的。」 11 他們聽從他，因他很久以來用邪術使他們驚奇。 12 當他們信了腓利所傳 神國的福音和耶穌基督的名，連男帶女都受了洗。 13 西門自己也信了；既受了洗，就常與腓利在一處，看見他所行的神蹟和大異能，就覺得很驚奇。
14 在耶路撒冷的使徒聽見撒瑪利亞人領受了 神的道，就打發彼得和約翰到他們那裏去。 15 兩個人下去，就為他們禱告，要讓他們領受聖靈， 16 因為聖靈還沒有降在他們任何一個人身上，他們只奉主耶穌的名受了洗。 17 於是使徒按手在他們頭上，他們就領受了聖靈。 18 西門看見使徒一按手，就有聖靈賜下，就拿錢給使徒， 19 說：「請把這權柄也給我，使我手按着誰，誰就可以領受聖靈。」 20 彼得對他說：「你的銀子和你一同滅亡吧！因為你想 神的恩賜是可以用錢買的。 21 你在這道上無份無關；因為你在 神面前心懷不正。 22 你要為你這樣的惡而悔改，祈求主，或者你心裏的意念可得赦免。 23 我看出你正在苦膽之中，被不義捆綁着。」 24 西門回答說：「請你們為我求主，使你們所說的，沒有一樣臨到我身上。」
25 使徒既作了見證，並且宣講了主的道，就回耶路撒冷去，一路在撒瑪利亞好些村莊傳揚福音。
腓利與埃塞俄比亞的太監
26 有主的一個使者對腓利說：「起來！向南走，往那從耶路撒冷下迦薩的路上去。」那路是曠野。 27 腓利就起身去了。不料，有一個埃塞俄比亞人，是個有大權的太監，在埃塞俄比亞女王甘大基的手下總管銀庫，他上耶路撒冷去禮拜。 28 回程中，他坐在車上，正念着以賽亞先知的書， 29 聖靈對腓利說：「你去！靠近那車走。」 30 腓利就跑到太監那裏，聽見他正在念以賽亞先知的書，就說：「你明白你所念的嗎？」 31 他說：「沒有人指教我，怎能明白呢？」於是他請腓利上車，與他同坐。 32 他所念的那段經文是這樣：
「他像羊被牽去宰殺，
又像羔羊在剪毛的人手下無聲，
他也是這樣不開口。
33 他卑微的時候，得不到公義的審判，
誰能述說他的身世？
因為他的生命從地上被奪去。」
34 太監回答腓利說：「請問，先知說這話是指誰，是指自己，還是指別人呢？」 35 腓利就開口，從這段經文開始，對他傳講耶穌的福音。 36 二人正沿路往前走，到了有水的地方，太監說：「看哪！這裏有水，有甚麼能阻止我受洗呢？」[b] 38 於是他吩咐把車停下來，腓利和太監二人一同下到水裏，腓利就給他施洗。 39 他們從水裏上來，主的靈把腓利提了去，太監再也看不見他了，就歡歡喜喜地上路。 40 後來有人在亞鎖都遇見腓利；他走遍那地方，在各城宣揚福音，一直到凱撒利亞。
Дигитална версия: Copyright by © Българско библейско дружество 2016. Използвани с разрешение.
Copyright © 2004 by World Bible Translation Center
和合本修訂版經文 © 2006, 2010, 2017 香港聖經公會。蒙允許使用。 Scripture Text of Revised Chinese Union Version © 2006, 2010, 2017 Hong Kong Bible Society. www.hkbs.org.hk/en/ Used by permission.