Деяния 7
Библия, синодално издание
7 Тогава първосвещеникът рече: това тъй ли е?
2 А той отговори: мъже братя и отци, чуйте! Бог на славата се бе явил на отца ни Авраама, когато беше в Месопотамия, преди той да се засели в Харан,
3 (A)и му каза: „излез от твоята земя, от твоя род и от дома на баща си, та дойди в земята, която ще ти покажа“.
4 Тогава той излезе от земята Халдейска и се засели в Харан, а оттам, след бащината му смърт, Бог го пресели в тая земя, дето вие сега живеете.
5 И не му даде в нея наследство ни една стъпка, а обеща да я даде за владение нему и на потомството му след него, когато той още нямаше чедо.
6 (B)И говори Бог така: „потомците ти ще бъдат пришълци в чужда земя, и ще бъдат поробени и притеснени четиристотин години.
7 Но Аз ще съдя оня народ, под чието робство ще бъдат; и след това те ще излязат и ще Ми служат на това място“.
8 (C)И даде му завет за обрязване. След това той роди Исаака и го обряза на осмия ден; а Исаак роди Иакова, Иаков пък – дванайсетте патриарси.
9 (D)Патриарсите завидяха на Иосифа и го продадоха в Египет; ала Бог беше с него,
10 (E)избави го от всичките му неволи и му дарува благоволение и мъдрост пред фараона, египетски цар, който го и постави началник над Египет и над целия си дом.
11 Тогава настана глад и голяма неволя по цялата земя Египетска и Ханаанска, и нашите бащи не намираха храна.
12 (F)А Иаков, като чу, че в Египет имало жито, изпрати бащите ни за първи път.
13 (G)А когато отидоха втори път, Иосиф се откри на братята си, и Иосифовият род стана известен на фараона.
14 (H)Иосиф прати та повика баща си Иакова и целия си род – седемдесет и пет души.
15 (I)Иаков слезе в Египет, и се помина там – той и бащите ни;
16 (J)и ги пренесоха в Сихем и положиха в гроб, що бе купил Авраам със сребро от синовете на Емора Сихемски.
17 (K)И като наближаваше време да се изпълни обетът, за който Бог се бе клел на Авраама, народът растеше и се умножаваше в Египет,
18 докле дойде друг цар, който не познаваше Иосифа;
19 той, лукавствувайки против нашия род, притесняваше бащите ни, като ги принуждаваше да хвърлят децата си, за да не остават живи.
20 (L)В това време се роди Моисей, който беше Богу мил. Три месеца го отглеждаха в бащиния му дом.
21 (M)А когато беше хвърлен, прибра го фараоновата дъщеря и си го отхрани като син.
22 И научен биде Моисей на всичката мъдрост египетска, и беше силен на думи и дела.
23 Когато той навършваше четирийсет години, дойде му наум да споходи своите братя, синовете Израилеви.
24 (N)И като видя, че обиждат едного от тях, защити го и отмъсти за оскърбения, като уби египтянина.
25 Той мислеше, че братята му ще разберат, какво Бог чрез неговата ръка ще им даде спасение, но те не разбраха.
26 (O)На другия ден, когато някои от тях се биеха, той се яви и ги придумваше да се помирят, казвайки: „мъже, вие сте братя; защо се обиждате един други?“
27 Но онзи, който обиждаше своя ближен, го отблъсна и рече: „кой те е поставил началник и съдия над нас?
28 Да не би да искаш и мене да убиеш, както уби вчера египтянина?“
29 От тия думи Моисей забягна и стана пришълец в земята Мадиамска, дето му се родиха два сина.
30 (P)Като се изминаха четирийсет години, яви му се в пустинята на планина Синай Ангел Господен в огнения пламък на една къпина.
31 Моисей, като видя, почуди се на туй видение; а кога се приближи да разгледа, дойде до него глас Господен:
32 „Аз съм Бог на твоите отци, Бог Авраамов, Бог Исааков и Бог Иаковов“. Моисей се разтрепери и не смееше да погледне.
33 А Господ му каза: „събуй си обущата от нозете, защото мястото, на което стоиш, е земя свята.
34 Аз видях, видях неволите на Моя народ в Египет и чух стенанията му, та слязох да го избавя; и сега дойди, ще те пратя в Египет“.
35 (Q)Тоя Моисей, когото те бяха отхвърлили, казвайки: „кой те е поставил началник и съдия“, – него Бог, чрез явилия му се в къпината Ангел, проводи за началник и избавител.
36 Той ги изведе, като направи чудеса и личби в Египетската земя и в Червено море и в пустинята през четирийсет години.
37 (R)Това е онзи Моисей, който бе казал на синовете Израилеви: „Господ, Бог ваш, ще въздигне вам измежду братята ви Пророк като мене; Него ще слушате“.
38 (S)Това е оня, който при събранието в пустинята беше с говорилия му на планина Синай Ангел и с нашите бащи; това е оня, който прие живи думи, за да ги предаде нам,
39 и комуто нашите бащи не искаха да се покорят, а го отблъснаха и се обърнаха със сърцата си към Египет,
40 (T)като рекоха на Аарона: „направи ни богове, които да вървят пред нас; защото не знаем, какво се е случило на тоя Моисей, който ни изведе из Египетската земя“.
41 И направиха в ония дни теле, и принесоха жертва на идола и се веселяха пред делото на своите ръце.
42 (U)А Бог се отвърна и ги остави да служат на войнството небесно, както е писано в книгата на пророците: „доме Израилев, принасяхте ли Ми вие заколения и жертви през четирийсет години в пустинята?
43 (V)Вие възприехте скинията Молохова и звездата на вашия бог Ремфана, образи, които направихте, за да им се покланяте; и Аз ще ви преселя оттатък Вавилон“.
44 (W)Скинията на свидетелството бе сред нашите отци в пустинята, както бе заповядал Оня, Който говори на Моисея да я направи по образец, какъвто бе видял.
45 (X)Нея нашите отци с Иисуса наследиха и внесоха във владенията на ония народи, които Бог бе прогонил от лицето на отците ни. Тъй беше до дните на Давида,
46 (Y)който намери благоволение пред Бога и поиска да намери жилище на Бога Иаковов.
47 (Z)А Соломон Му построи дом.
48 (AA)Ала Всевишният не живее в ръкотворни храмове, както казва пророкът:
49 (AB)„небето е Мой престол, а земята подножие на нозете Ми. Какъв дом ще Ми съзидате, казва Господ, или кое място е за Моя почивка?
50 Нали Моята ръка направи всичко това?“
51 (AC)Твърдоглавци и необрязани по сърце и уши! Вие всякога се противите на Светия Дух, както бащите ви, тъй и вие.
52 (AD)Кого от пророците не гониха бащите ви? Те убиха ония, които предизвестиха идването на Праведника, Чиито предатели и убийци станахте вие сега, –
53 (AE)вие, които приехте Закона при служение на Ангелите, а го не спазихте.
54 Като чуваха това, сърцата им се късаха от яд и скърцаха със зъби срещу него.
55 (AF)А Стефан, изпълнен с Дух Светий, като погледна към небето, видя славата Божия и Иисуса да стои отдясно на Бога,
56 и каза: ето, виждам небесата отворени и Сина Човечески да стои отдясно на Бога.
57 Но те, като закрещяха с висок глас, затулиха ушите си и единодушно се нахвърлиха върху него
58 (AG)и, като го изведоха вън от града, хвърляха камъни върху му; а свидетелите сложиха дрехите си при нозете на един момък, по име Савел,
59 (AH)и хвърляха камъни върху Стефана, който се молеше и думаше: Господи Иисусе, приеми духа ми!
60 (AI)И, като коленичи, викна с висок глас: Господи, не зачитай им тоя грях! И като каза това, почина.
Acts 7
Modern English Version
Stephen’s Speech
7 Then the high priest said, “Are these things so?”
2 He said, “Brothers and fathers, listen! The God of glory appeared to our father Abraham, when he was in Mesopotamia, before he lived in Harran, 3 and said to him, ‘Leave your country and your relatives, and come to the land which I will show you.’[a]
4 “Then he departed from the land of the Chaldeans and lived in Harran. When his father died, He removed him from there to this land in which you now live. 5 He gave him no inheritance in it, nor a foothold, and promised to give it to him as a possession and to his descendants after him while he had no child. 6 God spoke in this way, ‘Your descendants shall be sojourners in a land belonging to others, who will enslave them and mistreat them four hundred years.[b] 7 And I will judge the nation to whom they will be enslaved,’[c] said God. ‘After that they shall come out and worship Me in this place.’[d] 8 Then He gave him the covenant of circumcision. And Abraham became the father of Isaac and circumcised him on the eighth day. And Isaac became the father of Jacob, and Jacob of the twelve patriarchs.
9 “The patriarchs, moved with envy, sold Joseph into Egypt. But God was with him, 10 and delivered him out of all his afflictions, and gave him favor and wisdom before Pharaoh, king of Egypt, who appointed him governor over Egypt and all his house.
11 “Then a famine came over all Egypt and Canaan with great affliction, and our fathers found no sustenance. 12 But when Jacob heard that there was grain in Egypt, he sent out our fathers the first time. 13 During the second time Joseph was made known to his brothers, and Joseph’s family became known to Pharaoh. 14 Then Joseph sent and called for his father Jacob and all his kindred, seventy-five souls. 15 Then Jacob went down into Egypt. And he and our fathers died, 16 and were carried to Shechem and put in the tomb that Abraham had bought for a price of silver from the sons of Hamor, the father of Shechem.
17 “When the time of the promise drew near, which God had sworn to Abraham, the people grew and multiplied in Egypt 18 until another king rose up who did not know Joseph.[e] 19 He dealt deceitfully with our people and mistreated our fathers, forcing them to put out their young children, that they might not live.
20 “At that time Moses was born, and was fair in the sight of God. And he was reared for three months in his father’s house. 21 When he was put out, Pharaoh’s daughter took him up and reared him as her own son. 22 Moses was educated in all the wisdom of the Egyptians and was powerful in words and in deeds.
23 “When he was forty years old, it came to his heart to visit his brothers, the sons of Israel. 24 But seeing one being wronged, he defended him, and avenged him who was oppressed, and struck the Egyptian. 25 He supposed that his brothers would understand that God would deliver them by his hand, but they did not understand. 26 On the next day he appeared to them as they fought and tried to reconcile them in peace, saying, ‘Men, you are brothers. Why do you wrong each other?’[f]
27 “But the one wronging his neighbor pushed him away, saying, ‘Who appointed you a ruler and a judge over us? 28 Will you kill me as you killed the Egyptian yesterday?’[g] 29 Moses fled at this word and became a sojourner in the land of Midian,[h] where he became the father of two sons.
30 “When forty years had passed, an angel of the Lord appeared to him in the wilderness of Mount Sinai, in a flame of fire in a bush.[i] 31 When Moses saw it, he marveled at the sight. As he drew near to look at it, the voice of the Lord came to him, saying, 32 ‘I am the God of your fathers, the God of Abraham and the God of Isaac and the God of Jacob.’[j] Moses trembled and dared not look.
33 “Then the Lord said to him, ‘Take off the shoes from your feet, for the place where you are standing is holy ground.[k] 34 I have indeed seen the oppression of My people who are in Egypt. I have heard their groaning, and I have come down to deliver them. Now come, I will send you to Egypt.’[l]
35 “This Moses, whom they rejected, saying, ‘Who appointed you a ruler and a judge?’[m] God sent as both ruler and redeemer by the hand of the angel who appeared to him in the bush. 36 He led them out after he had shown wonders and signs in the land of Egypt, and at the Red Sea, and for forty years in the wilderness.
37 “This is the Moses who said to the sons of Israel, ‘The Lord your God will raise up for you a prophet like me from your brothers. Him you shall hear.’[n] 38 This is he who was in the congregation in the wilderness with the angel who spoke to him on Mount Sinai, and with our fathers, who received living oracles to give to us, 39 whom our fathers would not obey, but thrust away. And in their hearts they turned back to Egypt, 40 saying to Aaron, ‘Make for us gods to go before us. For we do not know what has become of this Moses, who led us out of the land of Egypt.’[o] 41 So they made a calf in those days, and offered a sacrifice to the idol, and rejoiced in the works of their hands. 42 But God turned and gave them up to worship the host of heaven, as it is written in the book of the Prophets:
‘O House of Israel, have you offered to Me slain animals and sacrifices
for forty years in the wilderness?
43 Yes, you even raised the shrine of Moloch,
and the star of your god Remphan,
idols which you made to worship;
therefore I will exile you beyond Babylon.’[p]
44 “Our fathers had the tabernacle of witness in the wilderness, telling Moses to make it as He had commanded, according to the pattern that he had seen, 45 which our fathers, having received it, brought with Joshua into the land possessed by the Gentiles, whom God drove out in front of our fathers until the days of David, 46 who found favor in the presence of God and asked to find a tabernacle for the God of Jacob. 47 But Solomon built Him a house.
48 “However, the Most High does not dwell in houses made with hands. As the prophet says:
49 ‘Heaven is My throne,
and the earth is My footstool.
What house will you build for Me? says the Lord,
or what is the place of My rest?
50 Has not My hand made all these things?’[q]
51 “You stiff-necked people, uncircumcised in heart and ears! You always resist the Holy Spirit. As your fathers did, so do you. 52 Which of the prophets have your fathers not persecuted? They have even killed those who foretold the coming of the Righteous One, of whom you have now become the betrayers and murderers, 53 who have received the law by the disposition of angels, but have not kept it.”
The Stoning of Stephen
54 When they heard these things, they were cut to the heart, and they gnashed their teeth at him. 55 But being full of the Holy Spirit, he gazed into heaven and saw the glory of God, and Jesus standing at the right hand of God, 56 and said, “Look! I see the heavens opened and the Son of Man standing at the right hand of God.”
57 Then they cried out with a loud voice, closed their ears, and rushed at him in unison. 58 And they threw him out of the city and stoned him. The witnesses laid down their garments at the feet of a young man named Saul.
59 They stoned Stephen as he was calling on God, praying, “Lord Jesus, receive my spirit.” 60 Then he knelt down and cried with a loud voice, “Lord, do not hold this sin against them.” Having said this, he fell asleep.
Footnotes
- Acts 7:3 Ge 12:1.
- Acts 7:6 Ge 15:13.
- Acts 7:7 Ge 15:14.
- Acts 7:7 Ex 3:12.
- Acts 7:18 Ex 1:8.
- Acts 7:26 Ex 2:13.
- Acts 7:28 Ex 2:14.
- Acts 7:29 Ex 2:11–15.
- Acts 7:30 Ex 3:1–4.
- Acts 7:32 Ex 3:6.
- Acts 7:33 Ex 3:5.
- Acts 7:34 Ex 3:7, 10.
- Acts 7:35 Ex 2:14.
- Acts 7:37 Dt 18:15.
- Acts 7:40 Ex 32:1, 23.
- Acts 7:43 Am 5:25–27.
- Acts 7:50 Isa 66:1–2.
Дигитална версия: Copyright by © Българско библейско дружество 2016. Използвани с разрешение.
The Holy Bible, Modern English Version. Copyright © 2014 by Military Bible Association. Published and distributed by Charisma House.