5 А някой си човек на име Анания, с жена си Сапфира, продаде имот,

² и задържа <нещо> от цената, със знанието на жена си; и донесе една част и я сложи пред нозете на апостолите.

³ А Петър рече: Анание, защо изпълни сатана сърцето ти, да излъжеш Светия Дух и да задържиш от цената на нивата?

⁴ Догдето стоеше <непродадена> не беше ли твоя? И след като се продаде, не бяха ли <парите> в твоя власт? Защо си намислил това нещо в сърцето си? Не си излъгал човеци, но Бога.

⁵ И Анания, като слушаше тия думи, падна и издъхна; и голям страх обзе всички, които чуха това.

⁶ И по-младите мъже станаха, обвиха го и го изнесоха та го погребаха.

⁷ И като се минаха около три часа, влезе жена му, без да знае за станалото.

⁸ И Петър я попита: Кажи ми за толкова ли продадохте нивата? И тя рече: За толкова.

⁹ А Петър <й рече>: Защо се съгласихте да изкусите Господния Дух? Ето нозете на тия, които погребаха мъжа ти, са на вратата, и ще изнесат и тебе.

¹⁰ И тя на часа падна до нозете му и издъхна; а момците, като влязоха, намериха я мъртва, и изнесоха я, та я погребаха до мъжа й.

¹¹ И голям страх обзе цялата църква и всички, които чуха това.

¹² И чрез ръцете на апостолите ставаха много знамения и чудеса между людете, (и те всички бяха единодушно в Соломоновия трем;

¹³ а от другите никой не смееше да се присъедини към тях; людете, обаче, ги величаеха;

¹⁴ и още по-голямо множество повярвали в Господа мъже и жени се прибавяха),

¹⁵ така щото даже изнасяха болните по улиците и ги слагаха на постелки и на легла, та, като заминаваше Петър, поне сянката му да засегне някого от тях.

¹⁶ Събираше се още и множество от градовете около Ерусалим та носеха болни и измъчваните от нечистите духове; и всички се изцеляваха.

¹⁷ Тогава станаха първосвещеникът и всички, които бяха с него, съставляващи садукейската секта, та, изпълнени със завист,

¹⁸ туриха ръце на апостолите и положиха ги в общата тъмница.

¹⁹ Но ангел от Господа през нощта отвори вратата на тъмницата та ги изведе и рече:

²⁰ Идете, застанете в храма та говорете на людете всичките думи на тоя живот.

²¹ Те, като чуха <това>, на съмване влязоха в храма и поучаваха. А първосвещеникът дойде с ония, които бяха с него и, като свикаха синедриона и цялото старейшинство на израилтяните, пратиха в тъмницата да доведат <апостолите>.

²² Но служителите, като отидоха, не ги намериха в тъмницата; и върнаха се та известиха, казвайки:

²³ Тъмницата намерихме заключена твърде здраво, и стражарите да стоят при вратата; но като отворихме, не намерихме никого вътре.

²⁴ А началникът на храмовата <стража> и главните свещеници като чуха тия думи, бяха в недоумение поради тях, <та се чудеха> какво ще последва от това.

²⁵ Но дойде някой си та им извести: Ето човеците, които турихте в тъмницата, стоят в храма и поучават людете.

²⁶ Тогава отиде началникът със служителите и ги доведе, <обаче>, без насилие, защото се бояха от людете, да не би да ги замерват с камъни.

²⁷ И като ги доведоха, поставиха ги пред синедриона; и първосвещеникът ги попита, казвайки:

²⁸ Строго ви запретихме да не поучавате в това име; но ето напълнили сте Ерусалим с учението си, и възнамерявате да докарате върху нас кръвта на тоя човек.

²⁹ А Петър и апостолите в отговор рекоха: Подобава да се покоряваме на Бога, а не на човеците.

³⁰ Бог на бащите ни възкреси Исуса, Когото вие убихте като Го повесихте на дърво.

³¹ Него Бог възвиси до десницата Си за Началник и Спасител, да даде покаяние на Израиля и прощение на греховете.

³² И ние сме свидетели [Нему] за тия неща, <както е> и Светият Дух, когото Бог даде на ония, които Му се покоряват.

³³ А те, като чуха това, късаха се <от яд>, и възнамеряваха да ги убият.

³⁴ Но един фарисей, на име Гамалиил, законоучител, почитан от всички люде, се изправи в синедриона и заповяда да извадят вън апостолите за малко време;

³⁵ и рече на събора: Израилтяни, внимавайте добре какво ще направите на тия човеци.

³⁶ Защото в предишни дни въстана Тевда и представяше себе си за голям човек, към когото се присъединиха около четиристотин мъже на брой; който биде убит, и всички, които му се покоряваха, се разпиляха и изчезнаха.

³⁷ След него въстана галилеянинът Юда през времето на записването, и отвлече след себе си <някои от> людете; и той загина, и всички, които му се покоряваха, се разпръснаха.

³⁸ И сега ви казвам, оттеглете се от тия човеци и оставете ги, защото, ако това намерение или това дело е от човеци, ще се повали;

³⁹ но ако е от Бога, не ще можете го повали. <Пазете се> да не би да се намерите и богопротивници.

⁴⁰ И те го послушаха: и, като повикаха апостолите, биха ги, и заръчаха им да не говорят в Исусовото име, и ги пуснаха.

⁴¹ А те си отидоха от синедриона, възрадвани загдето се удостоиха да претърпят опозоряване за <Исусовото> име.

⁴² И ни един ден не преставаха да поучават и да благовествуват и в храма и по къщите си, че Исус е Христос.