Деяния 4
Библия, синодално издание
4 Когато те говореха към народа, изстъпиха се пред тях свещениците, воеводата при храма и садукеите,
2 (A)които се ядосваха, задето ония поучаваха народа и проповядваха в Иисусово име възкресение от мъртвите;
3 и туриха ръка на тях и ги задържаха до сутринта; защото вече се беше свечерило.
4 А мнозина от ония, които слушаха словото, повярваха; и броят на мъжете стигна до пет хиляди.
5 На другия ден се събраха в Иерусалим техните началници, стареи и книжници,
6 (B)първосвещеник Ана и Каиафа, Иоан и Александър и колкото бяха от първосвещенишки род;
7 и, като ги изправиха насред, питаха ги: с каква сила, или в чие име сторихте вие това?
8 (C)Тогава Петър, като се изпълни с Дух Светии, им рече: началници народни и стареи израилски!
9 ако ние сме днес под разпит за едно благодеяние към немощен човек, как е той изцерен,
10 то нека бъде знайно на всички вас и на целия народ израилски, че чрез името на Иисуса Христа Назорея, Когото вие разпнахте, Когото Бог възкреси от мъртвите, чрез Него тоя стои пред вас здрав.
11 (D)Този е камъкът, който, пренебрегнат от вас зидарите, стана глава на ъгъла; и в никого другиго няма спасение;
12 (E)защото под небето няма друго име, на човеци дадено, чрез което трябва да се спасим.
13 А като виждаха смелостта на Петра и Иоана и като разбраха, че са безкнижни и прости човеци, чудеха се; пък и добре знаеха, че те бяха с Иисуса;
14 но като виждаха изцерения човек да стои с тях, нямаха какво да възразят.
15 И, като им заповядаха да излязат из синедриона, съвещаваха се помежду си
16 и думаха: какво да правим с тия човеци? Защото на всички, които живеят в Иерусалим, е известно, че бележито чудо стана чрез тях, и ние не можем да отречем това;
17 но, за да се не разгласи това още повече между народа, нека строго да ги заплашим да не говорят вече за това име на никой човек.
18 (F)И като ги повикаха, заповядаха им никак да не говорят, нито да поучават в името Иисусово.
19 (G)Но Петър и Иоан им отговориха и рекоха: съдете, дали е справедливо пред Бога – вас да слушаме повече, нежели Бога;
20 защото ние не можем да не говорим за това, що сме видели и чули.
21 А те, като ги заплашиха, пуснаха ги, понеже поради народа не намираха как да ги накажат; защото всички прославяха Бога за станалото.
22 А човекът, с когото стана това чудо на изцеление, имаше повече от четирийсет години.
23 Когато ги пуснаха, те дойдоха при своите и разказаха, какво им бяха говорили първосвещениците и стареите.
24 А те, като ги изслушаха, единодушно дигнаха глас към Бога и казаха: Владико, Ти си Бог, Който си сътворил небето и земята и морето и всичко, що е в тях;
25 (H)Ти си, Който чрез Духа Светаго с устата на отца ни Давида, Твоя раб, си казал: „защо се развълнуваха народите, и людете замислиха суетни неща?
26 Въстанаха царете земни, и събраха се князете ведно против Господа и против Неговия Помазаник“.
27 (I)Защото наистина се събраха в тоя град против Светия Твой Син Иисуса, Когото си Ти помазал, Ирод и Понтий Пилат с езичниците и с народа израилски,
28 (J)за да сторят това, което Твоята ръка и Твоята воля бе предопределила да стане.
29 (K)И сега, Господи, погледни на техните заплахи и дай на Твоите раби с пълно дръзновение да говорят Твоето слово,
30 като простираш Ти ръката Си за изцеление, и да стават чудеса и личби в името на Светия Твой Син Иисуса.
31 (L)И след като се те помолиха, потресе се мястото, дето бяха събрани, и всички се изпълниха с Дух Светий и с дръзновение говореха словото Божие.
32 (M)А множеството повярвали имаха едно сърце и една душа; и никой нищо от имота си не наричаше свое, но всичко им беше общо.
33 Апостолите пък свидетелствуваха с голяма сила за възкресението на Господа Иисуса Христа, и голяма благодат беше върху тях всички.
34 Помежду им нямаше ни един, който да се нуждае; защото, които притежаваха земи или къщи, продаваха ги и донасяха цената на продаденото
35 и слагаха пред нозете на апостолите; и се раздаваше всекиму според нуждата.
36 Така, Иосия, наречен от апостолите Варнава, което значи син на утеха, левит, родом от Кипър,
37 който си имаше нива, продаде я, донесе парите и ги сложи пред нозете на апостолите.
Acts 4
New Revised Standard Version, Anglicised Catholic Edition
Peter and John before the Council
4 While Peter and John[a] were speaking to the people, the priests, the captain of the temple, and the Sadducees came to them, 2 much annoyed because they were teaching the people and proclaiming that in Jesus there is the resurrection of the dead. 3 So they arrested them and put them in custody until the next day, for it was already evening. 4 But many of those who heard the word believed; and they numbered about five thousand.
5 The next day their rulers, elders, and scribes assembled in Jerusalem, 6 with Annas the high priest, Caiaphas, John,[b] and Alexander, and all who were of the high-priestly family. 7 When they had made the prisoners[c] stand in their midst, they inquired, ‘By what power or by what name did you do this?’ 8 Then Peter, filled with the Holy Spirit, said to them, ‘Rulers of the people and elders, 9 if we are questioned today because of a good deed done to someone who was sick and are asked how this man has been healed, 10 let it be known to all of you, and to all the people of Israel, that this man is standing before you in good health by the name of Jesus Christ of Nazareth,[d] whom you crucified, whom God raised from the dead. 11 This Jesus[e] is
“the stone that was rejected by you, the builders;
it has become the cornerstone.”[f]
12 There is salvation in no one else, for there is no other name under heaven given among mortals by which we must be saved.’
13 Now when they saw the boldness of Peter and John and realized that they were uneducated and ordinary men, they were amazed and recognized them as companions of Jesus. 14 When they saw the man who had been cured standing beside them, they had nothing to say in opposition. 15 So they ordered them to leave the council while they discussed the matter with one another. 16 They said, ‘What will we do with them? For it is obvious to all who live in Jerusalem that a notable sign has been done through them; we cannot deny it. 17 But to keep it from spreading further among the people, let us warn them to speak no more to anyone in this name.’ 18 So they called them and ordered them not to speak or teach at all in the name of Jesus. 19 But Peter and John answered them, ‘Whether it is right in God’s sight to listen to you rather than to God, you must judge; 20 for we cannot keep from speaking about what we have seen and heard.’ 21 After threatening them again, they let them go, finding no way to punish them because of the people, for all of them praised God for what had happened. 22 For the man on whom this sign of healing had been performed was more than forty years old.
The Believers Pray for Boldness
23 After they were released, they went to their friends[g] and reported what the chief priests and the elders had said to them. 24 When they heard it, they raised their voices together to God and said, ‘Sovereign Lord, who made the heaven and the earth, the sea, and everything in them, 25 it is you who said by the Holy Spirit through our ancestor David, your servant:[h]
“Why did the Gentiles rage,
and the peoples imagine vain things?
26 The kings of the earth took their stand,
and the rulers have gathered together
against the Lord and against his Messiah.”[i]
27 For in this city, in fact, both Herod and Pontius Pilate, with the Gentiles and the peoples of Israel, gathered together against your holy servant[j] Jesus, whom you anointed, 28 to do whatever your hand and your plan had predestined to take place. 29 And now, Lord, look at their threats, and grant to your servants[k] to speak your word with all boldness, 30 while you stretch out your hand to heal, and signs and wonders are performed through the name of your holy servant[l] Jesus.’ 31 When they had prayed, the place in which they were gathered together was shaken; and they were all filled with the Holy Spirit and spoke the word of God with boldness.
The Believers Share Their Possessions
32 Now the whole group of those who believed were of one heart and soul, and no one claimed private ownership of any possessions, but everything they owned was held in common. 33 With great power the apostles gave their testimony to the resurrection of the Lord Jesus, and great grace was upon them all. 34 There was not a needy person among them, for as many as owned lands or houses sold them and brought the proceeds of what was sold. 35 They laid it at the apostles’ feet, and it was distributed to each as any had need. 36 There was a Levite, a native of Cyprus, Joseph, to whom the apostles gave the name Barnabas (which means ‘son of encouragement’). 37 He sold a field that belonged to him, then brought the money, and laid it at the apostles’ feet.
Дигитална версия: Copyright by © Българско библейско дружество 2016. Използвани с разрешение.
New Revised Standard Version Bible: Anglicised Catholic Edition, copyright © 1989, 1993, 1995 the Division of Christian Education of the National Council of the Churches of Christ in the United States of America. Used by permission. All rights reserved.