Деяния 4
Bulgarian Bible
4 И когато те още говореха на людете, свещениците и началникът на храмовата стража и Садукеите надойдоха върху тях,
2 възмутени задето те поучаваха людете и проповядваха, в лицето на Исуса, възкресението на мъртвите.
3 И тъй, туриха ръце на тях и поставиха ги под стража за утрешния ден, защото беше вече привечер.
4 А мнозина от тия, които чуха словото, повярваха; и числото на повярвалите мъже стигна до пет хиляди.
5 И на утрешния ден се събраха в Ерусалим началниците им, Старейшините, и книжниците;
6 и първосвещеникът Анна, и Каиафа, Йоан, Александър и всички които бяха от първосвещеническия род.
7 И като поставиха Петра и Йоана насред, питаха ги: С каква сила, или в кое име, извършихте това?
8 Тогава Петър, изпълнен със Светия Дух, им рече: Началници народни и Старейшини,
9 ако ни изпитвате днес за едно благодеяние сторено на немощен човек, чрез какво биде той изцелен,
10 да знаете всички вие и всичките Израилеви люде, че чрез името на Исуса Христа Назарянина, когото вие разпнахте, когото Бог възкреси от мъртвите, чрез това име тоя човек стои пред вас здрав.
11 Той е камъкът, който вие зидарите презряхте, който стана глава на ъгъла.
12 И чрез никой друг няма спасение; защото няма под небето друго име дадено между* човеците, чрез което трябва да се спасим.
13 А те, като гледаха с дързост на Петра и Йоана и бяха вече забележили, че са неграмотни и неучени човеци, чудеха се; и познаха, че са били с Исуса.
14 А като видяха изцеления човек стоящ с тях, нямаха какво да противоречат.
15 Затова, като им заповядаха да излязат вън от синедриона, съвещаваха се помежду си, казвайки:
16 Какво да сторим на тия човеци, защото на всичките Ерусалимски жители е известно, че бележито знамение стана чрез тях и не можем да го опровергаем.
17 Но, за да се не разнася повече между людете, нека ги заплашим, та да не говорят вече никому в това име.
18 прочее, те ги повикаха та им заръчаха да не говорят никак, нито да поучават в Исусовото име.
19 А Петър и Йоан в отговор им рекоха: Право ли е пред Бога да слушаме вас, а не Бог, разсъдете;
20 Защото ние не можем да не говорим това що сме видели и чули.
21 А те, като ги заплашиха изново, пуснаха ги, понеже не знаеха как да ги накажат, поради людете; защото всички славеха Бога за станалото.
22 Защото човекът, над когото се извърши това чудо на изцеление, беше на повече от четиридесет години.
23 И когато ги пуснаха, те дойдоха при своите си та известиха всичко що им рекоха първосвещениците и старейшините.
24 А те като чуха, издигнаха единодушно глас към Бога и рекоха: Владико, ти си Бог, който си направил небето, земята, морето, и всичко що е в тях,
25 ти чрез Светия Дух, говорещ чрез устата на слугата ти, баща на Давида, си рекъл: "Защо се разяряваха народите, и людете намислюваха суети?
26 Опълчаваха се земните царе, И управниците се събираха заедно, против Господа и против неговия Помазаник".
27 Защото наистина и Ирод и Понтийски Пилат, с езичниците н израилевите люде, се събраха в тоя град против твоя свят Служител Исуса, когото си помазал,
28 за да извършат всичко що твоята ръка и твоята воля са определили да стане.
29 И сега, Господи, погледни на техните заплашвания, и дай на своите слуги да говорят твоето слово с пълна дързост.
30 докато ти простираш ръката си за да изцеляваш и да стават знамения и чудеса чрез името на твоя свет служител Исуса.
31 И като се помолиха, потресе се мястото дето бяха събрани, и всички се изпълниха със Светия Дух, и с дързост говореха Божието слово.
32 А множеството на повярвалите имаше едно сърце и душа; и ни един от тях не казваше, че нещо от имота му е негово, но всичко им беше общо.
33 И апостолите с голяма сила свидетелствуваха за възкресението на Господа Исуса; и голяма благодат почиваше над всички тях.
34 Па и никой от тях не беше в лишение, защото всички, които бяха стопани на ниви или, на къщи, продаваха ги, и донасяха цената на продаденото,
35 и слагаха я при нозете на апостолите; и раздаваше се на всекиго според колкото имаше нужда.
36 Така Йосиф, наречен от апостолите Варава (което значи син на увещание), Левит, родом Кипрянин,
37 като имаше земя, продаде я, и донесе парите та ги сложи пред нозете на апостолите.
Деяния 4
Библия, нов превод от оригиналните езици (с неканоничните книги)
Апостолите Петър и Йоан пред синедриона
4 Докато те говореха към народа, към тях пристъпиха свещениците, началникът на храмовата стража и садукеите. 2 Ядосани, че те поучават народа и проповядват чрез Иисус[a] възкресение от мъртвите, 3 заловиха ги и ги задържаха до сутринта, тъй като вече се беше свечерило. 4 (A)А мнозина от онези, които слушаха проповедта, повярваха; и броят на мъжете стигна до пет хиляди.
5 На другия ден в Йерусалим се събраха техните първенци, стареи и книжници – 6 първосвещеникът Ана, Каяфа, Йоан, Александър и всички, които бяха от първосвещенически род. 7 (B)Те ги изправиха в средата и ги разпитваха: „С каква сила или в чие име сторихте това?“ 8 (C)Тогава Петър, изпълнен със Светия Дух, им рече: „Първенци на народа и стареи на Израил! 9 Ако ние днес сме на разпит заради благодеяние към немощен човек – как той е изцелен, 10 (D)то нека всички вие и целият народ на Израил знае, че чрез името на Иисус Христос, Назорея, Когото вие разпънахте, но Когото Бог възкреси от мъртвите – чрез Него този стои пред вас здрав. 11 (E)Този е камъкът, който, пренебрегнат от вас, зидарите, стана глава на ъгъла. 12 И чрез никого другиго няма спасение; защото под небето няма друго име, дадено на хората, чрез което трябва да се спасим.“
13 И се чудеха, като виждаха смелостта на Петър и Йоан, защото разбраха, че са безкнижни и прости хора. Пък и добре знаеха, че те бяха с Иисус, 14 (F)но като виждаха изцеления човек да стои с тях, нямаха какво да възразят. 15 Заповядаха им да излязат извън синедриона и започнаха да се съвещават помежду си, 16 (G)казвайки: „Какво да правим с тези хора? Защото на всички, които живеят в Йерусалим, е известно, че наистина чудо стана чрез тях и ние не можем да отречем това. 17 (H)(I)Но за да не се разгласи още повече сред народа, нека строго ги заплашим да не говорят вече на никого за Този Човек.“ 18 И като ги повикаха, заповядаха им изобщо да не говорят, нито да поучават в името на Иисус. 19 Но Петър и Йоан им възразиха: „Съдете сами дали е справедливо пред Бога да слушаме повече вас, отколкото Бога! 20 (J)Защото ние не можем да не говорим за това, което сме видели и чули.“ 21 (K)Те ги заплашиха още веднъж и ги пуснаха. Заради народа не намериха как да ги накажат, защото всички прославяха Бога за станалото. 22 А човекът, с когото стана това чудо на изцеление, беше на повече от четиридесет години.
Молитва за Божия подкрепа
23 Когато ги пуснаха, апостолите дойдоха при своите и разказаха какво им бяха говорили първосвещениците и стареите. 24 (L)А те, като ги изслушаха, всички в един глас извикаха към Бога и казаха: „Владико, Ти си Бог, Който си сътворил небето, земята, морето и всичко, което е в тях. 25 (M)Ти, чрез Светия Дух с устата на баща ни Давид, Твоя служител, си казал: ‘Защо се развълнуваха езическите племена и народите замислиха безсмислени неща? 26 Надигнаха се земните царе и князете се събраха заедно против Господа и Неговия Помазаник.’
27 (N)Защото наистина Ирод и Пилат Понтийски се събраха с езичниците и с израилския народ в този град против Светия Твой Син Иисус, Когото Ти си помазал, 28 (O)за да сторят това, което Твоето могъщество и Твоята мъдрост са отсъдили да стане. 29 И сега, Господи, виж техните заплахи и дай на Своите слуги с голяма смелост да проповядват Твоето учение, 30 (P)като със силата Си помогнеш да стават изцеления, чудеса и знамения чрез името на Светия Твой Син Иисус!“ 31 И след като се помолиха, мястото, където бяха събрани, се разтърси; и всички се изпълниха със Светия Дух и смело проповядваха Божието слово.
Обща собственост на благата у първите християни
32 (Q)Множеството вярващи имаха едно сърце и една душа; и никой не наричаше свое нищо от имота си, а всичко им беше общо. 33 (R)Апостолите свидетелстваха с голяма сила за възкресението на Господ Иисус Христос[b] и Бог изпращаше голяма благодат върху всички тях. 34 (S)Сред тях нямаше нито един, който да се нуждае, защото онези, които притежаваха земи или къщи, ги продаваха, донасяха парите от продаденото 35 (T)и ги слагаха пред апостолите; и се раздаваше на всеки според нуждата. 36 Така Йосия[c], левит, родом от Кипър, наречен от апостолите Варнава, което се превежда „син на утехата“, 37 имаше нива, продаде я, донесе парите и ги сложи пред апостолите.
Деяния 4
Библия, синодално издание
4 Когато те говореха към народа, изстъпиха се пред тях свещениците, воеводата при храма и садукеите,
2 (A)които се ядосваха, задето ония поучаваха народа и проповядваха в Иисусово име възкресение от мъртвите;
3 и туриха ръка на тях и ги задържаха до сутринта; защото вече се беше свечерило.
4 А мнозина от ония, които слушаха словото, повярваха; и броят на мъжете стигна до пет хиляди.
5 На другия ден се събраха в Иерусалим техните началници, стареи и книжници,
6 (B)първосвещеник Ана и Каиафа, Иоан и Александър и колкото бяха от първосвещенишки род;
7 и, като ги изправиха насред, питаха ги: с каква сила, или в чие име сторихте вие това?
8 (C)Тогава Петър, като се изпълни с Дух Светии, им рече: началници народни и стареи израилски!
9 ако ние сме днес под разпит за едно благодеяние към немощен човек, как е той изцерен,
10 то нека бъде знайно на всички вас и на целия народ израилски, че чрез името на Иисуса Христа Назорея, Когото вие разпнахте, Когото Бог възкреси от мъртвите, чрез Него тоя стои пред вас здрав.
11 (D)Този е камъкът, който, пренебрегнат от вас зидарите, стана глава на ъгъла; и в никого другиго няма спасение;
12 (E)защото под небето няма друго име, на човеци дадено, чрез което трябва да се спасим.
13 А като виждаха смелостта на Петра и Иоана и като разбраха, че са безкнижни и прости човеци, чудеха се; пък и добре знаеха, че те бяха с Иисуса;
14 но като виждаха изцерения човек да стои с тях, нямаха какво да възразят.
15 И, като им заповядаха да излязат из синедриона, съвещаваха се помежду си
16 и думаха: какво да правим с тия човеци? Защото на всички, които живеят в Иерусалим, е известно, че бележито чудо стана чрез тях, и ние не можем да отречем това;
17 но, за да се не разгласи това още повече между народа, нека строго да ги заплашим да не говорят вече за това име на никой човек.
18 (F)И като ги повикаха, заповядаха им никак да не говорят, нито да поучават в името Иисусово.
19 (G)Но Петър и Иоан им отговориха и рекоха: съдете, дали е справедливо пред Бога – вас да слушаме повече, нежели Бога;
20 защото ние не можем да не говорим за това, що сме видели и чули.
21 А те, като ги заплашиха, пуснаха ги, понеже поради народа не намираха как да ги накажат; защото всички прославяха Бога за станалото.
22 А човекът, с когото стана това чудо на изцеление, имаше повече от четирийсет години.
23 Когато ги пуснаха, те дойдоха при своите и разказаха, какво им бяха говорили първосвещениците и стареите.
24 А те, като ги изслушаха, единодушно дигнаха глас към Бога и казаха: Владико, Ти си Бог, Който си сътворил небето и земята и морето и всичко, що е в тях;
25 (H)Ти си, Който чрез Духа Светаго с устата на отца ни Давида, Твоя раб, си казал: „защо се развълнуваха народите, и людете замислиха суетни неща?
26 Въстанаха царете земни, и събраха се князете ведно против Господа и против Неговия Помазаник“.
27 (I)Защото наистина се събраха в тоя град против Светия Твой Син Иисуса, Когото си Ти помазал, Ирод и Понтий Пилат с езичниците и с народа израилски,
28 (J)за да сторят това, което Твоята ръка и Твоята воля бе предопределила да стане.
29 (K)И сега, Господи, погледни на техните заплахи и дай на Твоите раби с пълно дръзновение да говорят Твоето слово,
30 като простираш Ти ръката Си за изцеление, и да стават чудеса и личби в името на Светия Твой Син Иисуса.
31 (L)И след като се те помолиха, потресе се мястото, дето бяха събрани, и всички се изпълниха с Дух Светий и с дръзновение говореха словото Божие.
32 (M)А множеството повярвали имаха едно сърце и една душа; и никой нищо от имота си не наричаше свое, но всичко им беше общо.
33 Апостолите пък свидетелствуваха с голяма сила за възкресението на Господа Иисуса Христа, и голяма благодат беше върху тях всички.
34 Помежду им нямаше ни един, който да се нуждае; защото, които притежаваха земи или къщи, продаваха ги и донасяха цената на продаденото
35 и слагаха пред нозете на апостолите; и се раздаваше всекиму според нуждата.
36 Така, Иосия, наречен от апостолите Варнава, което значи син на утеха, левит, родом от Кипър,
37 който си имаше нива, продаде я, донесе парите и ги сложи пред нозете на апостолите.
Copyright by © Българско библейско дружество 2013. Използвани с разрешение.
Дигитална версия: Copyright by © Българско библейско дружество 2016. Използвани с разрешение.
