Деяния 27
Библия, синодално издание
27 Когато бе решено да отплуваме за Италия, предадоха Павла и няколко други затворници на един стотник, на име Юлий, от Августовия полк.
2 (A)Качихме се на един адрамитски кораб и тръгнахме, като щяхме да плуваме около асийските места. С нас беше Аристарх, македонец от Солун.
3 (B)На другия ден стигнахме в Сидон. Юлий, постъпвайки с Павла човеколюбиво, позволи му да отиде при приятелите си и да се възползува от грижите им.
4 Като тръгнахме оттам, минахме под Кипър, понеже ветровете бяха противни,
5 и, като преплувахме морето покрай Киликия и Памфилия, слязохме до Мира Ликийска.
6 Там стотникът намери един александрийски кораб, който плуваше за Италия, и ни прехвърли на него.
7 И плавайки полека доста дни, едва стигнахме срещу Книд, защото вятърът ни пречеше, и преплувахме под Крит край Салмона.
8 И като минахме с мъка край Салмона, стигнахме до едно място, наречено Добри Пристанища, близо до което беше град Ласея.
9 Но, понеже бе минало доста време, и плаването ставаше вече опасно, пък и постът беше вече минал, Павел ги съветваше
10 и им казваше: виждам, мъже, че плаването ще бъде с беди и с голяма щета не само за товара и за кораба, но и за живота ни.
11 Но стотникът се доверяваше повече на кърмиларя и на стопанина на кораба, отколкото на Павловите думи.
12 И понеже пристанището не беше пригодно за презимуване, повечето изказаха мнение да се вдигнат и оттам, за да стигнат, ако е възможно, до Финик, критско пристанище, което лежи срещу югозападния и северозападния вятър, и там да презимуват.
13 Но подухна юг, и те, като помислиха, че са получили желаното, тръгнаха и плуваха покрай Крит.
14 Скоро обаче се подигна срещу него бурен вятър, наричан евроклидон[a].
15 Корабът биде грабнат тъй, че не можеше да устои на вятъра; и ние се оставихме да ни носят вълните.
16 И, понесени зад едно островче, наричано Клавда, едвам можахме да удържим ладията;
17 като я дигнаха, взеха да употребяват средства да подвържат кораба изотдолу; и понеже се бояха да не заседнат в Сирт[b], свиха платната и тъй се носеха.
18 На другия ден, понеже бяхме силно тласкани от бурята, наченаха да изхвърлят товара;
19 а на третия ден ние сами с ръцете си изхвърлихме корабните принадлежности.
20 Но, понеже през много дни не се виждаше ни слънце, ни звезди, па и немалка буря върлуваше, изчезваше нататък всяка надежда да се спасим.
21 И защото не бяха яли дълго време, Павел застана посред тях и каза: мъже братя, трябваше да ме послушате и да не тръгваме от Крит, и щяхме да избегнем тия беди и щети.
22 А сега ви съветвам да бъдете бодри, защото ни една душа от вас няма да погине, а само корабът.
23 Защото нощес ми се яви Ангел от Бога, Комуто принадлежа и Комуто служа,
24 (C)и каза: не бой се, Павле, ти трябва да излезеш пред кесаря; и ето, Господ ти подари всички тия, които плуват с тебе.
25 Затова, братя, бъдете бодри, защото вярвам на Бога, че тъй ще стане, както ми бе речено.
26 (D)Ние трябва да бъдем изхвърлени на някой остров.
27 Когато настана четиринайсета нощ, откак се носехме по Адриатическо море, към среднощ корабниците взеха да угаждат, че се приближават до някаква земя,
28 и, като измериха дълбочината, намериха двайсет разтега; отидоха малко понататък, измериха пак и намериха петнайсет разтега.
29 И понеже се бояха да не връхлетят на скалисти места, хвърлиха откъм кърмилото четири котви, и чакаха да съмне.
30 А когато корабниците искаха да бягат от кораба и спускаха ладия в морето под предлог, че уж ще спущат котва откъм носа,
31 Павел каза на стотника и на войниците: ако тия не останат на кораба, вие не можете се спаси.
32 Тогава войниците отрязаха въжата на ладията и я оставиха да падне вън.
33 И преди да съмне, Павел канеше всички да похапнат, думайки: днес е четиринайсети ден, откак вие в очакване стоите гладни, без да сте вкусили нещо.
34 (E)Затова, моля ви, похапнете си; това ще запази живота ви, защото ни едному от вас няма да падне и косъм от главата.
35 Като каза това, взе хляб, поблагодари Богу пред всички, разчупи и начена да яде;
36 тогава се ободриха всички, та ядоха и те;
37 а всички на кораба бяхме двеста седемдесет и шест души.
38 А като се нахраниха, почнаха да облекчават кораба, като изхвърлиха житото в морето.
39 Когато се разсъмна, не познаха земята, а съгледаха един залив с плитко крайбрежие, към което се и решиха, ако бъде възможно, да тласнат кораба.
40 И като дигнаха котвите, оставиха се на морето; при това разслабиха връзките на кърмилата, развиха малкото ветрило наспоред вятъра и държаха посока към крайбрежието.
41 (F)Но налетяха на място, дето морето биеше от две страни, и направиха да заседне там корабът; носът се заби и остана неподвижен, а задната част се разбиваше от силата на вълните.
42 И войниците се надумаха да избият затворниците, за да не би някой да изплава и побегне.
43 Но стотникът, като искаше да спаси Павла, възпря ги от това намерение и заповяда първи да скочат и да излязат на земя ония, които знаят да плават,
44 а другите да излязат – едни на дъски, а други на щогоде от кораба; тъй стана, че всички се спасиха на земята.
使徒行传 27
Chinese Union Version Modern Punctuation (Simplified)
保罗坐船往意大利去
27 非斯都既然定规了叫我们坐船往意大利去，便将保罗和别的囚犯交给御营里的一个百夫长，名叫犹流。 2 有一只亚大米田的船要沿着亚细亚一带地方的海边走，我们就上了那船开行，有马其顿的帖撒罗尼迦人亚里达古和我们同去。 3 第二天，到了西顿，犹流宽待保罗，准他往朋友那里去，受他们的照应。 4 从那里又开船，因为风不顺，就贴着塞浦路斯背风岸行去。 5 过了基利家、旁非利亚前面的海，就到了吕家的每拉。 6 在那里，百夫长遇见一只亚历山大的船要往意大利去，便叫我们上了那船。 7 一连多日，船行得慢，仅仅来到革尼土的对面。因为被风拦阻，就贴着克里特背风岸，从撒摩尼对面行过。 8 我们沿岸行走，仅仅来到一个地方，名叫佳澳，离那里不远有拉西亚城。
保罗劝众
9 走的日子多了，已经过了禁食的节期，行船又危险，保罗就劝众人说： 10 “众位，我看这次行船，不但货物和船要受伤损，大遭破坏，连我们的性命也难保。” 11 但百夫长信从掌船的和船主，不信从保罗所说的。 12 且因在这海口过冬不便，船上的人就多半说，不如开船离开这地方，或者能到非尼基过冬。非尼基是克里特的一个海口，一面朝东北，一面朝东南。 13 这时微微起了南风，他们以为得意，就起了锚，贴近克里特行去。
水路的危险
14 不多几时，狂风从岛上扑下来，那风名叫友拉革罗。 15 船被风抓住，敌不住风，我们就任风刮去。 16 贴着一个小岛的背风岸奔行，那岛名叫高大，在那里仅仅收住了小船。 17 既然把小船拉上来，就用缆索捆绑船底，又恐怕在赛耳底沙滩上搁了浅，就落下篷来，任船飘去。 18 我们被风浪逼得甚急，第二天众人就把货物抛在海里。 19 到第三天，他们又亲手把船上的器具抛弃了。 20 太阳和星辰多日不显露，又有狂风大浪催逼，我们得救的指望就都绝了。
安慰众人
21 众人多日没有吃什么，保罗就出来站在他们中间，说：“众位，你们本该听我的话不离开克里特，免得遭这样的伤损破坏。 22 现在我还劝你们放心，你们的性命一个也不失丧，唯独失丧这船。 23 因我所属、所侍奉的神，他的使者昨夜站在我旁边说： 24 ‘保罗，不要害怕！你必定站在恺撒面前；并且与你同船的人，神都赐给你了。’ 25 所以众位可以放心，我信神他怎样对我说，事情也要怎样成就。 26 只是我们必要撞在一个岛上。”
水手想逃
27 到了第十四天夜间，船在亚得里亚海飘来飘去，约到半夜，水手以为渐近旱地， 28 就探深浅，探得有十二丈；稍往前行，又探深浅，探得有九丈。 29 恐怕撞在石头上，就从船尾抛下四个锚，盼望天亮。 30 水手想要逃出船去，把小船放在海里，假作要从船头抛锚的样子。 31 保罗对百夫长和兵丁说：“这些人若不等在船上，你们必不能得救。” 32 于是兵丁砍断小船的绳子，由它飘去。 33 天渐亮的时候，保罗劝众人都吃饭，说：“你们悬望忍饿不吃什么，已经十四天了。 34 所以我劝你们吃饭，这是关乎你们救命的事，因为你们各人连一根头发也不至于损坏。” 35 保罗说了这话，就拿着饼，在众人面前祝谢了神，掰开吃。 36 于是他们都放下心，也就吃了。
船被大浪损坏
37 我们在船上的共有二百七十六个人。 38 他们吃饱了，就把船上的麦子抛在海里，为要叫船轻一点。 39 到了天亮，他们不认识那地方，但见一个海湾有岸可登，就商议能把船拢进去不能。 40 于是砍断缆索，弃锚在海里，同时也松开舵绳，拉起头篷，顺着风向岸行去。 41 但遇着两水夹流的地方，就把船搁了浅，船头胶住不动，船尾被浪的猛力冲坏。
众人得救
42 兵丁的意思要把囚犯杀了，恐怕有洑水脱逃的。 43 但百夫长要救保罗，不准他们任意而行，就吩咐会洑水的跳下水去先上岸， 44 其余的人可以用板子或船上的零碎东西上岸。这样，众人都得了救，上了岸。
Деяния 27
Bulgarian New Testament: Easy-to-Read Version
Павел отпътува за Рим
27 След като бе решено да отплаваме за Италия, Павел и няколко други затворника бяха предадени на Юлий, стотник от специалната императорска войска. 2 Качихме се на кораб, който беше от Адрамит и се готвеше да отплава за пристанища по крайбрежието на Азия, и се отправихме на път. С нас беше и Аристарх, македонец от Солун.
3 На другия ден спряхме в Сидон. Юлий се отнесе благосклонно към Павел и му позволи да отиде при приятелите си, за да се погрижат за него. 4 Отплавахме оттам и се движехме по южния бряг на остров Кипър, за да се предпазим от силния насрещен вятър. 5 Прекосихме морето край Киликия и Памфилия и пристигнахме в град Мира, провинция Ликия. 6 Там стотникът намери един александрийски кораб, плаващ за Италия, и ни качи на него.
7 Няколко дни се придвижвахме бавно и много трудно достигнахме Книд. Вятърът ни пречеше да следваме курса си и затова продължихме от южния бряг на остров Крит покрай нос Салмон. 8 Плавайки с усилия покрай брега, стигнахме до местност, наречена Добри пристанища, недалеч от град Ласея.
9 Бяхме изгубили доста време и плаването ставаше вече опасно, а понеже и Постът беше отминал, Павел ги предупреди: 10 „Мъже, виждам, че пътуването ни е обречено да бъде тежко и ще донесе много загуби не само за товара и кораба, но и за живота ни.“ 11 Но капитанът и собственикът на кораба успяха да убедят стотника, че няма опасност, и той не послуша Павел. 12 Тъй като пристанището беше неподходящо за зимуване, мнозинството реши да отплаваме и се надяваха да стигнем до Финикс, критско пристанище с излаз на югозапад и на северозапад, където да прекараме зимата.
Бурята
13 Задуха лек южен вятър и хората на кораба си помислиха: „На това се надявахме, за да постигнем целта си.“ Вдигнаха котва и заплавахме много близо покрай Крит. 14 Не след дълго обаче откъм острова задуха бурен вятър, наречен Евроклидон.[a] 15 Той подхвана кораба и тъй като бе невъзможно да се движим срещу вятъра, оставихме се вълните да ни носят.
16 Минахме покрай подветрената страна на едно островче, наречено Клавда, като едва успяхме да удържим спасителната лодка. 17 След като я вдигнаха, започнаха да укрепват кораба с въжета. После, опасявайки се да не заседнат в пясъците край Сирт,[b] свиха платната и оставиха вятъра да носи кораба.
18 На другия ден бурята така силно се разрази, че започнаха да изхвърлят товара зад борда, 19 а на третия ден със собствените си ръце изхвърлиха и корабните принадлежности. 20 Дни наред не бяхме виждали нито слънцето, нито звездите. Бурята продължаваше да бушува и накрая изгубихме всяка надежда за спасение.
21 От дълго време никой нищо не беше ял. Тогава Павел застана пред тях и каза: „Трябваше да ме послушате и да не тръгваме от Крит. Така нямаше да ни се случат тези беди и нямаше да има никакви загуби. 22 А сега ви призовавам да не губите кураж, защото никой от вас няма да загине. Само корабът ще бъде унищожен. 23 Снощи ми се яви ангел, изпратен от Бога, на когото принадлежа и служа. 24 Той ми каза: „Не се страхувай, Павле! Ти трябва да застанеш пред императора и заради теб Бог ще пощади живота на всички онези, които пътуват с теб.“ 25 Така че не губете кураж, мъже! Аз вярвам на Бога и зная, че ще стане така, както ми беше казано. 26 Но ще бъдем изхвърлени на някой остров.“
27 На четиринадесетата нощ ние все още се носехме из Адриатическо море. Около полунощ моряците усетиха, че наблизо има земя. 28 Те измериха дълбочината и откриха, че е около тридесет и седем метра. След малко пак я измериха и тя беше около двадесет и осем метра. 29 Тъй като се страхуваха, че можем да се разбием в скалите, хвърлиха четири котви от кърмата и се молеха да се развидели. 30 Някои от моряците се опитаха да избягат от кораба и като се престориха, че ще хвърлят друга котва от носа, те спуснаха в морето спасителната лодка. 31 Но Павел каза на стотника и на войниците: „Ако тези мъже не останат на борда, вие няма да се спасите.“ 32 Затова войниците прерязаха въжетата на спасителната лодка и тя падна в морето.
33 Точно преди изгрев Павел умоляваше всички да хапнат малко, казвайки: „Минаха вече четиринадесет дни на напрегнато очакване, а вие стоите гладни и нищичко не сте яли. 34 Сега ви умолявам да хапнете нещо. Нуждаете се от това, за да оживеете. И косъм няма да падне от главата ви.“ 35 Като каза това, Павел взе хляб, благодари на Бога пред всички, след това го разчупи и започна да се храни. 36 Това насърчи хората и те също започнаха да ядат. 37 (На кораба бяхме всичко двеста седемдесет и шест души.) 38 След като ядоха колкото искаха, те започнаха да изхвърлят житото в морето, за да олекне корабът.
Потъването на кораба
39 Когато съмна, моряците видяха земя, която им беше непозната. Те съгледаха някакво заливче с пясъчен бряг и решиха да опитат да откарат кораба дотам. 40 Освободиха котвите, като срязаха въжетата, а след това отвързаха и кормилните въжета, вдигнаха предното платно по посока на вятъра и насочиха кораба към брега. 41 Но той се натъкна на някаква пясъчна преграда и заседна. Носът се заби и не помръдваше, а вълните с всичка сила се блъскаха в кърмата и я разбиха на парчета.
42 Войниците решиха да избият затворниците, за да не би някой от тях да избяга с плуване. 43 Стотникът обаче искаше да спаси Павел и затова им попречи да изпълнят намерението си. Той заповяда на онези, които можеха да плуват, да скочат първи и да плуват към земята. 44 Останалите трябваше да стигнат до брега на дъски или на парчета от кораба. Така всички благополучно се добраха до сушата.
Footnotes
- Деяния 27:14 Евроклидон Бурен североизточен вятър.
- Деяния 27:17 Сирт Плитчина в морето близо до либийския бряг.
Дигитална версия: Copyright by © Българско библейско дружество 2016. Използвани с разрешение.
Copyright © 2011 by Global Bible Initiative
Copyright © 2004 by World Bible Translation Center