Деяния 27:20-22

Библия, синодално издание

²⁰ Но, понеже през много дни не се виждаше ни слънце, ни звезди, па и немалка буря върлуваше, изчезваше нататък всяка надежда да се спасим.

²¹ И защото не бяха яли дълго време, Павел застана посред тях и каза: мъже братя, трябваше да ме послушате и да не тръгваме от Крит, и щяхме да избегнем тия беди и щети.

²² А сега ви съветвам да бъдете бодри, защото ни една душа от вас няма да погине, а само корабът.