Павел се отнася до императора

25 Фест дойде в провинцията и след три дни замина от Кесария за Ерусалим. ² Главните свещеници и юдейските водачи му представиха обвиненията си срещу Павел. Те умоляваха Фест ³ да покаже благосклонност към тях и да изпрати Павел в Ерусалим (а всъщност възнамеряваха да го убият в засада по пътя). ⁴ Но Фест отвърна: „Не, Павел е затворник в Кесария и аз скоро ще отида там. ⁵ Нека с мен дойдат някои от водачите ви и в негово присъствие да го обвинят, ако е извършил нещо нередно.“

⁶ След като прекара в Ерусалим не повече от осем или десет дни, Фест замина за Кесария. На другия ден след пристигането си той зае своето място в съда и заповяда да доведат Павел. ⁷ Когато той се появи, юдеите, които бяха дошли от Ерусалим, го наобиколиха и започнаха да предявяват многобройни и сериозни обвинения против него, обаче не можеха да докажат нито едно от тях. ⁸ В своя защита Павел каза: „С нищо не съм прегрешил нито срещу юдейския закон, нито срещу храма, нито срещу императора.“

⁹ Фест обаче искаше да угоди на юдеите и в отговор каза на Павел: „Искаш ли да отидеш в Ерусалим и там да те съдя по тези обвинения?“

¹⁰ Павел отговори: „Нали сега съм изправен пред императорския съд, където трябва да бъда съден? Не съм причинил никакво зло на юдеите, както ти самият много добре знаеш. ¹¹ Ако съм виновен и съм извършил нещо, което заслужава смъртно наказание, готов съм да умра. Но ако в обвиненията на тези хора срещу мен няма нищо вярно, то никой не може да ме предаде в ръцете им. Отнасям се до императора!“

¹² След като обсъди молбата на Павел със своите съветници, Фест каза: „Отнасяш се до императора — при императора ще отидеш.“

Фест разпитва цар Агрипа за Павел

¹³ След няколко дни в Кесария на посещение при Фест дойдоха цар Агрипа и Верникия. ¹⁴ След като прекараха там известно време, Фест представи на царя случая на Павел така: „В затвора има един човек, оставен там от Феликс. ¹⁵ Когато бях в Ерусалим, главните свещеници и старейшините на юдеите ми казаха в какво го обвиняват и поискаха да го осъдя на смърт. ¹⁶ Отговорих им, че римляните нямат обичая да осъдят някого, преди той да се е срещнал лице в лице с обвинителите си и да е имал възможност да се защити по обвиненията, повдигнати против него. ¹⁷ Затова когато тези юдеи дойдоха тук с мен, не се бавих, а още на другия ден заех мястото си в съда и заповядах да доведат този човек. ¹⁸ Когато обвинителите му се изправиха срещу него, те не го обвиниха в нито едно от престъпленията, които очаквах да чуя. ¹⁹ Вместо това започнаха да спорят с него по техни религиозни въпроси и за някакъв човек Исус, който бил умрял, а Павел твърдеше, че е жив. ²⁰ Тъй като нямах представа от нещата, за които спореха, го попитах иска ли да отиде в Ерусалим и там да бъде съден по тези въпроси. ²¹ Но Павел пожела да остане в Кесария и се отнесе до императора да разреши неговото дело. Затова заповядах да остане затворен тук, докато уредя изпращането му пред императора.“

²² Тогава Агрипа каза на Фест: „Бих искал лично да чуя този човек.“

„Утре ще го чуеш“ — отговори Фест.

²³ И така, на другия ден Агрипа и Верникия дойдоха с голяма пищност и влязоха в съдебната зала заедно с хилядниците и градските първенци. Тогава Фест заповяда да доведат Павел ²⁴ и каза: „Царю Агрипа и всички вие, които сте с нас! Това е човекът, срещу когото недоволстват всички юдеи тук и в Ерусалим, като крещят, че не трябва да му се позволи да живее. ²⁵ Но аз не открих да е извършил нещо, заслужаващо смъртно наказание. И тъй като той самият се отнесе до императора, реших да го изпратя там. ²⁶ Аз обаче не зная какво точно да пиша на императора, че е извършил. Ето защо го изправих пред вас и най-вече пред теб, царю Агрипа, за да го разпитате и да ми кажете какво да пиша на императора. ²⁷ Защото ми се струва неразумно да изпращам затворник, без да посоча в какво е обвинен.“