Add parallel Print Page Options

19 (A)Докле Аполос беше в Коринт, Павел премина през горните страни, дойде в Ефес и, като намери там някои ученици,

(B)каза им: като повярвахте, приехте ли Светаго Духа? А те му отговориха: нито сме и чули, дали има Дух Светии.

Той им рече: а в какво се кръстихте? Те отговориха: в Иоановото кръщение.

(C)Павел каза: Иоан кръщава с покайно кръщение, казвайки на народа да вярва в Оногова, Който иде след него, сиреч, в Христа Иисуса.

Като чуха това, те се кръстиха в името на Господа Иисуса.

(D)И когато Павел възложи на тях ръце, слезе върху им Дух Светий, и те почнаха да говорят на разни езици и да пророчествуват.

Всички бяха около дванайсет души.

А като влезе в синагогата, Павел проповядваше без страх и през три месеца наред беседваше и увещаваше за царството Божие.

Но понеже някои се ожесточаваха и упорствуваха, злословейки пътя Господен пред народа, той, като ги остави, отдели учениците и всекидневно проповядваше в училището на някого си Тирана.

10 (E)Това трая до две години, тъй че всички жители на Асия, както иудеи, тъй и елини, чуха словото на Господа Иисуса.

11 (F)А Бог правеше немалки чудеса чрез ръцете Павлови,

12 тъй че донасяха и полагаха върху болните кърпи и убруси от снагата му, и болестите им се махваха, и злите духове излизаха из тях.

13 Някои пък от иудейските заклинатели-скитници наченаха да изговарят името на Господа Иисуса над ония, които имаха зли духове, и казваха: заклеваме ви в Иисуса, Когото Павел проповядва.

14 Това правеха някои си седем сина на иудейския първосвещеник Скева.

15 (G)А злият дух отговори и рече: Иисуса познавам и Павла зная; но вие кои сте?

16 И скочи върху им човекът, у когото имаше зъл дух и, като ги завладя, прояви срещу тях такава сила, че те, голи и ранени, избягаха от оная къща.

17 Това стана известно на всички иудеи и елини, които живееха в Ефес, и всички тях нападна страх; а името на Господа Иисуса се величаеше.

18 (H)И много от повярвалите идваха, та се изповядваха и откриваха делата си.

19 А мнозина от ония, които правеха магии, като събраха книгите си, горяха ги пред всички; при това пресметнаха цената им и намериха, че достига до петдесет хиляди драхми сребро.

20 (I)Тъй мощно растеше и се усилваше словото Господне.

21 (J)А когато се свърши това, Павел си тури наум, като премине Македония и Ахаия, да иде в Иерусалим, и каза: след като бъда там, трябва да видя и Рим.

22 И прати в Македония двама от ония, които му служеха – Тимотея и Ераста, а сам остана малко време в Асия.

23 В онова време биде голям смут за пътя Господен:

24 някой си златар, на име Димитър, който правеше сребърни храмчета на Артемида и доставяше на занаятчиите немалко печалба,

25 като събра тях, па и други работници на такива неща, каза: другари, знаете, че от тая работа зависи нашият добър поминък;

26 (K)а пък виждате и чувате, че не само в Ефес, но почти в цяла Асия, тоя Павел убеди и обърна доста народ, думайки, че не са богове тия, които се правят с ръце човешки.

27 Тъй че има опасност, не само това наше занятие да дойде в презрение, но и храмът на великата богиня Артемида да се не смята за нищо, и да загине величието на същата, която цяла Асия и вселената почита.

28 Като чуха това, изпълниха се с ярост, закрещяха и казваха: велика е Артемида Ефеска!

29 (L)И цял град се разбунтува; и като грабнаха Гаия и Аристарха, македонци, Павлови спътници, единодушно се втурнаха в зрелището.

30 А когато Павел искаше да влезе между народа, учениците го не пускаха.

31 Също и някои от асийските началници, понеже му бяха приятели, проводиха до него и го молеха да се не показва на зрелището.

32 И тъй, едни крещяха едно, други друго; защото в събранието имаше безредие, и повечето не знаеха, за какво се бяха събрали.

33 (M)По предложение на иудеите, бе извикан измежду народа Александър. Като даде знак с ръка, Александър искаше да каже защитна реч пред народа.

34 Но, когато узнаха, че е иудеин, всички завикаха с един глас и кряскаха около два часа: велика е Артемида Ефеска!

35 А градският писар, като усмири народа, каза: мъже ефесци, кой човек не знае, че град Ефес е служител на великата богиня Артемида и на падналия от Зевса неин идол?

36 Прочее, щом това е неоспоримо, вие трябва да бъдете мирни и да не вършите нищо необмислено.

37 А вие сте довели тия мъже, които нито храма Артемидин са обрали, нито богинята ви хулят.

38 Ако пък Димитър и художниците, които са с него, имат да се оплакват против някого, то има съдебни събрания, има и проконсули: нека се тъжат един против други.

39 Ако пък за друго нещо придиряте, то ще бъде решено в законното събрание.

40 Защото има опасност да бъдем обвинени в бунт поради днешната случка, понеже няма никаква причина, с която да можем да оправдаем това сборище. Като каза това, разпусна събранието.

Павел в Ефес

19 Докато Аполос беше в Коринт, Павел пристигна в Ефес, като по пътя посети някои места. В Ефес той намери няколко последователи на Исус и ги попита: „Получихте ли Святия Дух, когато повярвахте?“

„Не сме и чували за Свят Дух“ — отговориха му те.

Павел ги попита: „Тогава какво кръщение приехте?“

„Йоановото“ — отговориха те.

Павел каза: „Йоан проповядваше кръщение, което води до покаяние, и казваше на хората да вярват в Онзи, който идва след него. Този човек е Исус.“

Като чуха това, те се кръстиха в името на Господ Исус. Тогава Павел положи ръцете си върху тях и Святият Дух дойде върху тях. Те започнаха да говорят на различни езици и да пророкуват. Бяха общо около дванадесет мъже.

Павел отиде в синагогата и смело заговори. Той спореше с юдеите и ги убеждаваше относно Божието царство в продължение на три месеца. Но някои от тях упорстваха и отказваха да повярват, като хулеха пред народа Пътя. Тогава Павел ги остави и отведе последователите на Исус от синагогата. Той отиде в училището на Тиран, където говореше всеки ден. 10 Това продължи две години, така че всички юдеи и езичници в Азия чуха Господното слово.

Синовете на Скева

11 Чрез ръцете на Павел Бог извърши изключителни чудеса. 12 Някои хора отнасяха със себе си носни кърпи и престилки, които Павел беше използвал, слагаха ги върху болните, те оздравяваха и злите духове ги напускаха.

13 Някои юдеи също обикаляха из околностите и прогонваха зли духове. Те се опитваха да използват името на Господ Исус, за да прогонват вселилите се в хората демони, като казваха: „В името на Исус, когото Павел проповядва, ви заповядвам да излезете!“ 14 Един юдейски първосвещеник на име Скева имаше седем сина, които правеха това.

15 Но веднъж един зъл дух им каза: „Исус познавам и за Павел зная, но вие кои сте?“

16 Тогава човекът, който беше обладан от злия дух, скочи върху тях, надви ги и разкъса дрехите им. Те избягаха от онази къща голи и ранени.

17 Когато това се разчу сред юдеите и гърците, живеещи в Ефес, всички бяха обзети от страх, а името на Господ Исус се почиташе още повече. 18 Много от повярвалите идваха да се изповядват и открито признаваха греховете си. 19 Много от онези, които се занимаваха с магии, събираха книгите си и ги изгаряха пред всички. Когато пресметнаха цената им, тя се оказа петдесет хиляди сребърни монети.[a] 20 По този мощен начин словото на Господа все повече се разпространяваше и убедително влияше върху все повече хора.

Павел планира пътуване

21 След всички тези събития Павел реши да замине за Ерусалим, минавайки през Македония и Ахая. Той си каза: „След като отида там, трябва да посетя и Рим.“ 22 Павел изпрати в Македония двама от своите помощници — Тимотей и Ераст, а самият той остана още малко в Азия.

Вълнения в Ефес

23 По това време в Ефес настъпи голям смут заради Пътя. Ето как се случи всичко: 24 В Ефес имаше един майстор на сребърни изделия на име Димитрий, който правеше сребърни фигурки, изобразяващи храма на богинята Артемида. Това носеше немалка печалба на занаятчиите, които ги изработваха. 25 Димитрий събра тези занаятчии и други работници със сродни занаяти и им каза: „Мъже, знаете, че получаваме добри пари от тази работа. 26 Виждате и чувате, че не само в Ефес, но и в почти цяла Азия този човек Павел е убедил и променил много хора, като им казва, че боговете, направени от човешка ръка, не са истински богове. 27 Има опасност не само занаятът ни да се компрометира, но и храмът на великата богиня Артемида да изгуби своето значение и да бъде отнето величието на тази богиня, на която се покланят всички в Азия и в целия свят.“

28 Като чуха това, хората се разгневиха и закрещяха: „Велика е Артемида, богинята на Ефес!“ 29 В града настъпи суматоха. Тълпата се втурна в театъра, влачейки след себе си двама от спътниците на Павел — македонците Гай и Аристарх. 30 Павел искаше да влезе и говори на хората, но последователите го възпряха. 31 Някои от управниците на провинция Азия, които бяха приятели на Павел, му пратиха послание, умолявайки го да не рискува да ходи в театъра.

32 В събранието цареше хаос: едни крещяха едно, други — друго, а и повечето не знаеха защо са се събрали. 33 Юдеите избутаха напред един човек на име Александър, когото различни хора от тълпата съветваха какво да каже. Той махна с ръка за мълчание и искаше да обясни на народа за какво става въпрос. 34 Но щом разбраха, че е юдеин, всички закрещяха в хор и около два часа викаха: „Велика е Артемида, богинята на Ефес!“

35 Градският чиновник усмири тълпата и каза: „Жители на Ефес! Нима има някой в света, който да не знае, че град Ефес е пазител на храма на великата Артемида и на свещения камък,[b] паднал от небето? 36 Щом това е неоспоримо, бъдете спокойни и не вършете необмислени неща. 37 Довели сте тук тези хора, които нито са ограбили храм, нито са похулили нашата богиня. 38 Ако Димитрий и занаятчиите с него имат оплаквания срещу някого, то съдилищата са отворени, а там има и проконсули — нека кажат обвиненията си пред съда. 39 Ако имате други въпроси за разглеждане, направете това пред редовното събрание. 40 А сега има опасност да бъдем обвинени в бунт заради днешния случай, защото не можем да предложим нито една причина, с която да оправдаем тази безредица.“ 41 След като каза това, той разпусна събранието.

Footnotes

  1. Деяния 19:19 сребърни монети Вероятно драхми. Една монета се равнява на дневната надница на работниците.
  2. Деяния 19:35 свещения камък Вероятно метеорит или камък, на който хората са се покланяли, тъй като са го оприличавали на богинята.