Деяния 17
Bulgarian Bible
17 И като минаха през Амфипол и Аполония, пристигнаха в Солун, дето имаше юдейска синагога.
2 О Защото внасяш нещо странно в ушите ни; бихме обичали, прочее, да узнаем какво ще е то.
3 та им поясняваше и доказваше, че Христос трябваше да пострада и да възкръсне от мъртвите, и че тоя Исус, когото, каза той, аз ви проповядвам, е Христос.
4 и някои от тях се убедиха и дружеха с Павла и Сила, така и голямо множество от набожните гърци и не малко от по-първите жени.
5 Но юдеите, подбудени от завист, взеха си неколцина лоши човеци от мързеливците по пазаря, и като събраха тълпа, размиряваха града; и нападнаха на Ясоновата къща та търсеха Павла и Сила за да ги изведат пред народа.
6 Но като ги не намериха, завлякоха Ясона и някои от братята пред градоначалниците и викаха: Тия, които изопачиха света, дойдоха и тука;
7 и Ясон ги е приел; и те всички действуват против Кесаревите укази, казвайки, че имало друг цар, Исус.
8 И народът и градоначалниците, като чуха това, се смутиха.
9 Но като взеха поръчителство от Ясона и от другите пуснаха ги.
10 А братята незабавно изпратиха Павла и Сила през нощ в Берия; и те като стигнаха там, отидоха в юдейската синагога.
11 И Беряните бяха по-благородни от Солунците, защото приеха учението без всякакъв предразсъдък, и всеки ден изследваха писанията да видят дали това е вярно.
12 И така мнозина от тях повярваха, и от високопоставените гъркини и от мъжете не малко.
13 Но Солунските юдеи, като разбраха, че и в Берия се проповядва от Павла Божието учение, дойдоха и там та подбудиха и смутиха народа.
14 Тогава братята изведнъж изпратиха Павла да отиде към морето; а Сила и Тимотей останаха още там.
15 А ония, които придружаваха Павла, заведоха го до Атина; и като получиха от него заповед до Сила и Тимотея да дойдат колкото се може по-скоро при него, заминаха си.
16 А като ги чакаше Павел в Атина, духът му се възмущаваше дълбоко, като гледаше града пълен с идоли.
17 И тъй разискваше в синагогата с юдеите и с набожните, и по пазаря всеки ден с ония, с които се случеше да среща.
18 Тоже и някои от Епикурейските и Стоическите философи се препираха с него; и едни рекоха: Какво иска да каже тоя празнословец? а други: види се, че е проповедник на чужди богове: защото проповядваше Исуса и възкресението.
19 Прочее, взеха та го заведоха на Ареопага, като казваха: можем ли да знаем какво е това ново учение, което ти проповядваш?
21 (А всичките Атиняни и чужденци, които престояваха там, не си прекарваха времето с нищо друго, освен да разказват или да слушат нещо по-ново).
22 И тъй, Павел застана всред Ареопага и каза: Атиняни, по в с и ч к о гледам, че сте много набожни.
23 Защото, като минавах и разглеждах предметите, на които се кланяте, намерих н един жертвеник, на който бе написано: На непознатия Бог. Онова, прочее, на което се кланяте, без да го знаете, това ви проповядвам.
24 Бог, който е направил света и всичко що е в него, като е Господар на небето и на земята, не обитава в ръкотворни храмове,
25 нито му са потребни служения от човешки ръце, като да би имал нужда от нещо, понеже сам той дава на всички и живот и дишане и всичко;
26 и направил е от една кръв всички човешки народи да живеят по цялото лице на земята, като им е определил предназначени времена и пределите на заселищата им;
27 за да търсят Бога, та дано биха го поне напипали и намерили, ако и да той не е далеч от всеки един от нас;
28 защото в него живеем, движим се, и съществуваме; както и някои от вашите поети са рекли, "Защото дори негов род сме".
29 И тъй, като сме Божий род, не бива да мислим, че Божеството е подобно на злато, или на сребро, или на камък; изработен с човешко изкуство и измишление.
30 Бог, прочее, без да държи бележка за времената на невежеството, сега заповядва на всички човеци навсякъде да се покаят,
31 тъй като е назначил ден, когато ще съди вселената справедливо чрез човека, когото е определил; за което и е дал уверение на всички, като го е възкресил от мъртвите.
32 А като чуха за възкресението на мъртвите, едни се подиграваха, а други рекоха: 3а тоя предмет пак ще те слушаме.
33 И така Павел си излезе измежду тях.
34 А някои мъже се прилепиха при него и повярваха, между които беше и Дионисий Ареопагит, още и една жена на име Дамар, и други с тях.
Деяния 17
Bulgarian New Testament: Easy-to-Read Version
Павел и Сила в Солун
17 Минавайки през Амфипол и Аполония, Павел и Сила пристигнаха в Солун, където имаше юдейска синагога. 2 Както винаги, Павел влезе в синагогата да се срещне с юдеите. Три седмици поред всяка събота той обсъждаше с тях Писанията. 3 Обясняваше ги и доказваше от тях, че Месията трябваше да умре и след това да възкръсне от мъртвите и им казваше: „Този Исус, който ви проповядвам, е Месията.“ 4 Някои от юдеите се убедиха и се присъединиха към Павел и Сила, а също и много гърци, които вярваха в истинския Бог, както и немалко влиятелни жени.
5 Но юдеите, които не повярваха, им завидяха. Те наеха неколцина лоши хора от града, които събраха тълпа и създадоха смут из града. След това отидоха в къщата на Ясон, опитвайки се да открият Павел и Сила, за да ги изведат пред народа. 6 Но като не ги намериха, завлякоха Ясон и няколко от братята пред градските власти и завикаха: „Хората, които причиниха размирици навред по света, сега са тук 7 и Ясон ги прие в дома си. Всички те нарушават законите на императора и твърдят, че има някакъв друг цар на име Исус.“
8 Събралата се тълпа и градските управници останаха разтревожени от тези думи. 9 Те накараха Ясон и другите вярващи да платят гаранция, след което ги пуснаха.
Павел и Сила отиват в Берия
10 Още същата нощ братята отпратиха Павел и Сила в Берия. С пристигането си те отидоха в юдейската синагога. 11 Хората там бяха по-възприемчиви от онези в Солун и с огромна готовност чуха словото. Всеки ден те изучаваха Писанията, за да се уверят, че проповядваното от Павел е истина. 12 Много юдеи повярваха, а също и немалко високопоставени гъркини, както и гърци.
13 Но когато юдеите в Солун научиха, че Павел проповядва Божието слово и в Берия, те също отидоха там и започнаха да всяват смут и да подстрекават народа. 14 Тогава братята веднага отпратиха Павел към морето, а Сила и Тимотей останаха в града. 15 Тези, които придружаваха Павел, го заведоха в Атина. После поеха обратно, за да предадат на Сила и Тимотей поръката му час по-скоро да дойдат при него.
Павел в Атина
16 Докато чакаше Сила и Тимотей в Атина, Павел бе разстроен при вида на този изпълнен с идоли град. 17 Той беседваше в синагогата с юдеите и богобоязливите гърци, а на пазара всеки ден разговаряше с онези, които случайно минаваха оттам. 18 Някои философи епикурейци и стоици започнаха да спорят с него.
Едни питаха: „Какво иска да каже този дърдорко?“ Други казваха: „Май че говори за чужди богове“, защото проповядваше за Исус и възкресението. 19 Тогава го заведоха в Ареопага и казаха: „Искаме да знаем какво е това ново учение, което проповядваш, 20 защото онова, което донасяш до ушите ни, ни се струва странно. Какво означава?“ 21 (Всички атиняни и чужденците, живеещи в града, най-много от всичко обичаха да прекарват времето си, като говорят или слушат за някаква най-нова идея.)
22 Тогава Павел се изправи пред Ареопага и каза: „Атиняни, виждам, че сте много религиозни, 23 защото като вървях из града и разглеждах светините ви, видях и един жертвеник, на който пишеше: на неизвестен бог. Ето, този Бог ви изявявам, когото вие почитате, без да познавате.
24 Бог, който сътвори света и всичко в него, е Господ на небето и земята и затова не живее в храмове, изградени от човешка ръка. 25 Той е Онзи, който дарява на всички живот, дихание и всичко останало и не се нуждае от помощта на хората. 26 От един човек той създаде всички народи, за да населят цялата земя, като определи времето и мястото, където да живеят.
27 Бог искаше хората да го търсят. Може би ще протегнат ръка и ще го намерят, макар че той е близо до всеки един от нас. 28 „Защото в него живеем, движим се и съществуваме.“ Както са казали и някои от вашите поети: „Защото ние сме негови деца.“
29 Щом сме Божии деца, не трябва да мислим, че божеството е образ от злато, сребро или камък, изваян от човешкото умение и въображение. 30 Бог погледна снизходително към времената на незнанието, но сега заповядва на всички хора навсякъде да се покаят. 31 Защото той е определил ден, когато справедливо ще съди целия свят чрез мъжа, избран от него. И като доказателство възкреси този мъж от мъртвите.“
32 Като чуха за възкресение от мъртвите, някои се присмяха, а други казаха: „Друг път ще ни разкажеш за това.“ 33 Павел ги остави и излезе. 34 Някои повярваха и се присъединиха към него. Сред тях бяха Дионисий — член на Ареопага, една жена на име Дамара, а също и някои други.
Деяния 17
Библия, нов превод от оригиналните езици (с неканоничните книги)
Апостолите в Солун
17 (A)Като минаха през Амфипол и Аполония, дойдоха в Солун, където имаше юдейска синагога. 2 (B)По обичая си Павел влезе при юдеите и три съботи поред разискваше върху Писанията, 3 (C)като им обясняваше и доказваше, че Христос трябваше да пострада и да възкръсне от мъртвите и че Този Иисус, за Когото той им проповядва, е Христос. 4 И някои от тях повярваха и се присъединиха към Павел и Сила – сред тях и голямо множество богобоязливи елини, а също и немалко видни жени. 5 (D)Онези от юдеите, които не повярваха, се изпълниха със завист, доведоха злосторници от улицата и като се събраха на тълпа, причиняваха смут в града. Те се втурнаха към Ясоновата къща, за да ги търсят и да ги изведат пред народа. 6 (E)Но не ги намериха и повлякоха Ясон и няколко братя към градоначалниците, като крещяха: „Онези, които са причинили смут навред по света, са дошли и тук. 7 (F)И ги е прибрал Ясон. Всички те постъпват против заповедите на императора и казват, че има друг цар – Иисус.“ 8 Така причиниха смут сред народа и у градоначалниците, които слушаха това. 9 Те взеха паричен залог от Ясон и другите и ги пуснаха.
Апостолите в Бер
10 Още през нощта братята отпратиха Павел и Сила в Бер. Като пристигнаха, те отидоха в синагогата на юдеите, 11 които бяха по-благосклонни от онези в Солун. Те много радушно приеха проповедта и всекидневно разискваха върху Писанията – дали казаното от Павел е вярно. 12 И мнозина от тях повярваха – елински жени от знатно потекло и немалко мъже. 13 Но солунските юдеи, щом узнаха, че Павел и в Бер е проповядвал Божието слово, дойдоха и там да смущават и да объркват народа. 14 Тогава братята веднага изпратиха Павел по пътя към морето, а Сила и Тимотей останаха там. 15 (G)Онези, които придружаваха Павел, го заведоха в Атина. И като получиха заповед за Сила и Тимотей – колкото се може по-бързо да дойдат при него, те се върнаха.
Апостол Павел в Атина
16 Докато Павел ги чакаше в Атина, душата му се изпълни с възмущение, като гледаше този град, пълен с идоли. 17 Той беседваше в синагогата с юдеите и богобоязливите, а и всеки ден на площада с хората, с които се срещаше. 18 Някои епикурейски и стоически философи влизаха в спор с него. Едни казваха: „Какво иска да каже този празнодумец?“ А други: „Изглежда, проповядва за чужди божества.“ Защото той им благовестеше за Иисус и за възкресението. 19 Те взеха Павел, отведоха го в ареопага и го запитаха: „Можем ли да знаем какво е това ново учение, което проповядваш? 20 Звучи ни някак странно и затова искаме да знаем какво е то.“ 21 А всички атиняни, както и чужденците, живеещи там, най-много от всичко предпочитаха да си прекарват времето, като говорят или слушат нещо ново.
22 (H)Тогава Павел се изправи в ареопага и рече: „Атиняни, по всичко виждам, че сте особено набожни. 23 Защото, като минавах и разглеждах светините ви, намерих и жертвеник, на който бе написано: ‘На незнайния Бог’. За Този именно, Когото вие, без да знаете, почитате, за Него аз ви проповядвам: 24 (I)Бог, Който сътвори света и всичко в него, Той, бидейки Господ на небето и земята, не живее в ръкотворни храмове, 25 (J)нито приема служение от човешки ръце, сякаш се нуждае от нещо, а Сам дава на всички живот и дихание, и всичко. 26 (K)Той създаде от един човек целия човешки род, за да обитават по цялата земя, като беше определил колко време и в кои предели да обитават 27 (L)и да търсят Господа, ако биха могли да Го усетят и намерят, макар Той да не е далеч от всеки един от нас. 28 Защото ние чрез Него живеем, движим се и съществуваме, както са казали и някои от вашите поети: ‘Негов сме и род.’[a] 29 (M)И тъй, след като сме род Божий, не бива да мислим, че Божеството прилича на злато, сребро или камък – изделие на човешкото умение и въображение. 30 (N)Бог, без да държи сметка за времената на незнанието, сега навред заповядва на всички хора да се покаят. 31 (O)Защото определи ден, когато ще съди справедливо света чрез Онзи, Когото избра, като даде уверение на всички с възкресяването Му от мъртвите.“
32 Като чуха за възкресение на мъртви, едни взеха да се присмиват, а други да казват: „Ще те слушаме друг път за това.“ 33 Тогава Павел ги изостави. 34 Но някои мъже се присъединиха към него и повярваха. Сред тях беше Дионисий Ареопагит и една жена на име Дамара, и други с тях.
Footnotes
- 17:28 Арат – старогръцки поет (310-241 г. пр. Р. Хр.). Цитатът е от творбата му „Явления“.
Деяния 17
Библия, синодално издание
17 Като минаха през Амфипол и Аполония, дойдоха в Солун, дето имаше иудейска синагога.
2 Павел, по своя обичай, влезе при иудеите и три съботи наред им говореше от Писанията,
3 (A)като им откриваше и доказваше, че Христос трябваше да пострада и да възкръсне от мъртвите, и че Този Иисус, Когото той им проповядва, е Христос.
4 И някои от тях повярваха и се присъединиха към Павла и Сила, – голямо множество богобоязливи елини, а също и немалко видни жени.
5 Но неповярвалите иудеи завидяха и взеха някои лоши улични човеци, събраха се на тълпа и размиряваха града и, като нападнаха Иасоновата къща, търсеха ги да ги изведат пред народа.
6 (B)А като ги не намериха, повлякоха Иасона и няколко братя към градоначалниците и кряскаха, че ония, които размирили вселената, дошли и тук;
7 тях ги прибрал Иасон, и всички те постъпват против заповедите на кесаря, казвайки, че има друг цар – Иисус.
8 И развълнуваха народа и градоначалниците, които слушаха това.
9 Но тия, като взеха поръчителство от Иасона и от другите, пуснаха ги.
10 А братята веднага през нощта отпратиха в Берия Павла и Сила, които, като пристигнаха, отидоха в иудейската синагога.
11 (C)Жителите на Берия бяха по-благородни от солунчани: те приеха словото с голямо усърдие и всекидневно изпитваха Писанията, дали това е тъй.
12 И мнозина от тях повярваха – и от елинските почетни жени, и от мъжете немалко.
13 Но солунските иудеи, щом узнаха, че Павел и в Берия проповядвал словото Божие, дойдоха и там да вълнуват и смущават народа.
14 Тогава братята веднага изпратиха Павла като да отива към морето, а Сила и Тимотей останаха там.
15 Ония, които придружаваха Павла, го заведоха до Атина и, след като получиха от него заповед до Сила и Тимотея, да дойдат тия по-скоро при него, тръгнаха си.
16 (D)Докато Павел ги чакаше в Атина, възмущаваше се духом, гледайки тоя град, пълен с идоли.
17 И той беседваше в синагогата с иудеите и с набожните, и всеки ден на тържището с които се случеше.
18 А някои епикурейски и стоически философи се запрепираха с него; едни думаха: „какво иска да каже тоя празнословец?“ а други: „види се, той проповядва за чужди божества“, защото им благовестеше за Иисуса и за възкресението.
19 И взеха та го отведоха в ареопага, казвайки: можем ли да знаем, какво е това ново учение, което проповядваш?
20 Защото нещо странно влагаш в ушите ни. Затова искаме да знаем, какво е то.
21 А пък всички атиняни, както и чужденците, които живееха у тях, с нищо друго тъй не обичаха да си прекарват времето, както с това – да говорят или слушат нещо ново.
22 Тогава Павел застана сред ареопага и рече: мъже атиняни, по всичко виждам, че сте особено набожни.
23 Защото, като минавах и разглеждах светините ви, намерих и жертвеник, на който бе написано: Незнайному Богу. За Тогова прочее, Когото вие, без да знаете, почитате, за Него аз ви проповядвам.
24 (E)Бог, Който сътвори света и всичко, що е в него, Той, бидейки Господ на небето и земята, не живее в ръкотворни храмове,
25 (F)нито приема служение от човешки ръце, като да се нуждае от нещо, но Сам дава на всички живот и дишане и всичко.
26 Той произведе от една кръв целия род човешки да обитава по цялото земно лице, като назначи предопределени времена и граници на тяхното обитаване,
27 за да търсят Господа, та не биха ли Го някак усетили и намерили, макар Той и да не е далеч от всекиго измежду нас:
28 защото ние чрез Него живеем, и се движим, и съществуваме, както и някои от вашите стихотворци са казали: „Негов сме и род“.
29 (G)И тъй, ние, бидейки род Божий, не бива да мислим, че Божеството прилича на злато, или сребро, или камък – на изделие, излязло от човешко изкуство и измислица.
30 (H)Бог, прочее, като презря времената на незнанието, сега заповядва вредом на всички човеци да се покаят;
31 (I)защото определи ден, когато ще съди праведно вселената чрез предопределения от Него Мъж, като даде уверение на всички с възкресяването Му от мъртвите.
32 Като чуха за възкресение на мъртви, едни се присмиваха, а други думаха: друг път щем те послуша за това.
33 И тъй, Павел излезе из средата им.
34 А някои мъже се присъединиха към него и повярваха; между тях, беше Дионисий Ареопагит и една жена, на име Дамара, и други с тях.
Copyright © 2004 by World Bible Translation Center
Copyright by © Българско библейско дружество 2013. Използвани с разрешение.
Дигитална версия: Copyright by © Българско библейско дружество 2016. Използвани с разрешение.
