Даниил 6
Библия, синодално издание
6 Угодно бе на Дария да постави над царството сто и двайсет сатрапа, за да бъдат в цялото царство,
2 а над тях трима князе, – един от които беше Даниил, – за да дават сатрапите тям сметка, и да не бъде царят никак претоварен.
3 (A)Даниил надминаваше другите князе и сатрапи, защото в него имаше висок дух, и царят кроеше вече да го постави над цялото царство.
4 (B)Тогава князете и сатрапите затърсиха предлог да обвинят Даниила по управлението на царството, ала никакъв предлог, ни погрешка не можаха да намерят, защото той беше верен, и никаква погрешка или вина не се намираше в него.
5 (C)И тия люде казаха: „ние не ще намерим предлог против Даниила, ако го не намерим против него в закона на неговия Бог“.
6 Тогава тия князе и сатрапи отидоха при царя и му казаха тъй: „цар Дарие, жив да си вовеки!
7 Всички князе на царството, наместници, сатрапи, съветници и военачалници се съгласиха помежду си, да се издаде царска наредба и да излезе заповед: който през трийсет дена се моли на кой и да било бог или човек, освен на тебе, царю, него да хвърлят в лъвовата яма.
8 (D)И тъй, утвърди, царю, това решение и подпиши повелята, за да бъде неизменна, като закон мидийски и персийски, и да не бъде нарушена“.
9 Цар Дарий подписа решението и заповедта.
10 (E)А Даниил, като узна, че е подписана такава повеля, отиде у дома си. Прозорците на горницата му бяха отворени към Иерусалим, и той три пъти на ден прекланяше колене и се молеше на своя Бог и Го славословеше, както това си вършеше и понапред.
11 Тогава тия люде издебнаха и намериха Даниила, че се моли и че проси милост пред своя Бог;
12 после отидоха и казаха на царя за царската заповед: „нали ти подписа повеля, че всеки човек, който през трийсет дена се моли на кой и да било бог или човек, освен на тебе, царю, да бъде хвърлен в лъвовата яма?“ Царят отговори и рече: „тая дума е твърда, както законът на мидяни и перси, който не допуска изменения“.
13 Тогава те отговориха и казаха на царя: „Даниил, който е от пленените синове на Иудея, не обръща внимание ни на тебе, царю, ни на повелята, която си подписал, но три пъти на ден се моли със свои молитви“.
14 Царят, като чу това, много се наскърби и тури на сърце да спаси Даниила и дори до заник-слънце твърде залягаше да го избави.
15 Но ония люде дойдоха при царя и му казаха: „знай, царю, че по закона на мидяни и перси никое решение или заповед, утвърдена от царя, не може да бъде изменена“.
16 Тогава царят заповяда, и доведоха Даниила и го хвърлиха в лъвовата яма; при това царят каза на Даниила: „твоят Бог, Комуто неизменно служиш, Той ще те избави!“
17 (F)И донесоха камък, та сложиха върху отвора на ямата, и царят го запечата със своя пръстен и с пръстена на велможите си, за да се не промени нищо в разпоредбата за Даниила.
18 След това царят отиде в двореца си, легна да спи без вечеря и дори не поръча да му донесат храна, и сънят бягаше от него.
19 А на сутринта царят стана взори и бързо се упъти към лъвовата яма;
20 (G)и, като приближи до ямата, с жален глас извика Даниила и му рече: „Данииле, рабе на Бога Живий! Твоят Бог, Комуто неизменно служиш, можа ли да те избави от лъвовете?“
21 Тогава Даниил отговори на царя: „царю, жив да си вовеки!
22 (H)Моят Бог проводи Своя Ангел и затвори устата на лъвовете, и те ме не повредиха, защото аз излязох пред Него чист, па и пред тебе, царю, не съм извършил престъпление“.
23 (I)Тогава царят твърде много се зарадва за Даниила и заповяда да го извадят из ямата; и извадиха Даниила из ямата, и никаква повреда не се намери по него, защото той вярваше в своя Бог.
24 (J)Царят заповяда, и доведоха ония люде, които обвиняваха Даниила, та ги хвърлиха в лъвовата яма, както тях самите, тъй и децата им и жените им; и още не стигнали дъното на ямата, лъвовете ги сграбиха и строшиха всичките им кости.
25 След това цар Дарий написа на всички народи, племена и езици, които живеят по цяла земя: „мирът да ви се умножи!
26 (K)От мене се повеля издава, във всяка област на царството ми да треперят и да благоговеят пред Данииловия Бог, защото Той е Бог жив и вечно живеещ, и Неговото царство е нескрушимо, и Неговото владичество е безкрайно.
27 (L)Той избавя и спасява, върши чудеса и личби по небе и земя; Той избави Даниила от силата на лъвовете“.
28 (M)Тъй Даниил преуспяваше и в царуването на Дария, и в царуването на Кира Персийски.
Daniel 6
English Standard Version
Daniel and the Lions' Den
6 It pleased Darius to set over the kingdom (A)120 (B)satraps, to be throughout the whole kingdom; 2 and over them (C)three high officials, of whom Daniel was one, to whom these (D)satraps should give account, so that the king might suffer no loss. 3 Then this Daniel became (E)distinguished above all (F)the other high officials and (G)satraps, because (H)an excellent spirit was in him. And the king planned (I)to set him over the whole kingdom. 4 Then (J)the high officials and (K)the satraps (L)sought to find a ground for complaint against Daniel with regard to the kingdom, (M)but they could find no ground for complaint or any fault, because he was faithful, (N)and no error or fault was found in him. 5 Then these men said, “We shall not find any ground for complaint against this Daniel unless we find it in connection with the law of his God.”
6 Then these (O)high officials and (P)satraps came by agreement[a] to the king and said to him, “O (Q)King Darius, live forever! 7 All the (R)high officials of the kingdom, the prefects and the satraps, the (S)counselors and the governors are agreed that the king should establish an ordinance and enforce an (T)injunction, that whoever makes petition to any god or man for thirty days, except to you, O king, shall be cast into the den of lions. 8 Now, O king, establish (U)the injunction and sign the document, so that it cannot be changed, according to (V)the law of (W)the Medes and the Persians, (X)which cannot be revoked.” 9 Therefore King Darius signed the document and (Y)injunction.
10 When Daniel knew that the document had been signed, he went to his house where (Z)he had windows in his upper chamber open (AA)toward Jerusalem. He got down on his knees (AB)three times a day and prayed and (AC)gave thanks before his God, as he had done previously. 11 Then these men came by agreement and found Daniel making petition and plea before his God. 12 Then they (AD)came near and said before the king, concerning the injunction, “O king! Did you not sign (AE)an injunction, that anyone who makes petition to any god or man within thirty days except to you, O king, shall be cast into the den of lions?” The king answered and said, “The thing stands fast, according to the law of (AF)the Medes and Persians, (AG)which cannot be revoked.” 13 Then they answered and said before the king, (AH)“Daniel, who is one (AI)of the exiles (AJ)from Judah, (AK)pays no attention to you, O king, or (AL)the injunction you have signed, but makes his petition (AM)three times a day.”
14 Then (AN)the king, when he heard these words, (AO)was much distressed and set his mind to deliver Daniel. And he labored till the sun went down to rescue him. 15 Then these men came by agreement to the king and said to the king, “Know, O king, that it is a law of the Medes and Persians that no (AP)injunction or ordinance that the king establishes can be changed.”
16 Then the king commanded, and Daniel was brought and cast into the den of lions. The king declared[b] to Daniel, “May (AQ)your God, whom you serve continually, deliver you!” 17 (AR)And a stone was brought and laid on the mouth of the den, (AS)and the king sealed it (AT)with his own signet and with the signet of his (AU)lords, that nothing might be changed concerning Daniel. 18 Then the king went to his palace and spent the night fasting; (AV)no diversions were brought to him, and (AW)sleep fled from him.
19 Then, at break of day, the king arose and went in haste to the den of lions. 20 As he came near to the den where Daniel was, he cried out in a tone of anguish. The king declared to Daniel, “O Daniel, servant of (AX)the living God, (AY)has your God, whom you serve continually, (AZ)been able to deliver you from the lions?” 21 Then Daniel said to the king, (BA)“O king, live forever! 22 My God (BB)sent his angel (BC)and shut the lions' mouths, and they have not harmed me, because I was found blameless (BD)before him; (BE)and also before you, O king, I have done no harm.” 23 Then the king was exceedingly glad, and commanded that Daniel be taken up out of the den. So Daniel was taken up out of the den, and (BF)no kind of harm was found on him, because he had trusted in his God. 24 And the king commanded, and (BG)those men who had maliciously accused Daniel were brought and cast into the den of lions—they, their children, and their wives. And before they reached the bottom of the den, the lions overpowered them and broke all their bones in pieces.
25 Then King Darius wrote to all (BH)the peoples, nations, and languages (BI)that dwell in all the earth: (BJ)“Peace be multiplied to you. 26 (BK)I make a decree, that in all my royal dominion (BL)people are to tremble and fear before the God of Daniel,
for (BM)he is (BN)the living God,
enduring forever;
his kingdom shall never be destroyed,
(BO)and his dominion shall be (BP)to the end.
27 He delivers and rescues;
he works (BQ)signs and wonders
in heaven and on earth,
he who has (BR)saved Daniel
from the power of the lions.”
28 So this Daniel prospered during the reign of Darius and (BS)the reign of (BT)Cyrus the Persian.
Footnotes
- Daniel 6:6 Or came thronging; also verses 11, 15
- Daniel 6:16 Aramaic answered and said; also verse 20
Дигитална версия: Copyright by © Българско библейско дружество 2016. Използвани с разрешение.
The ESV® Bible (The Holy Bible, English Standard Version®), © 2001 by Crossway, a publishing ministry of Good News Publishers. ESV Text Edition: 2025.
