Божието благословение идва чрез вярата

3 О, глупави галатяни! Някой ви е омагьосал, макар смъртта на Исус Христос на кръста да бе изписана пред очите ви! ² Едно искам да разбера от вас: като спазвахте закона ли получихте Духа или като чухте и повярвахте в благовестието? ³ Как може да сте толкова глупави, че да се опитвате да усъвършенствате с човешки усилия живота, който започнахте с Духа? ⁴ Нима напразно преживяхте толкова много? Надявам се да не е така! ⁵ Нима Бог ви дава Духа и върши чудеса сред вас заради това, че спазвате закона, а не заради това, че чухте и повярвахте в благовестието?

⁶ Точно както Авраам, който според Писанието „повярва в Бога и той прие вярата му и го счете за праведен“^(A). ⁷ Знайте, че именно онези, които имат вяра, са истинските потомци на Авраам. ⁸ Писанието предрече, че Бог ще направи езичниците праведни заради вярата им, и предварително обяви на Авраам Благата вест: „Всички народи ще бъдат благословени чрез теб.“^{(B) 9} Онези, които имат вяра, са благословени заедно с повярвалия Авраам, ¹⁰ а всички, които разчитат на спазването на закона, живеят под проклятие, защото Писанието казва: „Проклет е всеки, който не постоянства в спазването на всичко, написано в книгата на закона.“^{(C) 11} Ясно е, че никой няма да стане праведен пред Бога чрез закона, защото, както казва Писанието: „Праведният чрез вяра ще живее.“^{[a] 12} А законът не се основава на вярата. Според него „този, който изпълнява заповедите, ще живее чрез тях.“^{[b] 13} Христос ни освободи от проклятието на закона, поемайки върху себе си това проклятие, защото Писанието казва: „Проклет е всеки, който виси на дърво.“^{(D) 14} Христос ни освободи, за да може благословението, дадено на Авраам, да бъде дадено на езичниците чрез Христос Исус, така че чрез вяра да получим Духа, обещан ни от Бога.

Законът и обещанието

¹⁵ Нека ви дам пример от живота, братя и сестри. Също както никой не може да обяви за невалидно или да добави нещо към човешко завещание, което вече е написано, така е и в този случай. ¹⁶ Обещанията бяха дадени на Авраам и неговия потомък. Забележете, че не се казва: „и на потомците му“, сякаш се отнася за много хора. Говори се по-скоро за един човек: „и на твоя потомък“,^[c] който е Христос. ¹⁷ Ето какво имам предвид: законът, който дойде четиристотин и тридесет години по-късно, не може да отмени завещанието, вече одобрено от Бога, и така да анулира обещанието. ¹⁸ Защото ако наследството зависеше от закона, то вече не би зависело от обещанието, но Бог го даде в дар на Авраам въз основа на обещанието.

¹⁹ Каква, тогава, бе целта на закона? Той бе добавен към обещанието, за да покаже колко често хората престъпват волята на Бога, и бе предназначен за времето, докато дойде този Потомък, на когото бе дадено обещанието. Законът бе даден чрез ангели, които използваха посредник. ²⁰ Но когато Бог даде обещанието, нямаше посредник, защото ако е налице само една страна, посредник не е нужен, а Бог е един.

Целта на Моисеевия закон

²¹ Значи ли това, че законът противоречи на Божиите обещания? В никакъв случай! Защото ако беше даден закон, който да може да донесе живот на хората, то щяхме да станем праведни, като следваме този закон. ²² Но Писанието казва, че всички са в плен на властта на греха, така че обещаното да бъде дадено на тези, които вярват, въз основа на вярата в^[d] Исус Христос.

²³ Преди да дойде тази вяра, бяхме държани от закона като затворници, докато идващата вяра не се откри. ²⁴ Законът бе нашият настойник, който трябваше да ни отведе при Христос, за да станем праведни чрез вярата. ²⁵ Но сега, когато тази вяра е дошла, законът вече не ни е настойник.

²⁶ Чрез вярата всички сте Божии деца в Христос Исус, ²⁷ защото всички вие, които се кръстихте в Христос, с Христос се облякохте. ²⁸ Няма разлика между юдеин и езичник, роб и свободен, мъж и жена, защото всички сте едно в Христос Исус. ²⁹ А щом принадлежите на Христос, вие сте потомци на Авраам и наследници според обещанието, което Бог му даде.