Другите апостоли приемат Павел

2 След четиринадесет години отново отидох в Ерусалим. Придружаваше ме Варнава, като със себе си бях взел и Тит. ² Отидох, защото Бог ми разкри, че трябва да го направя. Когато се срещнах насаме с най-почитаните там хора, аз изложих пред тях Благата вест по същия начин, по който я проповядвам сред езичниците, за да не бъде пропилян трудът, който вече съм положил, нито да отидат напразно сегашните ми усилия. ³ Но дори Тит, който беше с мен, не бе заставен да се обреже, въпреки че е грък. ⁴ Въпросът беше повдигнат от тези, които се представяха за наши братя и тайно се бяха присъединили към нас, а всъщност се бяха промъкнали да проучат каква е свободата, която имаме в Христос Исус, за да могат да ни поробят. ⁵ Но ние не се поддадохме нито за миг, за да остане сред вас истината, въплътена в Благата вест.

⁶ Нищо не получих от тези, които бяха считани за видни хора. (За мен няма значение какви са, защото пред Бога всички хора са равни.) Тези уважавани мъже не добавиха нищо към моето послание. ⁷ Точно обратното — те видяха, че на мен ми бе поверено да проповядвам Благата вест сред езичниците, така както на Петър бе поверено да проповядва Благата вест сред юдеите. ⁸ Защото този, който направи Петър апостол на юдеите, направи мен апостол на езичниците. ⁹ Така Яков, Кифа и Йоан, които бяха известни като водачи в църквата, признаха правото да бъда апостол, което Бог ми бе дал, ръкуваха се с Варнава и с мен в знак, че ни приемат и са съгласни ние да проповядваме на езичниците, а те — на юдеите. ¹⁰ Помолиха ни единствено да не забравяме да помагаме на бедните,^[a] а аз не само бях готов, но и горях от желание да върша точно това.

Павел показва, че Петър е сгрешил

¹¹ Но когато Кифа дойде в Антиохия, аз открито му се противопоставих, защото грешеше. ¹² Преди да пристигнат няколко души, изпратени от Яков, Петър се хранеше заедно с езичниците, но когато тези хора се появиха, той се отдръпна и отдели, защото се страхуваше от онези, които принадлежаха към групата на обрязаните. ¹³ Останалите юдеи също го последваха в лицемерието му до такава степен, че увлякоха след себе си дори и Варнава. ¹⁴ Когато видях, че поведението им не съответства на истината на благовестието, казах на Кифа пред всички: „След като ти, който си юдеин, живееш като езичник, а не като юдеин, как може да караш езичниците да следват юдейските обичаи?“

¹⁵ Ние сме юдеи по рождение и не сме част от „грешните езичници“, ¹⁶ но знаем, че човек става праведен пред Бога не като спазва закона, а като вярва в^[b] Исус Христос. Затова ние положихме вярата си в Христос Исус, за да станем праведни пред Бога, защото сме повярвали в^[c] Христос, а не защото сме спазили закона, понеже никой няма да стане праведен пред Бога, като спазва закона.

¹⁷ Но ако поради това, че се стремим да станем праведни в Христос, ние, юдеите, се окажем грешници като езичниците, значи ли, че Христос ни прави грешници? ¹⁸ В никакъв случай! Защото ако отново започна да поучавам това, което съм изоставил, ставам закононарушител. ¹⁹ Защото чрез закона аз умрях спрямо закона, за да живея за Бога. Разпънат бях на кръста заедно с Христос, ²⁰ така че вече не самият аз живея, а Христос живее в мен. Животът, който сега живея в тялото си, живея го чрез вяра в^[d] Божия Син, който ме обикна и пожертва себе си заради мен. ²¹ Не отхвърлям Божия дар, защото ако правилното взаимоотношение с Бога се постига чрез закона, Христос умря напразно!