Второ Коринтяни 7:5-7

Библия, синодално издание

⁵ Защото, когато дойдохме в Македония, плътта ни нямаше никакъв покой; отвред бяхме в утеснение: отвън – нападения, отвътре – страхове.

^6 (A)Но Бог, Който утешава смирените, утеши ни с дохождането на Тита,

⁷ и не само с неговото дохождане, но и с утехата, с която се бе утешил той поради вас, като ни разказваше за вашия копнеж, за вашия плач, за вашата към мене ревност, тъй че аз още повече се зарадвах.