Второ Коринтяни 4:7-16

Библия, синодално издание

^7 (A)Но това съкровище ние носим в глинени съдове, та преизобилната сила да се отдава Богу, а не нам.

⁸ Отвред сме наскърбявани, но не стеснявани; в затруднение сме, но се не отчайваме;

^9 (B)гонени биваме, но не изоставяни, повалени биваме, но не загиваме.

^10 (C)Винаги носим в тялото си мъртвостта на Господа Иисуса, та и животът Иисусов да се открие в тялото ни.

^11 (D)Защото ние, живите, непрестанно се предаваме на смърт заради Иисуса, та и животът Иисусов да се открие в смъртната ни плът,

¹² тъй че смъртта действува в нас, а животът – във вас.

^13 (E)А като имаме същия дух на вярата, както е писано: „повярвах и затова говорих“, и ние вярваме, затова и говорим,

^14 (F)като знаем, че, Който възкреси Господа Иисуса, ще възкреси и нас чрез Иисуса и ще постави с вас.

¹⁵ Защото всичко е зарад вас, та благодатта, като се преумножи, да произведе чрез мнозина още по-голяма благодарност за слава Божия.

^16 (G)Затова ние не падаме духом; макар външният ни човек и да тлее, но вътрешният от ден на ден се подновява.