Второзаконие 2
Bulgarian Bible
2 Тогава се върнахме та пътувахме в пустинята през пътя за Червено море, след както Господ беше ми говорил; и дълго време обикаляхме поляната Сиир.
2 После Господ ми говори казвайки:
3 Доволно се обикаляли тая поляна; върнете се към север.
4 И заповядай на людете, като им кажеш: Ще минете през пределите на братята си исавците, които живеят в Сиир, и те ще се убоят от вас. За това, внимавайте добре;
5 да се не биете с тях, понеже няма да ви дам от земята им ни една стъпка от нога, защото на Исава дадох поляната Сиир за владение.
6 С пари да купувате от тях храна за ядене, още и с пари да купувате от тях вода за пиене;
7 защото Господ твоят Бог те благослови във всичките дела на ръцете ти; познал е пътуването ти през тая голяма пустиня; през тия четиридесет години Господ твоят Бог е бил с тебе; не си останал лишен от нищо.
8 Така минахме покрай братята си исавците, които живееха в Сиир, през пътя по полето от Елат и от Есион-гавер. Върнахме се та минахме през пътя по Моавската пустиня.
9 Тогава Господ ми каза: Да не досаждате на моавците, нито да воювате с тях, защото няма да ти дам да владееш нищо от земята им, понеже на Лотовите потомци дадох Ар за владение.
10 (А по-напред живееха там емимите, люде велики и многочислени и високи като енакимите.
11 И те, като енакимите, се считаха исполини; но моавците ги наричаха емими.
12 Също и хорейците живееха по-напред в Сиир; но исавците ги заместиха, изтребиха ги от пред себе си и се заселиха на мястото им, както направи Израил в земята на своето наследство, която им даде Господ.)
13 Станете сега та преминете потока Заред. И така, преминахме потока Заред.
14 Времето, през което пътувахме от Кадис-варни догде преминахме потока Заред, беше тридесет и осем години, догде се довърши изсред стана цялото поколение на воюващите мъже, както им се кле Господ.
15 Още Господната ръка беше против тях, за да ги изтреби изсред стана догде се довършиха.
16 А като се довършиха и измряха всички воюващи мъже изсред людете,
17 Господ ми говори казвайки:
18 Днес ти ще преминеш Ар, моавската граница;
19 и като се приближиш срещу амонците, не им досаждай нито да воюваш с тях, защото няма да владееш нищо от земята на амонците, понеже на Лотовите потомци я дадох за владение.
20 (Също и тя се считаше земя на исполините: исполини по-напред живееха там, а амонците ги наричаха замзумими;
21 люде велики и многочислени и високи, като енакимите; но Господ ги изтреби от пред тях; и те ги заместиха и заселиха се на мястото им;
22 за тях направи , както направи за исавците, които живееха в Сиир, когато изтреби хорейците от пред тях, и те ги заместиха и заселиха се на мястото им, гдето са и до днес;
23 и кафторците излязоха из Кафтор та изтребиха авейците, които живееха в села дори до Газа, и заселиха се на мястото им.)
24 Станете, тръгнете и преминете потока Арнон; ето, предавам в ръката ти асорееца Сион, цар на Есевон, и земята му; почни да я завладяваш, и бий се с него.
25 Днес ще почна да всявам трепет и страх от тебе върху всичките племена под цялото небе; като чуят за тебе те ще се разтреперят и ще се ужасяват от тебе.
26 И изпратих посланици от пустинята Кедемот при есевонския цар Сион с мирни думи, да кажат:
27 Нека замина през земята ти; право из друма ще вървя; няма да се отбия ни надясно ни наляво.
28 С пари ще ми продаваш храна, за да ям, и с пари ще ми дадеш вода до пия; само с нозете си да замина,
29 (както ми сториха исавците, които живеят в Сиир, и моавците, които живеят в Ар), догде мина през Иордан в земята, която Господ нашият Бог ни дава.
30 Обаче есевонският цар Сион не склони да заминем през земята му; понеже Господ твоят Бог закорави духа му и вкамени сърцето му, за да го предаде в ръцете ти, както е и до днес.
31 А Господ ми рече: Ето, започнах да ти предавам Сиона и земята му; почни да превземаш земята му, за да я наследиш.
32 Тогава Сион излезе против нас, той и всичките му люде, на бой в Яса.
33 И Господ нашият Бог го предаде в ръцете ни; поразихме него, синовете му и всичките му люде.
34 В онова време превзехме всичките му градове, и във всеки град изтребихме мъжете, жените и децата; не оставихме да оцелее ни един.
35 Пленихме за себе си само добитъка и користите на градовете, които превзехме.
36 От Ароир, при устието на потока Арнон, и от града, който е в долината, дори до Галаад не се намери град, който можа да устои против нас; Господ нашият Бог предаде всичките пред нас.
37 Само към земята на амонците ти не си се приближил, ни към местата край потока Явок, ни към планинските градове, ни към коя да е страна, която Господ нашият Бог ни бе запретил.
Второзаконие 2
Библия, нов превод от оригиналните езици (с неканоничните книги)
Години на странстване в пустинята
2 (A)Тогава се обърнахме и тръгнахме през пустинята по пътя към Червено море, така както ми беше говорил Господ. И в продължение на много дни обикаляхме планината Сеир. 2 После Господ ми каза: 3 ‘Достатъчно дълго обикаляхте тази планина. Обърнете се на север! 4 (B)Дай заповед на народа и кажи: Ще минете през пределите на вашите братя, синовете на Исав, които обитават Сеир. Те ще се изплашат от вас, затова внимавайте добре! 5 (C)Не влизайте в разпри с тях, защото няма да ви дам и педя от земята им! Планината Сеир Аз съм дал в наследство на Исав. 6 Храна купувайте с пари от тях, за да ядете, и вода купувайте с пари от тях, за да пиете! 7 (D)Защото Господ, твоят Бог, те е благословил във всяко дело на ръцете ти, закрилял те е, докато пътуваше из тази голяма пустиня. Ето четиридесет години Господ, твоят Бог, е с тебе, не си останал лишен от нищо.’
8 Така преминахме през страната на нашите братя, синовете на Исав, които обитаваха Сеир, по Аравския път от Елат и Ецион-Гавер, обърнахме се и се отправихме по пътя към пустинята Моав. 9 (E)Тогава Господ ми каза: ‘Не предизвиквай моавците и не започвай война с тях! Аз няма да ти дам да владееш нищо от страната им, понеже дадох Ар във владение на Лотовите синове.’ 10 Преди там живееха емимите, голям народ, многоброен и едър като енакимите. 11 И те като енакимите бяха смятани за исполини, но моавците ги наричат емими. 12 В Сеир живееха преди и хорейците. Но синовете на Исав ги прогониха и изтребиха. Заселиха се на мястото им, така както стори Израил със страната, която Господ им даде в наследство. 13 ‘Станете сега и преминете потока Заред!’ И ние преминахме потока Заред. 14 (F)Времето на нашето пътуване от Кадис-Варни до прехода през потока Заред беше тридесет и осем години, докато в стана ни изгинаха всички мъже, годни за война, така както Господ им се закле. 15 И наистина, ръката на Господа се издигна против тях, за да ги изтреби до един от стана.
16 А когато всички годни за война мъже сред народа измряха, 17 Господ ми каза: 18 ‘Днес ти ще минеш покрай Ар, областта на моавците, 19 (G)и ще се приближиш до синовете на Амон. Но не ги предизвиквай и не влизай в разпра с тях! Аз няма да ти дам да владееш нищо от страната на амонците, понеже я дадох във владение на Лотовите синове.’ 20 Тя също се смяташе за земя на исполините. Исполините живееха там преди, наричани от амонците занзумими – 21 голям народ, многоброен и едър като енакимите. Но Господ ги изтреби пред очите им; те ги прогониха и се заселиха на мястото им. 22 Стори така, както за синовете на Исав, които живееха в Сеир – изтреби пред очите им хорейците; те ги прогониха и се заселиха на мястото им, където са и до днес. 23 Така стана и с авейците, населяващи селата чак до Газа – кафторимците, които излязоха от Кафтор, ги изтребиха и се заселиха на мястото им. 24 ‘Станете, тръгнете и преминете потока Арнон! Ето предавам в ръката ти аморееца Сихон, есевонския цар, и страната му. Започни да я завладяваш и влез в бой с него! 25 От днес ще започна да всявам страх и ужас от тебе сред народите навред под небето. Щом чуят за тебе, те ще тръгнат съкрушени пред тебе.’
26 (H)Тогава аз пратих пратеници от пустинята Кедемот при есевонския цар Сихон, за да му предадат мирно послание: 27 (I)‘Позволи ми да мина през страната ти. Ще вървя само по пътя; няма да се отбия нито надясно, нито наляво. 28 (J)С пари ще ми продадеш храна, за да ям, и с пари ще ми продадеш вода, за да пия. Искам само пеш да премина, 29 така както ми позволиха синовете на Исав, които обитават Сеир, и моавците, които живеят в Ар, докато мина през Йордан в страната, която Господ, нашият Бог, ни дава.’ 30 (K)Ала Сихон, есевонският цар, не склони да минем през страната му, понеже Господ, твоят Бог, даде упорство на духа му и дързост на сърцето му, за да го предаде в ръцете ти, както е до днес.
31 А Господ ми каза: ‘Ето Аз ти предавам Сихон и страната му. Започни да завладяваш страната му, за да я наследиш!’ 32 Тогава Сихон излезе против нас, той и целият му народ, на бой при Яса. 33 И Господ, нашият Бог, го предаде в ръцете ни. Поразихме него, синовете му и целия му народ. 34 Тогава превзехме всичките му градове. Навред в градовете предадохме на изтребление мъжете, жените и децата – не оставихме никого жив. 35 Само добитъка им взехме и плячката от превзетите градове. 36 От Ароир, на брега на реката Арнон, и от града, разположен в долината, чак до Галаад не се намери град, непристъпен за нас. Господ, нашият Бог, ги предаде всичките в ръцете ни. 37 Само до страната на амонитците не си се приближил, нито до местата край река Явок, нито до планинските градове – до всичко, което Господ, нашият Бог, ни беше забранил.
Второзаконие 2
Библия, синодално издание
2 Тогава се обърнахме и тръгнахме по пустинята към Червено море, както ми бе говорил Господ, и много време ходихме около планина Сеир.
2 И Господ ми рече, думайки:
3 (A)доста сте ходили около тая планина, обърнете се към север.
4 (B)Дай заповед на народа и кажи: ще минавате пределите на вашите братя, синовете Исавови, които живеят на Сеир, и те ще се изплашат от вас, но пазете се
5 (C)да не почвате с тях война, понеже Аз няма да ви дам от земята им ни една стъпка, защото Сеир планина дадох на Исава да я владее.
6 Храна купувайте от тях със сребро и яжте; и вода купувайте от тях със сребро и пийте;
7 (D)защото Господ, Бог твой, те благослови във всяко дело на твоите ръце, зак риляше те, док ле пътуваше ти по тая велик а (и страшна) пустиня; ето, четирийсет години Господ, Бог твой, е с тебе; ти от нищо не се лишаваше.
8 (E)И минахме пок рай нашите братя, синовете Исавови, к оито живеят на Сеир, пътем по равнината, от Елат и Ецион-Гавер, и завихме та отминахме към пустиня Моав.
9 (F)И рече ми Господ: не враждувай с моавци, нито почвай с тях война; защото Аз няма да ти дам да владееш нищо от земята им, понеже Аз дадох на Лотовите синове да владеят.
10 (G)По-преди там живееха емими, народ голям, многоброен и едър като енаковци,
11 и се смятаха между рефаими за енаковци; моавци пък ги наричат емими;
12 (H)а на Сеир живееха по-напред хорейци; но синовете Исавови ги изгониха и ги изтребиха отпреде си и се заселиха вместо тях, – тъй, както постъпи Израил със земята на своето наследие, която им бе дал Господ.
13 (I)И тъй, станете и преминете долина Заред. И ние преминахме долина Заред.
14 (J)Откак отидохме в Кадес-Варни и преминахме долина Заред, минаха трийсет и осем години, и между нас в стана изгинаха всички мъже, годни за война, според както им се бе клел Господ (Бог);
15 пък и ръката Господня беше против тях, като ги изтребваше от стана докато всички измряха.
16 А когато изгинаха всички мъже годни за война, и измряха между народа,
17 Господ ми каза, думайки:
18 ти минаваш сега покрай пределите Моавски, покрай Ар,
19 (K)и си се приближил до амонитци; не враждувай с тях, нито почвай с тях война, защото Аз няма да ти дам нищо от земята на Амоновите синове да владееш, понеже я дадох на Лотовите синове да я владеят;
20 тя се смяташе за земя на рефаими: по-преди живееха на нея рефаими; амонитци пък ги наричат замзумими;
21 (L)те бяха народ голям, многоброен и едър като енаковци, и Господ ги изтреби пред лицето им, и амонитци ги изгониха и се заселиха на мястото им,
22 както Той направи за синовете Исавови, които живеят на Сеир, като изтреби отпреде им хорейци, и те ги изгониха, и се заселиха на мястото им и живеят доднес;
23 (M)и авейци, които живееха в селата до сама Газа, кафторимци, които бяха излезли от Кафтор, изтребиха и се заселиха на мястото им.
24 Станете, тръгнете и преминете поток Арнон; ето, предавам в ръката ти Сихона, цар есевонски, амореец, и неговата земя; почвай да я завладяваш и воювай с него;
25 (N)от днес Аз ще почна да разпръсвам страх и ужас пред тебе върху народите под цялото небе; ония, които чуят за тебе, ще се разтреперят и в ужас ще дойдат от тебе.
26 (O)И пратих пратеници от пустиня Кедемот при есевонския цар Сихона, с мирни думи, за да кажат:
27 позволи ми да мина през твоята земя; ще вървя по пътя, няма да се отбия ни надясно, ни наляво;
28 (P)храна ми продавай със сребро, и аз ще ям, и вода за пиене ми давай със сребро, и аз ще пия, само с нозете си ще мина –
29 тъй, както ми направиха синовете Исавови, които живеят на Сеир, и моавци, които живеят в Ар, докато не мина през Иордан в земята, която Господ, Бог наш, ни дава.
30 (Q)Но есевонският цар Сихон не склони да ни позволи да минем през земята му, защото Господ, Бог твой, ожесточи духа му и направи сърцето му упорито, за да го предаде в ръката ти, както това се види сега.
31 (R)И рече ми Господ: ето, Аз почвам да ти предавам Сихона (царя есевонски, аморееца,) и земята му; начевай да завладяваш земята му.
32 И Сихон (цар есевонски) с целия си народ излезе срещу нас на бой при Яац;
33 (S)и го предаде Господ, Бог наш (в ръцете ни), и ние разбихме него, синовете му и целия му народ;
34 (T)тогава превзехме всичките му градове, предадохме на заклятие всички градове, мъже, жени и деца, не оставихме никого жив;
35 само добитъка им взехме и плячката от градовете, които превзехме.
36 (U)От Ароир, който е на брега на поток Арнон, и от града, който е в долината, до (планина) Галаад, нямаше град, непристъпен за нас: всичко предаде Господ, Бог наш (в ръцете ни).
37 Само до земята на амонитци не си се доближил, нито до местата, близки до поток Иавок, нито до градовете, (които са) по планината, нито до всичко, за което не (ни) е заповядал Господ, Бог наш.
Copyright by © Българско библейско дружество 2013. Използвани с разрешение.
Дигитална версия: Copyright by © Българско библейско дружество 2016. Използвани с разрешение.
