2 Тогава се обърнахме и тръгнахме по пустинята към Червено море, както ми бе говорил Господ, и много време ходихме около планина Сеир.

² И Господ ми рече, думайки:

^3 (A)доста сте ходили около тая планина, обърнете се към север.

^4 (B)Дай заповед на народа и кажи: ще минавате пределите на вашите братя, синовете Исавови, които живеят на Сеир, и те ще се изплашат от вас, но пазете се

^5 (C)да не почвате с тях война, понеже Аз няма да ви дам от земята им ни една стъпка, защото Сеир планина дадох на Исава да я владее.

⁶ Храна купувайте от тях със сребро и яжте; и вода купувайте от тях със сребро и пийте;

^7 (D)защото Господ, Бог твой, те благослови във всяко дело на твоите ръце, зак риляше те, док ле пътуваше ти по тая велик а (и страшна) пустиня; ето, четирийсет години Господ, Бог твой, е с тебе; ти от нищо не се лишаваше.

^8 (E)И минахме пок рай нашите братя, синовете Исавови, к оито живеят на Сеир, пътем по равнината, от Елат и Ецион-Гавер, и завихме та отминахме към пустиня Моав.

^9 (F)И рече ми Господ: не враждувай с моавци, нито почвай с тях война; защото Аз няма да ти дам да владееш нищо от земята им, понеже Аз дадох на Лотовите синове да владеят.

^10 (G)По-преди там живееха емими, народ голям, многоброен и едър като енаковци,

¹¹ и се смятаха между рефаими за енаковци; моавци пък ги наричат емими;

^12 (H)а на Сеир живееха по-напред хорейци; но синовете Исавови ги изгониха и ги изтребиха отпреде си и се заселиха вместо тях, – тъй, както постъпи Израил със земята на своето наследие, която им бе дал Господ.

^13 (I)И тъй, станете и преминете долина Заред. И ние преминахме долина Заред.

^14 (J)Откак отидохме в Кадес-Варни и преминахме долина Заред, минаха трийсет и осем години, и между нас в стана изгинаха всички мъже, годни за война, според както им се бе клел Господ (Бог);

¹⁵ пък и ръката Господня беше против тях, като ги изтребваше от стана докато всички измряха.

¹⁶ А когато изгинаха всички мъже годни за война, и измряха между народа,

¹⁷ Господ ми каза, думайки:

¹⁸ ти минаваш сега покрай пределите Моавски, покрай Ар,

^19 (K)и си се приближил до амонитци; не враждувай с тях, нито почвай с тях война, защото Аз няма да ти дам нищо от земята на Амоновите синове да владееш, понеже я дадох на Лотовите синове да я владеят;

²⁰ тя се смяташе за земя на рефаими: по-преди живееха на нея рефаими; амонитци пък ги наричат замзумими;

^21 (L)те бяха народ голям, многоброен и едър като енаковци, и Господ ги изтреби пред лицето им, и амонитци ги изгониха и се заселиха на мястото им,

²² както Той направи за синовете Исавови, които живеят на Сеир, като изтреби отпреде им хорейци, и те ги изгониха, и се заселиха на мястото им и живеят доднес;

^23 (M)и авейци, които живееха в селата до сама Газа, кафторимци, които бяха излезли от Кафтор, изтребиха и се заселиха на мястото им.

²⁴ Станете, тръгнете и преминете поток Арнон; ето, предавам в ръката ти Сихона, цар есевонски, амореец, и неговата земя; почвай да я завладяваш и воювай с него;

^25 (N)от днес Аз ще почна да разпръсвам страх и ужас пред тебе върху народите под цялото небе; ония, които чуят за тебе, ще се разтреперят и в ужас ще дойдат от тебе.

^26 (O)И пратих пратеници от пустиня Кедемот при есевонския цар Сихона, с мирни думи, за да кажат:

²⁷ позволи ми да мина през твоята земя; ще вървя по пътя, няма да се отбия ни надясно, ни наляво;

^28 (P)храна ми продавай със сребро, и аз ще ям, и вода за пиене ми давай със сребро, и аз ще пия, само с нозете си ще мина –

²⁹ тъй, както ми направиха синовете Исавови, които живеят на Сеир, и моавци, които живеят в Ар, докато не мина през Иордан в земята, която Господ, Бог наш, ни дава.

^30 (Q)Но есевонският цар Сихон не склони да ни позволи да минем през земята му, защото Господ, Бог твой, ожесточи духа му и направи сърцето му упорито, за да го предаде в ръката ти, както това се види сега.

^31 (R)И рече ми Господ: ето, Аз почвам да ти предавам Сихона (царя есевонски, аморееца,) и земята му; начевай да завладяваш земята му.

³² И Сихон (цар есевонски) с целия си народ излезе срещу нас на бой при Яац;

^33 (S)и го предаде Господ, Бог наш (в ръцете ни), и ние разбихме него, синовете му и целия му народ;

^34 (T)тогава превзехме всичките му градове, предадохме на заклятие всички градове, мъже, жени и деца, не оставихме никого жив;

³⁵ само добитъка им взехме и плячката от градовете, които превзехме.

^36 (U)От Ароир, който е на брега на поток Арнон, и от града, който е в долината, до (планина) Галаад, нямаше град, непристъпен за нас: всичко предаде Господ, Бог наш (в ръцете ни).

³⁷ Само до земята на амонитци не си се доближил, нито до местата, близки до поток Иавок, нито до градовете, (които са) по планината, нито до всичко, за което не (ни) е заповядал Господ, Бог наш.