11 Дано бихте потърпели малко моето безумие; да! потърпете ме,

² защото ревнувам за вас с божествена ревност, понеже ви сгодих с един мъж, да ви представя <като> чиста девица на Христа.

³ Но боя се да не би, както змията измами Ева с хитростта си, да се разврати умът ви <и отпадне> от простотата и чистотата, която <дължите> на Христа.

⁴ Защото, ако дойде някой и ви проповядва друг Исус, когото ние не сме проповядвали, или <ако> получите друг дух, когото не сте получили, или друго благовестие, което не сте приели, вие лесно <го> търпите.

⁵ Обаче мисля, че аз не съм в нищо по-долен от тия превъзходни апостоли!

⁶ А пък, ако и да <съм> в говоренето прост, в знанието не <съм;> дори ние по всякакъв начин сме ви показали <това> във всичко.

⁷ Грях ли съм сторил, като смирявах себе си, за да се издигнете вие, понеже ви проповядвах Божието благовестие даром?

⁸ Други църкви обрах, като вземах заплата <от тях>, за да служа на вас;

⁹ а когато бях при вас и изпаднах в нужда, не отегчих никого, защото братята, които дойдоха от Македония, задоволиха нуждата ми. Така във всичко се пазих, и ще се пазя, да не ви отегча.

¹⁰ Заради Христовата истинност, която е и в мене, никой няма да ми отнеме тая похвала в ахайските места.

¹¹ Защо? Защото ви не обичам ли? Знае Бог!

¹² А каквото правя, това и ще правя, за да отсека причината на тия, които търсят причина <против мене>, та относно това, с което те се хвалят, да се намерят също такива, каквито сме и ние.

¹³ Защото такива човеци са лъжеапостоли, лукави работници, които се преправят на Христови апостоли.

¹⁴ И не е чудно; защото сам сатана се преправя на светъл ангел;

¹⁵ тъй че, не е голямо нещо, ако и неговите служители се преправят на служители на правдата. Но тяхната сетнина ще бъде според делата им.

¹⁶ Пак казвам, никой да не ме счита за безумен; иначе, приемете ме като безумен, та да се похваля и аз малко нещо.

¹⁷ (Това, което казвам, не го казвам по Господа, но като в безумие, в тая <моя> увереност на хваленето.

¹⁸ Тъй като мнозина се хвалят по плът, ще се похваля и аз).

¹⁹ Защото вие, като сте разумни, с готовност търпите безумните;

²⁰ понеже търпите, ако някой ви заробва, ако ви изпояжда, ако ви обира, ако се превъзнася, ако ви бие по лицето.

²¹ За <свое> унижение <го> казвам, като че ли сме били слаби; но с каквото се осмелява някой <да се хвали>, (в безумие говоря), осмелявам се и аз.

²² Евреи ли са? И аз съм; израилтяни ли са? И аз съм; Авраамово потомство ли са? И аз съм;

²³ служители Христови ли са? (в безумие говоря), аз повече: <бил съм> в повече трудове, в тъмници още повече, в бичувания чрезмерно, много пъти и на смърт.

²⁴ Пет пъти юдеите ми удариха по четиридесет <удара> без един;

²⁵ три пъти бях бит с тояги, веднъж ме биха с камъни, три пъти съм претърпял корабокрушение, една нощ и един ден съм бил по морските дълбочини.

²⁶ Много пъти <съм бил> и в пътешествия; в опасност от реки, в опасност от разбойници, в опасност от съотечественици, в опасност от езичници, в опасност в град, в опасност в пустиня, в опасност по море, в опасност между лъжебратя;

²⁷ в труд и мъка, много пъти в неспане, в глад и жажда, много пъти в неядене, в студ и в голота;

²⁸ и, освен <другите> неща, които не споменавам, има и това, което тежи върху мене всеки ден, грижата за всичките църкви.

²⁹ Кой изнемощява, без да изнемощявам и аз? Кой се съблазнява без да се разпалям аз?

³⁰ Ако трябва да се хваля, ще се похваля с това, което се отнася до немощта ми.

³¹ Бог и Отец на Господа Исуса [Христа], Който е благословен до века, знае, че не лъжа.

³² (В Дамаск областният управител на цар Арета тури стража в град Дамаск за да ме улови;

³³ и през прозорец по стената ме спуснаха с кош, та избягах от ръцете <му>).