Второ Летописи 18
1940 Bulgarian Bible
18 А Иосафат имаше богатство и голяма слава; и направи сватовщина с Ахава.
2 И подир няколко години слезе при Ахава в Самария. И Ахав закла много овци и говеда за него и за людете, които бяха с него; още му предложи да отиде <с него> в Рамот-галаад.
3 Защото Израилевият цар Ахав рече на Юдовия цар Иосафата: Дохождаш ли с мене в Рамот-галаад? И той му отговори: Аз съм както си ти, и моите люде както твоите люде; ще бъдем с тебе във войната.
4 Иосафат каза още на Израилевия цар: Моля, допитай се сега до Господното слово.
5 Тогава Израилевият цар събра пророците <си>, четиристотин мъже, та им рече: Да идем ли на бой в Рамот-галаад, или да не ида? А те казаха: Иди, и Бог ще го предаде в ръката на царя.
6 Обаче, Иосафат каза: Няма ли тук, освен тия някой Господен пророк, за да се допитаме чрез него?
7 И Израилевият цар рече на Иосафата: Има още един човек, чрез когото можем да се допитаме до Господа; но аз го мразя, защото никога не пророкува добро за мене, но всякога зло; той е Михей, син на Емла. А Иосафат каза: Нека не говори така царят.
8 Тогава Израилевият цар повика един скопец и рече: Доведи скоро Михея син на Емла.
9 А Израилевият цар и Юдовият цар Иосафат седяха, всеки на престола си, облечени в одеждите си; и седяха на открито място при входа на самарийската порта; и всичките пророци пророкуваха пред тях.
10 А Седекия, Ханаановият син, си направи железни рогове, и рече: Така казва Господ: С тия ще буташ сирийците догде ги довършиш.
11 Също и всичките пророци така пророкуваха, казвайки: Иди в Рамот-галаад, и ще имаш добър успех; защото Господ ще го предаде в ръката на царя.
12 А пратеникът, който отиде да повика Михея, му говори казвайки: Ето, думите на пророците като из едни уста са добри за царя; моля, прочее, и твоята дума да бъде като <думата> на един от тях, и ти говори доброто.
13 А Михей рече: <Заклевам се в> живота на Господа, каквото рече Бог мой, това ще говоря.
14 И тъй, дойде при царя. И царят му каза: Михее, да идем ли на бой в Рамот-галаад, или да не ида? А той рече: Идете и ще имате добър успех; защото <неприятелите> ще бъдат предадени в ръката ви.
15 А царят му каза: Колко пъти ще те заклевам да ми не говориш друго освен истината в Господното име!
16 А той рече: Видях целият Израил пръснат по планините като овци, които нямат овчар; и Господ рече: Тия нямат господар; нека се върнат всеки у дома си с мир.
17 Тогава Израилевият цар каза на Иосафата: Не рекох ли ти, че не ще прорече добро за мене, но зло?
18 А <Михей> рече: Чуйте, прочее, Господното слово. Видях Господа седящ на престола си, и цялото небесно множество стоящо около него отдясно и отляво.
19 И Господ рече: Кой ще примами Израилевия цар Ахава за да отиде и да падне в Рамот-галаад? И един, проговаряйки, рече едно, а друг рече друго.
20 Сетне излезе един дух та застана пред Господа и рече: Аз ще го примамя. И Господ му рече: Как?
21 А той каза: Ще изляза и ще бъда лъжлив дух в устата на всичките му пророци. И <Господ> рече: Примамвай го, още и ще сполучиш; излез, стори така.
22 Сега, прочее, ето, Господ е турил лъжлив дух в устата на тия твои пророци, обаче Господ е говорил зло за тебе.
23 Тогава Седекия, Ханаановият син, се приближи та плесна Михея по бузата и каза: През кой път мина Господният Дух от мене за да говори на тебе?
24 А Михей рече: Ето, ще видиш в оня ден, когато ще отиваш из клет в клет за да се криеш.
25 Тогава Израилевият цар каза: Хванете Михея та го върнете при градския управител Амон и при царския син Иоас,
26 и речете: Така казва царят: Турете тогова в тъмницата, и хранете го със затворническа порция хляб и вода {Еврейски: С хляб печален и вода печална.} догде се завърна с мир.
27 И рече Михей: Ако някога се върнеш с мир, то Господ не е говорил чрез мене. Рече още: Слушайте вие, всички люде.
28 И така, Израилевият цар и Юдовият цар Иосафат възлязоха в Рамот-галаад.
29 И Израилевият цар рече на Иосафата: Аз ще се предреша като вляза в сражението, а ти облечи одеждите си. Прочее, Израилевият цар се предреши, та влязоха в сражението.
30 А сирийският цар бе заповядал на колесниценачалниците си, казвайки: Не се бийте нито с малък, нито с голям, но само с Израилевия цар.
31 А колесниценачалниците, като видяха Иосафата, рекоха: Тоя ще е Израилевият цар; и отклониха се за да го ударят. Но Иосафат извика; И Господ му помогна, защото Бог ги повлия <да се отвърнат> от него.
32 Понеже колесниценачалниците, като видяха, че не беше Израилевият цар, престанаха да го преследват и се върнаха.
33 А един човек устрели без да мери, и удари Израилевия цар между ставите на бронята му; затова той рече на колесничаря: Обърни юздата та ме изведи из войската, защото съм тежко ранен.
34 И в оня ден сражението се усили; но Израилевият цар се удържа в колесницата си срещу сирийците до вечерта, и около захождането на слънцето умря.
Второ Летописи 18
Bulgarian Bible
18 А Иосафат имаше богатство и голяма слава; и направи сватовщина с Ахава.
2 И подир няколко години слезе при Ахава в Самария. И Ахав закла много овци и говеда за него и за людете, които бяха с него; още ме положи да отиде с него в Рамот-галаад.
3 Защото Израилевият цар Ахав рече на Юдовия цар Иосафата: Дохождаш ли с мене в Рамот-галаад? И той му отговори: Аз съм както си ти, и мойте люде както твоите люде; ще бъдем с тебе във войната.
4 Иосафат каза още на Израилевия цар: Моля, допитай се сега до Господното слово.
5 Тогава Израилевият цар събра пророците си , четиристотин мъже, та им рече: Да идем ли на бой в Рамот-галаад, или да не ида? А те казаха: Иди, и Бог ще го предаде в ръката на царя.
6 Обаче, Иосафат каза: Няма ли тук, освен тия някой Господен пророк, за да се допитаме чрез него?
7 И Израилевият цар рече на Иосафата: Има още един човек, чрез когото можем да се допитаме до Господа; но аз го мразя, защото никога не пророкува добро за мене, но всякога зло; той е Михей, син на Емла. А Иосафат каза: Нека не говори така царят.
8 Тогава Израилевият цар повика един скопец и рече: Доведи скоро Михея син на Емла.
9 А Израилевият цар и Юдовият цар Иосафат седяха, всеки на престола си, облечени в одеждите си; и седяха на открито място при входа на самарийската порта; и всичките пророци пророкуваха пред тях.
10 А Седекия, Ханаановият син, си направи железни рогове, и рече: Така казва Господ: С тия ще буташ сирийците догде ги довършиш.
11 Също и всичките пророци така пророкуваха, казвайки: Иди в Рамат-галаад, и ще имаш добър успех; защото Господ ще го предаде в ръката на царя.
12 А пратеникът, който отиде да повика Михея, му говори казвайки: Ето, думите на пророците като из една уста са добри за царя; моля, прочее, и твоята дума да бъде като думата на един от тях, и ти говори доброто.
13 А Михей рече: Заклевам се в живота на Господа, каквото рече Бог мой, това ще говоря.
14 И той, дойде при царя. И царят му каза: Михее, да идем ли на бой в Рамот-галаад, или да не ида? А той рече: Идете и ще имате успех; защото неприятелите ще бъдат предадени в ръката ви.
15 А царят му каза: Колко пъти ще те заклевам да не ми говориш друго освен истината в Господното име!
16 А той рече: Видях целият Израил пръснат по планините като овци, които нямат овчар; и Господ рече: Тия нямат господар; нека се върнат всеки у дома си с мир.
17 Тогава Израилевият цар каза на Иосафата: Не рекох ли ти, че не ще прорече добро за мене, но зло?
18 А Михей рече: Чуйте, прочее, Господното слово. Видях Господа седящ на престола си, и цялото небесно множество стоящо около него отдясно и отляво.
19 И Господ рече: Кой ще примами Израилевия цар Ахава за да отиде и да падне в Рамот-галаад? И един, проговаряйки, рече едно, а друг рече друго.
20 Сетне излезе един дух та застана пред Господа и рече: Аз ще го примамя. И Господ му рече: Как?
21 А той каза: Ще изляза и ще бъда лъжлив дух в устата на всичките му пророци. И Господ рече: Примамвай го, още и ще сполучиш; излез, стори така.
22 Сега, прочее, ето, Господ е турил лъжлив дух в устата на тия твои пророци, обаче Господ е говорил зло за тебе.
23 Тогава Седекия, Ханаановият син, се приближи та плесна Михея по бузата и каза: През кой път мина Господният Дух от мене за да говори на тебе?
24 А Михей рече: Ето, ще видиш в оня ден, когато ще отиваш из клет в клет за да се криеш.
25 Тогава Израилевият цар каза: Хванете Михея та го върнете при градския управител Амон и при царския син Иоас,
26 и речете: Така казва царят: Турете тогова в тъмницата, и хранете го със затворническа порция хляб и вода* догде се завърне с мир.
27 И рече Михей: Ако някога се върнеш с мир, то Господ не е говорил чрез мене. Рече още: Слушайте вие, всички люде.
28 И така, Израилевият цар и Юдовият цар Иосафат възлязоха в Рамот-галаад.
29 И Израилевият цар рече на Иосафата: Аз ще се предреша като вляза в сражението, а ти облечи одеждите си. Прочее, Израилевият цар се предреши, та влязоха в сражението.
30 А сирийският цар бе заповядал на колесниценачалниците си, казвайки: Не се бийте нито с малък, нито с голям, но само с Израилевия цар.
31 А колесниценачалниците, като видяха Иосафата, рекоха: Тоя ще е Израилевият цар; и отклониха се за да го ударят. Но Иосафат извика; И Господ му помогна, защото Бог ги повлия да се отвърнат от него.
32 Понеже колесниценачалниците, като видяха, че не беше Израилевият цар, престанаха да го преследват и се върнаха.
33 А един човек устрели без да мери, и удари Израилевия цар между ставите на бронята му; затова той рече на колесничаря: Обърни юздата та ме извади из войската, защото съм тежко ранен.
34 И в оня ден сражението се усили; но Израилевият цар се удържа в колесницата си срещу сирийците до вечерта, и около захождането на слънцето умря.
Втора Паралипоменон 18
Библия, синодално издание
18 (A)Иосафат имаше много богатство и слава; и сроди се с Ахава.
2 (B)И след няколко години отиде при Ахава в Самария; и закла Ахав много добитък, дребен и едър, за него и за людете му с него и го убеждаваше да идат против Рамот Галаадски.
3 (C)И думаше Ахав, цар израилски, на Иосафата, цар иудейски: ще дойдеш ли с мене в Рамот Галаадски? Той му отговори: както ти ще идеш, тъй и аз, както твоят народ, тъй и моят народ: ще дойда с тебе на война!
4 Още каза Иосафат на царя израилски: попитай днес, какво ще каже Господ.
5 (D)Събра царят израилски четиристотин души пророци и им каза: да идем ли на война против Рамот Галаадски, или да си стоим? Те отговориха: иди, и Господ ще го предаде в ръката на царя.
6 (E)Иосафат попита: няма ли тук още някой пророк Господен, да попитаме и него?
7 Отговори царят израилски на Иосафата: има още един човек, чрез когото може да попитаме Господа; но аз го не обичам, защото той не пророкува добро за мене, а винаги пророкува лошо; той е Михей, син Иемвлаев. Иосафат каза: не говори тъй, царю.
8 (F)Царят израилски повика един скопец и каза: иди скоро повикай Михея, сина Иемвлаев.
9 А царят израилски и Иосафат, цар иудейски, седяха всеки на престола си, облечени в царски одежди, седяха на стъгдата пред Самарийските порти, и всички пророци пророкуваха пред тях.
10 (G)Седекия, син на Хенаана, си беше направил железни рога и каза: тъй говори Господ: с тия ще избодеш сирийците, докле ги изтребиш.
11 И всички пророци пророкуваха същото, думайки: иди против Рамот Галаадски; ще имаш успех, и Господ ще го предаде в ръката на царя.
12 (H)Пратеникът, който отиде да повика Михея, му думаше: ето, пророците едногласно предричат добро на царя; нека и твоята дума бъде такава, като на всекиго от тях: изречи и ти добро.
13 Михей отговори: жив Господ! Каквото ми каже Бог мой, това ще изрека.
14 Дойде при царя, и царят му каза: Михее, да идем ли на война против Рамот Галаадски, или да си стоим? А той отговори: идете, ще имате успех, и те ще бъдат предадени в ръцете ви.
15 Царят му каза: колко пъти ще те заклевам да ми не говориш нищо, освен истината в име Господне?
16 (I)Тогава Михей рече: видях всички синове на Израиля, пръснати по планините като овци без пастир, – и Господ каза: те нямат началник, нека се върне всеки смиром у дома си.
17 Царят израилски каза на Иосафата: не казвах ли ти, че той ми не пророкува добро, а само лошо?
18 Михей пак рече: чуйте тогава Господнята дума: видях Господа, седнал на Своя престол, а всичкото небесно воинство стоеше Нему отдясно и отляво.
19 И каза Господ: кой би подмамил Ахава, израилския цар, да иде и да загине в Рамот Галаадски? И един казваше тъй, други казваше инак.
20 (J)Изстъпи се един дух, застана пред лицето на Господа и каза: аз ще го подмамя. И Господ го попита: с какво?
21 (K)Оня отговори: ще изляза и ще стана дух на лъжата в устата на всичките му пророци. И каза Той: ти ще го подмамиш и ще сполучиш; иди и стори тъй.
22 (L)И сега, ето, Господ допусна да влезе духът на лъжата в устата на тия твои пророци, но Господ изрече недобро за тебе.
23 (M)Тогава пристъпи Седекия, син на Хенаана, та удари на Михея плесница и каза: по кой път премина от мене Духът Господен, за да говори в тебе?
24 (N)А Михей рече: ето, ще видиш това в оня ден, когато ще бягаш от стая в стая, за да се укриеш.
25 Тогава царят израилски каза: вземете Михея и го заведете при градоначалник Амона и при Иоаса, царевия син,
26 и кажете: тъй казва царят: затворете тогова в тъмница и го хранете оскъдно с хляб и вода, докле се върна смиром.
27 А Михей рече: ако се върнеш смиром, то не е говорил Господ чрез мене. И пак рече: чуйте това всички люде!
28 И тръгна царят израилски и Иосафат, цар иудейски, към Рамот Галаадски.
29 (O)И царят израилски каза на Иосафата: аз ще се преоблека и ще вляза в битка, а ти облечи царските си одежди. И преоблече се царят израилски, и влязоха в битка.
30 А сирийският цар заповяда на своите колеснични началници и каза: не бийте се ни с малък, ни с голям, а само с израилския цар.
31 (P)И когато колесничните началници видяха Иосафата, помислиха: това е царят израилски, – и го заобиколиха, за да се ударят с него. Но Иосафат извика, и Господ му помогна, и Бог ги отвърна от него.
32 Щом видяха колесничните началници, че не беше израилският цар, върнаха се от него.
33 (Q)В това време един човек напъна случайно лъка си и рани израилския цар през ставата на бронята му. И той каза на возача: върни назад и ме изведи из войската, защото съм ранен.
34 (R)Но сражението в оня ден се усили; и царят израилски стоя на колесницата срещу сирийци до вечерта и умря по заник слънце.
2 Chronicles 18
King James Version
18 Now Jehoshaphat had riches and honour in abundance, and joined affinity with Ahab.
2 And after certain years he went down to Ahab to Samaria. And Ahab killed sheep and oxen for him in abundance, and for the people that he had with him, and persuaded him to go up with him to Ramothgilead.
3 And Ahab king of Israel said unto Jehoshaphat king of Judah, Wilt thou go with me to Ramothgilead? And he answered him, I am as thou art, and my people as thy people; and we will be with thee in the war.
4 And Jehoshaphat said unto the king of Israel, Enquire, I pray thee, at the word of the Lord to day.
5 Therefore the king of Israel gathered together of prophets four hundred men, and said unto them, Shall we go to Ramothgilead to battle, or shall I forbear? And they said, Go up; for God will deliver it into the king's hand.
6 But Jehoshaphat said, Is there not here a prophet of the Lord besides, that we might enquire of him?
7 And the king of Israel said unto Jehoshaphat, There is yet one man, by whom we may enquire of the Lord: but I hate him; for he never prophesied good unto me, but always evil: the same is Micaiah the son of Imla. And Jehoshaphat said, Let not the king say so.
8 And the king of Israel called for one of his officers, and said, Fetch quickly Micaiah the son of Imla.
9 And the king of Israel and Jehoshaphat king of Judah sat either of them on his throne, clothed in their robes, and they sat in a void place at the entering in of the gate of Samaria; and all the prophets prophesied before them.
10 And Zedekiah the son of Chenaanah had made him horns of iron, and said, Thus saith the Lord, With these thou shalt push Syria until they be consumed.
11 And all the prophets prophesied so, saying, Go up to Ramothgilead, and prosper: for the Lord shall deliver it into the hand of the king.
12 And the messenger that went to call Micaiah spake to him, saying, Behold, the words of the prophets declare good to the king with one assent; let thy word therefore, I pray thee, be like one of their's, and speak thou good.
13 And Micaiah said, As the Lord liveth, even what my God saith, that will I speak.
14 And when he was come to the king, the king said unto him, Micaiah, shall we go to Ramothgilead to battle, or shall I forbear? And he said, Go ye up, and prosper, and they shall be delivered into your hand.
15 And the king said to him, How many times shall I adjure thee that thou say nothing but the truth to me in the name of the Lord?
16 Then he said, I did see all Israel scattered upon the mountains, as sheep that have no shepherd: and the Lord said, These have no master; let them return therefore every man to his house in peace.
17 And the king of Israel said to Jehoshaphat, Did I not tell thee that he would not prophesy good unto me, but evil?
18 Again he said, Therefore hear the word of the Lord; I saw the Lord sitting upon his throne, and all the host of heaven standing on his right hand and on his left.
19 And the Lord said, Who shall entice Ahab king of Israel, that he may go up and fall at Ramothgilead? And one spake saying after this manner, and another saying after that manner.
20 Then there came out a spirit, and stood before the Lord, and said, I will entice him. And the Lord said unto him, Wherewith?
21 And he said, I will go out, and be a lying spirit in the mouth of all his prophets. And the Lord said, Thou shalt entice him, and thou shalt also prevail: go out, and do even so.
22 Now therefore, behold, the Lord hath put a lying spirit in the mouth of these thy prophets, and the Lord hath spoken evil against thee.
23 Then Zedekiah the son of Chenaanah came near, and smote Micaiah upon the cheek, and said, Which way went the Spirit of the Lord from me to speak unto thee?
24 And Micaiah said, Behold, thou shalt see on that day when thou shalt go into an inner chamber to hide thyself.
25 Then the king of Israel said, Take ye Micaiah, and carry him back to Amon the governor of the city, and to Joash the king's son;
26 And say, Thus saith the king, Put this fellow in the prison, and feed him with bread of affliction and with water of affliction, until I return in peace.
27 And Micaiah said, If thou certainly return in peace, then hath not the Lord spoken by me. And he said, Hearken, all ye people.
28 So the king of Israel and Jehoshaphat the king of Judah went up to Ramothgilead.
29 And the king of Israel said unto Jehoshaphat, I will disguise myself, and I will go to the battle; but put thou on thy robes. So the king of Israel disguised himself; and they went to the battle.
30 Now the king of Syria had commanded the captains of the chariots that were with him, saying, Fight ye not with small or great, save only with the king of Israel.
31 And it came to pass, when the captains of the chariots saw Jehoshaphat, that they said, It is the king of Israel. Therefore they compassed about him to fight: but Jehoshaphat cried out, and the Lord helped him; and God moved them to depart from him.
32 For it came to pass, that, when the captains of the chariots perceived that it was not the king of Israel, they turned back again from pursuing him.
33 And a certain man drew a bow at a venture, and smote the king of Israel between the joints of the harness: therefore he said to his chariot man, Turn thine hand, that thou mayest carry me out of the host; for I am wounded.
34 And the battle increased that day: howbeit the king of Israel stayed himself up in his chariot against the Syrians until the even: and about the time of the sun going down he died.
2 Chronicles 18
New English Translation
Jehoshaphat Allies with Ahab
18 Jehoshaphat was very wealthy and greatly respected. He made an alliance by marriage with Ahab, 2 and after several years[a] went down to visit[b] Ahab in Samaria. Ahab slaughtered many sheep and cattle to honor Jehoshaphat and those who came with him.[c] He persuaded him to join in an attack[d] against Ramoth Gilead. 3 King Ahab of Israel said to King Jehoshaphat of Judah, “Will you go with me to attack Ramoth Gilead?” He replied, “I will support you; my army is at your disposal and will support you in battle.”[e] 4 Then Jehoshaphat said further to the king of Israel,[f] “First,[g] please seek an oracle from the Lord.”[h] 5 So the king of Israel assembled 400 prophets and asked them, “Should we attack Ramoth Gilead or not?”[i] They said, “Attack! God[j] will hand it over to the king.” 6 But Jehoshaphat asked, “Is there not a prophet of the Lord still here, that we may ask him?” 7 The king of Israel answered Jehoshaphat, “There is still one man through whom we can seek the Lord’s will,[k] but I despise[l] him because he does not prophesy prosperity for me, but always[m] disaster—Micaiah son of Imlah.” Jehoshaphat said, “The king should not say such things!” 8 The king of Israel summoned an officer and said, “Quickly bring Micaiah son of Imlah.”
9 Now the king of Israel and King Jehoshaphat of Judah were sitting on their respective thrones, dressed in their royal robes, at the threshing floor at[n] the entrance of the gate of Samaria. All the prophets were prophesying before them. 10 Zedekiah son of Kenaanah made iron horns and said, “This is what the Lord says, ‘With these you will gore Syria until they are destroyed.’” 11 All the prophets were prophesying the same, saying, “Attack Ramoth Gilead! You will succeed; the Lord will hand it over to the king.” 12 Now the messenger who went to summon Micaiah said to him, “Look, the prophets are in complete agreement that the king will succeed.[o] Your words must agree with theirs; you must predict success!”[p] 13 But Micaiah said, “As certainly as the Lord lives, I will say what my God tells me to say!”
14 Micaiah[q] came before the king and the king asked him, “Micaiah, should we attack Ramoth Gilead or not?” He answered him, “Attack! You will succeed; they will be handed over to you.”[r] 15 The king said to him, “How many times must I make you solemnly promise in[s] the name of the Lord to tell me only the truth?” 16 Micaiah[t] replied, “I saw all Israel scattered on the mountains like sheep that have no shepherd. Then the Lord said, ‘They have no master. They should go home in peace.’” 17 The king of Israel said to Jehoshaphat, “Didn’t I tell you he does not prophesy prosperity for me, but disaster?” 18 Micaiah[u] said, “That being the case, listen to the Lord’s message. I saw the Lord sitting on his throne, with all the heavenly assembly standing on his right and on his left. 19 The Lord said, ‘Who will deceive King Ahab of Israel, so he will attack Ramoth Gilead and die there?’ One said this and another that. 20 Then a spirit[v] stepped forward and stood before the Lord. He said, ‘I will deceive him.’ The Lord asked him, ‘How?’ 21 He replied, ‘I will go out and be a lying spirit in the mouths of all his prophets.’ The Lord[w] said, ‘Deceive and overpower him.[x] Go out and do as you have proposed.’ 22 So now, look, the Lord has placed a lying spirit in the mouths of all these prophets of yours, but the Lord has decreed disaster for you.” 23 Zedekiah son of Kenaanah approached, hit Micaiah on the jaw, and said, “Which way did the Lord’s Spirit go when he went from me to speak to you?” 24 Micaiah replied, “Look, you will see in the day when you go into an inner room to hide.” 25 Then the king of Israel said, “Take Micaiah and return him to Amon the city official and Joash the king’s son. 26 Say, ‘This is what the king says: “Put this man in prison. Give him only a little bread and water[y] until I return safely.”’” 27 Micaiah said, “If you really do return safely, then the Lord has not spoken through me!” Then he added, “Take note,[z] all you people.”
28 The king of Israel and King Jehoshaphat of Judah attacked Ramoth Gilead. 29 The king of Israel said to Jehoshaphat, “I will disguise myself and then enter[aa] the battle, but you wear your royal attire.” So the king of Israel disguised himself and they entered the battle. 30 Now the king of Syria had ordered his chariot commanders, “Do not fight common soldiers or high ranking officers;[ab] fight only the king of Israel!” 31 When the chariot commanders saw Jehoshaphat, they said, “He must be the king of Israel!” So they turned and attacked him, but Jehoshaphat cried out. The Lord helped him; God lured them away from him. 32 When the chariot commanders realized he was not the king of Israel, they turned away from him. 33 Now an archer shot an arrow at random,[ac] and it struck the king of Israel between the plates of his armor. The king[ad] ordered his charioteer, “Turn around and take me from the battle line,[ae] for I am wounded.” 34 While the battle raged throughout the day, the king of Israel stood propped up in his chariot opposite the Syrians. He died in the evening as the sun was setting.
Footnotes
- 2 Chronicles 18:2 tn Heb “at the end of years.”
- 2 Chronicles 18:2 tn The word “visit” is supplied in the translation for clarity and for stylistic reasons.
- 2 Chronicles 18:2 tn Heb “and Ahab slaughtered for him sheep and cattle in abundance, and for the people who were with him.”
- 2 Chronicles 18:2 tn Heb “to go up.”
- 2 Chronicles 18:3 tn Heb “Like me, like you; and like your people, my people; and with you in battle.”
- 2 Chronicles 18:4 tn The word “further” has been added on the basis that this is a second speech act. The narrator uses the title “king of Israel” to convey a sense of formality.
- 2 Chronicles 18:4 tn Or “even today,” “right away.”
- 2 Chronicles 18:4 tn Heb “inquire for the Lord’s message.” Jehoshaphat is requesting a prophetic oracle revealing the Lord’s will in the matter and their prospects for success. For examples of such oracles, see 2 Sam 5:19, 23-24.
- 2 Chronicles 18:5 tn Heb “Should we go against Ramoth Gilead for war or should I refrain?”
- 2 Chronicles 18:5 tn Though Jehoshaphat had requested an oracle from “the Lord” (יְהוָה, yehvah, “Yahweh”), the Israelite prophets stop short of actually using this name and substitute the title הָאֱלֹהִים (haʾelohim, “the God”). This ambiguity may explain in part Jehoshaphat’s hesitancy and caution (vv. 7-8). He seems to doubt that the 400 are genuine prophets of the Lord.
- 2 Chronicles 18:7 tn Heb “to seek the Lord from him.”
- 2 Chronicles 18:7 tn Or “hate.”
- 2 Chronicles 18:7 tn Heb “all his days.”
- 2 Chronicles 18:9 tn Heb “at,” which in this case probably means “near.”
- 2 Chronicles 18:12 tn Heb “the words of the prophets are [with] one mouth good for the king.”
- 2 Chronicles 18:12 tn Heb “let your words be like one of them and speak good.”
- 2 Chronicles 18:14 tn Heb “he”; the referent (Micaiah) has been specified in the translation both for clarity and for stylistic reasons.
- 2 Chronicles 18:14 sn One does not expect Micaiah, having just vowed to speak only what the Lord tells him, to agree with the other prophets and give the king an inaccurate prophecy. Micaiah’s actions became understandable later, when we discover that the Lord desires to deceive the king and lead him to his demise. The Lord even dispatches a lying spirit to deceive Ahab’s prophets. Micaiah can lie to the king because he realizes this lie is from the Lord. It is important to note that in v. 13 Micaiah only vows to speak the word of his God; he does not necessarily say he will tell the truth. In this case the Lord’s word is deliberately deceptive. Only when the king adjures him to tell the truth (v. 15), does Micaiah do so.
- 2 Chronicles 18:15 tn Or “swear an oath by.”
- 2 Chronicles 18:16 tn Heb “he”; the referent (Micaiah) has been specified in the translation for clarity.
- 2 Chronicles 18:18 tn Heb “he”; the referent (Micaiah) has been specified in the translation for clarity.
- 2 Chronicles 18:20 tn Heb “the spirit.” The significance of the article prefixed to רוּחַ (ruakh) is uncertain, but it could contain a clue as to this spirit’s identity, especially when interpreted in light of verse 23. It is certainly possible, and probably even likely, that the article is used in a generic or dramatic sense and should be translated, “a spirit.” In the latter case it would show that this spirit was vivid and definite in the mind of Micaiah the storyteller. However, if one insists that the article indicates a well-known or universally known spirit, the following context provides a likely referent. Verse 23 tells how Zedekiah slapped Micaiah in the face and then asked sarcastically, “Which way did the spirit from the Lord (רוּחַ־יְהוָה, ruakh yehvah) go when he went from me to speak to you?” When the phrase “the spirit of the Lord” refers to the divine spirit (rather than the divine breath or mind, as in Isa 40:7, 13) elsewhere, the spirit energizes an individual or group for special tasks or moves one to prophesy. This raises the possibility that the deceiving spirit of vv. 20-22 is the same as the divine spirit mentioned by Zedekiah in v. 23. This would explain why the article is used on רוּחַ (ruakh); he can be called “the spirit” because he is the well-known spirit who energizes the prophets.
- 2 Chronicles 18:21 tn Heb “he”; the referent (the Lord) has been specified in the translation for clarity.
- 2 Chronicles 18:21 tn The Hebrew text has two imperfects connected by וְגַם (vegam). These verbs could be translated as specific futures, “you will deceive and also you will prevail,” in which case the Lord is assuring the spirit of success on his mission. However, in a commissioning context (note the following imperatives) such as this, it is more likely that the imperfects are injunctive, in which case one could translate, “Deceive, and also overpower.”
- 2 Chronicles 18:26 tn Heb “the bread of affliction and the water of affliction.”
- 2 Chronicles 18:27 tn Heb “Listen.”
- 2 Chronicles 18:29 tn The Hebrew verbal forms could be imperatives (“Disguise yourself and enter”), but this would make no sense in light of the immediately following context. The forms are better interpreted as infinitives absolute functioning as cohortatives (see IBHS 594 §35.5.2a). Some prefer to emend the forms to imperfects.
- 2 Chronicles 18:30 tn Heb “small or great.”
- 2 Chronicles 18:33 tn Heb “now a man drew a bow in his innocence” (i.e., with no specific target in mind, or at least without realizing his target was the king of Israel).
- 2 Chronicles 18:33 tn Heb “he”; the referent (the king) has been specified in the translation for clarity.
- 2 Chronicles 18:33 tn Heb “camp.”
© 1995-2005 by Bibliata.com
Дигитална версия: Copyright by © Българско библейско дружество 2016. Използвани с разрешение.
NET Bible® copyright ©1996-2017 by Biblical Studies Press, L.L.C. http://netbible.com All rights reserved.