32 ^[a] Сутринта рано Лаван целуна внуците и дъщерите си, благослови ги и се отправи на път, за да се върне у дома си.

Яков се подготвя да срещне Исав

² След това Яков продължи своя път. Тогава го срещнаха Божии ангели. ³ Когато ги видя, Яков възкликна: „Това е Божие войнство.“ И нарече онова място Маханаим. ⁴ Яков изпрати пред себе си вестители до брат си Исав в земята Сеир, в страната Едом. ⁵ Той им заповяда да му предадат следното: „Господарю мой Исав, така говори твоят роб Яков: ‘Аз живях при Лаван. ⁶ Придобих говеда, осли, овце и кози, роби и робини. Сега изпращам да известят за мене на тебе – моя господар, за да намеря аз благоволение пред тебе.’“

⁷ Вестителите се върнаха при Яков и му съобщиха: „Ходихме при брат ти Исав. Ето той идва сам да те посрещне, а с него има четиристотин мъже.“ ⁸ Мъчителен страх обхвана Яков. Затова той раздели на два стана всички, които бяха заедно с него, а също дребния и едрия добитък, както и камилите. ⁹ Той си мислеше: „Ако Исав налети на единия стан и го избие, другият ще може да се спаси.“

^10 (A)Тогава Яков се помоли: „О, Боже на баща ми Авраам и Боже на баща ми Исаак! Господи, Ти беше ми заповядал: ‘Върни се в твоята земя, в родината си – Аз ще те закрилям!’ ¹¹ Не съм достоен за всички милости и благодеяния, които непрестанно си оказвал на Своя роб. Преминах Йордан само с една тояга, а сега имам два стана. ¹² Спаси ме от моя брат, от Исав, защото съм в ужас – да не би той да дойде, да убие мене, както и майките с децата. ^13 (B)Ти обеща: ‘Аз ще те закрилям и ще направя твоето потомство да бъде като морския пясък, което поради множеството си ще бъде неизброимо’.“

¹⁴ Онази нощ Яков пренощува там. От това, което притежаваше, той подбра дарове за своя брат Исав ¹⁵ – двеста кози, двадесет козли, двеста овце, двадесет овни, ¹⁶ тридесет дойни камили с камилчетата им, четиридесет крави, десет бика, двадесет ослици и десет осела. ¹⁷ Той предостави на робите си всяко стадо поотделно. Нареди им: „Тръгнете пред мене и оставяйте разстояние между едно стадо и друго.“

¹⁸ След това заповяда на първия роб: „Когато те срещне брат ми Исав и те попита: ‘Чий роб си ти, къде отиваш и чие е това стадо пред тебе?’, ¹⁹ ти отговори: ‘Този добитък е на твоя роб Яков, пратен като дар на моя господар Исав. А сам той идва след нас’.“ ²⁰ Същото заповяда на втория роб, както и на третия – на всички, които вървяха след стадата: „Така кажете на Исав, когато го срещнете: ²¹ ‘Ето твоят роб Яков идва след нас’.“ Защото си мислеше: „Ще го умилостивя с даровете, които вървят пред мене. След това ще видя лицето му – може би ще ме приеме благосклонно.“ ²² Като изпрати даровете пред себе си, през онази нощ той пренощува в стана.

Борбата на Яков с Бога

^23 (C)А през нощта Яков стана, взе двете си жени и двете си робини, както и единадесетте си синове и преброди река Явок. ²⁴ Всички тях той преведе на другия бряг, преведе и всичко, което притежаваше. ²⁵ А Яков остана сам. И ето с него до зори се бори един Мъж. ²⁶ Мъжът, като разбра, че не може да надвие Яков, по време на борбата го удари по бедрото така, че навехна ставата на Якововото бедро. ²⁷ Той му каза: „Пусни Ме, защото вече се зазори.“ Яков отговори: „Няма да Те пусна, докато не ме благословиш.“ ²⁸ Мъжът попита: „Как ти е името?“ Той отговори: „Яков.“ ^29 (D)Тогава мъжът каза: „Отсега няма да се наричаш Яков, а Израил – нали ти се бори с Бога, както и с човеци, и излизаше победител.“ ^30 (E)Яков попита: „Кажи ми – какво е Твоето име?“ Но Той отговори: „Защо Ме питаш за Моето име?^[b]“ Тогава Мъжът благослови Яков там. ^31 (F)Това място Яков нарече Фануил. Защото, казваше той, „видях Бога лице в лице, а животът ми беше запазен.“ ³² Слънцето вече беше изгряло, когато той отминаваше Фануил. Той куцаше с бедрото си. ³³ Затова и досега потомците на Израил не ядат жилата, която е на бедрената става, защото Този, Който се бори с Яков, беше навехнал ставната жила на бедрото му.