Битие 3
Библия, синодално издание
3 (A)Змията беше най-хитра от всички полски зверове, които Господ Бог създаде. И рече тя на жената: истина ли каза Бог, да не ядете от никое дърво в рая?
2 Жената отговори на змията: плодове от дърветата можем да ядем,
3 само за плодовете на дървото, що е посред рая, рече Бог: не яжте от тях и не се докосвайте до тях, за да не умрете.
4 (B)Тогава змията рече на жената: не, няма да умрете;
5 но Бог знае, че в деня, в който вкусите от тях, ще ви се отворят очите, и ще бъдете като богове, знаещи добро и зло.
6 (C)Видя жената, че дървото е добро заядене и че е приятно за очите и многожелано, защото дава знание, взе от плодоветему и яде, па даде и на мъжа си, та яде и той.
7 (D)Тогава се отвориха очите на двамата, и разбраха, че са голи, па съшиха смокинени листи и си направиха препасници.
8 (E)И чуха гласа на Господа Бога, когато ходеше низ рая по дневната хладина, искриха се Адам и жена му от лицето на Господа Бога между райските дървета.
9 И извика Господ Бог на Адама и му рече: (Адаме,) где си?
10 Той каза: чух гласа Ти в рая, и ме достраша, защото съм гол, и се скрих.
11 (F)И рече (Бог): кой ти каза, че си гол? Да не би да си ял от дървото, от което ти забраних да ядеш?
12 Адам отговори: жената, която мидаде Ти – тя ми даде от дървото, и аз ядох.
13 (G)Тогава Господ Бог рече на жената: защо си сторила това? Жената отговори: змията ме прелъсти, и аз ядох.
14 (H)И рече Господ Бог на змията: загдето си сторила това, проклета да си между всички животни и всички полски зверове; ти ще се влачиш по корема си и ще ядеш прах през всички дни на живота си;
15 (I)и ще всея вражда между тебе и жената, и между твоето семе и нейното семе; то ще те поразява в главата, а ти ще го жилиш в петата.
16 (J)На жената рече: ще умножа и преумножа скръбта ти, кога си бременна; с болки ще раждаш деца; и към мъжа си ще тегнеш, и той ще господарува над тебе.
17 (K)А на Адама рече: загдето си послушал гласа на жена си и си ял от дървото, за което ти заповядах, като казах: не яж от него, – проклета да е земята поради тебе; с мъка ще се храниш от нея през всички дни на живота си;
18 тръне и бодили ще ти ражда тя; и щесе храниш с полска трева;
19 (L)с пот на лицето си ще ядеш хляба си, докле се върнеш в земята, от която си взет; защото пръст си и в пръст ще се върнеш.
20 И даде Адам на жена си име Ева[a], защото тя стана майка на всички живеещи.
21 И направи Господ Бог на Адама ина жена му кожени дрехи, с които ги облече.
22 (M)И рече Господ Бог: ето, Адам стана като един от Нас да познава добро и зло; и сега – да не простре ръка да вземе от дървото на живота, та, като вкуси, да заживее вечно.
23 Тогава Господ Бог го изпъди от Едемската градина, да обработва земята, от която бе взет.
24 И изгони Адама, и постави на изток при Едемската градина Херувим и пламенен меч, що се обръщаше, за да пазят пътя към дървото на живота.
Footnotes
- 3:20 Живот.
Битие 3
Bulgarian Bible
3 А змията беше най-хитра от всички полски зверове, които Господ Бог беше създал. И тя рече на жената: Истина ли каза Бог да не ядете от всяко дърво в градината?
2 Жената рече на змията: От плода на градинските дървета можем да ядем;
3 но от плода на дървото, което е всред градината, Бог каза: Да не ядете от него, нито да се допрете до него, за да не умрете.
4 А змията рече на жената: Никак няма да умрете;
5 но знае Бог, че в деня, когато ядете от него, ще ви се отворят очите и ще бъдете, като Бога, да познавате доброто и злото.
6 И като видя жената, че дървото беше добро за храна, и че беше приятно за очите, дърво желателно, за да дава знание, взе от плода му та яде, даде и на мъжа си да яде с нея, та и той яде.
7 Тогава се отвориха очите и на двамата и те познаха, че бяха голи; и съшиха смокинови листа та си направиха препаски.
8 И при вечерния ветрец чуха гласа на Господа Бога, като ходеше из градината; и човекът и жена му се скриха от лицето на Господа Бога между градинските дървета.
9 Но Господ Бог повика човека и му рече: Где си?
10 А той рече: Чух гласа Ти в градината и уплаших се, защото съм гол; и се скрих.
11 А Бог му рече: Кой ти каза, че си гол? Да не би да си ял от дървото, от което ти заповядах да не ядеш?
12 И човекът рече: Жената, която си ми дал за другарка, тя ми даде от дървото, та ядох.
13 И Господ Бог рече на жената: Що е това, което си сторила? А жената рече: Змията ме подмами, та ядох.
14 Тогава рече Господ Бог на змията: Понеже си сторила това, проклета да си измежду всеки вид добитък и измежду всички полски зверове; по корема си ще се влачиш, и пръст ще ядеш през всичките дни на живота си.
15 Ще поставя и вражда между тебе и жената и между твоето потомство и нейното потомство; то ще ти нарани главата, а ти ще му нараниш петата.
16 На жената рече: Ще ти преумножа скръбта в бременността; със скръб ще раждаш чада; и на мъжа ти ще бъде подчинено всяко твое желание и той ще те владее.
17 А на човека рече: Понеже си послушал гласа на жена си и си ял от дървото, за което ти заповядах, като казах: Да не ядеш от него, то проклета да бъде земята поради тебе; със скръб ще се прехранваш от нея през всичките дни на живота си.
18 Тръни и бодли ще ти ражда; и ти ще ядеш полската трева.
19 С пот на лицето си ще ядеш хляб, докато се върнеш в земята, защото от нея си взет; понеже си пръст и в пръстта ще се върнеш.
20 И човекът наименува жена си Ева, защото тя беше майка на всички живи.
21 И Господ Бог направи кожени дрехи на Адама и на жена му и ги облече.
22 И Господ Бог каза: Ето човекът стана като един от Нас, да познава доброто и злото; и сега за да не простре ръката си да вземе от дървото на живота, да яде и да живее вечно, -
23 затова Господ Бог го изпъди от Едемската градина да обработва земята, от която бе взет.
24 Така Той изпъди Адама; и постави на изток от Едемската градина херувимите и пламенния меч, който се въртеше, за да пазят пътя към дървото на живота.
Genesis 3
King James Version
3 Now the serpent was more subtil than any beast of the field which the Lord God had made. And he said unto the woman, Yea, hath God said, Ye shall not eat of every tree of the garden?
2 And the woman said unto the serpent, We may eat of the fruit of the trees of the garden:
3 But of the fruit of the tree which is in the midst of the garden, God hath said, Ye shall not eat of it, neither shall ye touch it, lest ye die.
4 And the serpent said unto the woman, Ye shall not surely die:
5 For God doth know that in the day ye eat thereof, then your eyes shall be opened, and ye shall be as gods, knowing good and evil.
6 And when the woman saw that the tree was good for food, and that it was pleasant to the eyes, and a tree to be desired to make one wise, she took of the fruit thereof, and did eat, and gave also unto her husband with her; and he did eat.
7 And the eyes of them both were opened, and they knew that they were naked; and they sewed fig leaves together, and made themselves aprons.
8 And they heard the voice of the Lord God walking in the garden in the cool of the day: and Adam and his wife hid themselves from the presence of the Lord God amongst the trees of the garden.
9 And the Lord God called unto Adam, and said unto him, Where art thou?
10 And he said, I heard thy voice in the garden, and I was afraid, because I was naked; and I hid myself.
11 And he said, Who told thee that thou wast naked? Hast thou eaten of the tree, whereof I commanded thee that thou shouldest not eat?
12 And the man said, The woman whom thou gavest to be with me, she gave me of the tree, and I did eat.
13 And the Lord God said unto the woman, What is this that thou hast done? And the woman said, The serpent beguiled me, and I did eat.
14 And the Lord God said unto the serpent, Because thou hast done this, thou art cursed above all cattle, and above every beast of the field; upon thy belly shalt thou go, and dust shalt thou eat all the days of thy life:
15 And I will put enmity between thee and the woman, and between thy seed and her seed; it shall bruise thy head, and thou shalt bruise his heel.
16 Unto the woman he said, I will greatly multiply thy sorrow and thy conception; in sorrow thou shalt bring forth children; and thy desire shall be to thy husband, and he shall rule over thee.
17 And unto Adam he said, Because thou hast hearkened unto the voice of thy wife, and hast eaten of the tree, of which I commanded thee, saying, Thou shalt not eat of it: cursed is the ground for thy sake; in sorrow shalt thou eat of it all the days of thy life;
18 Thorns also and thistles shall it bring forth to thee; and thou shalt eat the herb of the field;
19 In the sweat of thy face shalt thou eat bread, till thou return unto the ground; for out of it wast thou taken: for dust thou art, and unto dust shalt thou return.
20 And Adam called his wife's name Eve; because she was the mother of all living.
21 Unto Adam also and to his wife did the Lord God make coats of skins, and clothed them.
22 And the Lord God said, Behold, the man is become as one of us, to know good and evil: and now, lest he put forth his hand, and take also of the tree of life, and eat, and live for ever:
23 Therefore the Lord God sent him forth from the garden of Eden, to till the ground from whence he was taken.
24 So he drove out the man; and he placed at the east of the garden of Eden Cherubims, and a flaming sword which turned every way, to keep the way of the tree of life.
Genesis 3
Jubilee Bible 2000
3 ¶ Now the serpent was more astute than all the animals of the field which the LORD God had made. And he said unto the woman, Has God indeed said, Ye shall not eat of every tree of the garden?
2 And the woman answered unto the serpent, We may eat of the fruit of the trees of the garden;
3 but of the fruit of the tree which is in the midst of the garden, God has said, Ye shall not eat of it; neither shall ye touch it, lest ye die.
4 Then the serpent said unto the woman, Ye shall not surely die:
5 For God knows that in the day ye eat of it then your eyes shall be opened, and ye shall be as gods, knowing good and evil.
6 ¶ And when the woman saw that the tree was good for food, and that it was desirable to the eyes, and a tree of covetousness to understand, she took of its fruit and ate and gave also unto her husband with her; and he ate.
7 And the eyes of them both were opened, and they knew that they were naked; so they sewed fig leaves together and made themselves girdles.
8 And they heard the voice of the LORD God walking in the garden in the cool of the day, and the man and his wife hid themselves from the presence of the LORD God among the trees of the garden.
9 ¶ And the LORD God called unto the man and said unto him, Where art thou?
10 And he replied, I heard thy voice in the garden, and I was afraid because I was naked; and I hid myself.
11 ¶ And he said, Who told thee that thou wast naked? Hast thou eaten of the tree, of which I commanded thee not to eat?
12 And the man said, The woman whom thou gavest to be with me, she gave me of the tree, and I ate.
13 Then the LORD God said unto the woman, What is this that thou hast done? And the woman said, The serpent beguiled me, and I ate.
14 ¶ And the LORD God said unto the serpent, Because thou hast done this, thou art cursed above all beasts and above every animal of the field; upon thy belly shalt thou go, and dust shalt thou eat all the days of thy life;
15 and I will put enmity between thee and the woman and between thy seed and her seed; that seed shall bruise thy head, and thou shalt bruise his heel.
16 ¶ Unto the woman he said, I will greatly multiply thy sorrow and thy conception; in sorrow thou shalt bring forth sons; and thy desire shall be to thy husband, and he shall rule over thee.
17 ¶ And unto Adam he said, Because thou hast hearkened unto the voice of thy wife and hast eaten of the tree of which I commanded thee, saying, Thou shalt not eat of it, cursed shall be the ground for thy sake; in sorrow shalt thou eat of it all the days of thy life;
18 thorns also and thistles shall it bring forth to thee; and thou shalt eat the grass of the field;
19 in the sweat of thy face shalt thou eat bread until thou return unto the ground; for out of it wast thou taken, for dust thou art, and unto dust shalt thou return.
20 ¶ And the man called his wife’s name Eve because she was the mother of all living.
21 ¶ Then the LORD God made coats of skins for Adam and his wife and clothed them.
22 ¶ And the LORD God said, Behold, the man is become as one of us, knowing good and evil; and now, lest he put forth his hand and take also of the tree of life and eat and live for ever,
23 therefore the LORD God sent him forth from the garden of Eden to till the ground from which he was taken.
24 So he drove out the man; and he placed at the east of the garden of Eden Cherubim and a flaming sword which turned every way to keep the way of the tree of life.
Дигитална версия: Copyright by © Българско библейско дружество 2016. Използвани с разрешение.
Copyright © 2013, 2020 by Ransom Press International