Матей 13:1-23

Библия, синодално издание

13 А като излезе оня ден от къщата, Иисус седна край морето.

² И събра се около Него много народ, тъй че Той влезе в кораба и седна; а целият народ стоеше на брега.

^3 (A)И говори им много с притчи, като казваше: ето, излезе сеяч да сее;

⁴ и когато сееше, едни зърна паднаха край пътя; и долетяха птици и ги изкълваха.

⁵ Други паднаха на каменисто място, дето нямаше много пръст; и скоро поникнаха, понеже пръстта не беше дълбока.

⁶ А когато изгря слънце, бидоха попарени и, понеже нямаха корен, изсъхнаха.

⁷ Други паднаха в тръни, и израснаха тръните и ги заглушиха.

⁸ Други паднаха на добра земя и почнаха да дават плод: едно сто, друго шейсет, а друго трийсет.

⁹ Който има уши да слуша, нека слуша!

¹⁰ И като се приближиха до Него учениците, рекоха Му: защо с притчи им говориш?

¹¹ А Той им отговори и рече: защото вам е дадено да узнаете тайните на царството небесно, а тям не е дадено;

^12 (B)защото, който има, нему ще се даде и ще му се преумножи; а който няма, и това, що има, ще му се отнеме;

¹³ затова им говоря с притчи, понеже те гледат, а не виждат, и слушат, а не чуват, нито разбират;

^14 (C)и над тях се сбъдва пророчеството на Исаия, което казва: „с уши ще чуете, и няма да разберете; с очи ще гледате, и няма да видите;

¹⁵ защото сърцето на тия човеци е закоравяло, и с уши тежко слушат, и затворили са очите си, за да не би някога с очи да видят и с уши да чуят, и със сърце да разберат, та да се обърнат, и ги изцеря“.

^16 (D)Вашите пък очи са блажени, задето виждат, и ушите ви – задето чуват;

^17 (E)защото, истина ви казвам, мнозина пророци и праведници са много желали да видят, каквото вие виждате, и не видяха, и да чуят, каквото вие чувате, и не чуха.

^18 (F)Вие, прочее, чуйте, какво значи притчата за сеяча:

¹⁹ при всекиго, който слуша словото на царството и не разбира, дохожда лукавият и грабва посеяното в сърцето му: ето кого означава посеяното край пътя.

²⁰ А посеяното на камъни е онзи, който слуша словото и веднага с радост го приема,

²¹ ала няма в себе си корен и е непостоянен: кога настане скръб или гонение заради словото, тоз час се съблазнява.

²² А посеяното в тръни е онзи, който слуша словото, но грижите на тоя век и примамливото богатство заглушават словото, и то бива безплодно.

²³ Посеяното пък на добра земя е онзи, който слуша словото и го разбира и който принася плод: един дава плод сто, друг шейсет, а друг трийсет.