Марк 7-8

Библия, синодално издание

7 ^(A)Събраха се при Него фарисеите и някои от книжниците, дошли от Иерусалим,

² и като видяха, че някои от учениците Му ядяха хляб с нечисти, сиреч, неумити ръце, укориха ги.

³ Защото фарисеите и всички иудеи, придържайки се о преданието на старците, не ядат, докле си не умият ръцете до лактите;

⁴ и като си дойдат от тържището, не ядат, докле се не умият. Има и много друго, което са приели да пазят: измиване чаши, шулци, котли и пейки.

⁵ След това фарисеите и книжниците Го запитват: защо учениците Ти не постъпват по преданието на старците, а с неумити ръце ядат хляб?

^6 (B)Той им отговори и рече: добре е пророкувал Исаия за вас, лицемерците, както е писано: „тоя народ Ме почита с устните си, а сърцето му стои далеч от Мене;

^7 (C)ала напразно Ме почита, проповядвайки учения, – заповеди човечески.“

⁸ Защото вие, като оставихте Божията заповед, държите се о преданието човеческо, миете шулци, чаши и вършите много други подобни неща.

⁹ И им рече: добре отменяте заповедта Божия, за да спазите вашето предание.

^10 (D)Защото Моисей е казал: „почитай баща си и майка си“, и, „който злослови баща или майка, със смърт да се накаже“.

¹¹ А вие казвате: ако някой каже на баща или на майка: корбан, сиреч, дар Богу, е онова, с което би се ти ползувал от мене, –

¹² такъв вие не го оставяте вече да стори нищо за баща си или за майка си,

¹³ като престъпвате словото Божие чрез преданието си, що сте вие предали, и вършите много подобни неща.

¹⁴ И като повика целия народ, думаше им: слушайте Ме всички и разбирайте:

^15 (E)нищо, което влиза в човека отвън, не може го оскверни; но което излиза от него, то осквернява човека.

¹⁶ Ако някой има уши да слуша, нека слуша!

¹⁷ И когато Той се оттегли от народа и влезе в една къща, учениците Му Го попитаха за притчата.

¹⁸ Той им рече: нима и вие сте тъй неразсъдливи? Нима не разбирате, че нищо, което влиза в човека отвън, не може го оскверни?

¹⁹ Защото не в сърцето му то влиза, а в корема, и излиза навън, чрез което се очистя всяка храна.

²⁰ Още рече: което излиза от човека, то осквернява човека.

^21 (F)Защото отвътре, от сърцето човешко, излизат зли помисли, прелюбодеяния, блудства, убийства,

²² кражби, користолюбие (обиди) лукавства, коварство, разпътство, лукаво око, богохулство, гордост, безумство.

²³ Всичко това зло отвътре излиза и осквернява човека.

^24 (G)И като стана оттам, отиде в пределите Тирски и Сидонски; и като влезе в една къща, не желаеше никой да Го узнае; ала не можа да се укрие.

²⁵ Защото чу за Него една жена, чиято дъщеря беше обхваната от нечист дух, и като дойде, падна пред нозете Му;

²⁶ а тая жена беше езичница, родом сирофиникиянка; и Го молеше да изгони беса из дъщеря ѝ.

²⁷ Но Иисус ѝ рече: нека първом да се наситят чедата; защото не е добре да се вземе хлябът от чедата и да се хвърли на псетата.

²⁸ А тя Му отговори и рече: да, Господи, ала и псетата ядат под трапезата трохи от децата.

²⁹ И каза ѝ: за тая дума, иди си: бесът излезе из дъщеря ти.

³⁰ И като отиде у дома си, тя намери, че бесът беше излязъл, и дъщеря ѝ лежеше на постелката.

^31 (H)Като излезе пак из пределите Тирски и Сидонски, Иисус отиде към Галилейско море през пределите на Десетоградие.

³² И доведоха при Него един глух и заеклив, и Го молеха да възложи на него ръка.

³³ Иисус, като го отведе настрана от народа, вложи пръстите Си в ушите му и, като плюна, докосна се до езика му;

³⁴ и като погледна към небето, въздъхна и му каза: ефата, сиреч, отвори се.

³⁵ И веднага се отвори слухът му, и се развързаха връзките на езика му, и заговори чисто.

³⁶ И заповяда им, никому да не кажат. Но, колкото Той им забраняваше, толкоз повече те разгласяваха.

^37 (I)И извънредно се чудеха и казваха: всичко хубаво върши: и глухите прави да чуват, и немите – да говорят.

8 ^(J)В ония дни, когато се беше събрал твърде много народ и нямаше що да ядат, Иисус повика учениците Си и им рече:

² жално Ми е за народа, че три дни вече стоят при Мене, и няма какво да ядат.

³ Ако ги разпусна гладни по домовете им, ще им премалее по пътя, защото някои от тях са дошли отдалеч.

⁴ Учениците Му отговориха: отде може човек да насити тия люде с хляб тука, в пустинята?

⁵ И ги попита: колко хляба имате? А те отговориха: седем.

⁶ Тогава заповяда на народа да насяда на земята; и като взе седемте хляба и възблагодари, разчупи и даде на учениците Си да наслагат; и те наслагаха пред народа.

⁷ Имаха и малко рибки; като благослови, Той заповяда да наслагат и тях.

⁸ И ядоха, и се наситиха; и дигнаха останали къшеи седем кошници.

⁹ А ония, които ядоха, бяха около четири хиляди. И ги разпусна.

^10 (K)И веднага влезе в кораба с учениците Си и пристигна в пределите Далманутски.

^11 (L)И излязоха фарисеите и почнаха да се препират с Него и, изкушавайки Го, искаха Му личба от небето.

¹² А Той въздъхна дълбоко и рече: за какво тоя род иска личба? Истина ви казвам, няма да се даде личба на тоя род.

¹³ И като ги остави, пак влезе в кораба и мина на отвъдната страна.

¹⁴ При това учениците Му бяха забравили да вземат хляб и нямаха със себе си в кораба, освен един хляб.

^15 (M)А Той им заповяда и рече: внимавайте, пазете се от кваса фарисейски и от кваса Иродов.

¹⁶ И размишляваха помежду си, думайки: това ще да е, задето нямаме хляб.

¹⁷ А Иисус, като узна, каза им: какво размишлявате, задето нямате хляб? Още ли не разбирате и не разумявате? Още ли е вкаменено сърцето ви?

^18 (N)Очи имате, не виждате ли? Уши имате, не чувате ли? И не помните ли?

¹⁹ Когато разчупих петте хляба за пет хиляди души, колко пълни коша къшеи дигнахте? Казват Му: дванайсет.

²⁰ А когато седемте хляба за четири хиляди, колко кошници дигнахте от останалите къшеи? Отговориха: седем.

²¹ И рече им: как не разбирате?

²² След това дохожда във Витсаида; и довеждат при Него един сляп и молят Года се докосне до него.

²³ Като хвана слепия за ръка, изведе го вън от селото и, като плюна на очите му, сложи върху му ръце и го попита: вижда ли нещо?

²⁴ Той, като погледна нагоре, каза: виждам човеците да минават като дървета.

²⁵ После пак сложи ръце на очите му и го накара да погледне. И върна се зрението му, и виждаше всичките ясно.

²⁶ И го изпрати дома му, като рече: нито се отбивай в селото, нито пък разказвай някому там за това.

^27 (O)И излезе Иисус с учениците Си по селата на Кесария Филипова. По пътя питаше учениците Си и им казваше: за кого Ме мислят човеците?

²⁸ Те отговориха: едни – за Иоана Кръстителя; други – за Илия, други пък за едного от пророците.

^29 (P)Той им казва: а вие за кого Ме мислите? Петър Му отговори и рече: Ти си Христос.

³⁰ И запрети им да говорят за Него, комуто и да било.

^31 (Q)И начена да ги учи, че Син Човечески трябва много да пострада, да бъде отхвърлен от стареите, първосвещениците и книжниците, и да бъде убит, и на третия ден да възкръсне.

³² И говореше за това открито. Но Петър, като Го взе настрана, захвана да Му възразява.

³³ А Той, като се обърна и погледна учениците Си, сгълча Петра и рече: махни се от Мене, сатана! защото мислиш не за това, що е Божие, а що е човеческо.

^34 (R)И като повика народа с учениците Си, рече им: който иска да върви, след Мене, нека се отрече от себе си, да вземе кръста си и Ме последва.

³⁵ Защото, който иска да спаси душата си, ще я погуби; а който погуби душата си заради Мене и Евангелието, той ще я спаси.

³⁶ Защото каква полза за човека, ако придобие цял свят, а повреди на душата си?

^37 (S)Или какъв откуп ще даде човек за душата си?

^38 (T)Защото, който се срами от Мене и от думите Ми в тоя прелюбодеен и грешен род, и Син Човечески ще се срами от него, кога дойде в славата на Отца Си със светите Ангели.