Изход 16:4-30

Библия, синодално издание

^4 (A)И рече Господ на Моисея: ето, ще направя да вали хляб от небето, и нека народът излиза всеки ден и събира, колкото му е потребно за през деня, за да го изпитам, ще постъпва ли по Моя закон, или не;

⁵ а в шестия ден нека приготвят онова, което донесат, и то ще бъде двойно повече от онова, което събират през другите дни.

⁶ Тогава Моисей и Аарон рекоха на цялото общество Израилеви синове: довечера ще познаете, че Господ ви е извел от Египетската земя,

^7 (B)и утре ще видите славата на Господа, защото Той чу вашия ропот против Господа; а ние какво сме, та роптаете против нас?

^8 (C)И каза Моисей: ще познаете, когато Господ вечер ви даде месо за храна, а сутрин хляб до насита; защото Господ чу ропота ви, който вдигнахте против Него; а ние какво сме? Вашият ропот не е против нас, а против Господа.

⁹ И рече Моисей на Аарона: кажи на цялото общество Израилеви синове: застанете пред лицето на Господа, защото Той чу ропота ви.

^10 (D)И когато Аарон говореше на цялото общество Израилеви синове, те се озърнаха към пустинята, и ето, славата Господня се яви в облак.

¹¹ И Господ каза на Моисея, думайки:

^12 (E)Аз чух ропота на Израилевите синове; кажи им: вечер ще ядете месо, а сутрин ще се насищате с хляб и ще познаете, че Аз съм Господ, Бог ваш.

^13 (F)Вечерта долетяха пъдпъдъци и покриха стана, а на сутринта бе паднала роса около стана.

^14 (G)Росата се вдигна, и ето, по лицето на пустинята не що дребно, зърнесто, ситно като скреж по земята.

^15 (H)Като видяха Израилевите синове, думаха един другиму: какво е това? Защото не знаеха, що е то. И Моисей им каза: това е хлябът, който ви даде Господ за храна;

¹⁶ ето какво заповяда Господ: събирайте от него, всеки по колкото може да изяде; събирайте по гомор на човек, според кой колкото души има в шатрата си.

¹⁷ Тъй направиха Израилевите синове: събраха, кой много, кой малко.

^18 (I)И измериха с гомора, и който беше събрал много, нямаше излишък, и който – малко, нямаше недостиг: всеки събра, колкото можеше да изяде.

¹⁹ И рече им Моисей: никой да не оставя от това доутре.

²⁰ Но те не послушаха Моисея, и някои оставиха от това до сутринта, и то червяса, и се вмириса. И Моисей им се разсърди.

²¹ И те го събираха сутрин рано, всеки колкото може да изяде; а кога припечеше слънце, то се топеше.

²² А в шестия ден събраха двойно от тоя хляб, – по два гомора за всекиго. И всички началници на народа дойдоха, та обадиха на Моисея.

^23 (J)И (Моисей) им каза: ето що каза Господ: утре почивка, света събота Господня; каквото трябва да се пече, печете, и каквото трябва да се вари, варете дне с, а каквото остане, скътайте и запазете доутре.

²⁴ И скътаха това до сутринта, както (им) заповяда Моисей, и то не се вмириса, и червеи нямаше в него.

²⁵ И рече Моисей: яжте го днес, защото днес е събота Господня: днес няма да го намерите на полето;

^26 (K)шест дена го събирайте, а седмият ден е събота: в тоя ден няма да го има.

²⁷ Но някои от народа излязоха в седмия ден да събират, ала не намериха.

²⁸ И каза Господ на Моисея: докога ще се противите да пазите заповедите Ми и законите Ми?

^29 (L)Вижте, Господ ви е дал събота, за това и дава в шестия ден хляб за два дена: нека всеки си стои (у дома си), в седмия ден никой да не излиза от мястото си.

³⁰ И в седмия ден народът си почиваше.