Първо Коринтяни 4
Bulgarian New Testament: Easy-to-Read Version
Служението на апостолите
4 Ето как трябва да се гледа на нас: като на Христови слуги и хора, на които са поверени тайните Божии истини. 2 И това, което се изисква от онези, на които е поверено нещо, е да оправдаят оказаното доверие. 3 Но за мен няма никакво значение дали ще ме съдите вие или който и да е човешки съд, нито аз съдя себе си, 4 защото — макар и съвестта ми да е чиста — не тази е причината да бъда оправдан. Господ е този, който ме съди. 5 Затова не съдете за нищо преждевременно, преди да е дошъл Господ. Той ще освети скритото в мрак и ще разкрие намеренията на сърцата. Тогава Бог ще даде на всеки похвалата, която е заслужил.
6 Братя и сестри, казах тези неща за Аполос и за мен заради вас, като пример, от който да разберете значението на думите: „Следвайте само това, което е писано“, за да не се възгордявате и да не отдавате предпочитания на един за сметка на друг. 7 Кой казва, че ти си по-добър от останалите? И кое от това, което имаш, не ти е било дадено? А след като всичко ти е било дадено, защо тогава се гордееш така, сякаш не ти е било подарено?
8 Мислите, че сега имате всичко, което ви е нужно, и сте вече богати. Мислите, че сте станали царе без нас. Бих искал наистина да сте царе, за да царуваме и ние с вас! 9 Защото мисля, че Бог отреди на нас, апостолите, последното място, като на мъже, обречени на смърт, тъй като станахме зрелище за цял свят — и за ангелите, и за хората. 10 Ние сме глупави заради Христос, но вие сте мъдри в Христос. Ние сме слаби, но вие сте силни. Вие сте почитани, а ние — презрени. 11 Дори и сега все още сме гладни и жадни, облечени в дрипи, бити и бездомни. 12 Работим неуморно, за да изкараме прехраната си. Когато ни проклинат — благославяме, когато ни преследват — търпим, 13 когато ни хулят — отвръщаме с добра дума. И досега хората се отнасят с нас като с боклука на света, измета на обществото.
14 Пиша това не за да ви накарам да се срамувате, а ви предупреждавам като свои скъпи деца. 15 Защото дори и да имате десет хиляди наставника в Христос, нямате много бащи, понеже аз съм този, който стана ваш баща в Христос Исус чрез Благата вест. 16 Ето защо ви умолявам: подражавайте ми. 17 Затова изпратих при вас Тимотей, мое скъпо и вярно дете в Господа, който ще ви напомня принципите, които следвам в своя живот в Христос Исус, както ги поучавам навсякъде във всички църкви.
18 Мислейки, че няма отново да ви посетя, някои се възгордяха. 19 Но аз ще дойда при вас скоро, ако такава е Божията воля, и тогава ще видя не колко красноречиви, а колко силни са тези, които са се възгордели. 20 Защото Божието царство не е въпрос на красноречие, а на сила. 21 Кое предпочитате: с пръчка в ръка ли да дойда при вас, за да ви накажа, или с любов и кротък дух?
Първо Коринтяни 4
Библия, синодално издание
4 (A)И тъй, нека всякой човек ни счита за служители Христови и разпоредници на тайните Божии;
2 (B)а това, що нататък се иска от разпоредниците, то е – всеки от тях да се окаже верен.
3 Малко ми струва да бъда съден от вас, или от човешки съд; но и аз сам себе си не съдя.
4 (C)Защото в нищо виновен не се съзнавам, ала с това се не оправдавам: съдия ми е Господ.
5 (D)Прочее, за нищо не съдете преди време, докле не дойде Господ, Който и ще изнесе на виделина тайните на мрака и ще извади наяве намеренията на сърцето; и тогава похвалата ще бъде всекиму от Бога.
6 (E)Това, братя, приспособих към себе си и Аполоса зарад вас, за да се научите от нас да не мъдрувате повече от онова, що е писано, и да се не гордеете един пред други за някого си.
7 (F)Защото, кой те отличава от другите? Какво имаш, което да не си получил? А щом си получил, защо се хвалиш, като да не си получил?
8 Преситени сте вече, обогатихте се вече и се възцарихте без нас; о, да бяхте се възцарили, та и ние да царуваме с вас!
9 (G)Защото мисля, че нас, апостолите, Бог постави най-последни, като осъдени на смърт; понеже станахме зрелище на света на Ангели и човеци.
10 Ние сме безумни зарад Христа, а вие сте мъдри в Христа; ние сме немощни, а вие силни; вие сте славни, а ние безчестни.
11 Дори до тоя час и гладуваме, и жадуваме, и ходим голи, и ни бият по лице, и се скитаме,
12 (H)и се трудим, работейки с ръцете си. Злословени – благославяме; гонени – търпим;
13 хулени – молим се. Станахме като измет на света, измет за всички досега.
14 Не за да ви посрамя пиша това, а ви поучавам като мои възлюбени чеда.
15 (I)Защото, ако имате и десетки хиляди наставници в Христа, много бащи нямате, понеже аз ви родих в Иисуса Христа чрез Евангелието.
16 Прочее, моля ви, бъдете ми подражатели, както съм аз на Христа.
17 За това пратих при вас Тимотея, който ми е възлюбено и вярно чедо у Господа; той ще ви напомни моите пътища в Христа, както уча навред във всяка църква.
18 Някои си се възгордели, като че няма да дойда при вас;
19 (J)но аз ще дойда скоро при вас, ако ще Господ, и ще позная не думите, а силата на ония, които са се възгордели;
20 (K)защото царството Божие е не в думи, а в сила.
21 (L)Какво искате? С палица ли да дойда при вас или с любов и кротък дух?
Copyright © 2004 by World Bible Translation Center
Дигитална версия: Copyright by © Българско библейско дружество 2016. Използвани с разрешение.
