Matthew 15
New American Standard Bible
Tradition and Commandment
15 (A)Then some Pharisees and scribes *came to Jesus (B)from Jerusalem and said, 2 “Why do Your disciples break the tradition of the elders? For they (C)do not wash their hands when they eat bread.” 3 And He answered and said to them, “Why do you yourselves also break the commandment of God for the sake of your tradition? 4 For God said, ‘(D)Honor your father and mother,’ and, ‘(E)The one who speaks evil of father or mother is to [a]be put to death.’ 5 But you say, ‘Whoever says to his father or mother, “Whatever I have that would help you has been [b]given to God,” 6 he is not to [c]honor his father or mother.’ And by this you have invalidated the word of God for the sake of your tradition. 7 You hypocrites, rightly did Isaiah prophesy about you, by saying:
8 ‘(F)This people honors Me with their lips,
But their heart is far away from Me.
9 And in vain do they worship Me,
Teaching as (G)doctrines the commandments of men.’”
10 After Jesus called the crowd to Him, He said to them, “Hear and understand! 11 (H)It is not what enters the mouth that defiles the person, but what comes out of the mouth, this defiles the person.”
12 Then the disciples came and *said to Him, “Do You know that the Pharisees were [d]offended when they heard this statement?” 13 But He answered and said, “(I)Every plant which My heavenly Father did not plant will be uprooted. 14 Leave them alone; (J)they are blind guides [e]of blind people. And (K)if a person who is blind guides another who is blind, both will fall into a pit.”
The Heart of Mankind
15 Peter [f]said to Him, “(L)Explain the parable to us.” 16 [g]Jesus said, “Are you also still lacking in understanding? 17 Do you not understand that everything that goes into the mouth passes into the stomach, and is [h]eliminated? 18 But (M)the things that come out of the mouth come from the heart, and those things defile the person. 19 (N)For out of the heart come evil thoughts, murders, acts of adultery, other immoral sexual acts, thefts, false testimonies, and [i]slanderous statements. 20 These are the things that defile the person; but to eat with unwashed hands does not defile the person.”
The Faith of a Canaanite Woman
21 (O)Jesus went away from there, and withdrew into the region of (P)Tyre and (Q)Sidon. 22 And a Canaanite woman from that region came out and began to cry out, saying, “Have mercy on me, Lord, (R)Son of David; my daughter is severely (S)demon-possessed.” 23 But He did not answer her with even a word. And His disciples came up and urged Him, saying, “Send her away, because she keeps shouting [j]at us!” 24 But He answered and said, “I was sent only to (T)the lost sheep of the house of Israel.” 25 But she came and (U)began [k]to bow down before Him, saying, “Lord, help me!” 26 Yet He answered and said, “It is not [l]good to take the children’s bread and throw it to the dogs.” 27 And she said, “Yes, Lord; but please help, for even the dogs feed on the crumbs that fall from their masters’ table.” 28 Then Jesus said to her, “O woman, (V)your faith is great; it shall be done for you as you desire.” And her daughter was healed [m]at once.
Healing Crowds
29 (W)Departing from there, Jesus went along (X)the Sea of Galilee, and after going up on the mountain, He was sitting there. 30 And [n]large crowds came to Him bringing with them those who were limping, had impaired limbs, were blind, or were unable to speak, and many others, and they laid them down at His feet; and (Y)He healed them. 31 So the crowd was astonished as they saw those who were unable to speak talking, those with impaired limbs [o]restored, those who were limping walking around, and those who were blind seeing; and they (Z)glorified the God of Israel.
Four Thousand Men Fed
32 (AA)Now Jesus called His disciples to Him and said, “(AB)I feel compassion for the [p]people, because they [q]have remained with Me now for three days and have nothing to eat; and I do not want to send them away hungry, for they might faint on the way.” 33 The disciples *said to Him, “Where would we get so many loaves in this desolate place to satisfy such a large crowd?” 34 And Jesus *said to them, “How many loaves do you have?” And they said, “Seven, and a few small fish.” 35 And He directed the [r]people to [s]sit down on the ground; 36 and He took the seven loaves and the fish; and after (AC)giving thanks, He broke them and started giving them to the disciples, and the disciples gave them to the crowds. 37 And they all ate and were satisfied, and they picked up what was left over of the broken pieces, seven large (AD)baskets full. 38 And those who ate were four thousand men, besides women and children.
39 And sending away the crowds, Jesus got into (AE)the boat and came to the region of (AF)Magadan.
Footnotes
- Matthew 15:4 Lit die the death
- Matthew 15:5 Lit a gift; i.e., an offering
- Matthew 15:6 I.e., by supporting them with it
- Matthew 15:12 Lit caused to stumble
- Matthew 15:14 Later mss add of blind people
- Matthew 15:15 Lit answering, said
- Matthew 15:16 Lit and He
- Matthew 15:17 Lit thrown out into the latrine
- Matthew 15:19 Or abusive speech
- Matthew 15:23 Lit behind us
- Matthew 15:25 Or worshiped
- Matthew 15:26 Or proper
- Matthew 15:28 Lit from that hour
- Matthew 15:30 Lit many
- Matthew 15:31 Or healthy
- Matthew 15:32 Lit crowd
- Matthew 15:32 Lit are remaining
- Matthew 15:35 Lit crowd
- Matthew 15:35 Lit recline
Матей 15
Библия, синодално издание
15 (A)Тогава дохождат при Иисуса иерусалимските книжници и фарисеи и казват:
2 защо Твоите ученици престъпват преданието на старците? понеже не си мият ръцете, кога ядат хляб.
3 А Той им отговори и рече: защо и вие престъпвате Божията заповед заради вашето предание?
4 (B)Защото Бог е заповядал и казал: „почитай баща си и майка си“; и „който злослови баща или майка, със смърт да се накаже“.
5 А вие казвате: който каже на баща или майка: това, с което би се ти ползувал от мене, е Богу дар, –
6 той може и да не почете баща си или майка си. Тъй нарушихте Божията заповед заради вашето предание.
7 Лицемерци, добре е пророкувал за вас Исаия, казвайки:
8 (C)„тоя народ се приближава до Мене с устата си и Ме почита с устните си, а сърцето му стои далеч от Мене;
9 ала напразно Ме почита, проповядвайки учения, – заповеди човешки“.
10 (D)И като повика народа, рече им: слушайте и разумейте:
11 не това, що влиза в устата, осквернява човека, а онова, що излиза из устата, то осквернява човека.
12 Тогава учениците Му се приближиха и Му рекоха: знаеш ли, че фарисеите, като чуха тая реч, се съблазниха?
13 (E)А Той отговори и рече: всяко садиво, което Моят Отец Небесен не е насадил, ще се изкорени;
14 (F)оставете ги: те са слепи водачи на слепци; ако пък слепец слепеца води, и двамата ще паднат в ямата.
15 А Петър отговори и Му рече: разясни ни тая притча.
16 Иисус им рече: и вие ли още не разбирате?
17 Още ли не разбирате, че всичко, що влиза в устата, минава в корема и се изхвърля навън?
18 (G)А онова, що излиза из устата, иде от сърцето; то именно осквернява човека;
19 (H)защото от сърцето излизат зли помисли, убийства, прелюбодеяния, блудства, кражби, лъжесвидетелства, хули:
20 това осквернява човека. А яденето с неумити ръце не осквернява човека.
21 (I)И като излезе оттам, Иисус замина за страните Тирска и Сидонска.
22 И ето, една жена хананейка, като излезе от ония предели, викаше към Него и казваше: помилуй ме, Господи, Сине Давидов! Дъщеря ми зле се мъчи от бяс.
23 Но Той не ѝ отвърна ни дума. И учениците Му се приближиха до Него, молеха Го и казваха: отпрати я, защото вика подире ни.
24 (J)А Той отговори и рече: Аз съм пратен само при загубените овци от дома Израилев.
25 Но тя, като се приближи, кланяше Му се и думаше: Господи, помогни ми!
26 А Той отговори и рече: не е добре да се вземе хлябът от чедата и да се хвърли на псетата.
27 Тя каза: да, Господи, ала и псетата ядат от трохите, що падат от трапезата на господарите им.
28 Тогава Иисус ѝ отговори и рече: о, жено, голяма е твоята вяра; нека ти бъде по желанието ти! И в оня час дъщеря ѝ оздравя.
29 Като замина оттам, Иисус дойде при Галилейско море, възлезе на планината и седна там.
30 (K)И дойде при Него много народ, който имаше със себе си хроми, слепи, неми, недъгави и много други, и ги сложиха пред нозете на Иисуса, и Той ги изцери,
31 тъй че народът се почуди, като гледаше неми да говорят, недъгави да оздравяват, хроми да ходят и слепи да гледат, и прослави Бога Израилев.
32 (L)А Иисус, като повика учениците Си, рече: жалко Ми е за народа, че три дни вече стоят при Мене и нямат какво да ядат; пък да ги разпусна гладни, не искам, да не би да им премалее по пътя.
33 И учениците Му казват: отде да вземем в пустинята толкова хляб, за да нахраним толкова народ?
34 Иисус ги попита: колко хляба имате? А те отговориха: седем и няколко рибки.
35 Тогава заповяда народу да насяда на земята.
36 И като взе седемте хляба и рибите, възблагодари, разчупи и даде на учениците Си, а учениците – на народа.
37 И ядоха всички и се наситиха; и дигнаха останали къшеи седем пълни кошници.
38 А ония, които ядоха, бяха четири хиляди души, освен жени и деца.
39 И като разпусна народа, влезе в кораба и пристигна в пределите Магдалински.
New American Standard Bible®, Copyright © 1960, 1971, 1977, 1995, 2020 by The Lockman Foundation. All rights reserved.
Дигитална версия: Copyright by © Българско библейско дружество 2016. Използвани с разрешение.
