2 ^(A)Един ден дойдоха синовете Божии да застанат пред Господа; между тях дойде и Сатаната да застане пред Господа.

² И рече Господ на Сатаната: отде дойде? Отговори Сатаната Господу и рече: ходих по земята и я обходих.

^3 (B)И рече Господ на Сатаната: обърна ли внимание върху Моя раб Иова? Защото няма на земята такъв като него: човек непорочен, справедлив, богобоязлив и отбягващ злото, и досега твърд в своята непорочност; а ти Ме подбуждаше против него да го погубя без вина.

⁴ Отговори Сатаната Господу и рече: кожа за кожа, а за живота си човек ще даде всичко, що има;

^5 (C)но я простри ръка и се допри до костите му и плътта му, – ще ли Те благослови?

⁶ И рече Господ на Сатаната: ето, той е в твоя ръка; само душата му запази.

^7 (D)Отиде си Сатаната от лицето Господне и порази Иова с люта проказа – от ходилата на нозете му до самото му теме.

⁸ И взе си Иов едно чирепче да се чеше с него, и седеше на гноището (вън от града).

^9 (E)И рече му неговата жена: ти все си още твърд в непорочността си. Похули Бога и умри!^[a]

^10 (F)Но той ѝ рече: говориш като безумна. Нима доброто ще приемаме от Бога, а злото да не понасяме? – Във всичко това Иов не съгреши с устата си.

^11 (G)Чуха трима приятели на Иова за всички тия злочестини, които го бяха постигнали, и тръгнаха всеки от своето място: Елифаз Теманец, Вилдад Савхеец и Софар Наамец; събраха се, за да идат да скърбят с него заедно и да го утешават.

¹² И когато дигнаха очи отдалеч, те го не познаха; викнаха с глас, та заплакаха; раздра всякой горната си дреха, и хвърляха пръст над главите си към небето.

¹³ И седяха с него на земята седем дена и седем нощи; и никой му дума не проговори, понеже виждаха, че страданието му е твърде голямо.