使徒行传 9
Chinese Contemporary Bible (Simplified)
扫罗归主
9 扫罗继续用凶狠的话恐吓主的门徒。他去见大祭司， 2 要取得授权书到大马士革的各会堂搜捕信耶稣的人，无论男女，都要把他们押回耶路撒冷。
3 当他快到大马士革的时候，突然有一道光从天上射下来，四面照着他。 4 他倒在地上，听见有声音对他说：“扫罗！扫罗！你为什么迫害我？” 5 他说：“主啊，你是谁？”那声音说：“我就是你所迫害的耶稣。 6 起来！进城去，有人会告诉你该做的事。”
7 同行的人站在那里只听见声音，却看不见人，吓得张口结舌。 8 扫罗爬起来，睁大眼睛，却什么也看不见，同伴拉着他的手进了大马士革。 9 一连三天，扫罗什么也看不见，也不吃也不喝。
10 这时候，在大马士革有个门徒名叫亚拿尼亚，他在异象中听见主呼唤他的名字，就回答说：“主啊，我在这里。”
11 主说：“起来，到直街的犹大家去见一个来自大数、名叫扫罗的人，他正在向我祷告。 12 我让他在异象中看见一个名叫亚拿尼亚的人去他那里，把手按在他身上，使他恢复视力。”
13 亚拿尼亚回答说：“主啊！我听见许多人说他对耶路撒冷的信徒大加迫害。 14 他来这里是得到祭司长的授权，要拘捕所有求告你名的人。”
15 主对亚拿尼亚说：“你放心去吧！他是我拣选的器皿，要向外族人、君王和以色列人宣扬我的名。 16 我会让他知道他必为我的名而受许多的苦。”
17 亚拿尼亚去了，进了那家，就把手按在扫罗身上，说：“扫罗弟兄，在你来的路上向你显现的主耶稣派我来使你重见光明、被圣灵充满。” 18 顿时，扫罗的眼睛上有鳞片似的东西脱落，他立刻恢复了视力，便起来接受了洗礼。 19 他吃过东西之后，体力也恢复了。他和大马士革的门徒住了几天之后， 20 便到各会堂去宣讲：“耶稣是上帝的儿子。”
21 听的人都大吃一惊，说：“他不就是那在耶路撒冷迫害信徒的人吗？他到这里来不是要把大马士革的信徒押去见祭司长吗？”
22 但扫罗越发有能力，引经据典证明耶稣是基督，使大马士革的犹太人惊慌失措。
扫罗逃生
23 过了一段日子，犹太人图谋杀死扫罗。 24 他们昼夜在城门守候，伺机下手，但这阴谋被扫罗知道了。 25 他的门徒趁夜间用筐子把他从城墙上缒下去。
26 扫罗逃到耶路撒冷后，曾设法与当地的门徒联络，可是他们都怕他，不相信他是门徒。 27 只有巴拿巴接待他，带他去见使徒，向他们陈述扫罗如何在路上遇见主，主如何对他说话，他又如何勇敢地在大马士革奉耶稣的名传道。 28 于是，扫罗就在耶路撒冷与使徒一起出入来往，奉主的名放胆传道。 29 他常常跟那些讲希腊话的犹太人辩论，于是他们打算杀掉他。 30 弟兄姊妹知道这消息后，就把扫罗带到凯撒利亚，然后送他到大数去。
31 当时，犹太、加利利、撒玛利亚各地的教会都很平安，得到了坚固。信徒们非常敬畏主，又得到圣灵的安慰，人数越来越多。
彼得医治瘫子
32 彼得四处奔波，来到吕大探访那里的信徒， 33 遇见一个已经卧床八年、名叫以尼雅的瘫子。 34 彼得对他说：“以尼雅，耶稣基督已经医好你了，起来收拾你的垫子吧！”他立刻应声而起。 35 吕大和沙仑的居民看见他，都归向了主。
彼得使死人复活
36 在约帕有个乐善好施的女信徒名叫戴碧达，希腊话叫多加，意思是“羚羊”。 37 当时，她患病死了。有人将她的尸体洗干净后，停放在楼上。 38 吕大和约帕相距不远，门徒听说彼得在吕大，就派两个人赶去请他立刻来约帕。 39 彼得便随他们一同到了那里，有人领他上楼。众寡妇都站在彼得周围哭，并把多加生前缝制的内衣、外衣给他看。
40 彼得叫她们都出去，自己跪下祷告，然后转身对死者说：“戴碧达，起来！”她便睁开了眼睛，看见彼得，就坐了起来。 41 彼得伸手扶她起来后，叫那些在外面等候的门徒和寡妇进来，把活过来的多加交给他们。 42 这事传遍了整个约帕，许多人都信了主。 43 彼得继续留在约帕，在当地一个名叫西门的皮革匠家住了好些日子。
Gevurot 9
Orthodox Jewish Bible
9 Now Sha’ul, still breathing a threat even of retzach (murder) keneged (against) the talmidim of Rebbe, Melech HaMoshiach Adoneinu, having approached the Kohen Gadol,
2 Requested from him iggrot of reshus (authorization) to the shuls of Damascus, that if someone he should find being mishtatef (involved) in HaDerech [Hashem], both anashim and nashim, he may lead them bound to Yerushalayim. [Isa 17:1; Jer 49:23]
3 Now as he goes, it came about that he comes near Damascus, and suddenly shone around him an Ohr (Light) from Shomayim;
4 And he fell on the ground, and heard a kol (voice), saying to him, "Sha’ul, Sha’ul, why are you persecuting me?" [YESHAYAH 6:8]
5 And he said, "Who are you, Adoni?" And he said, "I am Yehoshua/Yeshua upon whom you bring redifah.
6 "But get up and enter into the city, and it shall be told to you what it is necessary for you to do." [Ezek 3:22]
7 And the anashim traveling with Rav Sha’ul had stood speechless, hearing the sound but seeing no one. [DANIEL 10:7]
8 And Rav Sha’ul got up from the ground, and, though his eyes were open, he was seeing nothing. And leading him by the hand, they brought him into Damascus.
9 And he was shloshah yamim not seeing and neither did he eat nor drink.
10 Now there was a certain talmid in Damascus, by the name Chananyah, and Moshiach Adoneinu spoke to him in a chazon (vision), saying, "Chananyah." And he said, "Hinei, I am here, Adoni."
11 And Moshiach Adoneinu said to him, "Get up and go to the rekhov (street) being called "Yashar" ("Straight") and seek in the bais of Yehudah an ish by name Sha’ul from Tarsus. For, hinei, he is davening,
12 "And Sha’ul has seen in a chazon (vision) an ish by the name Chananyah come in and place his hands upon him that he may see again."
13 And Chananyah answered, "Adoni, I heard from many about this man, how many ra’ot (evil things) he did to your Kadoshim in Yerushalayim.
14 "And here he has samchut (authority) from the Rashei Kohanim to bind all the ones davening b’Shem of you."
15 But Moshiach Adoneinu said to him, "Go, for this one is a keli nivchar (chosen vessel) of mine to carry Shmi before both Goyim and melachim (kings) and the Bnei Yisroel.
16 "For I will show him how much it is necessary for him to undergo yissurim (sufferings) on behalf of Shmi (my Name)."
17 And Chananyah departed and entered into the bais, and having placed his hands upon Rav Sha’ul, he said, "Ach b’Moshiach Sha’ul, [Moshiach, Malachi 3:1] HaAdon has sent me. I’m referring to Yehoshua, the one who appeared to you on the derech by which you were coming. He sent me that you may see again and may be filled with the Ruach Hakodesh."
18 And immediately there fell from his eyes something like scales, and Rav Sha’ul saw again, and, having got up, he submitted to Moshiach’s tevilah of teshuva.
19 And having received okhel (food), Rav Sha’ul regained strength. Now he was with the talmidim in Damascus several yamim.
20 And immediately in the shuls Rav Sha’ul was preaching Rebbe, Melech HaMoshiach Yehoshua, saying, "He is the Ben HaElohim."
21 And all the ones listening were astonished, and they were saying, "Is this not the one making havoc in Yerushalayim among the ones invoking this shem and was not his tachlis (purpose) in coming here to bind them over before the Rashei Hakohanim?"
22 But Rav Sha’ul even more was being strengthened and was confounding the unbelieving Yehudim dwelling in Damascus, by proving that this Yehoshua is the Rebbe, Melech HaMoshiach.
23 But when yamim rabbim were completed, the ones of the Yehudim who were unbelieving plotted to kill him.
24 But the mezimma (evil design, intrigue) of their kesher (plot) became known to Rav Sha’ul. And they were also watching the she’arim (gates) both yomam valailah that they might kill him,
25 but Moshiach’s talmidim had taken him b’lailah and they let him down through an opening in the wall, having lowered him in a large basket. [SHMUEL ALEF 19:12]
26 And having arrived in Yerushalayim, Rav Sha’ul was trying to associate with the Moshiach’s talmidim, and they were all afraid of him, not believing that he is a talmid.
27 But Bar-Nabba, having taken hold of him, brought him to Moshiach’s Shluchim and told them how on the derech he saw Moshiach Adoneinu, who had spoken to Rav Sha’ul, and how in Damascus Rav Sha’ul spoke with ometz lev (boldness) b’Shem Yehoshua.
28 And Rav Sha’ul was with them, going in and coming out in Yerushalayim, speaking boldly b’Shem Moshiach Adoneinu.
29 And Rav Sha’ul was speaking and debating keneged (against) the Greekspeaking Yehudim; but they were attempting to kill him.
30 But having learned of this, the Achim b’Moshiach brought Rav Sha’ul down to Caesarea and sent him away to Tarsus.
31 Then Moshiach’s Kehillah throughout all of Yehudah and the Galil and Shomron had shalom and was increasing, being built up, and going on in the yir’at Shomayim and in the yir’at Moshiach Adoneinu and beNechamat HaRuach Hakodesh.
32 Now it came about that Kefa, passing through all the parts of Eretz Yisrael, came down also to Moshiach’s kadoshim dwelling in Lud.
33 And there Kefa found a certain ish by the name Aeneas who had been bedridden shmoneh shanim, for he was paralyzed.
34 And Kefa said to him, "Aeneas, Rebbe, Melech HaMoshiach Yehoshua make you whole. Get up and make your bed!" And immediately he got up.
35 And everyone dwelling in Lud and Sharon saw him, and they turned to Adoneinu. [MELACHIM ALEF 5:16; 27:29; 2:1; YESHAYAH 33:9; 35:2;65:10]
36 Now in Yafo there was a certain talmidah by the name Tavitha, which, being translated, means "gazelle." This one was abounding in ma’asim tovim and in giving tzedakah, which she was always doing. [YEHOSHUA 19:46; MELACHIM BAIS 2:16; EZRA 3:7]
37 And it came about in yamim hahem that this one, having become ill, passed away. When the women had washed her body, they laid it in the aliyyah.
38 And since Lud was near to Yafo, Moshiach’s talmidim, having heard that Kefa was there, sent shnei anashim to him, summoning Kefa that he not delay in coming to them.
39 Kefa, getting up, went with them. And when he arrived, they brought him up into the aliyyah (upper story room), and all the almanot stood beside him, weeping and showing the tunics and garments that Tavitha made while she was with them.
40 But Kefa, having put everyone outside, and having fallen down, davened. And when he turned to the nifteret (deceased), he said, "Tavitha, get up!" And she opened her eynayim and, having seen Kefa, she sat up.
41 And having given his hand to her, he made her to stand up alive again; and, having called the Moshiach’s Kadoshim and the almanot, Kefa presented her lebedik (alive) before them.
42 It became known throughout all Yafo, and rabbim (many) had emunah in Rebbe, Melech HaMoshiach Adoneinu.
43 And it came about that Kefa remained in Yafo yamim rabbim with a certain Shimon, a tanner.
Деяния 9
Библия, синодално издание
9 (A)А Савел, дишащ още заплахи и убийства срещу учениците на Господа, дойде при първосвещеника,
2 та измоли от него писма за Дамаск до синагогите, щото, които намери да следват това учение, мъже и жени, вързани да ги доведе в Иерусалим.
3 (B)Но, когато той беше на път и наближаваше до Дамаск, изведнъж го огря светлина от небето;
4 и като падна на земята, чу глас, който му думаше: Савле, Савле, що Ме гониш?
5 А той отговори: кой си Ти, Господине? Господ каза: Аз съм Иисус, Когото ти гониш. Мъчно е за тебе да риташ против ръжен.
6 Той, разтреперан и ужасен, проговори: Господи, какво искаш да направя? А Господ му рече: стани и влез в града; и ще ти се каже, какво трябва да правиш.
7 А човеците, които вървяха с него, стояха вцепенени, като чуваха глас, пък никого не виждаха.
8 Савел стана от земята и, макар да бяха очите му отворени, никого не виждаше; и водейки го за ръка, заведоха го в Дамаск.
9 И три дни не виждаше, и нито яде, нито пи.
10 А в Дамаск имаше един ученик, на име Анания, комуто във видение Господ каза: Анание! Той отговори: ето ме, Господи!
11 (C)А Господ му рече: стани, та иди на улицата, която се нарича Права, и подири в Иудината къща един тарсянин, на име Савел; ето той се моли,
12 и видя във видение мъж, на име Анания, влязъл и възложил ръка върху него, за да прогледа.
13 (D)Анания отговори: Господи, слушал съм от мнозина за тоя човек, колко зло е сторил на Твоите светии в Иерусалим;
14 той и тук има власт от първосвещениците да върже всички, които призовават Твоето име.
15 (E)Но Господ му каза: иди, защото той Ми е избран съд, за да понесе името Ми пред народи, царе и синове Израилеви.
16 И Аз ще му покажа, колко трябва той да пострада за Мое име.
17 Анания отиде и влезе в къщата и, като възложи върху му ръце, рече: брате Савле! Господ Иисус, Който ти се яви по пътя, по който дохождаше ти, ме прати, за да прогледаш и да се изпълниш с Дух Светий.
18 И изведнъж сякаш люспи паднаха от очите му, и той веднага прогледа и, като стана, покръсти се;
19 а като прие храна, подкрепи се. И преседя Савел няколко дни с учениците в Дамаск;
20 и веднага начена да проповядва в синагогите за Иисуса, че Той е Син Божий.
21 (F)И всички, които слушаха, се чудеха и думаха: не е ли тоя, който гонеше в Иерусалим призоваващите това име, и тук затова е дошъл, за да ги заведе вързани при първосвещениците?
22 А Савел се усилваше все повече и смущаваше иудеите, които живееха в Дамаск, доказвайки, че Този е Христос.
23 А след като се минаха доста дни, иудеите се наговориха да го убият;
24 (G)но Савел узна за този им заговор. Те пък денем и нощем пазеха портите, за да го убият.
25 Ала учениците взеха го нощя, туриха го в кошница и спуснаха по стената.
26 А като пристигна в Иерусалим, Савел залягаше да се присъедини към учениците; ала всички се бояха от него, понеже не вярваха, че той е ученик.
27 Но Варнава, като го взе, отведе го при апостолите и разказа им, как той видял по пътя Господа и че му говорил Господ, и как той в Дамаск открито проповядвал в името на Иисуса.
28 И пребъдваше с тях, като излизаше и влизаше в Иерусалим, и проповядваше открито в името на Господа Иисуса.
29 Говореше тъй също и се препираше с елинистите; а те се опитваха да го убият.
30 Като узнаха братята за това, отведоха го в Кесария, и го препратиха в Тарс.
31 А църквите по цяла Иудея, Галилея и Самария бяха в мир, назидаваха се и ходеха в страх Господен; и с утехата на Светаго Духа умножаваха се.
32 Случи се, че Петър, обхождайки всички, слезе и при светиите, които живееха в Лида.
33 Там намери един човек, на име Еней, който от осем години лежеше на постелка разслабен.
34 И Петър му каза: Енее, Иисус Христос те изцерява; стани и си сбери постелката. И той веднага стана.
35 И всички, които живееха в Лида и в Сарона, видяха го, и се обърнаха към Господа.
36 В Иопия имаше една ученица, на име Тавита, което значи: Сърна; тя беше изпълнена с добри дела и милостини, които правеше.
37 Случи се в ония дни, че тя заболя и умря. Окъпаха я и туриха в една горница.
38 А понеже Лида беше близо до Иопия, учениците, като чуха, че Петър е там, проводиха при него двама души да го молят, да дойде незабавно при тях.
39 Петър стана и отиде с тях; и когато стигна, възведоха го в горницата, и всички вдовици дойдоха при него, плачейки и показвайки ризи и дрехи, що ги бе правила Сърна, докато живеела с тях.
40 Петър отпрати всички вън и, като коленичи, помоли се, па се обърна към тялото и рече: Тавито, стани! И тя отвори очите си и, като видя Петра, седна.
41 Той ѝ подаде ръка, дигна я и, като повика светиите и вдовиците, представи я жива.
42 Това стана известно по цяла Иопия, и мнозина повярваха в Господа.
43 И доста дни прекара той в Иопия у някой си усмар Симона.
Chinese Contemporary Bible Copyright © 1979, 2005, 2007, 2011 by Biblica® Used by permission. All rights reserved worldwide.
Copyright © 2002, 2003, 2008, 2010, 2011 by Artists for Israel International
Дигитална версия: Copyright by © Българско библейско дружество 2016. Използвани с разрешение.
