Римляни 7
Библия, синодално издание
7 Или не знаете, братя (понеже говоря на такива, които познават закона), че законът има власт над човека, докле е той жив?
2 (A)Омъжената жена е свързана чрез закона с мъжа, докле е той жив; умре ли мъжът, тя се освобождава от закона, който я свързва с мъжа.
3 Затова, ако при жив мъж тя се омъжи за другиго, ще бъде прелюбодейка; ако пък умре мъжът, тя е свободна от закона, и няма да бъде прелюбодейка, кога се омъжи за другиго.
4 (B)Тъй и вие, братя мои, умряхте за закона чрез тялото Христово, за да принадлежите Другиму, Който възкръсна от мъртвите, та да принесем плод Богу.
5 (C)Защото, когато живеехме по плът, тогава страстите греховни, узнавани чрез закона, действуваха в членовете ни, за да принесем плод на смъртта;
6 (D)но сега, като умряхме за закона, чрез който бяхме свързани, ние се освободихме от него, за да служим Богу с обновен дух, а не по вехтата буква.
7 (E)Какво, прочее, ще кажем? Нима законът е грях? Съвсем не. Ала аз узнах греха не инак, освен чрез закона, защото и похотта не бих познал, ако законът не казваше: „не похотствувай“.
8 (F)Но грехът, като взе повод от заповедта, произведе в мене всякаква похот; защото грехът без закона е мъртъв.
9 Аз живеех някога си без закон; но, когато дойде заповедта, грехът оживя,
10 (G)пък аз умрях; и оказа се, че заповедта, дадена за живот, ми послужи за смърт,
11 (H)защото грехът, като взе повод от заповедта, ме прелъсти и чрез нея ме умъртви.
12 (I)Тъй че законът е свет, и заповедта света, справедлива и добра.
13 И тъй, доброто ли стана за мене смърт? Съвсем не: но грехът, за да се яви той, че е грях, като ми причинява чрез доброто смърт, та чрез заповедта грехът да стане извънредно греховен.
14 (J)Защото знаем, че законът е духовен, пък аз съм от плът, продаден на греха.
15 (K)А каквото правя, не зная; защото не това, що желая, върша, а онова, що мразя, него правя.
16 Ако пък върша това, що не желая, съгласявам се със закона, че е добър;
17 а в такъв случай не аз вече върша това, а грехът, който живее в мене.
18 (L)Аз зная, че в мене, сиреч в плътта ми, не живее доброто; защото желание за добро има у мене, но да го върша не намирам сили.
19 Защото не доброто, което искам, правя, а злото, което не искам, него върша.
20 А щом върша това, що не искам, не аз го върша вече, а грехът, който живее в мене.
21 И тъй, намирам у себе си такъв закон, че, кога искам да върша доброто, злото стои до мене.
22 (M)Защото с вътрешния си човек намирам услада в закона Божий,
23 (N)но в членовете си виждам друг закон, който воюва против закона на моя ум и ме прави пленник на греховния закон, що е в членовете ми.
24 Нещастен аз човек! Кой ще ме избави от тялото на тая смърт?
25 Благодаря на моя Бог чрез Иисуса Христа, нашия Господ. И тъй, сам аз с ума си служа на Божия закон, а с плътта – на греховния закон.
Римляни 7
Bulgarian Bible
7 Или не знаете, братя, (защото говоря на човеци, които знаят що е закон), че законът владее над човека само, докогато той е жив?
2 Защото омъжена жена е вързана чрез закона за мъжа, докогато е жив; но когато мъжът умре тя се освобождава от мъжовия закон.
3 И тъй, ако при живота на мъжа си тя се омъжи за друг мъж, става блудница; но ако умре мъжът й, свободна е от тоя закон, и не става блудница, ако се омъжи за друг мъж.
4 И тъй, братя мои, и вие умряхте спрямо закона чрез Христовото тяло, за да се свържите с друг, сиреч, с възкресения от мъртвите, за да принасяме плод на Бога.
5 Защото, когато бяхме плътски, греховните страсти, които се възбуждаха чрез закона, действуваха във вашите телесни части, за да принасяме плод който докарва смърт;
6 но сега, като умряхме към това, което ни държеше, освободихме се от закона; тъй щото ние служим по нов дух, а не по старата буква.
7 Тогава що? Да речем ли, че законът е грях? Да не бъде! Но напротив, не бих познал греха освен чрез закона, защото не бих познал, че пожеланието е грях, ако законът не беше казвал: "Не пожелавай".
8 Но грехът понеже взе повод чрез заповедта, произведе в мене всякакво пожелание; защото без закон грехът е мъртъв.
9 И аз бях жив някога без закон, но когато дойде заповедта, грехът оживя, а пък аз умрях:
10 намерих, че самата заповед, която бе назначена да докара живот, докара ми смърт.
11 Защото грехът, като взе повод чрез заповедта, измами ме и ме умъртви чрез нея.
12 Тъй щото законът е свят, и заповедта свята, праведна и добра
13 Тогава, това ли, което е добро, стана смърт за мене? Да не бъде! Но грехът ми причинява смърт чрез това добро нещо, за да се показва, че е грях, тъй щото чрез заповедта, грехът да стане много грешен.
14 Защото знаем, че законът е духовен; а пък аз съм от плът, продаден под греха.
15 Защото не зная какво правя: понеже не върша това, което искам; но онова което мразя, него върша.
16 Обаче, ако върша, това което не искам, съгласен съм със закона , че е добър.
17 Затова не аз сега върша това, но грехът, който живее в мене.
18 Защото зная, че в мене, сиреч в плътта ми, не живее доброто; понеже желание за доброто имам; но злото, което не желая, него върша.
20 Но ако върша това, което не желая, то вече не го върша аз, а грехът, който живее в мене.
21 И тъй, намирам тоя закон, че при мене, който желая да върша доброто, злото е близу.
22 Защото, колкото за вътрешното ми естество, аз се наслаждавам в Божия закон;
23 но в телесните си части виждам различен закон, който воюва против закона на ума ми, и ме заробва под греховния закон, който е в частите ми.
24 Окаян аз човек! кой ще ме избави от тялота на тая смърт?
25 Благодарение Богу! има избавление чрез Исуса Христа, нашия Господ. И тъй, сам аз с ума слугувам на Божия закон, а с плътта
Римляни 7
Bulgarian New Testament: Easy-to-Read Version
Освобождение от закона
7 Нима не знаете, братя и сестри (защото говоря на хора, които познават закона), че законът господства над човека, докато той е жив? 2 Например, според закона омъжената жена е обвързана със съпруга си, докато той е жив, но ако съпругът й умре, тя се освобождава от брачния закон. 3 И така, ако тя стане жена на друг мъж, докато съпругът й е жив, законът казва, че е прелюбодейка, но ако съпругът й умре, тя е свободна от брачния закон и няма да извърши прелюбодеяние, ако стане жена на друг мъж.
4 Така, братя и сестри, вие също умряхте за закона чрез Христовото тяло, за да можете да принадлежите на друг — на Онзи, който възкръсна от мъртвите, за да принасяме плодове за Бога. 5 Когато живеехме според грешната си човешка природа, нашите греховни страсти, подбудени от закона, вършеха своето дело в телата ни, за да дадат плодове, които водят към смърт. 6 Но сега, след като умряхме за закона, чиито пленници бяхме, ние сме освободени от него. Сега служим на Бога, нашия Господар, по нов начин, ръководени от Духа, а не по стария начин — според писания закон.
Борбата с греха
7 Можем ли тогава да кажем, че грехът и законът са едно? Не, разбира се! Но ако не беше законът, нямаше да зная какво е грях. Всъщност, ако законът не беше казал: „Не пожелавай това, което принадлежи на друг“,(A) нямаше да зная какво е да пожелаеш нещо, което принадлежи на друг. 8 Но грехът намери начин чрез тази заповед да ме накара да пожелавам всякакви неща, които не ми принадлежат, защото без закона грехът е безсилен. 9 Имаше време, когато бях жив без закона, но грехът отново започна да действа, когато заповедта на закона дойде при мен, 10 и аз умрях. Така заповедта, чието предназначение бе да донесе живот, ми донесе смърт, 11 защото грехът успя да ме измами и използва заповедта да ме убие.
12 Законът е свят и заповедта е свята, справедлива и добра. 13 Означава ли това, че доброто ми донесе смърт? Не, разбира се! За да разбера какво е грях, грехът ми донесе смърт, като се възползва от доброто. Това стана, за да може чрез тази заповед да се покаже колко ужасно грешен е грехът.
Вътрешният конфликт
14 Знаем, че законът е нещо духовно, а аз не съм. Аз съм човек от плът и бях продаден в робство на греха. 15 Не зная какво върша, защото върша не това, което искам, а нещата, които мразя, тях върша! 16 А щом върша точно това, което не искам, значи се съгласявам със закона и признавам, че е добър. 17 Но всъщност не аз върша тези неща, а грехът, който живее в мен. 18 Да, зная, че нищо добро не живее вътре в мен, тоест в моята недуховна човешка природа. Имам желание за добри дела, но нямам силата да ги върша. 19 Върша не доброто, което искам, а злото, което не искам. 20 А щом върша точно това, което не искам, то не аз го върша, а грехът, който живее в мен.
21 Откривам в себе си това правило: когато искам да извърша добро, злото винаги е с мен. 22 Дълбоко в себе си аз с радост приемам Божия закон. 23 Но виждам друг закон да действа в тялото ми. Той е във вражда със закона, който ръководи ума ми. Този друг закон, който действа в тялото ми, е законът на греха и той ме превръща в свой пленник. 24 Аз съм един окаян човек! Кой ще ме спаси от това тяло, подвластно на смъртта? 25 Бог го прави чрез нашия Господ Исус Христос и аз съм благодарен!
И така, с ума си служа на Божия закон, но с грешната си човешка природа служа на закона, наложен ми от греха.
Дигитална версия: Copyright by © Българско библейско дружество 2016. Използвани с разрешение.
Copyright © 2004 by World Bible Translation Center