Римляни 3
Библия, синодално издание
3 И тъй, какво е предимството на иудеите, или каква е ползата от обрязването?
2 (A)Голямо е предимството във всяко отношение, а главно, че тям е поверено словото Божие.
3 (B)Та какво, ако някои не са повярвали? Нима неверието им ще унищожи Божията вярност?
4 (C)Съвсем не! Нека признаваме, че Бог е верен, а всеки човек е лъжлив, както е писано: „за да се оправдаеш в думите Си, и да победиш, когато си в съд“.
5 Ако пък нашата неправда изважда наяве правдата Божия, какво ще кажем? Нима Бог е несправедлив, кога проявява гняв (по човешки говоря)?
6 (D)Съвсем не! Защото, инак, как Бог ще съди света?
7 Защото, ако истината Божия се възвеличава чрез моята лъжа за слава Божия, то защо още и мене да съдят като грешник?
8 (E)Не бива ли тогава да правим зло, за да излезе добро, както някои ни хулят и говорят, че уж тъй сме учели? Такива са справедливо осъдени.
9 (F)И тъй, какво? имаме ли предимство? Съвсем не; защото вече обвинихме, както иудеи, тъй и елини, че всички са под грях,
10 (G)както е писано: „няма нито един праведен,
11 (H)няма кой да разбира; няма кой да търси Бога,
12 (I)всички се отклониха от пътя, вкупом станаха негодни; няма кой да прави добро, няма нито един“.
13 (J)„Гърлото им – отворен гроб; с езиците си лъстят; под устните им – аспидина отрова;
14 (K)устата им пълни с клетва и горчилка.
15 (L)Нозете им бързи за проливане кръв;
16 пустош и неволя по техните пътища;
17 те не познаха пътя на мира.
18 (M)Страх Божий няма пред очите им“.
19 (N)А знаем, че каквото говори законът, говори го на ония, които са под закона, за да се затулят всички уста, и цял свят да стане виновен пред Бога,
20 (O)защото чрез делата на закона няма да се оправдае пред Него нито една плът; понеже чрез закона се познава грехът.
21 (P)А сега без закона се яви Божията правда, засвидетелствувана от закона и пророците.
22 (Q)Божията правда чрез вяра в Иисуса Христа е у всички и върху всички вярващи; защото няма разлика:
23 (R)всички съгрешиха и са лишени от славата Божия,
24 (S)оправдавайки се даром, с Божията благодат, чрез изкуплението в Христа Иисуса,
25 (T)Когото Бог отреди да бъде с кръвта Си умилостивна жертва чрез вярата, за да покаже Своята правда в прошението на сторените по-преди грехове, във време на Божието дълготърпение,
26 за да покаже Своята правда в сегашно време, та да стане явно, че Той е справедлив и оправдава вярващия в Иисуса.
27 Де е, прочее, хвалбата? тя е изключена. По кой закон? по закона на делата ли? Не, а по закона на вярата.
28 И тъй, мислим, че човек се оправдава с вярата, без делата по закона.
29 (U)Или Бог е Бог само на иудеите, а не и на езичниците? Разбира се, и на езичниците;
30 (V)защото един е Бог, Който ще оправдае обрязаните по вяра и необрязаните чрез вярата.
31 (W)И тъй, унищожаваме ли закона чрез вярата? Съвсем не, а утвърдяваме закона.
Римляни 3
1940 Bulgarian Bible
3 Тогава, какво предимство има юдеинът? или каква полза има от обрязването?
2 Много във всяко отношение, а първо, защото на <юдеите> се повериха Божествените писания.
3 Понеже, ако някои бяха без вяра, що <от това?> тяхното неверие ще унищожи ли Божията вярност?
4 Да не бъде! но Бог нека бъде <признат за> верен, а всеки човек лъжлив, според както е писано: - "За да се оправдаеш в думите Си, И да победиш, когато се съдиш".
5 Но ако нашата неправда изтъква Божията правда, що има да кажем? Несправедлив ли е Бог, когато нанася гняв? (По човешки говоря).
6 Да не бъде! понеже тогава как Бог ще съди света?
7 Обаче, <казваш ти>, ако с моята невярност Божията вярност стане по-явна, за Неговата слава, то защо и аз, въпреки това, да бъда осъждан като грешник?
8 И защо да не вършим зло, за да дойде добро? (както някои клеветнически твърдят, че ние <така> говорим). На такива осъждането е справедливо.
9 Тогава що <следва>? Имаме ли ние някакво предимство <над езичниците>? Никак; защото вече обвинихме юдеи и гърци, че те всички са под грях.
10 Както е писано: - "Няма праведен ни един;
11 Няма никой разумен, Няма кой да търси Бога.
12 Всички се отклониха, заедно се развратиха; Няма кой да прави добро, няма ни един".
13 "Гроб отворен е гърлото им; С езиците си ласкаят". "Аспидова отрова има под устните им".
14 "Техните уста са пълни с клевета и горест".
15 "Нозете им бързат да проливат кръв;
16 Опустошение и разорение има в пътищата им;
17 И те не знаят пътя на мира",
18 "Пред очите им няма страх от Бога".
19 А знаем, че каквото казва законът, казва го за ония, които са под закона; за да се затулят устата на всекиго, и цял свят да се доведе под съдбата на Бога.
20 Защото ни една твар няма да се оправдае пред Него чрез дела <изисквани> от закона, понеже чрез закона <става само> познаването на греха.
21 А сега и независимо от закон се яви правдата от Бога, за която свидетелствуват законът и пророците,
22 сиреч правдата от Бога, чрез вяра в Исуса Христа, за всички [и на всички], които вярват; защото няма разлика.
23 Понеже всички съгрешиха и не заслужават да се прославят от Бога,
24 а с Неговата благост се оправдават даром чрез изкуплението, което е в Христа Исуса,
25 Когото Бог постави за умилостивение чрез кръвта Му посредством вяра. <Това стори> за да покаже правдата Си в прощаване на греховете извършени по-напред, когато Бог дълготърпеше, -
26 за да покаже, <казвам> правдата Си в настоящето време, <та да се познае>, че Той е праведен и че оправдава този, който вярва в Исуса.
27 И тъй, где остава хвалбата? Изключена е. Чрез какъв закон? <чрез закона> на делата ли? Не, но чрез закона на вярата.
28 И така, ние заключаваме, че човек се оправдава чрез вяра, без делата на закона.
29 Или Бог е <Бог> само на юдеите, а не и на езичниците? Да, и на езичниците <е>.
30 Понеже същият Бог ще оправдае обрязаните от вяра и необрязаните чрез вяра.
31 Тогава, чрез вяра разваляме ли закона? Да не бъде! Но утвърждаваме закона.
Римляни 3
Bulgarian Bible
3 Тогава, какво предимство има юдеинът? или каква полза има от обрязването?
2 Много във всяко отношение, а първо, защото на юдеите се повериха Божествените писания.
3 Понеже, ако някои бяха без вяра, що от това? тяхното неверие ще унищожи ли Божията вярност?
4 Да не бъде! но Бог нека бъде признат за верен, а всеки човек лъжлив, според както е писано: 5 Но ако нашата неправда изтъква Божията правда, що има да кажем? Несправедлив ли е Бог, когато нанася гняв? (По човешки говоря).
6 Да не бъде! понеже тогава как Бог ще съди света?
7 Обаче, казваш ти, ако с моята невярност Божията вярност стане по-явна, за Неговата слава, то защо и аз, въпреки това, да бъда осъждан като грешник?
8 И защо да не вършим зло, за да дойде добро? (както някои клеветнически твърдят, че ние така говорим). На такива осъждането е справедливо.
9 Тогава що следва? Имаме ли ние някакво предимство над езичниците? Никак; защото вече обвинихме юдеи и гърци, че те всички са под грях.
10 Както е писано: 11 Няма никой разумен, Няма кой да търси Бога.
12 Всички се отклониха, заедно се развратиха; Няма кой да прави добро, няма ни един".
13 "Гроб отворен е гърлото им; С езиците си ласкаят". "Аспидова отрова има под устните им"
14 "Техните уста са пълни с клевета и горест".
15 "Нозете им бързат да проливат кръв;
16 Опустошение и разорение има в пътищата им;
17 И те не знаят пътя на мира",
18 "Пред очите им няма страх от Бога".
19 А знам, че каквото казва законът, казва го за ония, които са под закона; за да се затулят устата на всекиго, и цял свят да се доведе под съдбата на Бога.
20 Защото ни една твар няма да се оправдае пред Него чрез дела изисквани от закона, понеже чрез закона става само познаването на греха,
21 А сега и независимо от закон се яви правдата от Бога, за която свидетелствуват законът и пророците,
22 сиреч правдата от Бога, чрез вяра в Исус Христа, за всички [и на всички], които вярват; защото няма разликат
23 Понеже всички съгрешиха и не заслужават да се прославят от Бога,
24 а с Неговата благост се оправдават даром чрез изкуплението, което е в Христа Исуса,
25 Когото Бог постави за умилостивение чрез кръвта Му посредством вяра. Това стори за да покаже правдата Си в прощаване на греховете извършени по-напред, когато Бог дълготърпеше, 26 за да покаже, казвам правдата Си в настоящето време, та да се познае, че Той е праведен и че оправдава този, който вярвя в Исуса.
27 И тъй, где остава хвалбата? Изключена е. Чрез какъв закон? чрез закона на делата ли? Не, но чрез закона на вярата.
28 И така, ние заключаваме, че човек се оправдава чрез вяра, без делата на закона.
29 Или Бог е Бог само на юдеите, а не и на езичниците? Да, и на езичниците е.
30 Понеже същият Бог ще оправдае обрязаните от вяра и необрязаните чрез вяра.
31 Тогава, чрез вяра разваляме ли закона? Да не бъде! но утвърждаваме закона.
Romains 3
La Bible du Semeur
Tous les hommes sont coupables devant Dieu
3 Dans ces conditions, quel est l’avantage du Juif[a] ? Quelle est l’utilité de la circoncision ? 2 L’avantage est grand à divers titres. Tout d’abord, c’est aux Juifs qu’ont été confiées les paroles de Dieu. 3 Que faut-il dire alors si certains leur ont été infidèles ? Leur infidélité[b] anéantira-t-elle la fidélité de Dieu ? 4 Loin de là ! Que Dieu soit reconnu comme disant la vérité et tout homme qui s’oppose à lui comme menteur, car il est écrit :
Tu seras toujours reconnu juste dans tes sentences ;
et tu seras vainqueur lorsque tu rends ton jugement[c] .
5 Mais si notre injustice contribue à manifester que Dieu est juste, que pouvons-nous en conclure ? Dieu n’est-il pas injuste quand il nous fait subir sa colère ? – Bien entendu, je raisonne ici d’une manière très humaine. – 6 Dieu injuste ? Loin de là ! Autrement, comment Dieu pourrait-il juger le monde ? 7 Ou, dira-t-on encore, si mon mensonge fait d’autant mieux éclater que Dieu est véridique et contribue ainsi à sa gloire, pourquoi serais-je encore condamné comme pécheur ? 8 Et pourquoi ne pas aller jusqu’à dire : Faisons le mal pour qu’en sorte le bien ? Certains, du reste, nous calomnient en prétendant que c’est là ce que nous enseignons. Ces gens-là méritent bien d’être condamnés.
9 Que faut-il donc conclure ? Nous les Juifs, sommes-nous en meilleure position que les autres hommes ? Pas à tous égards. Nous avons, en effet, déjà démontré que tous les hommes, Juifs et non-Juifs, sont également coupables. 10 L’Ecriture le dit :
Il n’y a pas de juste,
pas même un seul[d] ,
11 pas d’homme capable de comprendre,
pas un qui se tourne vers Dieu.
12 Ils se sont tous égarés, ╵ils se sont corrompus tous ensemble.
Il n’y en a aucun qui fasse le bien,
même pas un seul[e] .
13 Leur gosier ressemble à une tombe ouverte,
leur langue sert à tromper[f] ,
ils ont sur les lèvres un venin de vipère[g] ,
14 leur bouche est pleine d’aigres malédictions[h] .
15 Leurs pieds sont agiles quand il s’agit de verser le sang.
16 La destruction et le malheur jalonnent leur parcours.
17 Ils ne connaissent pas le chemin de la paix[i] .
18 Ils n’ont même pas peur de Dieu[j] .
19 Or, nous le savons, ce que l’Ecriture dit dans la Loi, elle l’adresse à ceux qui vivent sous le régime de la Loi. Il en est ainsi pour que personne n’ait rien à répliquer et que le monde entier soit reconnu coupable devant Dieu.
20 Car personne ne sera déclaré juste devant lui parce qu’il aura accompli les œuvres demandées par la Loi. En effet, la Loi produit seulement la connaissance du péché.
Déclarés justes par la foi
Justes par la foi, sans la Loi
21 Mais maintenant Dieu a manifesté, sans faire intervenir la Loi, la justice qu’il nous accorde et à laquelle les livres de la Loi et des prophètes rendent témoignage.
22 Dieu déclare les hommes justes par leur foi en Jésus-Christ, et cela s’applique à tous ceux qui croient, car il n’y a pas de différence entre les hommes. 23 Tous ont péché, en effet, et sont privés de la gloire de Dieu, 24 et ils sont déclarés justes[k] par sa grâce ; c’est un don que Dieu leur fait par le moyen de la délivrance[l] apportée par Jésus-Christ[m].
25 C’est lui que Dieu a offert comme une victime destinée à expier les péchés[n], pour ceux qui croient en son sacrifice[o]. Dieu montre ainsi qu’il est juste parce qu’il avait laissé impunis les péchés commis autrefois, 26 au temps de sa patience. Il montre aussi qu’il est juste dans le temps présent : il est juste tout en déclarant juste celui qui croit en Jésus.
27 Reste-t-il encore une raison de se vanter ? Non, cela est exclu. En vertu de quel principe ? Celui de l’obéissance à la Loi ? Non, mais selon le principe de la foi.
28 Voici donc ce que nous affirmons : l’homme est déclaré juste par la foi sans qu’il ait à accomplir les œuvres qu’exige la Loi. 29 Ou alors : Dieu serait-il seulement le Dieu des Juifs ? N’est-il pas aussi le Dieu des non-Juifs ? Bien sûr, il est aussi le Dieu des non-Juifs. 30 Car il n’y a qu’un seul Dieu qui justifie les Juifs en raison de leur foi et qui justifie aussi les non-Juifs au moyen de leur foi.
L’exemple d’Abraham et de David
31 Mais alors, est-ce que nous annulons la Loi au moyen de la foi ? Loin de là ! Nous confirmons la Loi.
Footnotes
- 3.1 Dans 3.1-9, l’apôtre pose cinq questions que ses contradicteurs juifs devaient souvent lui poser.
- 3.3 Autre traduction : Que faut-il dire alors de l’incrédulité de certains ? Leur incrédulité…
- 3.4 Ps 51.6 cité selon l’ancienne version grecque.
- 3.10 Cf. Ec 7.20.
- 3.12 Ps 14.1-3.
- 3.13 Ps 5.10 cité selon l’ancienne version grecque.
- 3.13 Ps 140.4 cité selon l’ancienne version grecque.
- 3.14 Ps 10.7 cité selon l’ancienne version grecque.
- 3.17 Es 59.7-8.
- 3.18 Ps 36.2.
- 3.24 Paul emprunte au vocabulaire juridique ce terme de justifier qui signifiait déclarer juste celui dont l’innocence avait été reconnue ou dont la culpabilité n’avait pu être prouvée. Dans le cas du pécheur devant Dieu, il s’agit d’un acte immérité du Dieu souverain qui « couvre » les péchés (4.7) et recouvre le pécheur de la justice parfaite de Jésus-Christ.
- 3.24 L’apôtre emploie un mot qui désigne souvent le rachat (d’un esclave ou d’un prisonnier) au moyen d’une rançon.
- 3.24 Autre traduction : dont on bénéficie dans le cadre de l’union à Jésus-Christ.
- 3.25 Selon certains, ce terme fait allusion à la cérémonie du jour des Expiations où le grand-prêtre aspergeait de sang le couvercle du coffre sacré afin de faire l’expiation des péchés du peuple. Expier les péchés: autre traduction : apaiser la colère de Dieu contre le mal (voir 1 Jn 2.2 ; 4.10).
- 3.25 Autre traduction : C’est lui que Dieu, dans son plan, a destiné, par sa mort, à expier les péchés pour ceux qui croient. Le texte grec emploie le mot sang : le sang est le symbole de la vie offerte et de la mort subie.
Дигитална версия: Copyright by © Българско библейско дружество 2016. Използвани с разрешение.
© 1995-2005 by Bibliata.com
La Bible Du Semeur (The Bible of the Sower) Copyright © 1992, 1999 by Biblica, Inc.®
Used by permission. All rights reserved worldwide.