Римляни 14
Bulgarian New Testament: Easy-to-Read Version
Не осъждайте другите
14 Приемайте този, чиято вяра е слаба, и не спорете с него, независимо от това, че мислите по различен начин. 2 Един вярва, че може да яде всичко, а друг, чиято вяра е слаба, яде само зеленчуци. 3 Който яде всичко, не трябва да презира онзи, който не яде някои неща. И този, който не яде някои неща, не трябва да осъжда онзи, който яде всичко, защото Бог го е приел. 4 Кой си ти, че да съдиш чуждия слуга? Неговият господар решава дали той стои или пада. И ще стои, защото Господ има властта да го направи да стои.
5 Така също един човек цени определени дни повече от други, а друг цени еднакво всички дни. Всеки трябва да постъпва в съответствие с убежденията си. 6 Този, който счита някои дни за по-специални, го прави за Господа, и този, който яде всякаква храна, го прави за Господа, защото благодари на Бога. И този, който не яде всякаква храна, също го прави за Господа и благодари на Бога. 7 Защото никой от нас не живее за себе си и никой не умира за себе си. 8 Ако живеем — живеем за Господа, ако умираме — умираме за Господа и му принадлежим и в живота, и в смъртта си. 9 Затова и Христос умря и се върна към живота, за да бъде Господ и на мъртвите, и на живите.
10 Така че ти — защо осъждаш своя брат? Или ти — защо го презираш? Всички ние ще бъдем изправени пред Бога да бъдем съдени от него. 11 Защото Писанието казва:
„Всички ще превият коляно
пред мен и ще признаят,
че аз съм Бог.
И както е истина, че съм жив,
така е истина и че това
ще се случи — казва Господ.“(A)
12 И така, всеки от нас ще отговаря пред Бога за своя собствен живот.
Не бъдете причина другите да съгрешават
13 Затова, нека престанем да се съдим един друг, а да решим да не поставяме пречки или неща, които карат нашите братя и сестри да падат. 14 Като човек в Господ Исус зная и съм убеден, че няма храна, която сама по себе си да е нечиста, освен за този, който я смята за нечиста; тогава за него тя наистина е нечиста.
15 Ако заради храната, която ядеш, нараниш брат си, ти не постъпваш така, както изисква любовта. Недей чрез храната, която ядеш, да погубваш този, за когото умря Христос. 16 Не действайте така, че това, което смятате за добро, да се злослови от другите. 17 Защото в Божието царство са важни не храната и питието, а праведността, мирът и радостта, които дава Святият Дух. 18 Който служи на Христос, като живее така, ще радва Бога и ще има одобрението на другите хора.
19 Ето защо нека се стремим към това, което носи мир, и това, което ни помага да се укрепваме взаимно. 20 Не позволявай храната ти да унищожи Божието дело. Всичко е чисто и можеш да го ядеш, но е грешно да ядеш нещо, което ще накара някой друг да извърши грях. 21 По-добре е да не ядеш месо, да не пиеш вино и да не вършиш нищо, което може да накара брат ти да извърши грях.
22 Нека убежденията ти бъдат тайна между теб и Бога. Благословен е онзи, който не се чувства виновен, когато постъпва така, както смята за добре. 23 Но този, който се съмнява дали нещо е правилно или грешно, ще бъде осъден от Бога, ако изяде храна, която смята, че трябва да избягва, защото той не вярва, че това, което върши, е правилно, а всичко, което не се прави от убеждение, е грях.
Римляни 14
Библия, синодално издание
14 (A)Немощния във вярата приемайте без препирни за мнения.
2 (B)Един вярва, че може да яде всичко, а немощният яде зеленчук.
3 Който яде, да не презира оногова, който не яде; и който не яде, да не осъжда оногова, който яде, понеже Бог го е приел.
4 (C)Кой си ти, който съдиш чуждия слуга? Пред своя Господар стои той, или пада. И ще бъде изправен, защото Бог е мощен да го изправи.
5 Един различава ден от ден, а друг смята всички дни еднакви. Всеки да постъпва, според както е напълно уверен в ума си.
6 (D)Който различава дните, различава ги за Господа; и който не различава дните, за Господа ги не различава. Който яде, за Господа яде, защото благодари на Бога; и който не яде, за Господа не яде, и благодари на Бога.
7 (E)Защото никой от нас не живее за себе си и никой не умира за себе си,
8 но живеем ли – за Господа живеем, умираме ли – за Господа умираме; следователно, живеем ли, или умираме – Господни сме.
9 (F)Защото Христос затова и умря и възкръсна и оживя, за да господарува и над мъртви и над живи.
10 (G)А ти защо съдиш брата си? Или пък ти защо презираш брата си? Всички ще застанем пред съдилището Христово.
11 (H)Защото писано е: „жив съм Аз, казва Господ, пред Мене ще се преклони всяко коляно, и всеки език ще изповяда Бога“.
12 (I)И тъй, всеки от нас ще отговаря Богу за себе си.
13 (J)Прочее, нека не съдим вече един другиго, а по-добре съдете за това – да не поставяте на брата си препънка или съблазън.
14 (K)Зная и съм уверен чрез Господа Иисуса, че няма нищо само по себе си нечисто; само за оногова, който счита нещо за нечисто, за него то е нечисто.
15 (L)Ако пък за ястие се огорчава брат ти, ти вече не по любов постъпваш. Не погубвай със своето ястие оногова, за когото Христос умря.
16 Да се не хули, прочее, вашето добро.
17 (M)Защото царството Божие не е ястие и питие, а правда и мир и радост в Светаго Духа.
18 Който служи на Христа с тия добродетели, угоден е Богу и изпитан между човеците.
19 И тъй, нека търсим онова, що служи за мир и взаимно назидание.
20 (N)Зарад ястие не разрушавай делото Божие. Всичко е чисто, а лошо е за оня човек, който яде със съблазън;
21 по-добре е да не ядеш месо, да не пиеш вино и да не правиш нищо, от което брат ти се препъва, или се съблазнява, или изнемогва.
22 (O)Имаш ли вяра? Имай си я за себе си пред Бога. Блажен е, който не осъжда себе си за това, що одобрява.
23 (P)А който се съмнява, осъден е, ако яде, защото яде не от вяра; а всичко, що не е от вяра, е грях.
24 (Q)А на Тогова, Който има сила да ви укрепи, според благовестието ми и проповедта за Иисуса Христа, според откритието на тайната, умълчавана от вечни времена,
25 (R)а сега явена, и чрез пророческите писания, по заповед на вечния Бог, възвестена на всички народи, за да се покоряват на вярата, –
26 на Тогова единаго премъдраго Бога, чрез Иисуса Христа, слава вовеки, амин.
Римляни 14
Bulgarian Bible
14 Слабия във вярата приемайте, но не за да се препирате за съмненията му,
2 Един вярва, че може всичко да яде; а който е слаб във вярата яде само зеленчук.
3 Който яде, да не презира този, който не яде; и който не яде; да не осъжда този, който яде; защото Бог го е приел. Кой си ти, що съдиш чужд слуга? Пред своя си господар той стои или пада. Но ще стои, защото Господ е силен да го направи да стои.
5 Някой уважава един ден повече от друг ден; а друг човек уважава всеки ден еднакво. Всеки да бъде напълно уверен в своя ум.
6 Който пази деня, за Господа го пази; [а който не пази деня, за Господа не го пази]; който яде, за Господа яде, защото благодари на Бога; и който не яде, за Господа не яде, и благодари на Бога.
7 Защото никой от нас не живее за себе си, и никой не умира за себе си.
8 Понеже, ако живеем, за Господа живеем, и ако умираме, за Господа умираме: и тъй живеем ли, умираме ли, Господни сме.
9 Защото Христос затова умря и оживя 10 И тъй, ти защо съдиш брата си? а пък ти защо презираш брата си? Понеже ние всички ще застанем пред Божието съдилище.
11 Защото е писано: "Заклевам се в живота Си, казва Господ, че всяко коляно ще се преклони пред Мене, И всеки език ще словослови Бога"
12 И тъй, всеки от нас за себе си ще отговаря пред Бога.
13 Като е тъй, да не съдим вече един друг; но по-добре е да бъде разсъждението ви това 14 Зная и уверен съм в Господа Исуса, че нищо не е само по себе си нечисто; с това изключение, че за този, който счита нещо за нечисто, нему е нечисто.
15 Защото, ако брат ти се оскърби поради това, което ядеш, ти вече не ходиш по любов. С яденето си не погубвай онзи, за когото е умрял Христос.
16 Прочее, да се не хули това, което вие считате за добро,
17 Защото Божието царство не е ядене и пиене, но правда, мир и радост в Светия Дух.
18 Понеже, който така служи на Христа, бива угоден на Бога и одобрен от човеците.
19 И тъй, нека търсим това, което служи за мир и за взаимно назидание.
20 Заради ядене недей съсипва Божията работа. Всичко наистина е чисто; но е зло за човека, който с яденето си причинява съблазън.
21 Добре е да не ядеш месо, нито да пиеш вино, нито да сториш нещо, чрез което се спъва брат ти, [или се съблазнява, или изнемощява].
22 Вярата, която имаш за тия неща, имай я за себе си пред Бога. Блажен оня, който не осъжда себе си в това, което одобрява.
23 Но оня, който се съмнява, осъжда се ако яде, защото не яде от убеждение; а всичко, което не става от убеждение е грях.
Romans 14
New American Bible (Revised Edition)
Chapter 14
To Live and Die for Christ. 1 [a]Welcome anyone who is weak in faith,(A) but not for disputes over opinions.(B) 2 One person believes that one may eat anything, while the weak person eats only vegetables.(C) 3 The one who eats must not despise the one who abstains, and the one who abstains must not pass judgment on the one who eats; for God has welcomed him.(D) 4 Who are you to pass judgment on someone else’s servant? Before his own master he stands or falls. And he will be upheld, for the Lord is able to make him stand.(E) 5 [For] one person considers one day more important than another, while another person considers all days alike.(F) Let everyone be fully persuaded in his own mind.[b] 6 Whoever observes the day, observes it for the Lord. Also whoever eats, eats for the Lord, since he gives thanks to God; while whoever abstains, abstains for the Lord and gives thanks to God. 7 None of us lives for oneself, and no one dies for oneself. 8 For if we live, we live for the Lord,[c] and if we die, we die for the Lord; so then, whether we live or die, we are the Lord’s.(G) 9 For this is why Christ died and came to life, that he might be Lord of both the dead and the living.(H) 10 Why then do you judge your brother? Or you, why do you look down on your brother? For we shall all stand before the judgment seat of God;(I) 11 for it is written:
“As I live, says the Lord, every knee shall bend before me,
and every tongue shall give praise to God.”(J)
12 So [then] each of us shall give an account of himself [to God].(K)
Consideration for the Weak Conscience. 13 Then let us no longer judge one another, but rather resolve never to put a stumbling block or hindrance in the way of a brother.(L) 14 I know and am convinced in the Lord Jesus that nothing is unclean in itself; still, it is unclean for someone who thinks it unclean.(M) 15 If your brother is being hurt by what you eat, your conduct is no longer in accord with love. Do not because of your food destroy him for whom Christ died.(N) 16 So do not let your good be reviled.(O) 17 For the kingdom of God is not a matter of food and drink, but of righteousness, peace, and joy in the holy Spirit;(P) 18 whoever serves Christ in this way is pleasing to God and approved by others. 19 Let us[d] then pursue what leads to peace and to building up one another.(Q) 20 For the sake of food, do not destroy the work of God.(R) Everything is indeed clean, but it is wrong for anyone to become a stumbling block by eating; 21 it is good not to eat meat or drink wine or do anything that causes your brother to stumble. 22 Keep the faith [that] you have to yourself in the presence of God; blessed is the one who does not condemn himself for what he approves. 23 (S)But whoever has doubts is condemned if he eats, because this is not from faith; for whatever is not from faith is sin.[e]
Footnotes
- 14:1–15:6 Since Christ spells termination of the law, which included observance of specific days and festivals as well as dietary instruction, the jettisoning of long-practiced customs was traumatic for many Christians brought up under the Mosaic code. Although Paul acknowledges that in principle no food is a source of moral contamination (Rom 14:14), he recommends that the consciences of Christians who are scrupulous in this regard be respected by other Christians (Rom 14:21). On the other hand, those who have scruples are not to sit in judgment on those who know that the gospel has liberated them from such ordinances (Rom 14:10). See 1 Cor 8; 10.
- 14:5 Since the problem to be overcome was humanity’s perverted mind or judgment (Rom 1:28), Paul indicates that the mind of the Christian is now able to function with appropriate discrimination (cf. Rom 12:2).
- 14:8 The Lord: Jesus, our Master. The same Greek word, kyrios, was applied to both rulers and holders of slaves. Throughout the Letter to the Romans Paul emphasizes God’s total claim on the believer; see note on Rom 1:1.
- 14:19 Some manuscripts, versions, and church Fathers read, “We then pursue…”; cf. Rom 5:1.
- 14:23 Whatever is not from faith is sin: Paul does not mean that all the actions of unbelievers are sinful. He addresses himself to the question of intracommunity living. Sin in the singular is the dreadful power described in Rom 5:12–14.
Copyright © 2004 by World Bible Translation Center
Дигитална версия: Copyright by © Българско библейско дружество 2016. Използвани с разрешение.
Scripture texts, prefaces, introductions, footnotes and cross references used in this work are taken from the New American Bible, revised edition © 2010, 1991, 1986, 1970 Confraternity of Christian Doctrine, Inc., Washington, DC All Rights Reserved. No part of this work may be reproduced or transmitted in any form or by any means, electronic or mechanical, including photocopying, recording, or by any information storage and retrieval system, without permission in writing from the copyright owner.