Римляни 11
Bulgarian Bible
11 1 И тъй, казвам: Отхвърлил ли е Бог Своите люде? Да не бъде! Защото и аз съм израилтянин, от Авраамовото потомство, от Вениаминовото племе.
2 Не е отхвърлил Бог людете Си, които е предузнал. Или не знаете що казва писанието за Илия? как вика към Бога против Израиля, казвайки:
3 "Господи, избиха пророците Ти, разкопаха олтарите Ти, и аз останах сам; но и моя живот искат да отнемат".
4 Но що му казва божественият отговор? 5 Така и в сегашно време има остатък, избран по благодат
6 Но, ако е по благодат, не е вече от дела, иначе благодатта не е вече благодат [а ако е от делата, не е вече благодат, иначе делото не е вече дело].
7 Тогава какво? Онова, което Израил търсеше, това не получи, но избраните го получиха, а останалите се закоравиха даже до днес:
8 както е писано: "Бог им даде дух на безчуствие, очи 9 И Давид казва: 10 Да се помрачат очите им, та да не виждат, И сгърби гърба им за винаги".
11 Тогава казвам: Спънаха ли се, та да паднат? Да не бъде! Но чрез тяхното отклонение дойде спасението на езичниците,за да ги възбуди към ревност.
12 А, ако тяхното отклонение значи богатство за света и тяхното отпадане 13 Защото на вас, които бяхте езичници, казвам, че понеже съм апостол на езичниците, аз славя моята служба,
14 дано по някакъв начин възбудя към ревност тия, които са моя плът, и да спася накои от тях.
15 Защото, ако тяхното отхвърляне значи примирение на света, какво ще бъде приемането им, ако не оживяване от мъртвите?
16 А ако първото от тестото е свято, то и цялото засяване е свято; и ако коренът е свят, то и клоните са свети.
17 Но, ако някои клони са били отрязани, и ти, бидейки дива маслина, си бил присаден между тях, и си станал съучастник с тях в тлъстия корен на маслината,
18 не се хвали между клоните; но ако се хвалиш, знай, че ти не държиш корена, а коренът тебе.
19 Но ще речеш: Отрязаха се клони, за да се присадя аз.
20 Добре, поради неверие те се отрязаха, а ти поради вяра стоиш. Не високоумствувай, но бой се.
21 Защото, ако Бог не пощади естествените клони, нито тебе ще пощади.
22 Виж, прочее, благостта и строгостта Божии; строгост към падналите, а божествена благост към тебе, ако останеш в тая благост; иначе, и ти ще бъдеш отсечен.
23 Така и те, ако не останат в неверие, ще се присадят; защото Бог може пак да ги присади.
24 Понеже, ако ти си бил отсечен от маслина, по естество дива, и, против естеството, си бил присаден на питомна маслина, то колко повече ония, които са естествени клони, ще се присадят на своята маслина!
25 Защото, братя, за да не се мислите за мъдри, искам да знаете тая тайна, че частично закоравяване сполетя Израиля, само докато влезе пълното число на езичниците.
26 И така целият Израил ще се спаси, както е писано: 27 И ето завета на Мене към тях: Когато отнема греховете им"
28 Колкото за благовестието, те са неприятели, което е за наша полза, а колкото за избора, те са въблюбени заради бащите.
29 Защото даровете и призванието от Бога са неотменими.
30 Защото както вие някога се непокорявахте (Или: Неповярвахте 31 също така и те сега се не покоряват.
32 Защото Бог затвори всички в непокорство, та към всички да покаже милост.
33 О колко дълбоко е богатството на премъдростта и знанието на Бога! Колко са непостижими Неговите съдби, и неизследими пътищата Му!
34 Защото, "Кой е познал ума на Господа, Или, кой Му е бил съветник?"
35 или, "Кой от по-напред Му е дал нещо, Та да му се отплати?"
36 Защото всичко е от Него, чрез Него и за Него, Нему да бъде слава до векове. Амин.
Римляни 11
Библия, синодално издание
11 (A)И тъй, казвам: нима Бог отхвърли Своя народ? Съвсем не. Защото и аз съм израилтянин, от семе Авраамово, от коляно Вениаминово.
2 Бог не отхвърли Своя народ, който бе предузнал. Или не знаете, какво казва Писанието за Илия, как той се оплаква Богу от Израиля, думайки:
3 (B)„Господи, избиха Ти пророците и разкопаха Ти жертвениците; аз останах сам, и искат да ми вземат душата“.
4 (C)А какво му казва Божият отговор? „Оставих Си седем хиляди мъже, които не приклониха колене пред Ваала“.
5 Тъй, прочее, и в сегашно време, по избор на благодатта, запази се остатък.
6 (D)Но, ако е по благодат, не е вече по дела; защото, инак, благодатта не би била вече благодат. Ако пък е по дела, то това не е вече благодат; защото, инак, делото не би било вече дело.
7 Но какво? Израил не получи онова, що търсеше; избраните пък получиха, а другите се ожесточиха,
8 (E)както е писано: „Бог им даде дух на безчувствие, очи – да не виждат и уши – да не чуват, дори до днешен ден“.
9 И Давид казва: „трапезата им да бъде тям примка, клопка, препънка и отплата;
10 (F)да потъмнеят очите им, за да не виждат, и гръбнака им превий завинаги“.
11 (G)Прочее, казвам: нима се препънаха, за да паднат безвъзвратно! Съвсем не. Но чрез тяхното падане дойде спасението за езичниците, за да се възбуди в тях ревност.
12 Ако пък падането им е богатство за света, и лишението им е богатство за езичниците, то колко повече ще бъде обръщането на всички тях!
13 На вас, езичниците, казвам: доколкото съм апостол на езичниците, аз прославям службата си,
14 (H)та дано някак възбудя ревност у сродниците си по плът и спася някои от тях.
15 (I)Защото, ако тяхното отхвърляне е помирение за света, то какво ще бъде приемането им, ако не възкресение от мъртви?
16 Ако начатъкът е свет, свето е и тестото; и ако коренът е свет, свети са и клоните.
17 (J)Ако пък някои от клоните са се отчеснали, а ти, бидейки дива маслина, си се присадил на тяхно място и си станал съучастник на корена и на маслинения сок,
18 (K)то не се хвали пред клоните. Ако пък се хвалиш, знай, че не ти държиш корена, а коренът – тебе.
19 Но ще речеш: отчеснаха се клоните, за да се аз присадя.
20 Добре. Те поради неверие се отчеснаха, а ти чрез вяра се държиш: не мисли високо за себе си, а имай страх.
21 Защото, ако Бог не е пощадил природните клони, гледай да не би и тебе да не пощади.
22 (L)Виж, прочее, Божията благост и строгост: строгост към отпадналите, а благост към тебе, ако останеш в благостта; инак, и ти ще бъдеш отсечен.
23 Но те, ако не пребъдат в неверие, ще бъдат присадени, защото Бог е мощен пак да ги присади.
24 Защото, ако ти си отсечен от естествена дива маслина, и против естеството си присаден на питомна маслина, то колко по-лесно тия, естествените, ще бъдат присадени на своята маслина.
25 (M)Не искам, братя, да не знаете тая тайна (за да не възмечтаете много за себе си), че ожесточението у Израиля стана частично, докле да влезе цялото множество езичници,
26 (N)и по такъв начин целият Израил ще се спаси, както е писано: „ще дойде от Сион Избавителят и ще отстрани нечестието от Иакова“.
27 (O)„И това е тям завет от Мене, когато отнема греховете им“.
28 Що се отнася до благовестието, те са врагове поради вас; но в избора те са обични Богу поради отците.
29 (P)Защото Божиите дарове и призванието са неотменни.
30 (Q)Както и вие някога си бяхте непокорни Богу, а сега сте помилувани, поради тяхното непокорство,
31 така и те сега са непокорни, поради вашето помилуване, та и сами те да бъдат помилувани.
32 (R)Защото Бог затвори всички в непокорство, та всички да помилува.
33 (S)О, каква бездна богатство, премъдрост и знание у Бога! Колко са непостижими Неговите съдби и неизследими Неговите пътища!
34 (T)Защото, кой е познал ума на Господа? Или кой Му е бил съветник?
35 (U)Или кой е дал Нему нещо отнапред, та и Той да му възвърне?
36 Защото всичко е от Него, чрез Него и у Него. Нему слава вовеки, амин.
Romarbrevet 11
Svenska Folkbibeln 2015
En utvald rest ur Israel
11 (A) Jag frågar nu: Har då Gud förkastat sitt folk? Verkligen inte! Jag är själv israelit, av Abrahams ätt och av Benjamins stam. 2 (B) Gud har inte förkastat sitt folk som han en gång har erkänt som sitt.
Eller vet ni inte vad Skriften säger där den talar om Elia, hur han vänder sig till Gud och anklagar Israel: 3 Herre, de har dödat dina profeter och rivit ner dina altaren. Jag ensam är kvar, och de är ute efter mitt liv.[a] 4 Men vad är Guds svar till honom? Jag har lämnat kvar åt mig sjutusen man som inte har böjt knä för Baal. 5 (C) På samma sätt finns också nu i denna tid en rest som Gud har utvalt av nåd. 6 (D) Men är det av nåd, så är det inte av gärningar. Annars vore nåden inte längre nåd.
7 (E) Vad innebär då detta? Att Israel inte har uppnått vad de strävar efter. De utvalda har nått det, men de andra har blivit förhärdade. 8 (F) Som det står skrivet: Gud har gett dem en likgiltighetens ande, ögon som inte ser och öron som inte hör, ända till denna dag.[b] 9 Och David säger: Låt deras bord bli en snara och ett nät, en fälla och ett straff för dem. 10 Låt deras ögon förmörkas så att de inte ser, och böj deras rygg för alltid.[c]
Frälsning för hedningarna
11 (G) Jag frågar nu: De har väl inte snubblat för att de skulle falla? Verkligen inte! Men genom deras fall har frälsningen kommit till hedningarna, för att väcka deras avund. 12 (H) Och om deras fall innebar rikedom för världen och deras fåtalighet rikedom för hedningarna, hur mycket mer ska då inte deras fulla antal[d] bli det?
13 (I) Och till er hedningar säger jag: som hedningarnas apostel sätter jag mitt ämbete högt, 14 i hopp om att väcka mina landsmäns avund och frälsa några av dem. 15 För om deras förkastelse innebar världens försoning, vad ska då deras upptagande innebära om inte liv från de döda?
Varning för högmod
16 (J) Om förstlingsbrödet[e] är heligt, är hela degen helig. Och om roten är helig, är också grenarna heliga. 17 (K) Men om nu några av grenarna har brutits bort, och du som är en vild olivkvist har blivit inympad bland dem och fått del av det äkta olivträdets näringsrika rot, 18 då ska du inte förhäva dig över grenarna. Om du förhäver dig ska du veta att det inte är du som bär roten utan roten som bär dig.
19 Nu invänder du kanske: "Grenarna bröts bort för att jag skulle ympas in." 20 (L) Det stämmer, de bröts bort på grund av otro, men du är kvar genom tron. Var inte högmodig, utan bäva. 21 För om Gud inte skonade de naturliga grenarna ska han inte heller skona dig.
22 (M) Se här Guds godhet och stränghet: stränghet mot dem som föll, Guds godhet mot dig om du blir kvar i hans godhet. Annars blir också du bortskuren. 23 (N) Men även de andra kommer att ympas in ifall de inte blir kvar i sin otro, för Gud har makt att ympa in dem igen. 24 För om du blev bortskuren från vildoliven som du av naturen tillhörde och mot naturen inympad i ett äkta olivträd, hur mycket lättare ska då inte de naturliga grenarna ympas in i sitt eget olivträd?
Utkorelsens hemlighet
25 (O) Bröder, jag vill att ni ska känna till denna hemlighet så att ni inte har för höga tankar om er själva: förhärdelse har drabbat en del av Israel[f], och så ska det förbli till dess att hedningarna i fullt antal har kommit in. 26 (P) Och det är så hela Israel ska bli frälst, som det står skrivet: Från Sion ska Frälsaren komma och ta bort ogudaktighet från Jakob. 27 (Q) Och detta är mitt förbund med dem, när jag tar bort deras synder.[g]
28 När det gäller evangeliet är de fiender för er skull, men när det gäller utkorelsen är de älskade för fädernas skull, 29 (R) för Gud ångrar inte sina gåvor och sin kallelse. 30 (S) Förr var ni olydiga mot Gud, men nu har ni fått barmhärtighet genom deras olydnad. 31 Så har nu också de varit olydiga, för att sedan få barmhärtighet genom den barmhärtighet som ni har fått[h]. 32 (T) Gud har gjort alla till fångar under olydnaden för att sedan förbarma sig över alla.
Lovsång till den Outgrundlige
33 (U) O vilket djup av rikedom
och vishet och kunskap hos Gud!
Hur outgrundliga är inte
hans domar,
hur ofattbara hans vägar!
34 (V) Vem har förstått Herrens sinne?[i]
Eller vem har varit
hans rådgivare?
35 (W) Eller vem har gett honom något först[j]
så att han måste betala igen?
36 (X) Av honom, genom honom
och till honom är allting.
Hans är äran i evighet. Amen.
Footnotes
- 11:3 1 Kung 19:10, 14, 18.
- 11:8 Jes 29:10.
- 11:9f Ps 69:23f.
- 11:12 fåtalighet … fulla antal Annan översättning: "nederlag … fullhet".
- 11:16 förstlingsbrödet Vårskördens allra första bröd, en offergåva till Herren (se 4 Mos 15:20).
- 11:25 en del av Israel Annan översättning: "Israel delvis".
- 11:26f Jes 27:9, 59:20f.
- 11:31 den barmhärtighet som ni har fått Annan översättning: "er barmhärtighet".
- 11:34 Jes 40:13.
- 11:35 Job 41:2.
Римляни 11
1940 Bulgarian Bible
11 И тъй, казвам: Отхвърлил ли е Бог Своите люде? Да не бъде! Защото и аз съм израилтянин, от Авраамовото потомство, от Вениаминовото племе.
2 Не е отхвърлил Бог людете Си, които е предузнал. Или не знаете що казва писанието за Илия? как вика към Бога против Израиля, <казвайки:>
3 "Господи, избиха пророците Ти, разкопаха олтарите Ти, и аз останах сам; но и моя живот искат <да отнемат">.
4 Но що му казва божественият отговор? - "Оставил съм Си седем хиляди мъже, които не са преклонили коляно пред Ваала".
5 Така и в сегашно време има остатък, избран по благодат.
6 Но, ако е по благодат, не е вече от дела, иначе благодатта не е вече благодат [а ако е от делата, не е вече благодат, иначе делото не е вече дело].
7 Тогава какво? Онова, което Израил търсеше, това не получи, но избраните го получиха, а останалите се закоравиха даже до днес;
8 както е писано: "Бог им даде дух на безчувствие, очи - да не виждат и уши - да не чуват".
9 И Давид казва: - "Трапезата им нека стане за тях примка и уловка, Съблазън и въздаяние;
10 Да се помрачат очите им, та да не виждат, И сгърби гърба им за винаги".
11 Тогава казвам: Спънаха ли се, та да паднат? Да не бъде! Но чрез тяхното отклонение <дойде> спасението на езичниците, за да ги възбуди към ревнивост.
12 А, ако тяхното отклонение значи богатство за света и тяхното отпадане - богатство за езичниците, колко повече тяхното пълно <възстановяване!>
13 Защото на вас, <които бяхте> езичници, казвам, че, понеже съм апостол на езичниците, аз славя моята служба,
14 дано по някакъв начин да възбудя към ревнивост <тия, които> са моя плът, и да спася някои от тях.
15 Защото, ако тяхното отхвърляне <значи> примирение на света, какво <ще бъде> приемането <им>, ако не оживяване от мъртвите?
16 А ако първото <от тестото> е свето, то и <цялото> засяване е <свето>; и ако коренът е свет, то и клоните <са свети>.
17 Но, ако някои клони са били отрязани, и ти, бидейки дива маслина, си бил присаден между тях, и си станал съучастник с тях в тлъстия корен на маслината,
18 не се хвали срещу клоните; но ако се хвалиш, <знай>, че ти не държиш корена, а коренът тебе.
19 Но ще речеш: Отрязаха се клони, за да се присадя аз.
20 Добре, поради неверие те се отрязаха, а ти поради вяра стоиш. Не високоумствувай, но бой се.
21 Защото, ако Бог не пощади естествените клони, нито тебе ще пощади.
22 Виж, прочее, благостта и строгостта Божия: Строгост към падналите, а божествена благост към тебе, ако останеш в тая благост; иначе, и ти ще бъдеш отсечен.
23 Така и те, ако не останат в неверие, ще се присадят; защото Бог може пак да ги присади.
24 Понеже, ако ти си бил отсечен от маслина по естество дива, и, против естеството, си бил присаден на питомна маслина, то колко повече ония, които са естествени <клони>, ще се присадят на своята маслина!
25 Защото, братя, за да не се мислите за мъдри, искам да знаете тая тайна, че частично закоравяване сполетя Израиля, <само> докато влезе пълното <число> на езичниците.
26 И така целият Израил ще се спаси, както е писано: - "Избавител ще дойде от Сион; Той ще отвърне нечестията от Якова;
27 И ето завета от Мене към тях: Когато отнема греховете им".
28 Колкото за благовестието, те са неприятели, <което е> за ваша <полза>, а колкото за избора, те са възлюбени заради бащите.
29 Защото даровете и призванието от Бога са неотменими.
30 Защото както вие някога се непокорявахте {Или: Неповярвахте - ват} на Бога, но сега чрез тяхното непокорство {Или: Неверие.} сте придобили милост, та чрез показаната към вас милост и те сега да придобият милост,
31 също така и те сега се не покоряват
32 Защото Бог затвори всички в непокорство, та към всички да покаже милост.
33 О колко дълбоко е богатството на премъдростта и знанието на Бога! Колко са непостижими Неговите съдби, и неизследими пътищата му!
34 Защото, "Кой е познал ума на Господа, Или, кой Му е бил съветник?"
35 или, "Кой от по-напред Му е дал <нещо>, Та да му се отплати?"
36 Защото всичко е от Него, чрез Него и за Него. Нему да бъде слава до векове. Амин.
Дигитална версия: Copyright by © Българско библейско дружество 2016. Използвани с разрешение.
Svenska Folkbibeln 2015, Copyright © 2015 by Svenska Folkbibeln Foundation
© 1995-2005 by Bibliata.com