Font Size
Псалтир 39
Библия, синодално издание
Псалтир 39
Библия, синодално издание
Началнику на хора. Псалом Давидов.
1-2 Твърдо се уповавах на Господа, и Той се наклони към мене и чу моите вопли;
3 (A)извлече ме от страшен ров, от тинесто блато, постави на камък нозете ми и утвърди стъпките ми;
4 (B)и вложи в устата ми нова песен хвала на нашия Бог. Мнозина ще видят, ще се побоят и ще се уповават на Господа.
5 (C)Блажен човек, който възлага надеждата си на Господа и се не обръща към горделивите и към ония, които се отбиват към лъжата!
6 Много си сторил Ти, Господи, Боже мой: за Твоите чудеса и помисли за нас кой ще се уподоби на Тебе! – бих желал да проповядвам и говоря за тях, но те брой нямат.
7 (D)Жертва и принос Ти не пожела; продупчи Ми ушите[a]; всесъжение и жертва за грях не поиска.
8 (E)Тогава рекох: ето, ида; в книжния свитък е писано за Мене;
9 (F)желая да изпълня волята Ти, Боже Мой и Твоят закон е в сърцето Ми.
10 (G)Възвестявах Твоята правда във великото събрание; не забранявах на устата си: Ти знаеш това, Господи.
11 (H)Твоята правда не скривах в сърцето си, възвестявах Твоята вярност и спасението от Тебе, и не затаявах Твоята милост и Твоята истина пред великото събрание.
12 Не спирай, Господи, Твоите щедрости към мене; Твоята милост и Твоята истина нека ме пазят непрестанно,
13 (I)защото злини безбройни са ме окръжили; постигнаха ме беззаконията ми, та дори да виждам не мога; те са повече от космите на главата ми; моето сърце ме остави.
14 (J)Благоволи, Господи, да ме избавиш; Господи, побързай ми на помощ.
15 (K)Да потънат в стид и срам всички, които искат гибелта на душата ми! Да бъдат върнати назад и да бъдат предадени на присмех ония, които ми желаят зло.
16 (L)Да се смутят от своя срам ония, които ми говорят: „добре, добре!“
17 Да се радват и да се веселят чрез Тебе всички, които Те търсят, и ония, които обичат Твоето спасение, да казват непрестанно: велик е Господ!
18 (M)Аз съм беден и сиромах, но Господ се грижи за мене. Ти си помощ моя и избавител мой; Боже мой, не закъснявай!
Footnotes
- 39:7 Вместо „продупчи Ми ушите“ – в превода на 70-те: „тяло Ми приготви“.
Salmi 39
Conferenza Episcopale Italiana
Salmi 39
Conferenza Episcopale Italiana
L'uomo è un nulla davanti a Dio
39 Al maestro del coro, Iditun. Salmo. Di Davide.
2 Ho detto: «Veglierò sulla mia condotta
per non peccare con la mia lingua;
porrò un freno alla mia bocca
mentre l'empio mi sta dinanzi».
3 Sono rimasto quieto in silenzio: tacevo privo di bene,
la sua fortuna ha esasperato il mio dolore.
4 Ardeva il cuore nel mio petto,
al ripensarci è divampato il fuoco;
allora ho parlato:
5 «Rivelami, Signore, la mia fine;
quale sia la misura dei miei giorni
e saprò quanto è breve la mia vita».
6 Vedi, in pochi palmi hai misurato i miei giorni
e la mia esistenza davanti a te è un nulla.
Solo un soffio è ogni uomo che vive,
7 come ombra è l'uomo che passa;
solo un soffio che si agita,
accumula ricchezze e non sa chi le raccolga.
8 Ora, che attendo, Signore?
In te la mia speranza.
9 Liberami da tutte le mie colpe,
non rendermi scherno dello stolto.
10 Sto in silenzio, non apro bocca,
perché sei tu che agisci.
11 Allontana da me i tuoi colpi:
sono distrutto sotto il peso della tua mano.
12 Castigando il suo peccato tu correggi l'uomo,
corrodi come tarlo i suoi tesori.
Ogni uomo non è che un soffio.
13 Ascolta la mia preghiera, Signore,
porgi l'orecchio al mio grido,
non essere sordo alle mie lacrime,
poiché io sono un forestiero,
uno straniero come tutti i miei padri.
14 Distogli il tuo sguardo, che io respiri,
prima che me ne vada e più non sia.
Psalm 39
King James Version
Psalm 39
King James Version
39 I said, I will take heed to my ways, that I sin not with my tongue: I will keep my mouth with a bridle, while the wicked is before me.
2 I was dumb with silence, I held my peace, even from good; and my sorrow was stirred.
3 My heart was hot within me, while I was musing the fire burned: then spake I with my tongue,
4 Lord, make me to know mine end, and the measure of my days, what it is: that I may know how frail I am.
5 Behold, thou hast made my days as an handbreadth; and mine age is as nothing before thee: verily every man at his best state is altogether vanity. Selah.
6 Surely every man walketh in a vain shew: surely they are disquieted in vain: he heapeth up riches, and knoweth not who shall gather them.
7 And now, Lord, what wait I for? my hope is in thee.
8 Deliver me from all my transgressions: make me not the reproach of the foolish.
9 I was dumb, I opened not my mouth; because thou didst it.
10 Remove thy stroke away from me: I am consumed by the blow of thine hand.
11 When thou with rebukes dost correct man for iniquity, thou makest his beauty to consume away like a moth: surely every man is vanity. Selah.
12 Hear my prayer, O Lord, and give ear unto my cry; hold not thy peace at my tears: for I am a stranger with thee, and a sojourner, as all my fathers were.
13 O spare me, that I may recover strength, before I go hence, and be no more.
Psalm 39
New International Version
Psalm 39
New International Version
Psalm 39[a]
For the director of music. For Jeduthun. A psalm of David.
1 I said, “I will watch my ways(A)
and keep my tongue from sin;(B)
I will put a muzzle on my mouth(C)
while in the presence of the wicked.”
2 So I remained utterly silent,(D)
not even saying anything good.
But my anguish(E) increased;
3 my heart grew hot(F) within me.
While I meditated,(G) the fire(H) burned;
then I spoke with my tongue:
4 “Show me, Lord, my life’s end
and the number of my days;(I)
let me know how fleeting(J) my life is.(K)
5 You have made my days(L) a mere handbreadth;
the span of my years is as nothing before you.
Everyone is but a breath,(M)
even those who seem secure.[b]
6 “Surely everyone goes around(N) like a mere phantom;(O)
in vain they rush about,(P) heaping up wealth(Q)
without knowing whose it will finally be.(R)
7 “But now, Lord, what do I look for?
My hope is in you.(S)
8 Save me(T) from all my transgressions;(U)
do not make me the scorn(V) of fools.
9 I was silent;(W) I would not open my mouth,(X)
for you are the one who has done this.(Y)
10 Remove your scourge from me;
I am overcome by the blow(Z) of your hand.(AA)
11 When you rebuke(AB) and discipline(AC) anyone for their sin,
you consume(AD) their wealth like a moth(AE)—
surely everyone is but a breath.(AF)
Footnotes
- Psalm 39:1 In Hebrew texts 39:1-13 is numbered 39:2-14.
- Psalm 39:5 The Hebrew has Selah (a word of uncertain meaning) here and at the end of verse 11.
Библия, синодално издание (BOB) 
Дигитална версия: Copyright by © Българско библейско дружество 2016. Използвани с разрешение.
New International Version (NIV) 
Holy Bible, New International Version®, NIV® Copyright ©1973, 1978, 1984, 2011 by Biblica, Inc.® Used by permission. All rights reserved worldwide.
NIV Reverse Interlinear Bible: English to Hebrew and English to Greek. Copyright © 2019 by Zondervan.