Притчи Соломонови 17
Библия, синодално издание
17 (A)По-добре сух залък и с него мир, нежели къща, пълна със заклан добитък, но в нея раздор.
2 (B)Разумен раб господарува над разпътен син и с братята ще сподели наследството.
3 (C)Пота е за сребро, горнило – за злато, а сърцата Господ изпитва.
4 Злосторник се вслушва в беззаконни уста, лъжец слуша пагубен език.
5 (D)Който се гаври със сиромаха, Твореца му хули; който се радва на злочестина, няма да остане ненаказан (а милосърдният ще бъде помилуван).
6 (E)Синовете на синовете са венец на старците, и слава за децата са родителите им. (У верния има грамадно богатство, а у неверния няма ни обол.)
7 На глупец важна реч не прилича, още повече на велможа – лъжливи уста.
8 Дарът е безценен камък в очите на оногова, който го има: накъдето и да се обърне, ще успее.
9 (F)Който потуля грешки, търси любов, а който отново напомня за тях, отдалечава приятел.
10 На разумен по-силно действува мъмрене, нежели на глупав сто удара.
11 Размирник търси само зло, затова жесток ангел ще бъде пратен против него.
12 По-добре е човек да срещне мечка, лишена от мечета, нежели глупец с неговата глупост.
13 (G)Който отплаща зло за добро, злото няма да напусне къщата му.
14 Началото на свадата е като кога вода се отприщя: отстъпи от свадата, преди да се е разпалила.
15 (H)Който оправдава нечестив и който обвинява праведен – и двамата са гнусота пред Господа.
16 За какво е съкровище в ръцете на глупец? За да придобие мъдрост – той няма разум. (Който си прави висока къща, търси да се съсипе, а който се отклонява от учение, изпада в беда.)
17 (I)Приятел обича във всяко време и като брат ще се яви във време на злочестина.
18 (J)Малоумен човек дава ръка и се залага за ближния си.
19 Който обича свада, обича грях, и който високо издига вратата си, търси да падне.
20 (K)Коварно сърце не ще намери добро, и лукав език ще изпадне в беда.
21 (L)Роди ли се някому глупец, горко му, и бащата на глупеца няма да види радост.
22 (M)Весело сърце е като цяр благотворно, а отпаднал дух кости суши.
23 (N)Нечестивият взима подарък из пазуха, за да изкриви пътя на правосъдието.
24 (O)Мъдростта е пред лицето на разумния, а очите на глупеца са на край-земя.
25 (P)Глупав син е скръб за баща си и огорчение за майка си.
26 Не е добро да обвиняваш правия, нито да биеш велможи за правда.
27 (Q)Разумният е въздържан в думите си, и благоразумният е хладнокръвен.
28 И глупец, кога мълчи, може да се покаже мъдър, и който затваря устата си – благоразумен.
Proverbios 17
Reina Valera Actualizada
17 Mejor es un bocado seco
y con tranquilidad
que una casa llena de banquetes con contiendas.
2 El siervo prudente se enseñoreará sobre el hijo que avergüenza,
y junto con los hermanos compartirá la herencia.
3 El crisol prueba la plata, y la hornaza el oro;
pero el que prueba los corazones
es el SEÑOR.
4 El malhechor está atento al labio inicuo, y el mentiroso escucha a la lengua destructora.
5 El que se mofa del pobre afrenta
a su Hacedor,
y el que se alegra por su calamidad no quedará impune.
6 Corona de los ancianos son los hijos
de los hijos,
y la gloria de los hijos son sus padres.
7 No conviene al hombre vil la grandilocuencia.
Cuánto menos al noble
el labio mentiroso.
8 Piedra de encanto es el soborno a los ojos del que lo practica;
dondequiera se dirija tiene éxito.
9 El que cubre la transgresión
busca amistad,
pero el que divulga el asunto
aparta al amigo.
10 Más aprovecha una reprensión
al hombre entendido,
que cien azotes al necio.
11 El malo solo busca la rebelión;
un mensajero cruel será enviado contra él.
12 Mejor es encontrarse con una osa despojada de sus crías
que con un necio empeñado
en su insensatez.
13 Al que da mal por bien,
el mal no se apartará de su casa.
14 El que comienza la contienda es quien suelta las aguas;
desiste, pues, antes que estalle el pleito.
15 El que justifica al impío y el que condena al justo,
ambos son abominables al SEÑOR.
16 ¿De qué sirve el dinero en la mano del necio
para adquirir sabiduría, si no tiene entendimiento?
17 En todo tiempo ama el amigo,
y el hermano nace para el tiempo
de angustia.
18 El hombre falto de entendimiento
estrecha la mano,
dando fianza en presencia de su amigo.
19 El que ama la transgresión
ama las contiendas,
y el que se enaltece busca la ruina.
20 El perverso de corazón nunca hallará el bien,
y el de doble lengua caerá en el mal.
21 Quien engendra al necio lo hace para su tristeza,
y el padre del insensato no se alegrará.
22 El corazón alegre mejora la salud, pero un espíritu abatido seca los huesos.
23 El impío toma soborno de su seno para pervertir las sendas del derecho.
24 La sabiduría se refleja en la cara del hombre entendido,
pero los ojos del necio vagan hasta
el extremo de la tierra.
25 El hijo necio causa enojo a su padre
y amargura a la que le dio a luz.
26 Ciertamente no es bueno imponer una multa al justo
ni golpear a los nobles a causa
de su integridad.
27 El que tiene conocimiento refrena sus palabras,
y el de espíritu sereno es hombre prudente.
28 Cuando calla, hasta el insensato
es tenido por sabio;
y el que cierra sus labios,
por inteligente.
Дигитална версия: Copyright by © Българско библейско дружество 2016. Използвани с разрешение.
Version Reina Valera Actualizada, Copyright © 2015 by Editorial Mundo Hispano