18 Своенравният върви след своите прищевки, въстава против всичко умно.

² Глупавият не обича знание, а само да покаже ума си.

³ С дохождане на нечестивеца дохожда и презрение, а с безславието – позор.

^4 (A)Думите на човешките уста са дълбоки води; изворът на мъдростта е буен поток.

^5 (B)Не е добро да бъдеш лицеприятен към нечестивия, за да събориш праведния в съда.

⁶ Устата на глупавия водят към свада, и думите му предизвикват бой.

^7 (C)Езикът на глупавия е гибел за него, и устата му са примка за душата му.

⁸ (Страхът събаря ленивеца, а женоподобните души ще гладуват.)

⁹ Думите на шепотника са като сладкиши, и те влизат вътре в утробата.

¹⁰ Нехайният в работата си е брат на разсипника.

^11 (D)Името на Господа е яка кула: побегне ли в нея праведник, в безопасност е.

^12 (E)Имотът на богатия е негов як град и във въображението му е като висока ограда.

^13 (F)Пред падение сърцето на човека се възгордява, а смирението върви пред слава.

^14 (G)Който дава отговор, преди да е изслушал, глупав е, и срам за него.

¹⁵ Духът на човека го подкрепя в немощ, а сломен дух – кой може го подкрепи?

¹⁶ Сърцето на разумния придобива знание, и ухото на мъдрите търси знание.

^17 (H)Подаръкът, който дава човек, му отваря път и до велможи го довежда.

¹⁸ Първият в тъжбата си е прав, ала дохожда съперникът му и го изпитва.

¹⁹ Жребието прекъсва препирни и решава спор между силните.

²⁰ Озлобен брат е по-непристъпен от як град, и свадите са като ключалки на крепост.

^21 (I)От плода на устата на човека се пълни коремът му; от произведението на устата си той се насища.

^22 (J)Смърт и живот са подвластни на езика, и които го владеят, ще вкусят от плодовете му.

^23 (K)Който е намерил (добра) жена, намерил е благо и получил е благодат от Господа. (Който напъжда добра жена, напъжда щастие, а който поддържа прелюбодейка, безумен е и нечестив.)

^24 (L)Сиромахът говори с молба, а богатият отговаря грубо.

^25 (M)Който желае да има приятели, трябва и сам да бъде дружелюбие; бива приятел по-привързан и от брат.