Print Page Options

Вълнения сред народа

По това време започна голям ропот сред народа – сред мъжете и жените, против събратята им юдеи. Едни казваха: „Ние, нашите синове и дъщери, сме много. Затова нека да ни бъде дадено жито, за да ядем и да живеем.“ Други казваха: „Заложихме и ниви, и лозя, и къщи, за да се снабдим с жито в тоя глад.“ А имаше и такива, които се оплакваха: „Наложи се срещу нивите и лозята си да заемем пари заради царския данък. Нима не сме от една плът и кръв като нашите събратя, а децата ни – като техните деца; ето принудени сме да даваме синовете и дъщерите си като роби, дори някои от дъщерите ни вече са робини. И ние не можем нищо да сторим, защото нивите и лозята ни вече са на други.“

Като чух ропота им и тези думи, обзе ме гняв. (A)Размислих дълбоко и реших да порицая предводителите и знатните, които взимаха лихва от своите събратя. Затова свиках против тях голямо събрание и им казах: „Ние, доколкото ни стигат силите, откупихме нашите събратя юдеи, които бяха продадени на чужди народи. А сега вие ли ще продавате събратята си, или те трябва да се продават на нас?“ А те мълчаха и не знаеха какво да отговорят.

После добавих: „Не е добро това, което правите. Трябва да живеете със страх пред нашия Бог, ако искате да избегнете присмеха на враждебните ни народи. 10 И аз, и братята ми, и моите служители сме им дали назаем пари и жито, но сме готови да им опростим този дълг. 11 Върнете им и вие още днес нивите, лозята, маслиновите им градини и къщите, както и лихвата, която сте взели от тях за парите, житото, виното и елея.“ 12 А те отговориха: „Ще ги върнем и нищо няма да искаме от тях. Ще постъпим така, както ти казваш.“ Тогава повиках свещениците и ги накарах да положат клетва, че ще спазват обещанието си. 13 И като отърсих дрехата си, казах: „Така да отърси Бог от неговата къща и имот всеки, които не изпълни това обещание. Да, така да бъде той отърсен и опустошен!“ Тогава цялото събрание изрече: „Амин!“ И всички прославиха Господа и хората изпълниха тази клетва.

14 От деня, когато бях назначен от царя за областен управител над тях в юдейската страна от двадесетата година до тридесет и втората година от управлението на Артаксеркс, в продължение на дванадесет години аз и роднините ми не сме взимали заплатата ми като областен управител. 15 Предишните областни управители бяха бреме за народа и освен четиридесетте сикли сребро вземаха от него жито и вино, дори и служителите им потискаха народа. Но аз не постъпвах така от страх пред Бога. 16 Всичките си сили бях вложил в строежа на градските стени, дори една нива не сме купили, а и всичките ми служители бяха събрани там за работа. 17 На трапезата ми бяха сто и петдесет знатни юдеи освен гостите от съседните народи. 18 Ежедневно за готвене при мене се доставяха един бик, шест отбрани овци, а също и птици, на всеки десет дена се доставяха и всякакви вина в изобилие. И въпреки това аз не пожелах да получа средствата, които ми се полагаха като областен управител, защото тежка работа тегнеше върху този народ.

19 Помни ме, Боже мой, и бъди милостив заради всичко, което направих за този народ!

По това време се дигна голям вик от людете и от жените им против братята им юдеите.

Защото имаше едни, които казваха: Ние, синовете ни и дъщерите ни сме мнозина; затова, нека ни се даде жито та да ядем и да живеем.

А и други имаше, които казваха: Ние заложихме нивите си, лозята си и къщите си, за да вземем жито, по причина на града.

Имаше пък още други, които казваха: Срещу нивите и срещу лозята си ние заехме пари за царските данъци.

Но пак нашите тела са като телата на братята ни, нашите чада като техните чада; и, ето, ние ще трябва да даваме синовете си и дъщерите си на работата като роби, и някои от дъщерите ни са вече заведени в робство; нито е в силата ни да правим другояче, защото други имат нивите и лозята ни.

И оскърбих се твърде много, като чух вика им и тия думи.

Тогава, като размислих в себе си, изобличих благородните и по-първите човеци, като им рекох: Вие вземате лихва всеки от брата си. И свиках против тях голямо събрание, та им рекох:

Ние според силата си изкупихме братята си юдеите, които бяха предадени на народите; а сами вие ще продадете ли братята си? трябва ли да се продадат нам? А те мълчаха и не намериха какво да отговорят.

Пак рекох: Не е добро това, което правите. Не трябва ли да ходите в страха на нашия Бог, за да не ни укоряват езичниците, нашите неприятели?

10 Също и аз - братята ми и слугите ми - сме им заели пари и жито под лихва, но нека оставим, моля, това лихварство.

11 Върнете им, прочее, още днес, нивите им, лозята им, маслините им и къщите им, тоже стотната част от парите, от житото, от виното и от дървеното масло, които изисквате от тях.

12 Тогава рекоха: Ще ги повърнем и нищо не ще искаме от тях; както казваш, така ще направим. Тогава повиках свещениците, чрез които ги заклех, че ще направят според това обещание.

13 Отърсих още и пазухата си, и рекох: Така да отърси Бог от къщата му и от труда му всеки, който не е изпълнил това обещание; да! така да бъде отърсен и изпразнен. И цялото събрание рече: Амин! и прославиха Господа. И людете постъпиха според това обещание.

14 А от времето, когато бях назначен за областен управител над тях в Юдовата земя, от двадесетата година на цар Артаксеркса, дванадесет години, аз и братята ми не сме вземали заплатата* на областен управител.

15 А по-раншните областни управители, които бяха преди мене, бяха товар на людете, и, освен четиридесет сикли сребро, вземаха от тях хляб и вино; при това, и слугите им господаруваха над людете. Но аз не правех така, понеже се боях от Бога.

16 Още и залягах върху работата на тая стена, и нива не купихме; и всичките ми слуги бяха събрани там за тая работа.

17 При това, на трапезата ми имаше сто и петдесет мъже от юдеите и по-видните човеци, освен ония, които идеха при нас от околните нам народи.

18 А това що се готвеше за мене всеки ден бе едно говедо и шест отборни овци; и птици се готвеха за мене, а веднъж в десет дни имахме изобилно вино от всякакъв вид; а при всичко това аз не поисках заплатата* на областен управител, защото робството тежеше силно върху тия люде.

19 Помни ме, Боже мой, за добро поради всичко, което съм сторил за людете.

'Неемия 5 ' not found for the version: Bulgarian New Testament: Easy-to-Read Version.

Дигна се голям ропот у народа и жените му срещу братята им иудеи.

Имаше едни, които казваха: ние, синовете ни и дъщерите ни сме много; и ние бихме желали да си доставим жито, да се храним и да живеем.

Имаше и такива, които казваха: залагаме нивите си, лозята си и къщите си, за да си доставим жито в тоя глад.

Имаше и такива, които казваха: ние заемаме сребро за царския данък срещу нивите си и лозята си;

(A)ние имаме същи тела, каквито са телата на братята ни, и синовете ни са такива, каквито са техните синове, а ето, ние сме длъжни да даваме синовете си и дъщерите си за роби, а пък някои наши дъщери се намират вече в робство. Няма никакви средства за откуп в ръцете ни; и нивите ни и лозята ни са у други.

Като чух техния ропот и тия думи, много се ядосах.

(B)Сърцето ми се възмути, и аз строго смъмрих първенците и началниците, като им казах: вие взимате лихва от братята си. И свиках против тях голямо събрание

(C)и им рекох: ние според силите си откупувахме братята си иудеи, продадени на народите, а вие продавате братята си, и те се продават нам? Те мълчаха и не намираха, какво да отговорят.

(D)Тогава рекох: не правите добре. Нали трябва да ходите в страх пред нашия Бог, за да избегнете присмеха на народите, наши врагове?

10 И аз и братята ми и служещите при мене им давахме назаем и сребро и жито: нека им простим тоя дълг.

11 Върнете им още днес нивите им, лозята им и маслинените им градини, и къщите им, и лихвата от среброто, житото, виното и дървеното масло, която сте взели от тях.

12 А те отговориха: ще върнем и няма да искаме нищо от тях; ще сторим тъй, както казваш. Тогава повиках свещениците и им заповядах да дадат клетва, че ще сторят тъй.

13 (E)Па отърсих дрехата си и казах: тъй да отърси Бог всекиго човека, който не удържи тая дума, от дома му, от имота му, и тъй да бъде у него отърсено и празно! И цялото събрание каза: амин. И прославиха Бога; и народът изпълни тая дума.

14 (F)От оня ден, когато бях отреден за техен областеначалник в Иудейската земя, от двайсетата година до трийсет и втората година на цар Артаксеркса, през дванайсет години, аз и братята ми не ядохме областеначалнишки хляб.

15 (G)А предишните областеначалници, които бяха преди мене, обременяваха народа и вземаха от него жито и вино, освен четирийсетте сикли сребро; дори и слугите им владееха над народа. Но аз не правех тъй от страх Божий.

16 При това аз поддържах работите при оная стена; и ниви не купувахме, а всички мои слуги се събираха там на работа.

17 При мене на трапезата биваха по сто и петдесет души иудеи и началници, освен тия, които прихождаха при нас от околните народи.

18 И ето какво се приготвяше за един ден: един бик, шест отбрани овци и птици се готвеха у мене; и всеки десет дена се потребяваха различни вина в изобилие. И при всичко това аз не исках областеначалнишки хляб, защото тежка работа лежеше върху тоя народ.

19 Боже мой, помени мен за добро всичко, що направих за тоя народ!

尼希米处理官长们的剥削

百姓和他们的妻子大大呼号,埋怨他们的弟兄犹太人。 有的说:“我们和儿女人口众多,必须得粮食吃,才能活下去。” 有的说:“我们典押了田地、葡萄园、房屋,才得粮食充饥。” 有的说:“我们借了钱付田地和葡萄园的税给王。 现在,我们的身体与我们弟兄的身体是一样的,我们的儿女与他们的儿女没有差别。看哪,我们却要迫使儿女作人的奴婢。我们有些女儿已被抢走了,我们却无能为力,因为我们的田地和葡萄园已经归了别人。”

我听见他们的呼号和这些话,就非常愤怒。 我心里作了决定,就斥责贵族和官长,对他们说:“你们各人借钱给弟兄,竟然索取利息!”于是我召开大会攻击他们。 我对他们说:“我们已尽力赎回我们的弟兄,就是卖到列国的犹太人;你们还要卖弟兄,让我们去买回来吗?”他们就静默不语,无话可答。 我又说:“你们做的这事不对!你们行事不是应该敬畏我们的 神,免得列国我们的仇敌毁谤我们吗? 10 我和我的弟兄仆人也要把银钱粮食借给百姓,大家都当免除利息。 11 就在今日,你们要把他们的田地、葡萄园、橄榄园、房屋,以及向他们所取银钱的利息[a]、粮食、新酒和新油都归还他们。” 12 贵族和官长说:“我们必归还,不再向他们索取,必照你所说的去做。”我就召了祭司来,叫贵族和官长起誓,必照这话去做。 13 我也抖着胸前的衣袋,说:“凡不实行这话的,愿 神照样抖他离开他的家和他劳碌得来的,直到抖空了。”全会众都说:“阿们!”又赞美耶和华。百姓就照着这话去做。

尼希米大公无私

14 自从我奉派作犹大地省长的那日,就是从亚达薛西王二十年直到三十二年,共十二年之久,我与我弟兄都没有吃省长的俸禄。 15 在我以前的省长加重百姓的负担,向百姓索取粮食和酒,以及四十舍客勒银子[b],甚至他们的仆人也辖制百姓,但我因敬畏 神不这样做。 16 我也努力修造城墙。我们并没有购置田地,我所有的仆人也都聚集在那里做工。 17 除了从四围列国来的人以外,有犹太人和官长一百五十人与我同席。 18 每日预备一头公牛、六只肥羊,又为我预备飞禽;每十日一次多多预备各样的酒。虽然如此,我并不索取省长的俸禄,因为这百姓负的劳役很重。 19 我的 神啊,求你记念我为这百姓所做的一切,施恩于我。

Footnotes

  1. 5.11 “银钱的利息”或译“百分之一的银钱”。
  2. 5.15 “向百姓…银子”:有古译本是“每日向百姓索取粮食、酒、四十舍客勒银子”。