Add parallel Print Page Options

21 (A)И когато наближиха до Иерусалим и дойдоха до Витфагия при Елеонската планина, Иисус изпрати двама ученици,

като им каза: идете в селото, що е насреща ви, и веднага ще намерите вързана ослица и осле с нея; отвържете и докарайте Ми ги;

и, ако някой ви рече нещо, ще кажете, че те са потребни Господу; и веднага ще ги прати.

А всичко това стана, за да се сбъдне реченото чрез пророка, който казва:

(B)„кажете на дъщерята Сионова: ето, твоят Цар иде при тебе кротък, възседнал ослица и осле, син на подяремница“.

Учениците отидоха и сториха тъй, както им бе заповядал Иисус:

(C)докараха ослицата и ослето и метнаха отгоре им дрехите си, и Той седна на тях.

(D)А повечето от народа постилаше дрехите си по пътя; други пък сечаха клони от дърветата и постилаха по пътя;

(E)а народът, който вървеше отпред и който Го съпровождаше, възклицаваше и казваше: осана Сину Давидову! Благословен Идещият в име Господне! осана във висините!

10 И когато влезе в Иерусалим, цял град се потресе, и думаха: кой е Този?

11 А народът отговаряше: Този е Иисус, пророкът от Назарет Галилейски.

12 (F)И влезе Иисус в Божия храм, изпъди всички продавачи и купувачи в храма, прекатури масите на менячите и пейките на гълъбопродавците,

13 (G)и казваше им: писано е: „домът Ми дом за молитва ще се нарече“, а вие го направихте разбойнишки вертеп.

14 И дойдоха при Него в храма слепи и хроми, и Той ги изцери.

15 А първосвещениците и книжниците, като видяха чудесата, що Той стори, и децата, които викаха в храма и думаха: осана Сину Давидову! възнегодуваха

16 (H)и Му рекоха: чуваш ли, какво казват те? А Иисус им отговори: да! нима никога не сте чели: „из устата на младенци и кърмачета Ти си стъкмил похвала“?

17 И като ги остави, излезе вън от града за Витания, дето и пренощува.

18 А на утринта, връщайки се в града, огладня;

19 (I)и видя край пътя една смоковница, отиде при нея и, като не намери нищо на нея, освен едни листа, каза ѝ: занапред да няма вече плод от тебе вовеки. И смоковницата веднага изсъхна.

20 Като видяха това, учениците се почудиха и казаха: как тъй веднага изсъхна смоковницата?

21 (J)А Иисус им отговори и рече: истина ви казвам: ако имате вяра и не се усъмните, не само това, що беше извършено със смоковницата, ще извършите, но, ако и на тая планина кажете: дигни се и се хвърли в морето, – ще бъде;

22 (K)и всичко, що поискате в молитва с вяра, ще получите.

23 (L)И когато дойде Той в храма и поучаваше, пристъпиха до Него първосвещениците и стареите народни и рекоха: с каква власт вършиш това? и кой Ти е дал тая власт?

24 Иисус им отговори и рече: ще ви попитам и Аз една дума; ако Ми отговорите на нея, и Аз ще ви кажа, с каква власт върша това:

25 кръщението Иоаново откъде беше: от небето ли, или от човеците? А те разсъждаваха помежду си и думаха: ако речем – от небето, ще ни каже: а защо му не повярвахте?

26 (M)Ако ли речем – от човеците, боим се от народа, понеже всички имат Иоана за пророк.

27 И отговориха Иисусу и рекоха: не знаем. И Той им рече: и Аз ви не казвам, с каква власт върша това.

28 А как ви се струва? Един човек имаше двама сина; и отиде той при първия, та каза: чедо, иди днес работи на лозето ми.

29 Но тоя отговори и рече: не искам; а после се разкая и отиде.

30 И като дойде при другия, каза му същото. Тоя отговори и рече: ще ида, господарю, ала не отиде.

31 (N)Кой от двамата изпълни бащината воля? Отговарят Му: първият. Иисус им рече: истина ви казвам, че митарите и блудниците преварват ви в царството Божие;

32 (O)защото дойде при вас Иоан по пътя на праведността, и вие му не повярвахте, а митарите и блудниците му повярваха; вие пък, като видяхте това, не се разкаяхте отпосле, за да му повярвате.

33 (P)Чуйте друга притча: имаше един човек стопанин, който насади лозе, огради го с плет, изкопа в него лин, съгради кула и, като го предаде на лозари, отиде си.

34 И когато наближи гроздобер, той изпрати слугите си при лозарите, да му приберат плодовете.

35 (Q)А лозарите, като уловиха слугите му, едного набиха, другиго убиха, а трети с камъни пребиха.

36 Пак изпрати други слуги, по-много от първите; и с тях сториха същото.

37 Най-сетне изпрати при тях сина си, като каза: ще се засрамят от сина ми.

38 (R)Но лозарите, като видяха сина, казаха помежду си: този е наследникът; хайде да го убием и да присвоим наследството му.

39 (S)И, като го уловиха, изведоха вън от лозето и убиха.

40 И тъй, като си дойде господарят на лозето, какво ще направи на тия лозари?

41 Отговарят Му: злодейците ще погуби зле, а лозето ще даде на други лозари, които ще му дават овреме плодовете.

42 (T)Иисус им казва: нима не сте никога чели в Писанията: „камъкът, който отхвърлиха зидарите, той стана глава на ъгъла: това е от Господа, и е дивно в очите ни“?

43 Затова казвам ви, че царството Божие ще се вземе от вас и ще се даде на народ, който принася плодовете му;

44 (U)и който падне върху тоя камък, ще се разбие; а върху когото падне, ще го смаже.

45 И като слушаха притчите Му, първосвещениците и фарисеите разбраха, че за тях говори,

46 и дебнеха да Го уловят, ала се побояха от народа, понеже Го имаше за пророк.

Исус влиза в Ерусалим като цар

(Мк. 11:1-11; Лк. 19:28-38; Йн. 12:12-19)

21 Като наближиха Ерусалим, Исус и учениците му спряха във Витфагия при Елеонската планина. Исус изпрати напред двама от учениците си с думите: „Идете в селото, което виждате пред вас и там ще намерите една вързана магарица заедно с малкото й магаренце. Отвържете ги и ми ги доведете. Ако някой ви попита защо ги взимате, кажете му: «Господ има нужда от тях и веднага ще ги върне.»“

Това се случи, за да се изпълни казаното чрез пророка:

„Кажете на Сион[a]:
    «Виж! Твоят цар идва при теб,
кротък и възседнал магаре и магаренце —
    малкото на магарица.»“(A)

Учениците отидоха и направиха това, което им каза Исус. Доведоха магарицата и магаренцето, сложиха връхните си дрехи върху тях и той седна отгоре им. Много хора от тълпата постилаха връхните си дрехи пред него, а други режеха клони от дърветата и ги постилаха на пътя му. Пред него и зад него вървяха тълпи от хора. Всички викаха:

„Осанна на Давидовия Син!
«Благословен да бъде този,
    който идва в името на Господа!»(B)
Осанна във висините!“

10 Когато Исус влезе в Ерусалим, в целия град цареше оживление. Хората се питаха: „Кой е този човек?“

11 От тълпите, които го следваха, отговаряха: „Това е Исус, пророкът от град Назарет в Галилея.“

Исус отива в храма

(Мк. 11:15-19; Лк. 19:45-48; Йн. 2:13-22)

12 Исус влезе в храма и изгони всички, които купуваха и продаваха там. Той преобърна масите на онези, които обменяха пари, и скамейките на продавачите на гълъби 13 и им каза: „Писано е: «Моят дом ще бъде наречен дом на молитва»(C), а вие го превръщате в «свърталище на разбойници»(D).“

14 Някои от намиращите се в храма слепи и сакати хора се приближиха до Исус и той ги излекува. 15 Когато главните свещеници и законоучителите видяха чудесата, които извърши, и чуха възклицанията на децата в храма: „Осанна на Давидовия Син!“, те се разгневиха 16 и го попитаха: „Чуваш ли какво казват тези деца?“

Исус им отговори: „Чувам. А вие никога ли не сте чели: «Научил си децата и бебетата да те прославят»(E)?“

17 След това ги остави и отиде във Витания, където пренощува.

Безплодната смокиня

(Мк. 11:12-14,20-24)

18 Рано на другата сутрин, когато се връщаше в града, Исус усети глад. 19 Той видя едно смокиново дърво край пътя и отиде до него, но там нямаше нищо друго освен листа. Тогава Исус му каза: „Никога вече да не дадеш плод!“ И дървото веднага изсъхна.

20 Учениците му видяха това и удивено го попитаха: „Как смокиновото дърво изсъхна толкова бързо?“

21 Исус им отговори: „Истина ви казвам: ако имате вяра и не се съмнявате, не само ще можете да направите същото, което аз направих с това дърво, но и ако кажете на тази планина: „Стани и скочи в морето!“, така и ще стане. 22 Ако вярвате, ще получите всичко, което искате в молитвите си.“

Откъде идва властта на Исус

(Мк. 11:27-33; Лк. 20:1-8)

23 Исус отиде в храма и докато проповядваше там, главните свещеници и старейшините на народа дойдоха при него и му казаха: „Кажи ни, с чия власт вършиш тези неща? Кой ти я даде?“

24 Исус отвърна: „Аз също ще ви задам един въпрос. Ако ми отговорите, ще ви кажа с чия власт върша тези неща. 25 Кажете ми: кръщението на Йоан от Бога ли дойде или от хората?“

Главните свещеници и старейшините започнаха да се съветват помежду си: „Ако отговорим: „От Бога“, той ще ни попита: „Защо тогава не му повярвахте?“ 26 Ако кажем: „От хората“, има защо да се страхуваме от народа, понеже той вярва, че Йоан е пророк.“ 27 Затова му отговориха: „Не знаем.“

Тогава Исус им каза: „И аз няма да ви кажа с чия власт върша тези неща.“

Притча за двамата сина

28 „Кажете ми какво мислите за това: Един човек имал двама сина. Отишъл при по-големия и казал: „Сине, иди днес да работиш на лозето ми.“

29 Синът отговорил: „Няма да отида“, но по-късно размислил и отишъл.

30 След това бащата отишъл и казал същото и на другия син. Той отговорил: „Ще отида“, но не удържал на думата си.

31 Кой от двамата сина изпълнил волята на баща си?“

Старейшините отговориха: „Първият син.“

Исус им каза: „Истина ви казвам: бирниците и блудниците ще отидат в Божието царство преди вас, 32 защото Йоан дойде да ви покаже как да живеете праведно, но вие не му повярвахте. А бирниците и блудниците му повярваха! Но дори и след като видяхте това, не размислихте и не му повярвахте.

Бог изпраща своя Син

(Мк. 12:1-12; Лк. 20:9-19)

33 Чуйте още една притча: Един човек имал нива, която засадил с лози. Оградил земята с плет, изкопал трап, в който да мачка гроздето, и построил кула. След това дал лозето под наем на земеделци и отпътувал. 34 Когато дошло времето за гроздобер, собственикът изпратил слугите си при земеделците, за да приберат неговия дял от реколтата. 35 Но земеделците хванали слугите, набили единия, убили другия, а третия пребили с камъни. 36 Тогава стопанинът изпратил други слуги при земеделците, но те се разправили с тях по същия начин. 37 Най-накрая човекът решил да изпрати сина си, като си мислел, че към него земеделците ще проявят уважение. 38 Но когато видели сина, те си казали: „Това е наследникът. Хайде да го убием и да вземем наследството му!“ 39 Сграбчили го, извели го извън лозето и го убили.

40 Когато се върне собственикът на лозето, как ще постъпи с тези земеделци?“

41 Юдейските главни свещеници и старейшини му отговориха: „Сигурно е, че ще убие тези зли хора, а след това ще даде лозето на други земеделци, които ще му дават неговия дял от реколтата, когато я приберат.“

42 Исус им каза: „Никога ли не сте чели в Писанията:

„Камъкът, който зидарите отхвърлиха,
    стана крайъгълен камък.
Господ извърши това
    и то е чудесно в нашите очи“?(F)

43 Затова ви казвам, че Божието царство ще ви се отнеме и ще се даде на народ, който живее по начин, подобаващ за това царство. 44 Който падне върху този камък, ще се разбие, а този, върху когото падне камъкът, ще бъде смазан.“[b]

45 Когато чуха тези притчи, главните свещеници и фарисеите разбраха, че Исус говори за тях 46 и искаха да го арестуват, но се страхуваха от тълпите, защото те вярваха, че той е пророк.

Footnotes

  1. Матей 21:5 Сион Ерусалим, градът на Божия избран народ.
  2. Матей 21:44 Някои гръцки ръкописи не съдържат стих 44.