Print Page Options

21 (A)И когато наближиха до Иерусалим и дойдоха до Витфагия при Елеонската планина, Иисус изпрати двама ученици,

като им каза: идете в селото, що е насреща ви, и веднага ще намерите вързана ослица и осле с нея; отвържете и докарайте Ми ги;

и, ако някой ви рече нещо, ще кажете, че те са потребни Господу; и веднага ще ги прати.

А всичко това стана, за да се сбъдне реченото чрез пророка, който казва:

(B)„кажете на дъщерята Сионова: ето, твоят Цар иде при тебе кротък, възседнал ослица и осле, син на подяремница“.

Учениците отидоха и сториха тъй, както им бе заповядал Иисус:

(C)докараха ослицата и ослето и метнаха отгоре им дрехите си, и Той седна на тях.

(D)А повечето от народа постилаше дрехите си по пътя; други пък сечаха клони от дърветата и постилаха по пътя;

(E)а народът, който вървеше отпред и който Го съпровождаше, възклицаваше и казваше: осана Сину Давидову! Благословен Идещият в име Господне! осана във висините!

10 И когато влезе в Иерусалим, цял град се потресе, и думаха: кой е Този?

11 А народът отговаряше: Този е Иисус, пророкът от Назарет Галилейски.

12 (F)И влезе Иисус в Божия храм, изпъди всички продавачи и купувачи в храма, прекатури масите на менячите и пейките на гълъбопродавците,

13 (G)и казваше им: писано е: „домът Ми дом за молитва ще се нарече“, а вие го направихте разбойнишки вертеп.

14 И дойдоха при Него в храма слепи и хроми, и Той ги изцери.

15 А първосвещениците и книжниците, като видяха чудесата, що Той стори, и децата, които викаха в храма и думаха: осана Сину Давидову! възнегодуваха

16 (H)и Му рекоха: чуваш ли, какво казват те? А Иисус им отговори: да! нима никога не сте чели: „из устата на младенци и кърмачета Ти си стъкмил похвала“?

17 И като ги остави, излезе вън от града за Витания, дето и пренощува.

18 А на утринта, връщайки се в града, огладня;

19 (I)и видя край пътя една смоковница, отиде при нея и, като не намери нищо на нея, освен едни листа, каза ѝ: занапред да няма вече плод от тебе вовеки. И смоковницата веднага изсъхна.

20 Като видяха това, учениците се почудиха и казаха: как тъй веднага изсъхна смоковницата?

21 (J)А Иисус им отговори и рече: истина ви казвам: ако имате вяра и не се усъмните, не само това, що беше извършено със смоковницата, ще извършите, но, ако и на тая планина кажете: дигни се и се хвърли в морето, – ще бъде;

22 (K)и всичко, що поискате в молитва с вяра, ще получите.

23 (L)И когато дойде Той в храма и поучаваше, пристъпиха до Него първосвещениците и стареите народни и рекоха: с каква власт вършиш това? и кой Ти е дал тая власт?

24 Иисус им отговори и рече: ще ви попитам и Аз една дума; ако Ми отговорите на нея, и Аз ще ви кажа, с каква власт върша това:

25 кръщението Иоаново откъде беше: от небето ли, или от човеците? А те разсъждаваха помежду си и думаха: ако речем – от небето, ще ни каже: а защо му не повярвахте?

26 (M)Ако ли речем – от човеците, боим се от народа, понеже всички имат Иоана за пророк.

27 И отговориха Иисусу и рекоха: не знаем. И Той им рече: и Аз ви не казвам, с каква власт върша това.

28 А как ви се струва? Един човек имаше двама сина; и отиде той при първия, та каза: чедо, иди днес работи на лозето ми.

29 Но тоя отговори и рече: не искам; а после се разкая и отиде.

30 И като дойде при другия, каза му същото. Тоя отговори и рече: ще ида, господарю, ала не отиде.

31 (N)Кой от двамата изпълни бащината воля? Отговарят Му: първият. Иисус им рече: истина ви казвам, че митарите и блудниците преварват ви в царството Божие;

32 (O)защото дойде при вас Иоан по пътя на праведността, и вие му не повярвахте, а митарите и блудниците му повярваха; вие пък, като видяхте това, не се разкаяхте отпосле, за да му повярвате.

33 (P)Чуйте друга притча: имаше един човек стопанин, който насади лозе, огради го с плет, изкопа в него лин, съгради кула и, като го предаде на лозари, отиде си.

34 И когато наближи гроздобер, той изпрати слугите си при лозарите, да му приберат плодовете.

35 (Q)А лозарите, като уловиха слугите му, едного набиха, другиго убиха, а трети с камъни пребиха.

36 Пак изпрати други слуги, по-много от първите; и с тях сториха същото.

37 Най-сетне изпрати при тях сина си, като каза: ще се засрамят от сина ми.

38 (R)Но лозарите, като видяха сина, казаха помежду си: този е наследникът; хайде да го убием и да присвоим наследството му.

39 (S)И, като го уловиха, изведоха вън от лозето и убиха.

40 И тъй, като си дойде господарят на лозето, какво ще направи на тия лозари?

41 Отговарят Му: злодейците ще погуби зле, а лозето ще даде на други лозари, които ще му дават овреме плодовете.

42 (T)Иисус им казва: нима не сте никога чели в Писанията: „камъкът, който отхвърлиха зидарите, той стана глава на ъгъла: това е от Господа, и е дивно в очите ни“?

43 Затова казвам ви, че царството Божие ще се вземе от вас и ще се даде на народ, който принася плодовете му;

44 (U)и който падне върху тоя камък, ще се разбие; а върху когото падне, ще го смаже.

45 И като слушаха притчите Му, първосвещениците и фарисеите разбраха, че за тях говори,

46 и дебнеха да Го уловят, ала се побояха от народа, понеже Го имаше за пророк.

21 И като се приближиха до Ерусалим и дойдоха във Витфагия при Елеонския хълм, Исус изпрати двама ученици и рече им:

Идете в селото, което е насреща ви; и веднага ще намерите вързана ослица и осле с нея; отвържете <ги> и докарайте Ми <ги>.

И ако някой ви рече нещо, кажете: на Господа трябват; и веднага ще ги изпрати.

А това стана за да се сбъдне реченото от пророка, който казва: -

"Речете на Сионовата дъщеря: Ето, твоят Цар иде при тебе, Кротък и възседнал на осел И на осле, рожба на ослица".

И тъй учениците отидоха и сториха както им заръча Исус;

докараха ослицата и ослето, и намятаха на тях дрехите си; и Той възседна върху тях.

А по-голямата част от множеството напостлаха дрехите си по пътя; други пък сечаха клони от дърветата и постилаха ги по пътя.

А множествата, които вървяха пред Него, и които идеха изподире, викаха казвайки: Осана на Давидовия син! благословен, който иде в Господното име! Осана във висините!

10 И когато влезе в Ерусалим целият град се раздвижи; и казваха: Кой е Тоя?

11 А народът казваше: Той е пророкът Исус, Който е от Назарет галилейски.

12 И Исус влезе в Божия храм, и изпъди всички, които продаваха и купуваха в храма, и прекатури масите на среброменителите, и столовете на ония, които продаваха гълъбите, и каза им:

13 Писано е: "Домът ми ще се нарече молитвен дом" а вие го правите разбойнически вертеп.

14 И <някои> слепи и куци дойдоха при Него в храма; и Той ги изцели.

15 А главните свещеници и книжници, като видяха чудесните дела, които стори и децата, които викаха в храма, казвайки: Осана на Давидовия Син! възнегодуваха и рекоха Му:

16 Чуваш ли какво казват тия? А Исус им каза: Чувам. Не сте ли никога чели <тая дума>: - "Из устата на младенците и сучещите Приготвил си хвала?"

17 И когато ги остави, излезе вън от града до Витания, гдето и пренощува.

18 А на сутринта, когато се връщаше в града, огладня.

19 И като видя една смоковница край пътя, дойде при нея, но не намери нищо на нея, само едни листа; и рече й: Отсега нататък да няма плод от тебе до века. И смоковницата изсъхна на часа.

20 И учениците, които видяха това, почудиха се и рекоха: Как на часа изсъхна смоковницата?

21 А Исус в отговор им рече: Истина ви казвам: Ако имате вяра, и не се усъмните, не само ще извършите стореното на смоковницата, но даже, ако речете на тоя хълм: Дигни се и хвърли се в морето, ще стане.

22 И всичко, каквото и да поискате в молитва, като вярвате, ще получите.

23 И когато дойде в храма, главните свещеници и народните старейшини дойдоха при Него, като поучаваше, и казаха: С каква власт правиш тия неща? и кой Ти е дал тая власт?

24 А Исус в отговор им каза: Ще ви задам и Аз един въпрос, на който, ако ми отговорите, то и Аз ще ви кажа с каква власт правя тия неща.

25 Иоановото кръщение от къде беше? от небето или от човеците? И те разискваха помежду си, думайки: Ако речем: От небето, Той ще ни каже: Тогава защо не го повярвахте:

26 Но ако речем: От човеците, боим се от народа; защото всички имат Иоана за пророк.

27 И тъй, в отговор на Исуса, казаха: Не знаем. Рече им и Той: Нито Аз ви казвам с каква власт правя тия неща.

28 Но как ви се вижда? Един човек имаше два сина; дойде при първия и му рече: Синко, иди работи днес на лозето.

29 А той в отговор каза: Не искам; но после се разкая и отиде.

30 Дойде и при втория, комуто каза същото. И той в отговор каза: Аз ще ида, господине! но не отиде.

31 Кой от двамата изпълни бащината си воля? Казват: Първият. Исус им рече: Истина ви казвам, че бирниците и блудниците ви изпреварват в Божието царство.

32 Защото Иоан дойде при вас в пътя на правдата, и не го повярвахте; бирниците обаче и блудниците го повярваха; а вие, като видяхте това, даже не се разкаяхте отпосле да го вярвате.

33 Чуйте друга притча. Имаше един стопанин, който насади лозе, огради го с плет, изкопа в него лин, и съгради кула; и като го даде под наем на земеделци, отиде в чужбина.

34 И когато наближи времето на плодовете изпрати слугите си до земеделците да приберат плодовете му.

35 А земеделците хванаха слугите му, един биха, друг убиха, а трети с камъни замериха.

36 Пак изпрати други слуги, повече на брой от първите; и на тях сториха същото.

37 Най-после изпрати при тях сина си, като думаше: Ще почетат сина ми.

38 Но земеделците, като видяха сина, рекоха помежду си: Той е наследникът; елате да го убием и да присвоим наследството му.

39 И като го хванаха, изхвърлиха го вън от лозето и го убиха.

40 И тъй, когато си дойде стопанинът на лозето, какво ще стори на тия земеделци?

41 Казват Му: Злосторниците люто ще погуби, а лозето ще даде под наем на други земеделци, които ще му дават плодовете на времето им.

42 Исус им каза: Не сте ли никога прочели в писанията <тая дума>: - "Камъкът, който отхвърлиха зидарите, Той стана глава на ъгъла; От Господа е това. И чудно е в нашите очи"?

43 Затова ви казвам, че Божието царство ще се отнеме от вас, и ще се даде на народ, който принася плодовете му.

44 И който падне върху тоя камък ще се смаже; а върху когото падне, ще го пръсне.

45 И главните свещеници и фарисеите, като чуха притчите Му, разбраха, че за тях говори;

46 но, когато поискаха да Го хванат, побояха се от народа понеже Го считаше за пророк.

21 И като се приближиха до Ерусалим и дойдоха във Витфагия при Елеонския хълм, Исус изпрати двама ученици и рече им:

Идете в селото, което е насреща ви; и веднага ще намерите вързана ослица и осле с нея; отвържете ги и докарайте Ми ги.

И ако някой ви рече нещо, кажете: на Господа трябват; и веднага ще ги изпрати.

А това стана за да се сбъдне реченото от пророка, който казва:

“Речете на Сионовата дъщеря: Ето, твоят Цар иде при тебе, кротък и възседнал на осел и на осле, рожба на ослица”.

И тъй учениците отидоха и сториха както им заръча Исус;

докараха ослицата и ослето, и намятаха на тях дрехите си; и Той възседна върху тях.

А по-голямата част от множеството напостлаха дрехите си по пътя; други пък сечеха клони от дърветата и постилаха ги по пътя.

А множествата, които вървяха пред Него, и които идеха изподире, викаха казвайки: Осана на Давидовия Син! Благословен, който иде в Господното име! Осана във висините!

10 И когато влезе в Ерусалим целият град се раздвижи; и казваха: Кой е тоя?

11 А народът казваше: Той е пророкът Исус, Който е от Назарет Галилейски.

12 А Исус влезе в Божия храм, и изпъди всички, които продаваха и купуваха в храма, и прекатури масите на среброменителите, и столовете на ония, които продаваха гълъбите, и каза им:

13 Писано е: “Домът ми ще се нарече молитвен дом” а вие го правите разбойнически вертеп.

14 И някои слепи и куци дойдоха при Него в храма; и Той ги изцели.

15 А главните свещеници и книжници, като видяха чудесните дела, които стори и децата, които викаха в храма, казвайки: Осана на Давидовия Син! възнегодуваха и рекоха Му:

16 Чуваш ли какво казват тия? А Исус им каза: Чувам. Не сте ли никога чели тая дума: 17 И когато ги остави, излезе вън от града до Витания, гдето и пренощува.

18 А на сутринта, когато се връщаше в града, огладня.

19 И като видя една смоковница край пътя, дойде при нея, но не намери нищо на нея, само едни листа; и рече й: Отсега нататък да няма плод от тебе до века. И смоковницата изсъхна на часа.

20 И учениците, които видяха това, почудиха се и рекоха: Как на часа изсъхна смоковницата?

21 А Исус в отговор им рече: Истина ви казвам: Ако имате вяра, и не се усъмните, не само ще извършите стореното на смоковницата, но даже, ако речете на тоя хълм: Дигни се и хвърли се в морето, ще стане.

22 И всичко, каквото и да поискате в молитва, като вярвате, ще получите.

23 И когато дойде в храма, главните свещеници и народните старейшини дойдоха при Него, като поучаваше, и казаха: С каква власт правиш тия неща? И кой Ти е дал тая власт?

24 А Исус в отговор им каза: Ще ви задам и Аз един въпрос, на който, ако ми отговорите, то и Аз ще ви кажа с каква власт правя тия неща.

25 Йоановото кръщение от къде беше? От небето или от човеците? И те разискваха помежду си, думайки: Ако речем: От небето, Той ще ни каже: Тогава защо не го повярвахте:

26 Но ако речем: От човеците, боим се от народа; защото всички имат Йоана за пророк.

27 И тъй, в отговор на Исуса, казаха: Не знаем. Рече им и Той: Нито Аз ви казвам с каква власт правя тия неща.

28 Но как ви се вижда? Един човек имаше два сина; дойде при първия и му рече: Синко, иди работи днес на лозето.

29 А той в отговор каза: Не искам; но после се разкая и отиде.

30 Дойде и при втория, комуто каза същото. И той в отговор каза: Аз ще ида, господине! Но не отиде.

31 Кой от двамата изпълни бащината си воля? Казват: Първият. Исус им рече: Истина ви казвам, че бирниците и блудниците ви изпреварват в Божието царство.

32 Защото Йоан дойде при вас в пътя на правдата, и не го повярвахте; бирниците обаче и блудниците го повярваха; а вие, като видяхте това, даже не се разкаяхте отпосле да го вярвате.

33 Чуйте друга притча. Имаше един стопанин, който насади лозе, огради го с плет, изкопа в него лин, и съгради кула; и като го даде под наем на земеделци, отиде в чужбина.

34 И когато наближи времето на плодовете изпрати слугите си до земеделците да приберат плодовете му.

35 А земеделците хванаха слугите му, един биха, друг убиха, а трети с камъни замериха.

36 Пак изпрати други слуги, повече на брой от първите; и на тях сториха същото.

37 Най-после изпрати при тях сина си, като думаше: Ще почетат сина ми.

38 Но земеделците, като видяха сина, рекоха помежду си: Той е наследникът; елате да го убием и да присвоим наследството му.

39 И като го хванаха, изхвърлиха го вън от лозето и го убиха.

40 И тъй, когато си дойде стопанинът на лозето, какво ще стори на тия земеделци?

41 Казват Му: Злосторниците люто ще погуби, а лозето ще даде под наем на други земеделци, които ще му дават плодовете на времето им.

42 Исус им каза: Не сте ли никога прочели в писанията тая дума: “Камъкът, който отхвърлиха зидарите Той стана глава на ъгъла; От Господа е това. И чудно е в нашите очи”?

43 Затова ви казвам, че Божието царство ще се отнеме от вас, и ще се даде на народ, който принася плодовете му.

44 И който падне върху тоя камък ще се смаже; а върху когото падне, ще се пръсне.

45 И главните свещеници и фарисеите, като чуха притчите Му, разбраха, че за тях говори;

46 но, когато поискаха да Го хванат, побояха се от народа понеже Го считаше за пророк.

Исус влиза в Ерусалим като цар

(Мк. 11:1-11; Лк. 19:28-38; Йн. 12:12-19)

21 Като наближиха Ерусалим, Исус и учениците му спряха във Витфагия при Елеонската планина. Исус изпрати напред двама от учениците си с думите: „Идете в селото, което виждате пред вас и там ще намерите една вързана магарица заедно с малкото й магаренце. Отвържете ги и ми ги доведете. Ако някой ви попита защо ги взимате, кажете му: «Господ има нужда от тях и веднага ще ги върне.»“

Това се случи, за да се изпълни казаното чрез пророка:

„Кажете на Сион[a]:
    «Виж! Твоят цар идва при теб,
кротък и възседнал магаре и магаренце —
    малкото на магарица.»“(A)

Учениците отидоха и направиха това, което им каза Исус. Доведоха магарицата и магаренцето, сложиха връхните си дрехи върху тях и той седна отгоре им. Много хора от тълпата постилаха връхните си дрехи пред него, а други режеха клони от дърветата и ги постилаха на пътя му. Пред него и зад него вървяха тълпи от хора. Всички викаха:

„Осанна на Давидовия Син!
«Благословен да бъде този,
    който идва в името на Господа!»(B)
Осанна във висините!“

10 Когато Исус влезе в Ерусалим, в целия град цареше оживление. Хората се питаха: „Кой е този човек?“

11 От тълпите, които го следваха, отговаряха: „Това е Исус, пророкът от град Назарет в Галилея.“

Исус отива в храма

(Мк. 11:15-19; Лк. 19:45-48; Йн. 2:13-22)

12 Исус влезе в храма и изгони всички, които купуваха и продаваха там. Той преобърна масите на онези, които обменяха пари, и скамейките на продавачите на гълъби 13 и им каза: „Писано е: «Моят дом ще бъде наречен дом на молитва»(C), а вие го превръщате в «свърталище на разбойници»(D).“

14 Някои от намиращите се в храма слепи и сакати хора се приближиха до Исус и той ги излекува. 15 Когато главните свещеници и законоучителите видяха чудесата, които извърши, и чуха възклицанията на децата в храма: „Осанна на Давидовия Син!“, те се разгневиха 16 и го попитаха: „Чуваш ли какво казват тези деца?“

Исус им отговори: „Чувам. А вие никога ли не сте чели: «Научил си децата и бебетата да те прославят»(E)?“

17 След това ги остави и отиде във Витания, където пренощува.

Безплодната смокиня

(Мк. 11:12-14,20-24)

18 Рано на другата сутрин, когато се връщаше в града, Исус усети глад. 19 Той видя едно смокиново дърво край пътя и отиде до него, но там нямаше нищо друго освен листа. Тогава Исус му каза: „Никога вече да не дадеш плод!“ И дървото веднага изсъхна.

20 Учениците му видяха това и удивено го попитаха: „Как смокиновото дърво изсъхна толкова бързо?“

21 Исус им отговори: „Истина ви казвам: ако имате вяра и не се съмнявате, не само ще можете да направите същото, което аз направих с това дърво, но и ако кажете на тази планина: „Стани и скочи в морето!“, така и ще стане. 22 Ако вярвате, ще получите всичко, което искате в молитвите си.“

Откъде идва властта на Исус

(Мк. 11:27-33; Лк. 20:1-8)

23 Исус отиде в храма и докато проповядваше там, главните свещеници и старейшините на народа дойдоха при него и му казаха: „Кажи ни, с чия власт вършиш тези неща? Кой ти я даде?“

24 Исус отвърна: „Аз също ще ви задам един въпрос. Ако ми отговорите, ще ви кажа с чия власт върша тези неща. 25 Кажете ми: кръщението на Йоан от Бога ли дойде или от хората?“

Главните свещеници и старейшините започнаха да се съветват помежду си: „Ако отговорим: „От Бога“, той ще ни попита: „Защо тогава не му повярвахте?“ 26 Ако кажем: „От хората“, има защо да се страхуваме от народа, понеже той вярва, че Йоан е пророк.“ 27 Затова му отговориха: „Не знаем.“

Тогава Исус им каза: „И аз няма да ви кажа с чия власт върша тези неща.“

Притча за двамата сина

28 „Кажете ми какво мислите за това: Един човек имал двама сина. Отишъл при по-големия и казал: „Сине, иди днес да работиш на лозето ми.“

29 Синът отговорил: „Няма да отида“, но по-късно размислил и отишъл.

30 След това бащата отишъл и казал същото и на другия син. Той отговорил: „Ще отида“, но не удържал на думата си.

31 Кой от двамата сина изпълнил волята на баща си?“

Старейшините отговориха: „Първият син.“

Исус им каза: „Истина ви казвам: бирниците и блудниците ще отидат в Божието царство преди вас, 32 защото Йоан дойде да ви покаже как да живеете праведно, но вие не му повярвахте. А бирниците и блудниците му повярваха! Но дори и след като видяхте това, не размислихте и не му повярвахте.

Бог изпраща своя Син

(Мк. 12:1-12; Лк. 20:9-19)

33 Чуйте още една притча: Един човек имал нива, която засадил с лози. Оградил земята с плет, изкопал трап, в който да мачка гроздето, и построил кула. След това дал лозето под наем на земеделци и отпътувал. 34 Когато дошло времето за гроздобер, собственикът изпратил слугите си при земеделците, за да приберат неговия дял от реколтата. 35 Но земеделците хванали слугите, набили единия, убили другия, а третия пребили с камъни. 36 Тогава стопанинът изпратил други слуги при земеделците, но те се разправили с тях по същия начин. 37 Най-накрая човекът решил да изпрати сина си, като си мислел, че към него земеделците ще проявят уважение. 38 Но когато видели сина, те си казали: „Това е наследникът. Хайде да го убием и да вземем наследството му!“ 39 Сграбчили го, извели го извън лозето и го убили.

40 Когато се върне собственикът на лозето, как ще постъпи с тези земеделци?“

41 Юдейските главни свещеници и старейшини му отговориха: „Сигурно е, че ще убие тези зли хора, а след това ще даде лозето на други земеделци, които ще му дават неговия дял от реколтата, когато я приберат.“

42 Исус им каза: „Никога ли не сте чели в Писанията:

„Камъкът, който зидарите отхвърлиха,
    стана крайъгълен камък.
Господ извърши това
    и то е чудесно в нашите очи“?(F)

43 Затова ви казвам, че Божието царство ще ви се отнеме и ще се даде на народ, който живее по начин, подобаващ за това царство. 44 Който падне върху този камък, ще се разбие, а този, върху когото падне камъкът, ще бъде смазан.“[b]

45 Когато чуха тези притчи, главните свещеници и фарисеите разбраха, че Исус говори за тях 46 и искаха да го арестуват, но се страхуваха от тълпите, защото те вярваха, че той е пророк.

Footnotes

  1. Матей 21:5 Сион Ерусалим, градът на Божия избран народ.
  2. Матей 21:44 Някои гръцки ръкописи не съдържат стих 44.

Jesus Comes to Jerusalem as King(A)(B)

21 As they approached Jerusalem and came to Bethphage on the Mount of Olives,(C) Jesus sent two disciples, saying to them, “Go to the village ahead of you, and at once you will find a donkey tied there, with her colt by her. Untie them and bring them to me. If anyone says anything to you, say that the Lord needs them, and he will send them right away.”

This took place to fulfill(D) what was spoken through the prophet:

“Say to Daughter Zion,
    ‘See, your king comes to you,
gentle and riding on a donkey,
    and on a colt, the foal of a donkey.’”[a](E)

The disciples went and did as Jesus had instructed them. They brought the donkey and the colt and placed their cloaks on them for Jesus to sit on. A very large crowd spread their cloaks(F) on the road, while others cut branches from the trees and spread them on the road. The crowds that went ahead of him and those that followed shouted,

“Hosanna[b] to the Son of David!”(G)

“Blessed is he who comes in the name of the Lord!”[c](H)

“Hosanna[d] in the highest heaven!”(I)

10 When Jesus entered Jerusalem, the whole city was stirred and asked, “Who is this?”

11 The crowds answered, “This is Jesus, the prophet(J) from Nazareth in Galilee.”

Jesus at the Temple(K)

12 Jesus entered the temple courts and drove out all who were buying(L) and selling there. He overturned the tables of the money changers(M) and the benches of those selling doves.(N) 13 “It is written,” he said to them, “‘My house will be called a house of prayer,’[e](O) but you are making it ‘a den of robbers.’[f](P)

14 The blind and the lame came to him at the temple, and he healed them.(Q) 15 But when the chief priests and the teachers of the law saw the wonderful things he did and the children shouting in the temple courts, “Hosanna to the Son of David,”(R) they were indignant.(S)

16 “Do you hear what these children are saying?” they asked him.

“Yes,” replied Jesus, “have you never read,

“‘From the lips of children and infants
    you, Lord, have called forth your praise’[g]?”(T)

17 And he left them and went out of the city to Bethany,(U) where he spent the night.

Jesus Curses a Fig Tree(V)

18 Early in the morning, as Jesus was on his way back to the city, he was hungry. 19 Seeing a fig tree by the road, he went up to it but found nothing on it except leaves. Then he said to it, “May you never bear fruit again!” Immediately the tree withered.(W)

20 When the disciples saw this, they were amazed. “How did the fig tree wither so quickly?” they asked.

21 Jesus replied, “Truly I tell you, if you have faith and do not doubt,(X) not only can you do what was done to the fig tree, but also you can say to this mountain, ‘Go, throw yourself into the sea,’ and it will be done. 22 If you believe, you will receive whatever you ask for(Y) in prayer.”

The Authority of Jesus Questioned(Z)

23 Jesus entered the temple courts, and, while he was teaching, the chief priests and the elders of the people came to him. “By what authority(AA) are you doing these things?” they asked. “And who gave you this authority?”

24 Jesus replied, “I will also ask you one question. If you answer me, I will tell you by what authority I am doing these things. 25 John’s baptism—where did it come from? Was it from heaven, or of human origin?”

They discussed it among themselves and said, “If we say, ‘From heaven,’ he will ask, ‘Then why didn’t you believe him?’ 26 But if we say, ‘Of human origin’—we are afraid of the people, for they all hold that John was a prophet.”(AB)

27 So they answered Jesus, “We don’t know.”

Then he said, “Neither will I tell you by what authority I am doing these things.

The Parable of the Two Sons

28 “What do you think? There was a man who had two sons. He went to the first and said, ‘Son, go and work today in the vineyard.’(AC)

29 “‘I will not,’ he answered, but later he changed his mind and went.

30 “Then the father went to the other son and said the same thing. He answered, ‘I will, sir,’ but he did not go.

31 “Which of the two did what his father wanted?”

“The first,” they answered.

Jesus said to them, “Truly I tell you, the tax collectors(AD) and the prostitutes(AE) are entering the kingdom of God ahead of you. 32 For John came to you to show you the way of righteousness,(AF) and you did not believe him, but the tax collectors(AG) and the prostitutes(AH) did. And even after you saw this, you did not repent(AI) and believe him.

The Parable of the Tenants(AJ)

33 “Listen to another parable: There was a landowner who planted(AK) a vineyard. He put a wall around it, dug a winepress in it and built a watchtower.(AL) Then he rented the vineyard to some farmers and moved to another place.(AM) 34 When the harvest time approached, he sent his servants(AN) to the tenants to collect his fruit.

35 “The tenants seized his servants; they beat one, killed another, and stoned a third.(AO) 36 Then he sent other servants(AP) to them, more than the first time, and the tenants treated them the same way. 37 Last of all, he sent his son to them. ‘They will respect my son,’ he said.

38 “But when the tenants saw the son, they said to each other, ‘This is the heir.(AQ) Come, let’s kill him(AR) and take his inheritance.’(AS) 39 So they took him and threw him out of the vineyard and killed him.

40 “Therefore, when the owner of the vineyard comes, what will he do to those tenants?”

41 “He will bring those wretches to a wretched end,”(AT) they replied, “and he will rent the vineyard to other tenants,(AU) who will give him his share of the crop at harvest time.”

42 Jesus said to them, “Have you never read in the Scriptures:

“‘The stone the builders rejected
    has become the cornerstone;
the Lord has done this,
    and it is marvelous in our eyes’[h]?(AV)

43 “Therefore I tell you that the kingdom of God will be taken away from you(AW) and given to a people who will produce its fruit. 44 Anyone who falls on this stone will be broken to pieces; anyone on whom it falls will be crushed.”[i](AX)

45 When the chief priests and the Pharisees heard Jesus’ parables, they knew he was talking about them. 46 They looked for a way to arrest him, but they were afraid of the crowd because the people held that he was a prophet.(AY)

Footnotes

  1. Matthew 21:5 Zech. 9:9
  2. Matthew 21:9 A Hebrew expression meaning “Save!” which became an exclamation of praise; also in verse 15
  3. Matthew 21:9 Psalm 118:25,26
  4. Matthew 21:9 A Hebrew expression meaning “Save!” which became an exclamation of praise; also in verse 15
  5. Matthew 21:13 Isaiah 56:7
  6. Matthew 21:13 Jer. 7:11
  7. Matthew 21:16 Psalm 8:2 (see Septuagint)
  8. Matthew 21:42 Psalm 118:22,23
  9. Matthew 21:44 Some manuscripts do not have verse 44.