Марк 5
Библия, синодално издание
5 (A)И преминаха отвъд морето, в страната Гадаринска.
2 И когато Той излезе от кораба, на часа Го срещна един излязъл от гробищата човек, хванат от нечист дух;
3 той имаше живелище в гробищата, и никой не можеше да го върже даже с вериги;
4 защото много пъти бе оковаван с окови и вериги, но той разкъсваше веригите, счупваше оковите, и никой не беше в сила да го укроти;
5 и всякога, нощя и дене, по хълмове и гробища викаше и се удряше с камъни;
6 а като видя Иисуса отдалеч, затече се и Му се поклони;
7 и като извика с висок глас, каза: какво имаш Ти с мене, Иисусе, Син на Бога Всевишний? Заклевам Те в Бога, не ме мъчи!
8 Защото Иисус бе му казал: излез ти, дух нечисти, от човека.
9 И го попита: как ти е името? А той отговори и рече: легион ми е името, понеже ние сме много.
10 И молеше го много да не ги изпъжда вън от тая страна.
11 А там, край планината, пасеше голямо стадо свини.
12 И всички бесове Го молеха и казваха: прати ни в свините, за да влезем в тях.
13 Иисус веднага им позволи. И като излязоха нечистите духове, влязоха в свините; и сурна се стадото низ стръмнината в морето, а те бяха до две хиляди; и се издавиха в морето.
14 А ония, които пасяха свините, избягаха, та разказаха в града и в околността. И жителите излязоха да видят, що се е случило.
15 Дохождат при Иисуса и виждат, че оня, който беше по-рано бесен, в когото имаше легион, седи, облечен и със здрав ум; и се изплашиха.
16 Ония, които бяха видели, разказваха им, как стана това с бесния и за свините.
17 И наченаха да Го молят да си отиде от пределите им.
18 И когато Той влезе в кораба, оня, който беше по-рано бесен, Го помоли да бъде с Него.
19 Но Иисус му не позволи, а каза: иди си у дома при своите, и разкажи им, какво ти стори Господ и как те помилува.
20 И отиде, и начена да разправя по Десетоградие, какво му стори Иисус. И всички се чудеха.
21 Когато Иисус премина пак с кораб на отсамния бряг, при Него се събра много народ. И Той беше край морето.
22 И ето, дохожда един от началниците на синагогата, на име Иаир, и като Го вижда, пада пред нозете Му
23 и Го моли много, думайки: щерка ми е на умиране; дойди и възложи върху ѝ ръце, за да оздравее, и тя ще бъде жива.
24 Иисус тръгна с него. Подире Му вървеше множество народ, и Го притискаха.
25 (B)Една жена, която страдаше от кръвотечение дванайсет години,
26 и много бе претеглила от много лекари, потрошила всичко, що имала, и не бе получила никаква полза, а беше ѝ станало още по-зле,
27 като чу за Иисуса, приближи се изотзад между народа, и се допря до дрехата Му;
28 защото думаше си: ако се допра само до дрехите Му, ще оздравея.
29 И тозчас пресекна в нея кръвотечението, и тя усети в тялото си, че е изцерена от болестта.
30 (C)А в това време Иисус, като усети в Себе Си силата, която излезе от Него, обърна се към народа и рече: кой се допря до дрехите Ми?
31 Учениците Му казаха: Ти виждаш, че народът Те притиска, а питаш: кой се допря до Мене?
32 Но Той гледаше наоколо, за да види оная, която извърши това.
33 Жената пък в страх и трепет, като знаеше, какво стана с нея, приближи се, падна пред Него и Му каза цялата истина.
34 А Той ѝ рече: дъще, твоята вяра те спаси; иди си смиром, и бъди здрава от болестта си.
35 (D)Докато Той още говореше, дохождат от началника на синагогата и казват: дъщеря ти умря; какво още правиш труд на Учителя?
36 Но Иисус, щом чу тия думи, казва началнику на синагогата: не бой се, само вярвай.
37 И никому не позволи да върви след Него, освен на Петра, Иакова и Иоана, брат Иаковов.
38 Дохожда в къщата на началника на синагогата и вижда смущение, и плачещи и лелекащи силно.
39 И като влезе, казва им: що сте се развикали и разплакали? Детето не е умряло, а спи.
40 А те Му се смееха. Но Той, като отпрати всички, взима със Себе Си бащата и майката на детето и ония, които бяха с Него, и влиза там, дето лежеше детето.
41 И като хвана детето за ръка, казва му: талита куми, което означава: момиче, тебе казвам, стани!
42 Момичето веднага стана и начена да ходи, понеже беше на дванайсет години. И се смаяха твърде много.
43 И Той строго им заповяда, никой да не знае за това, и поръча да ѝ дадат да яде.
Марк 5
Библия, нов превод от оригиналните езици (с неканоничните книги)
Обхванатият от нечист дух в Гадара
5 (A)И преминаха отвъд езерото, в Гадаринската[a] област. 2 А когато Той излезе от лодката, веднага Го срещна един човек, излязъл от гробището. Той беше обзет от нечист дух, 3 живееше по гробниците и никой не можеше да го върже дори с вериги. 4 Той често беше връзван с вериги и окови, но разкъсваше веригите и счупваше оковите и никой не можеше да го обуздае. 5 И нощем, и денем по гробници и хълмове той постоянно викаше и се удряше с камъни. 6 А като видя Иисус отдалече, завтече се и Му се поклони, 7 (B)и извика с висок глас: „Какво искаш от мене, Иисусе, Син на Всевишния Бог? Заклевам Те в Бога, не ме измъчвай!“ 8 8 Защото Иисус беше му казал: „Излез от човека ти, нечисти дух!“ 9 Тогава го попита: „Как ти е името?“ А той отговори: „Легион ми е името, понеже сме много.“ 10 И много Го молеше да не ги изпъжда вън от областта. 11 А там, край хълма, пасеше голямо стадо свине. 12 И всички бесове Го молеха и казваха: „Прати ни в свинете, за да влезем в тях.“ 13 Иисус веднага им позволи. И след като излязоха, нечистите духове влязоха в свинете и стадото, което беше около две хиляди, се втурна надолу по стръмнината към езерото и се удави в него. 14 А свинарите избягаха и известиха в града и околностите. И народът излезе да види какво се е случило. 15 Те дойдоха при Иисус и видяха, че онзи, който беше обладан от легион бесове, седи облечен и със здрав ум. И се уплашиха. 16 А виделите станалото им разказваха какво се беше случило с обхванатия от бяс и за свинете. 17 Тогава започнаха да Го молят да си отиде от пределите им. 18 И когато Той влезе в лодката, онзи, който преди беше обхванат от бяс, Го помоли да бъде с Него. 19 Но Иисус не му позволи, а му каза: „Иди в дома си при своите и им извести колко много Господ направи за тебе и как те помилва.“ 20 Той отиде и разказваше по Десетоградието какво стори за него Иисус. И всички се чудеха.
Излекуване на жената с кръвотечение и възкресяването на дъщерята на Яир
21 (C)И когато Иисус отново премина на другия бряг с лодка, при Него се събра много народ. А Той беше край езерото. 22 Тогава дойде един от началниците на синагогата, на име Яир, и като Го видя, падна пред нозете Му 23 и Го помоли много, като казваше: „Дъщеричката ми е на умиране. Ела и положи ръце върху нея, за да оздравее и да бъде жива.“ 24 Иисус тръгна с него. Много народ Го последва и Го притискаха.
25 А една жена, която страдаше от кръвотечение дванадесет години 26 и беше претеглила от много лекари, беше изразходвала всичко, което имаше, но не беше извлякла полза, а дори състоянието ѝ се беше влошило, 27 (D)като чу за Иисус, дойде зад Него в множеството и се допря до дрехата Му, 28 защото си казваше: „Ако само се допра до дрехите Му, ще оздравея.“ 29 Кръвотечението ѝ престана незабавно и тя усети в тялото си, че е излекувана от страданието. 30 Иисус, като усети веднага, че от Него излезе сила, обърна се към народа и каза: „Кой се допря до дрехите Ми?“ 31 Но Неговите ученици Му казаха: „Ти виждаш, че народът се притиска към Тебе, а питаш: ‘Кой се допря до Мене’?“ 32 Но Той гледаше наоколо, за да види тази, която извърши това. 33 Жената пък, понеже знаеше какво стана с нея, треперейки от страх, дойде, падна пред Него и Му каза цялата истина. 34 А Той ѝ рече: „Дъще, твоята вяра те спаси. Иди си с мир и бъди излекувана от страданието си.“
35 Докато Той говореше, дойдоха хора от дома на началника на синагогата и казаха: „Дъщеря ти умря. Защо още затрудняваш Учителя?“ 36 Но Иисус, щом чу изречените думи, каза на началника на синагогата: „Не бой се, само вярвай!“ 37 И не позволи на никого да Го съпроводи освен на Петър, Яков и Йоан, брата на Яков. 38 Когато дойдоха в дома на началника на синагогата, Иисус видя смущение и хора, които плачеха и пищяха силно. 39 И Той влезе и им каза: „Защо се вайкате и плачете? Детето не е умряло, а спи.“ 40 Те започнаха да Му се присмиват, но Той отпрати всички и като взе със Себе Си бащата и майката на детето и придружаващите Го ученици, влезе при детето. 41 Тогава хвана детето за ръка и му каза: „Талита̀ кумѝ“, което означава: „Момиче, казвам ти, стани!“ 42 Момичето веднага стана и започна да ходи, понеже беше дванадесетгодишно. И всички се смаяха твърде много. 43 А Той строго им заповяда никой да не узнае за това и им каза да ѝ дадат да яде.
Footnotes
- 5:1 В някои ръкописи: „Гераза, Гергеса“.
Mark 5
King James Version
5 And they came over unto the other side of the sea, into the country of the Gadarenes.
2 And when he was come out of the ship, immediately there met him out of the tombs a man with an unclean spirit,
3 Who had his dwelling among the tombs; and no man could bind him, no, not with chains:
4 Because that he had been often bound with fetters and chains, and the chains had been plucked asunder by him, and the fetters broken in pieces: neither could any man tame him.
5 And always, night and day, he was in the mountains, and in the tombs, crying, and cutting himself with stones.
6 But when he saw Jesus afar off, he ran and worshipped him,
7 And cried with a loud voice, and said, What have I to do with thee, Jesus, thou Son of the most high God? I adjure thee by God, that thou torment me not.
8 For he said unto him, Come out of the man, thou unclean spirit.
9 And he asked him, What is thy name? And he answered, saying, My name is Legion: for we are many.
10 And he besought him much that he would not send them away out of the country.
11 Now there was there nigh unto the mountains a great herd of swine feeding.
12 And all the devils besought him, saying, Send us into the swine, that we may enter into them.
13 And forthwith Jesus gave them leave. And the unclean spirits went out, and entered into the swine: and the herd ran violently down a steep place into the sea, (they were about two thousand;) and were choked in the sea.
14 And they that fed the swine fled, and told it in the city, and in the country. And they went out to see what it was that was done.
15 And they come to Jesus, and see him that was possessed with the devil, and had the legion, sitting, and clothed, and in his right mind: and they were afraid.
16 And they that saw it told them how it befell to him that was possessed with the devil, and also concerning the swine.
17 And they began to pray him to depart out of their coasts.
18 And when he was come into the ship, he that had been possessed with the devil prayed him that he might be with him.
19 Howbeit Jesus suffered him not, but saith unto him, Go home to thy friends, and tell them how great things the Lord hath done for thee, and hath had compassion on thee.
20 And he departed, and began to publish in Decapolis how great things Jesus had done for him: and all men did marvel.
21 And when Jesus was passed over again by ship unto the other side, much people gathered unto him: and he was nigh unto the sea.
22 And, behold, there cometh one of the rulers of the synagogue, Jairus by name; and when he saw him, he fell at his feet,
23 And besought him greatly, saying, My little daughter lieth at the point of death: I pray thee, come and lay thy hands on her, that she may be healed; and she shall live.
24 And Jesus went with him; and much people followed him, and thronged him.
25 And a certain woman, which had an issue of blood twelve years,
26 And had suffered many things of many physicians, and had spent all that she had, and was nothing bettered, but rather grew worse,
27 When she had heard of Jesus, came in the press behind, and touched his garment.
28 For she said, If I may touch but his clothes, I shall be whole.
29 And straightway the fountain of her blood was dried up; and she felt in her body that she was healed of that plague.
30 And Jesus, immediately knowing in himself that virtue had gone out of him, turned him about in the press, and said, Who touched my clothes?
31 And his disciples said unto him, Thou seest the multitude thronging thee, and sayest thou, Who touched me?
32 And he looked round about to see her that had done this thing.
33 But the woman fearing and trembling, knowing what was done in her, came and fell down before him, and told him all the truth.
34 And he said unto her, Daughter, thy faith hath made thee whole; go in peace, and be whole of thy plague.
35 While he yet spake, there came from the ruler of the synagogue's house certain which said, Thy daughter is dead: why troublest thou the Master any further?
36 As soon as Jesus heard the word that was spoken, he saith unto the ruler of the synagogue, Be not afraid, only believe.
37 And he suffered no man to follow him, save Peter, and James, and John the brother of James.
38 And he cometh to the house of the ruler of the synagogue, and seeth the tumult, and them that wept and wailed greatly.
39 And when he was come in, he saith unto them, Why make ye this ado, and weep? the damsel is not dead, but sleepeth.
40 And they laughed him to scorn. But when he had put them all out, he taketh the father and the mother of the damsel, and them that were with him, and entereth in where the damsel was lying.
41 And he took the damsel by the hand, and said unto her, Talitha cumi; which is, being interpreted, Damsel, I say unto thee, arise.
42 And straightway the damsel arose, and walked; for she was of the age of twelve years. And they were astonished with a great astonishment.
43 And he charged them straitly that no man should know it; and commanded that something should be given her to eat.
Дигитална версия: Copyright by © Българско библейско дружество 2016. Използвани с разрешение.
Copyright by © Българско библейско дружество 2013. Използвани с разрешение.