Малахия 1
Библия, синодално издание
1 Пророческо слово от Господа към Израиля чрез Малахия.
2 (A)Възлюбих ви, казва Господ. А вие казвате: „в какво Ти си проявил любов към нас?“ – Исав не е ли брат на Иакова? казва Господ, и все пак Аз възлюбих Иакова,
3 (B)а Исава намразих и предадох планините му на опустошение, и владенията му – на чакалите пустинни.
4 (C)Ако Едом каже: ние сме разорени, но ще възстановим разрушеното, то Господ Саваот казва: те ще построят, пък Аз ще разруша, и ще ги нарекат нечестива област – народ, на който Господ се разгневи завинаги.
5 И ще видят това очите ви, и вие ще кажете: възвеличи се Господ над пределите Израилеви!
6 (D)Син почита баща, и роб – господаря си; ако Аз съм баща, то де е почитта към Мене? И ако Аз съм Господ, то де е благоговението пред Мене? казва Господ Саваот вам, свещеници, които безславите името Ми. Вие казвате: с какво безславим Твоето име?
7 (E)Вие донасяте на жертвеника Ми нечист хляб, а казвате: с какво Те безславим? – С това, че казвате: трапезата Господня не заслужава уважение.
8 (F)И когато принасяте в жертва сляпо, не е ли това лошо? или когато принасяте хромо и болно, не е ли това лошо? Поднеси това на твоя княз; ще бъде ли той доволен от тебе и ще те приеме ли благосклонно? казва Господ Саваот.
9 (G)И тъй, молете се Богу, да ни помилува; а когато такова нещо излиза от ръцете ви, то може ли Той милостиво да ви приеме? казва Господ Саваот.
10 (H)По-добре някой от вас да затвори вратата, та да не държат напразно огън на жертвеника Ми. Не е благоволението Ми към вас, казва Господ Саваот, и приносът от ръцете ви не Ми е благоугоден.
11 (I)Защото от слънчев изток до запад ще стане велико името Ми между народите, и на всяко място ще принасят тамян на името Ми и чиста жертва; велико ще стане името Ми между народите, казва Господ Саваот.
12 А вие го хулите с това, дето казвате: трапезата Господня не заслужава уважение, и доходът от нея е нищожна храна.
13 При това казвате: ето колко труд! и я пренебрегвате, казва Господ Саваот, и принасяте крадено, хромо и болно, и от такова пак свойство принасяте хлебен дар: мога ли с благоволение да приемам това от ръцете ви? казва Господ.
14 (J)Проклет лъжливият, който има в стадото без повреда мъжко, и той е дал обещание, а принася в жертва Господу повредено: защото Аз съм Цар велик, и името Ми е страшно у народите.
Малахия 1
1940 Bulgarian Bible
1 Господното слово наложено на Малахия за Израиля:
2 Аз ви възлюбих, казва Господ; А вие думате: В какво <се вижда че> си ни възлюбил? Не беше ли Исав брат на Якова? казва Господ; Но Аз възлюбих Якова,
3 А Исава намразих, И направих горите му да запустеят, И наследството му да бъде за чакалите на пустинята.
4 И ако рече Едом: Ние станахме бедни, Но ще съградим изново запустелите места, То така казва Господ на Силите: Те ще съградят, но Аз ще съборя; И ще се нарекат нечестива страна, И люде против които Господ негодува винаги.
5 Очите ви ще видят това, и ще речете: Господ е велик <и> оттатък Израилевия предел.
6 Син почита баща си, И слуга господаря си; Ако, прочее, съм Аз баща, где е почитта към Мене? И ако съм Господар, где е страхът от Мене? Казва Господ на Силите на вас, Свещеници, които презирате името Ми Но вие казвате: В какво показахме презрение към името Ти?
7 Принасяте осквернен хляб на олтара Ми. Но вие казвате: С какво Те осквернихме? С това, че казвате: Трапезата Господна е за презиране.
8 И когато принесете сляпо <животно> за жертва, не било лошо! И когато принесете куцо или болно, не било лошо! Принеси го сега на началника си; Ще бъде ли благоразположен към тебе, Или ще те приеме ли? Казва Господ на Силите.
9 И сега помолете се Богу за да се смили над нас; Понеже това <зло> е ставало чрез вас, Ще ви приеме ли? Казва Господ на Силите.
10 Дано някой от вас би затворил вратата <на храма, >За да не палите огън на олтара Ми напразно! Аз не благоволя към вас Казва Господ на Силите, Нито ще приема принос от ръката ви.
11 Защото от изгрева на слънцето до захождането му Името Ми ще бъде велико между народите, И на всяко място ще се принася на името Ми темян И чист принос. Защото Моето име ще бъде велико между народите, Казва Господ на Силите;
12 Но вие го осквернявате, като думате: Трапезата Господна е скверна, И това, което тя <ни> доставя, ястието от нея, е за презиране.
13 Думате още: Ето, каква досада е тя! И я презирате, казва Господ на Силите, Като докарвате грабнатото, куцото и болното. Такъв принос като докарвате, Да го приема ли от ръцете ви? казва Господ.
14 Затова проклет да бъде измамникът, Който, като има в стадото си мъжко, И прави обрек, жертвува Господу нещо с недостатък; Защото Аз съм велик Цар, Казва Господ на Силите. И името Ми е страшно между народите.
Malakias 1
Bibelen på hverdagsdansk
Halvhjertet gudsdyrkelse
1 Malakias modtog følgende budskab fra Herren til Israels folk:
2-3 „Jeg elsker jer, mit folk,” siger Herren.
„I spørger: ‚Hvordan har du vist os din kærlighed?’[a]
Dertil svarer jeg: Er Esau ikke Jakobs bror? Og dog foretrak jeg Jakob frem for Esau. Jeg gjorde Esaus bjergland til en ødemark, et sted hvor sjakaler færdes. 4 Og hvis Esaus efterkommere, edomitterne, siger: ‚Vores land blev hærget, men vi vil genopbygge det,’ så river jeg det ned igen. Deres land er kendt som ondskabens land, og derfor er de til stadighed offer for min vrede. 5 Det skal I få at se, og da vil I udbryde: ‚Herrens magt rækker langt ud over Israels grænser.’ 6 En søn ærer sin far, og en slave respekterer sin herre. Jeg er både jeres Far og Herre, men alligevel ærer og respekterer I mig ikke! I er mine præster, men I ringeagter mig!
‚Hvordan har vi ringeagtet dig?’ spørger I.
7 Hver gang I bringer urene ofre til alteret!
‚Hvordan er vores ofre blevet urene?’
Fordi I siger: ‚Der er ingen grund til at give det bedste til Gud!’
8 Er det måske ikke forkasteligt at ofre syge, lamme og blinde dyr til mig? Prøv at bringe sådanne gaver til jeres guvernør! Vil han synes om dem og gøre, hvad I beder ham om? 9 Tror I, at jeg vil hjælpe jer, når I bringer mig sådanne gaver? 10 Det ville være bedre at spærre døren til templet, så I ikke kom og ofrede den slags nytteløse gaver. Jeg kan ikke acceptere jeres handlemåde, og jeg vil ikke tage imod jeres ofre.
11 Alle folkeslag fra den ene ende af jorden til den anden skal erkende min magt og storhed. Overalt vil mennesker bringe mig røgelse og egnede ofre. 12 I, derimod, vanærer mig ved at sige: ‚Det er ikke så væsentligt, om det, vi ofrer til Herren, er som foreskrevet.’
13 I beklager jer oven i købet og siger: ‚Hvor er det besværligt at tjene Herren!’
Hvorfor foragter I mig? I bringer stjålne, lamme og syge dyr som offergave til mig. Skulle jeg virkelig tage imod sådan noget? 14 Den bedrager, som lover at bringe en flot vædder fra sin hjord, men bringer et defekt dyr i stedet, fortjener min straf. For jeg er en mægtig Konge, og alverdens folkeslag har ærefrygt for mig! siger Herren, den Almægtige.”
Footnotes
- 1,2-3 Herrens kærlighed til sit folk, Jakobs efterkommere, indebærer straf for deres ulydighed og oprør, men også genoprettelse for den rest, der ydmyger sig. Til sammenligning er der ingen genoprettelse for Esaus efterkommere.
Дигитална версия: Copyright by © Българско библейско дружество 2016. Използвани с разрешение.
© 1995-2005 by Bibliata.com
Bibelen på hverdagsdansk (Danish New Living Bible) Copyright © 2002, 2006 by Biblica, Inc.® Used by permission. All rights reserved worldwide.